Рядка находка – каменен сейф със златни и сребърни монети,

Рядка находка – каменен сейф със златни и сребърни монети, гривни и наушници, беше показана в експозиция в музея на остарялата столица Велики Преслав. Скъпоценностите в него са открити преди половин век при разкопки в дворцовия комплекс в Стария град.
Бижутата са открити в тайник – издялано във варовиково блокче гнездо. То било зазидано в стена на една от дворцовите здания и е намерено при археологически разкопки през 1971 година под управлението на към този момент починалия проф. Станчо Ваклинов. Скъпоценните предмети са били благосъстоятелност на семейството на самия шеф на града или на знатни боляри. След гибелта на притежателите си останали с епохи зазидани в стената.

Изследовател на скъпоценностите, които от години се съхраняват в Националния исторически музей, е проф. Маргарита Ваклинова. Тя е взела участие в археологическия екип. Автор е на научната обява за находката, чието укриване е обвързвано с един от най-съдбовните моменти в живота на Велики Преслав – разоряването на града и отвличането на популацията му от византийските войски през ХIII век при походите против Ивайло.
“По време на разкопки в самия дворцов център наши студенти откриха разхвърляните камъни. Една красавица хвана дребното блокче и замахна да го хвърли. От него падна каменната запушалка на отвора и измежду сива пепел, евентуално от тъкан, изпаднаха накитите и монетите.

Тя имаше прелестни плитки, тъкмо като на средновековна хубавица ”, спомня си през днешния ден проф. Ваклинова.
Всички бяхме доста възбудени от откритите инцидентно полезности, посочи тя. И разказва занимателна история след тази преживелица.
Накарали “хубавицата ” да си постави накитите и я снимали с тях. А един от стажантите възхитено я следил. Всичко приключва като в приказките – двамата се оженили. Може би съкровището ги събра в семейство. Не всекиму се случва подобен изтъкнат житейски момент! ”, замислено заключава Ваклинова. А през днешния ден “девойката ” е доктор, а “младежът ” – прочут професор по българска история.

“Това богатство се оказа доста значим исторически източник за нас. 300 години Преслав към този момент не е столица, трансформира се в частно притежание с шеф, с боляри. Споменава се в формалните документи от това време – Второто българско царство, незабавно след столицата Търновград. Свързва се с доста именити персони, измежду които и цар Петър. Затова регионът се назовава Петрова земя ”, изясни откривателят проф. Ваклинова.

Независимо че съкровището е много поизхабено, употребявано, то е аристократично, обобщава тя. Категорична е, че е наследствено.

Находката е скромна и няма блясъка и великолепието на фамозното Преславско златно богатство. Но за епохата то е със забележителна материална стойност.

Находката се съхранява в Националния исторически музей. Ръководството му ще я дава на археологическия музей в старопрестолния град от време на време, с цел да бъде налична наоколо доникъде, в която е открита, и да се види от по-широк кръг гости от страната и посетители от чужбина.

“Нямаме искания, този вид ни устройва. Искаме да запазим досегашните положителни връзки с сътрудниците ”, съобщи за “168 часа ” шефът на музея във Велики Преслав Пламен Славов.

Той не изключва въпреки всичко министърът на културата Боил Банов да вземе окончателното решение дали скъпоценностите, известни като Малкото преславско богатство, да не останат вечно в локалния музей.

“Гости от цяла Североизточна България дойдоха особено с цел да прегледат бижутата от каменния сейф в Европейската нощ на музеите. Имаше извънреден интерес към находката ”, показа шефът. На въпрос на “168 часа ” дали съкровището е било експонирано в специфичен сейф, отговорът бе: “Изложихме го дружно със световноизвестното Преславско златно богатство ”.

Според Славов малко евентуално е каменният сейф с бижутата да остане непрекъснато там, където е открит. Освен исторически данни за събитията, свързани с някогашната столица през ХІІІ век, изследванията демонстрират, че макар разорението

Преслав е траял да бъде фактор и да се развива като извънредно значим център в страната, счита ученият.

Инфо: 168 часа