Рядко се случва един изолиран бюджетен план да съдържа в

Рядко се случва един изолиран бюджетен проект да съдържа в себе си кода на цяла идна ера, само че казусът с немското превъоръжаване под управлението на Фридрих Мерц е тъкмо подобен. Това не е просто фискално решение за възобновяване на техниката, а явен признак за преместването на геополитическия център на тежестта в Европа надалеч на изток от Елисейския замък. Докато десетилетия наред европейската архитектура на сигурност се опираше на негласния контракт, съгласно който Франция е военният „ меч “, а Германия – икономическият „ щит “, през днешния ден този баланс е окончателно нарушен. Берлин към този момент не се задоволява с ролята на политически въздържан колос и това провокира остра, съвсем шизофренична реакция в Париж, където облекчението от засилената защита на НАТО се смесва с атавистичен боязън от преобладаваща немска мощност на континента.Ако до през вчерашния ден европейската защита беше зона на продължителен дефицит и стратегическо изчакване, през днешния ден цифрите описват история за огромна икономическа готовност, която съдружниците на Германия просто не могат да доближат. Берлин се ангажира да влага над петстотин милиарда евро в защита до края на десетилетието, достигайки задачата на НАТО за три и половина % от брутния вътрешен артикул доста по-рано от плануваното. Данните за тези разноски не са просто суха статистика, те са горивото за една индустриална промяна, която заплашва да остави френския защитителен бранш в ролята на вторичен състезател. Когато Германия купува американски изтребители F-35 или инициира плана „ Европейски небесен щит “ без присъединяване на Франция, тя не просто запълва потенциали, а декларира нов суверенитет, който заобикаля обичайните оси на съдействие в Париж.Паралелно с това, макроикономическата рамка на този цикъл разкрива края на остарялата „ дългова спирачка “ в Германия, когато става въпрос за екзистенциални закани. Под ръководството на Мерц дългогодишните фискални табута паднаха, с цел да отключат потоци от капитал към Бундесвера, до момента в който страни като Франция, Италия и Испания се борят с тесни бюджетни пространства и възходящи задължения. Глобалната ликвидност на сигурността сега се насочва към северните и източните флангове на Европа – Скандинавия, Прибалтика и Полша, където Германия се нарежда като главен логистичен и софтуерен поръчител. В свят на раздрани вериги за доставки и неустановеност в трансатлантическата връзка при втората администрация на Тръмп, Берлин се трансформира в неизбежния промишлен център, който Европа е принудена да одобри, макар историческите си запаси.Следователно, логиката на психиката на пазара на власт в Европа сега е доминирана от чувството за стратегическа изолираност на Франция. В Елисейския замък се следи възходящо безпокойствие, че до момента в който Париж е раздиран от вътрешна политическа неустойчивост, Берлин натрупа политически капитал посредством своята увереност. Инвеститорите и съдружниците усещат тази смяна в настроението – от увереността на френското „ Buy European “ към прагматичното немско решение да се купува най-хубавото и най-бързо наличното, даже в случай че то е американско. Това основава чувство за отмалялост в връзките, където общи планове като изтребителя от шесто потомство зациклят в индустриални разногласия, до момента в който действителното превъоръжаване се случва тук и в този момент, водено от немския мащаб.В исторически проект, това разбъркване припомня за края на XIX век, когато икономическият напредък на Германия неизбежно докара до пренареждане на политическите карти. Днес обаче подтекстът е друг – Германия е крепко вкоренена в НАТО и Европейския съюз, което кара съседи като Полша да се опасяват повече от немското отвращение за въоръжаване, в сравнение с от самата немска войска. Въпреки това, възходът на националистически обединения като „ Алтернатива за Германия “ прибавя детайл на непредсказуемост към този цикъл, карайки анализаторите да се питат какво би се случило с тази голяма военна мощност, в случай че политическото управление в Берлин се промени коренно. Това е класическо проявяване на пазарната душeвност – даже позитивните вести за засилена защита носят в себе си скрития риск от бъдеща неустойчивост.Историята тук не е в броя на танковете или в процентите от Брутният вътрешен продукт, а в окончателното изкривяване на остарелия европейски ред, в който Франция притежаваше монопола върху стратегическото мислене. Германия към този момент не търси позволение да бъде лидер; тя просто заема мястото си посредством икономическата тежест, която постоянно е имала, само че в този момент за първи път облича в униформа. Този преход бележи нов стадий в цикъла на европейската интеграция, където съдействието евентуално ще бъде сменено от „ координирана конкуренция “, а Франция ще би трябвало да откри нов метод да проектира въздействие в среда, в която към този момент не е най-големият вложител в сигурност.В последна сметка, пазарът на геополитическа власт не търси идеален баланс, а функционална успеваемост пред лицето на външни закани. Докато Париж се взира в огледалото на историята, търсейки гаранции за остарелия паритет, Берлин гледа към бъдещето на индустриалното доминиране, което в последна сметка диктува разпоредбите на играта. Рискът от разединение в европейското ядро е действителен, само че той е логическа последица от дългогодишното отсрочване на сложни решения за обща защита. Инвеститорите и водачите ще би трябвало да преценят освен силата на оръжията, само че и устойчивостта на доверието сред двете най-големи народи на континента. Графиката на европейското въздействие неизбежно следва логиката на психиката на ресурсите, а през днешния ден ресурсите приказват на немски език.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.