Рядко се замисляме, даже никога, че само допреди някакви си

Рядко се замисляме, дори в никакъв случай, че единствено допреди някакви си 50-60 години светът в доста връзки е бил изцяло друго място за живеене – място, където защитните колани не са били наложителни, телефоните са били с шайба, а с цел да изтеглиш пари, е трябвало да се редиш на опашка в банката, тъй като е нямало банкомати. Но с изключение на прозаичните улеснения, които през днешния ден одобряваме за даденост, има и други, непреходни, фундаментални, полагащи се на индивида по право неща, които също сме привикнали да подминаваме с лека ръка, въпреки че единствено допреди някакви си 50-60 години са били безусловно немислими.  Като любовта сред хора с друг цвят на кожата например…

Историята, която следва да прочетете, е като никоя друга. Разбира се, и тя като всички други, които съм разказвала, е неповторима сама по себе си, само че е и по-различна, тъй като е трансформирала освен живота на двама влюбени души, а на милиони!

Това е историята на Ричард Лавинг и Милдред Джетър – първата междурасова брачна двойка, която накара Америка да не вижда любовта единствено в черно и бяло. Буквално.

Милдред Джетър се ражда и израства в дребния градец Сентръл Пойнт, щата Вирджиния в семейство, в чиито етнически корени е смесена кръвта на чернокожи плебеи, на местните  племена чероки и рапаханок, както и на първите португалски заселници.

Когато е на 11, се среща със 17-годишния Ричард. Младежът също е локален, само че произлиза от семейство на ирландски заселници, а кожата му, за разлика от нейната, е бяла като мляко. Ричи се мотае с по-големите й братя, когато не е на учебно заведение или не работи по градежите, с цел да изкара някой $. Населението в Сентръл Пойнт не е сегрегирано, както в множеството други градове в южните щати, и постоянно бели и чернокожи се събират, за слушат музика, да танцуват или да се състезават с мотоциклети.

Свалката сред Милдред и Ричи става години по-късно, когато Милдред към този момент е  гимназистка. Връзката им е иди ми,дойди ми, само че когато тя забременява, двамата вземат решение да се оженят. Само че, макар разкрепостените нрави в градчето, това няма по какъв начин да стане, тъй като закон от 1924 година не разрешава междуетническите бракове във Вирджиния. Както и в още 23 други американски щати! Някой обаче им подсказва, че в случай че желаят да станат законни съпрузи, най-добре да заминат за столицата Вашингтон, където възбраната е вдигната.

И те го вършат.

На 11 юли 1958 година в два през нощта Ричард и Милдред са събудени от светлината на фенерче, ориентирано в лицата им. Разпознават дрезгавия глас на шериф Гарнет Брукс:

Хей, друже, какво правиш в леглото на тази жена?Аз съм брачната половинка му, – стреснато дава отговор Милдред. – Оженихме се преди пет седмици.

Това пояснение обаче не е задоволително за шериф Брукс, който е нахлул в дома им по неизвестен сигнал, че негърка и бял мъж съжителстват незаконно. Арестува ги както са си по пижами по обвиняване, че са нарушили Закона за расовата интеграция на щата Вирджиния, съгласно който бракът им се квалифицира като закононарушение.

Ричард прекарва остатъка от нощта в ареста, а на сутринта е освободен под гаранция от хиляда $, платени от сестра му. Милдред няма тоя шанс – отказана й е гаранция, поради което прекарва три денонощия в клаустрофобично тясна килия, в която едвам може да се завърти един човек.

Процесът против “престъпниците ” е къс и приключва с неоправдателна присъда. Все отново локалният арбитър не се оказва цялостен гадняр и, ненапълно разчувстван от любовта на младите, им отваря малка врата в закона, която им разрешава да избегнат годината затвор. Но единствено при изискване, че се махнат от щата.

И те го вършат.

Милдред и Ричард са семпли хора от дребен град, които не желаят нищо повече от това да водят простоват живот. Затова този в столицата въобще не им понася. От една страна ужасно им липсват роднините във Вирджиния, а въпреки това страдат поради обществената изолираност в огромния град и финансовите проблеми, които ги задушават. Все отново съумяват да изкарат цели пет години, през които им се раждат две деца (Милдред има още едно от предходна връзка). Сигурно са щели да изкарат и повече, в случай че през 1964-а най-малкият им наследник не е бутнат от кола на оживена улица. Инцидентът е последната капка в чашата на търпението им.

Те са толкоз решени да се върнат вкъщи, че няма мощ, която да ги спре. Окуражена и въодушевена от набиращо мощност придвижване за човешки права, Милдред написа писмо до тогавашния основен прокурор на Съединени американски щати, Робърт Кенеди, с цел да изрази негодуванието си от несправедливата присъда, обрекла нея и фамилията й на заточение отвън дома. Кенеди й предлага да се обърне за подпомагане към Американския съюз за цивилен права – ACLU.

И тя го прави.

Адвокатите на ACLU Бърнард Коен и Филип Хиршкоп с подготвеност и възторг се заемат със случая на междурасовото семейство. Първата стъпка е да входират молба за преразглеждане на случая и отменяне отсъждането на окръжния арбитър. След като обаче цяла година по този начин и няма отговор, двамата вземат решение да задействат бюрократската машина по различен метод – като подадат групов иск. Тактиката проработва и скоро получават мнение от арбитър Базил, в което се споделя: “Всемогъщият Бог е основал хората бели,черни, жълти, червени и ги е сложил на разнообразни континенти.  Смесването на расите посредством такива бракове е в прорез с Неговия проект и по тази причина са неприемливо. ” Разбира се, усъвършенстван извънредно едностранчив отговор дава мотив повод за обжалване пред Апелативния съд.

Докато делото е в развой на разглеждане, семейство Лавинг живеят скрито във Вирджиния. Отначало имат намерение всеки да живее със фамилията си, с цел да не нервират ненужно управляващите, само че юристите им ги убеждават да останат дружно, тъй като, даже да ги арестуват, нямат право да ги задържат за повече от няколко часа. А и те са зад тила им.

През април 1967 година делото влиза във Върховния съд. При първите устни съревнование Филип Хиршкоп демонстрира нерешителност, тъй като като дипломирал се единствено преди две години юрист в никакъв случай до момента не се е изказвал пред какъвто и да е съд, пък камо ли Върховния. Коен също няма изключително огромен опит, само че осъзнавайки ролята си в този исторически по своята същина правосъден развой, двамата  са решени да създадат всичко по силите си, с цел да спечелва правдата. Милдред също е изпълнена с оптимизъм.

“Ако победим, ” споделя тя, “ще помогнем на доста хора. Знам, че имаме врагове, само че имаме и другари, тъй че враговете не ни интересуват. ” За Ричард нещата са още по-ясни: “Ще кажа под клетва, че обичам жена си и че не е почтено да не ми разрешават да пребивавам с нея под един покрив във Вирджиния. ”

На 12 юни 1967 година тримата висши съдии излизат с единомислещото мнение, че всеки щатски закон, забраняващ междурасовите бракове, е противоконституционен. Базирайки се на съответния частен случай, както и на 14-тата корекция, отсъждането им звучи по този начин: “Според Конституцията на Съединените Щати свободата да сключиш брак или да не сключиш брак с лице от друга раса предстои само и единствено на преценката на индивида и заради това не може да бъде възпрепятствана от който и да е щатски закон. ”

С това се поставя край и на последния сегрегиращ закон в страната.

Минали са девет години преди семейство Лавинг още веднъж да си бъдат вкъщи… на изцяло законни начала. Обаче не несправедливите закони, а несправедливата орис им отрежда нищожно време, през което да се радват на живота си дружно. Презюни 1975 година пийнал водач удря колата им, до момента в който съпрузите пътуват за къщи. Ричард умира на място. Оцелялата след злополуката Милдред в никакъв случай не се омъжва наново. До гибелта си през 2008 година не напуща дома, който Ричард е построил за нея, радвайки се на обкръжението на обични родственици и другари.

Милдред по този начин и не привиква с известността и в никакъв случай не дава изявленията. Прави едно-единствено изключение през 2007 година във връзка 40-годишнината от делото “Лавинг против щата Вирджиния. ” Трима души от групата за правата на хомосексуалните “Faith in America ” почукват на вратата й с молбата да показа мнението си във връзка с еднополовите бракове. След съществено обсъждане и откакто се поучава със съседите и децата си, Милдред излиза със следното послание: “Вярвам, че всички американците, без значение на тяхната раса, пол и полова ориентировка, би трябвало да са свободни да сключат брак с който желаят. Правителството няма право да постанова религиозни хрумвания на хората. Особено в случай че по този метод се нарушават гражданските им права. ”

През 2016 година е премиерата на кино лентата “Обич ” на сценариста и режисьор Джеф Никълс –  въодушевен роман за Ричард и Милдред, които храбро се изправят против страховитата машина на закостенялото американското законодателство, решени непременно да се преборят за любовта си. След финалните надписи на премиерната прожекция на фестивала в Кан публиката приветства на крайници в продължение на пет минути. В следствие “Обич ” получава голям брой влиятелни награди, в това число номинация за “Оскар ” за Рут Нега – актрисата, изиграла Милдред Лавинг.

Приносът на семейство Лавинг за развиване на демокрацията в Америка е неоспорим. А заветът, който оставят след себе си, е вечен във времето и напълно елементарен поради обстоятелството, че някак съдбовно-иронично се състои в самото им име – Loving.

Важното е да обичаш.