Из приказния свят на Тарантино
Рядко ми се случва да виждам на филм по какъв начин някой забива в продължение на няколко минути непозната глава в изострен борд на масата и да се разхиля като тийнейджърка на първа среща. Наричам го „ Ефектът на Тарантино “, който ще погълне и българските фенове още от през днешния ден, когато дълго чаканото му девето авторско заглавие „ Имало едно време в Холивуд “ изгрее на огромния екран.
Като любовно писмо до изгората – с такава настройка гледайте кино лентата, който Куентин Тарантино посвещава на Холивуд, подобен, какъвто го помни от своето детство. Това си проличава и от най-малкия подробност. Като този, че в 80% от фрагментите, снимани в ретроавтомобилите на Брад Пит и Леонардо ди Каприо фенът (т.е. Камерата) е позициониран на задната седалка.
„ Така виждах аз Холивуд в колата на доведения ми татко през 1969 година “, разкрива режисьорът, прочул се с „ чистия “ си метод към правене на кино. „ Той не работи с образни резултати. Всеки билборд, всяка витрина, всеки флаер – всичко е направено особено за кино лентата “, намига и Брад Пит, който под репутацията на „ неприятното момче “, умъртвило брачната половинка си, само че разминало се със пандиза, ще ни разсмива като каскадьора Клиф Буут.
Още в първите подиуми ни излиза наяве, че двамата с уестърн звездата Рик Далтън ще вървят като „ дупе и гащи “. Не единствено на снимачния сет – артист и каскадьор пътуват дружно, запиват дружно... въпреки че се усеща и известна подчиненост сред двамата. Ди Каприо го раздава като разяждан от подозрения холивудки актьор, към който към този момент се носи мириса на нафталин. Причината – уестърните последователно отшумяват като мода в Холивуд на фона на хипи придвижването. В ролята на неприятния вестител – че кариерата на Далтън отива към канализацията, влиза Ал Пачино, който пък е единствено един от диамантите, които запаленият киноман ще срещне в прослойка на „ Имало едно време в Холивуд “.
Основният актьорски състав е задоволително респектиращ самичък по себе си. Добавете още Люк Пери, Майкъл Медсън, бъдещия екранен Елвис – Остин Бътлър, дъщерята на Итън Хоук – Миа Хоук, Лена Дънам, Дакота Фанинг... и самият Тарантино, който въпреки и че няма да видите, ще разпознаете по гласа.
Марго Роби, която не знаем къде да сложим – при първо- или второстепенните функции, също е украшение на екрана. В облика на Шарън Тейт тя го краси, въпреки и до преди самия край да не въздейства изключително на сюжета. Именно поради нея обаче двайсет секунди след края на финалните надписи ще ахнете с думите: „ Тази приказка е гениална в своята глупост “.
За „ Имало едно време в Холивуд “ и възможната му бъдеща случка с премиите „ Оскар “ се приказва още занапред. Без да бързаме пред вятъра, сигурно въпреки всичко можем да кажем, че това е измежду най-хубавите филми, които са излизали на български екран тази година. Лишен от всякаква рекламация за високопарност, лентата развлича, образова и най-важното – в действителност ни потапя в приказния свят на Тарантино, към който режисьорът се връща с откровената любов на дете.
Както към този момент стана ясно и нагоре, по традиция и тук създателят на „ Криминале “ включва бойните подиуми като главен „ персонаж “ на заглавието си. „ Хората постоянно ме упрекват за експанзията във филмите. Смятам, че едно от най-хубавите неща на нашето изкуство е фактът, че действителността се предава наужким. Защо да не се възползваме от това? “, безапелационен е Тарантино, който продължава да е все по този начин вдъхновен от заглавието си, както евентуално би бил и на 6-годишна възраст (на колкото в действителност е бил в описваната 1969 година - годината на бруталното ликвидиране на Шарън Тейт от почитатели на Чарлс Менсън). Лентата е изключително персонална за режисьора и поради, че доста значимо присъединяване – изключително в бойните подиуми, има и неговото лично куче.
Ако има човек, който може да си разреши да пренапише (с известни допълнения) историята на Холивуд – то това несъмнено е Куентин Тарантино. Тук той изпипва всяка детайлност до най-малкия подробност, поради което играта на Ди Каприо и Пит (които другояче биха обрали изрично всички позитиви) не блестят като оазис посред пустиня, а се вписват навръх място в цялата мозайка, наречена „ Имало едно време в Холивуд “.
Източник: Monitor
Като любовно писмо до изгората – с такава настройка гледайте кино лентата, който Куентин Тарантино посвещава на Холивуд, подобен, какъвто го помни от своето детство. Това си проличава и от най-малкия подробност. Като този, че в 80% от фрагментите, снимани в ретроавтомобилите на Брад Пит и Леонардо ди Каприо фенът (т.е. Камерата) е позициониран на задната седалка.
„ Така виждах аз Холивуд в колата на доведения ми татко през 1969 година “, разкрива режисьорът, прочул се с „ чистия “ си метод към правене на кино. „ Той не работи с образни резултати. Всеки билборд, всяка витрина, всеки флаер – всичко е направено особено за кино лентата “, намига и Брад Пит, който под репутацията на „ неприятното момче “, умъртвило брачната половинка си, само че разминало се със пандиза, ще ни разсмива като каскадьора Клиф Буут.
Още в първите подиуми ни излиза наяве, че двамата с уестърн звездата Рик Далтън ще вървят като „ дупе и гащи “. Не единствено на снимачния сет – артист и каскадьор пътуват дружно, запиват дружно... въпреки че се усеща и известна подчиненост сред двамата. Ди Каприо го раздава като разяждан от подозрения холивудки актьор, към който към този момент се носи мириса на нафталин. Причината – уестърните последователно отшумяват като мода в Холивуд на фона на хипи придвижването. В ролята на неприятния вестител – че кариерата на Далтън отива към канализацията, влиза Ал Пачино, който пък е единствено един от диамантите, които запаленият киноман ще срещне в прослойка на „ Имало едно време в Холивуд “.
Основният актьорски състав е задоволително респектиращ самичък по себе си. Добавете още Люк Пери, Майкъл Медсън, бъдещия екранен Елвис – Остин Бътлър, дъщерята на Итън Хоук – Миа Хоук, Лена Дънам, Дакота Фанинг... и самият Тарантино, който въпреки и че няма да видите, ще разпознаете по гласа.
Марго Роби, която не знаем къде да сложим – при първо- или второстепенните функции, също е украшение на екрана. В облика на Шарън Тейт тя го краси, въпреки и до преди самия край да не въздейства изключително на сюжета. Именно поради нея обаче двайсет секунди след края на финалните надписи ще ахнете с думите: „ Тази приказка е гениална в своята глупост “.
За „ Имало едно време в Холивуд “ и възможната му бъдеща случка с премиите „ Оскар “ се приказва още занапред. Без да бързаме пред вятъра, сигурно въпреки всичко можем да кажем, че това е измежду най-хубавите филми, които са излизали на български екран тази година. Лишен от всякаква рекламация за високопарност, лентата развлича, образова и най-важното – в действителност ни потапя в приказния свят на Тарантино, към който режисьорът се връща с откровената любов на дете.
Както към този момент стана ясно и нагоре, по традиция и тук създателят на „ Криминале “ включва бойните подиуми като главен „ персонаж “ на заглавието си. „ Хората постоянно ме упрекват за експанзията във филмите. Смятам, че едно от най-хубавите неща на нашето изкуство е фактът, че действителността се предава наужким. Защо да не се възползваме от това? “, безапелационен е Тарантино, който продължава да е все по този начин вдъхновен от заглавието си, както евентуално би бил и на 6-годишна възраст (на колкото в действителност е бил в описваната 1969 година - годината на бруталното ликвидиране на Шарън Тейт от почитатели на Чарлс Менсън). Лентата е изключително персонална за режисьора и поради, че доста значимо присъединяване – изключително в бойните подиуми, има и неговото лично куче.
Ако има човек, който може да си разреши да пренапише (с известни допълнения) историята на Холивуд – то това несъмнено е Куентин Тарантино. Тук той изпипва всяка детайлност до най-малкия подробност, поради което играта на Ди Каприо и Пит (които другояче биха обрали изрично всички позитиви) не блестят като оазис посред пустиня, а се вписват навръх място в цялата мозайка, наречена „ Имало едно време в Холивуд “.
Източник: Monitor
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ