Божидар Андреев, за когото пътят към медала е по-тежък от щангите - Булевард България
Рядко ще срещнете популярен състезател, който да приказва за олимпийския си орден с възприятие за дълг - не просто с горделивост.
Бронзът на Божидар Андреев е в действителност историческо достижение. За първи път от 12 години страната е измежду призьорите на Олимпийски игри в щангите след серията от тежки проблеми и репутационни вреди.
Успехът на 27-годишния българин е и голям връх за самия него - момче, родено в ромската махала на сливенското село Тополчане, което едвам не е насила да се откаже от спорта поради финансовия батак и вътрешните интриги в Българската федерация по повдигане на тежести.
Но на първо място Божидар Андреев искаше да посвети своето отличие на хората, пред които е поел обещанието да стигне до медалите.
Трима от тях са покойници. Бащата и братът на Божидар, които първи са го запалили по повдигането на тежести като дете, към този момент не са сред живите.
Третият човек, пред който 27-годишният спортист искаше да се преклони в най-силния миг в спортната си кариера, е дъщерята на неговия персонален треньор и ментор Пламен Братойчев - Преслава.
Едва на 29 година, през юли 2021 Преслава Братойчева губи живота си поради онкологично заболяване. Младата жена е диагностицирана с заболяването малко откакто ражда сина си. Стотици души се включват в благотворителни акции, концерти и шампионати, с цел да оказват помощ за събиране на средства за лекуването ѝ в Турция. За страдание не съумяват да я спасят.
Божидар Андреев прави олимпийския си дебют в Токио единствено няколко дни след гибелта на Преслава.
Още тогава желае да завоюва орден, както ѝ е заречен, само че остава пети в света.
За него нещастието в фамилията на треньора е персонална покруса. Пламен Братойчев е индивидът, който открива гения на Божидар още когато момчето е на 12. През 2011 година той му оказва помощ да се реалокира от родното село в Сливен, с цел да може да тренира съществено.
Три години по-късно през 2014 година Андреев става юношески олимпийски първенец в Китай.
Малко по-късно обаче момчето остава без дом, откакто приключва спортното учебно заведение в Сливен. Роднините му в Тополчане живеят оскъдно, нямат опция да го поддържат финансово макар явния му капацитет за високи достижения.
По това време Андреев получава предложение да се състезава за Азербайджан против 250 000 $ - само че той отхвърля.
" Искам да се състезавам за България, да популяризирам България. България е моята татковина. Не мисля да подвигам под непознат байрак. Има по-важни неща от парите ", споделя той в свое изявление.
Общината не може да му даде жилище. Бъдещият олимпийски медалист се принуждава да живее в стаичка в спортната зала, в един миг треньорът Братойчев го приютява в своя дом.
Известно време Божидар работи като касиер в супермаркет, с цел да може да се устоя.
Вместо да оказват помощ, от Федерацията по повдигане на тежести стартират да основават още повече неприятности. През 2016 година не разрешават на Божидар Андреев да пътува дружно с Пламен Братойчев на Европейското състезание в Норвегия.
Тогава приключва четвърти, откакто треньорът на националите Иван Иванов не записва по-високата тежест, която Божидар е подготвен да вдигне за орден.
Разочарованията го карат да обмисля отвод от спорта на 20-годишна възраст, само че е разколебан да се върне към тренировките и триумфите се повтарят. През 2018 става европейски първенец до 23 година, през 2019 година печели два златни медала от Европейско за младежи и мъже, следват бронз на Световното, още два бронзови медала на Европейско през 2021 и 2022, и още една европейска шампионска купа през 2024 година в София.
Семейството му съумява да събере пари, с цел да заплати сметката си за ток, с цел да може да гледа успеха.
Сега пристигна време и за изпълненото заричане - бронзов орден от Олимпийските игри. Българският играч е единственият, който прави шест следващи сполучливи опита в шампионата в Париж, само че остава с малко под първенеца и сребърния медалист. Третото място не го разочарова - значимото е, че се връща с орден.
Това евентуално ще е и краят на спортната му кариера. Божидар Андреев възнамерява да стане асистент на треньора си Пламен Братойчев и да открива нови гении измежду децата, които му се възхищават.
Цялото му семейство са вярващи хора. " Господи, ти напред, аз обратно ", са думите, с които той излиза на надпревари. Близките му повтарят какъв брой признателни са на Бог, че му оказва помощ.
Божидар Андреев и Пламен Братойчев заслужават самопризнание от цяла България за пътя, който изминаха - и реверанс пред силата, с която преодоляват всички компликации.
Бронзът на Божидар Андреев е в действителност историческо достижение. За първи път от 12 години страната е измежду призьорите на Олимпийски игри в щангите след серията от тежки проблеми и репутационни вреди.
Успехът на 27-годишния българин е и голям връх за самия него - момче, родено в ромската махала на сливенското село Тополчане, което едвам не е насила да се откаже от спорта поради финансовия батак и вътрешните интриги в Българската федерация по повдигане на тежести.
Но на първо място Божидар Андреев искаше да посвети своето отличие на хората, пред които е поел обещанието да стигне до медалите.
Трима от тях са покойници. Бащата и братът на Божидар, които първи са го запалили по повдигането на тежести като дете, към този момент не са сред живите.
Третият човек, пред който 27-годишният спортист искаше да се преклони в най-силния миг в спортната си кариера, е дъщерята на неговия персонален треньор и ментор Пламен Братойчев - Преслава.
Едва на 29 година, през юли 2021 Преслава Братойчева губи живота си поради онкологично заболяване. Младата жена е диагностицирана с заболяването малко откакто ражда сина си. Стотици души се включват в благотворителни акции, концерти и шампионати, с цел да оказват помощ за събиране на средства за лекуването ѝ в Турция. За страдание не съумяват да я спасят.
Божидар Андреев прави олимпийския си дебют в Токио единствено няколко дни след гибелта на Преслава.
Още тогава желае да завоюва орден, както ѝ е заречен, само че остава пети в света.
За него нещастието в фамилията на треньора е персонална покруса. Пламен Братойчев е индивидът, който открива гения на Божидар още когато момчето е на 12. През 2011 година той му оказва помощ да се реалокира от родното село в Сливен, с цел да може да тренира съществено.
Три години по-късно през 2014 година Андреев става юношески олимпийски първенец в Китай.
Малко по-късно обаче момчето остава без дом, откакто приключва спортното учебно заведение в Сливен. Роднините му в Тополчане живеят оскъдно, нямат опция да го поддържат финансово макар явния му капацитет за високи достижения.
По това време Андреев получава предложение да се състезава за Азербайджан против 250 000 $ - само че той отхвърля.
" Искам да се състезавам за България, да популяризирам България. България е моята татковина. Не мисля да подвигам под непознат байрак. Има по-важни неща от парите ", споделя той в свое изявление.
Общината не може да му даде жилище. Бъдещият олимпийски медалист се принуждава да живее в стаичка в спортната зала, в един миг треньорът Братойчев го приютява в своя дом.
Известно време Божидар работи като касиер в супермаркет, с цел да може да се устоя.
Вместо да оказват помощ, от Федерацията по повдигане на тежести стартират да основават още повече неприятности. През 2016 година не разрешават на Божидар Андреев да пътува дружно с Пламен Братойчев на Европейското състезание в Норвегия.
Тогава приключва четвърти, откакто треньорът на националите Иван Иванов не записва по-високата тежест, която Божидар е подготвен да вдигне за орден.
Разочарованията го карат да обмисля отвод от спорта на 20-годишна възраст, само че е разколебан да се върне към тренировките и триумфите се повтарят. През 2018 става европейски първенец до 23 година, през 2019 година печели два златни медала от Европейско за младежи и мъже, следват бронз на Световното, още два бронзови медала на Европейско през 2021 и 2022, и още една европейска шампионска купа през 2024 година в София.
Семейството му съумява да събере пари, с цел да заплати сметката си за ток, с цел да може да гледа успеха.
Сега пристигна време и за изпълненото заричане - бронзов орден от Олимпийските игри. Българският играч е единственият, който прави шест следващи сполучливи опита в шампионата в Париж, само че остава с малко под първенеца и сребърния медалист. Третото място не го разочарова - значимото е, че се връща с орден.
Това евентуално ще е и краят на спортната му кариера. Божидар Андреев възнамерява да стане асистент на треньора си Пламен Братойчев и да открива нови гении измежду децата, които му се възхищават.
Цялото му семейство са вярващи хора. " Господи, ти напред, аз обратно ", са думите, с които той излиза на надпревари. Близките му повтарят какъв брой признателни са на Бог, че му оказва помощ.
Божидар Андреев и Пламен Братойчев заслужават самопризнание от цяла България за пътя, който изминаха - и реверанс пред силата, с която преодоляват всички компликации.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ