Един милион паяка тъкат златни дрехи
Рядък текстил, направен от коприната на повече от милион диви паяка, е изложен в Американския природонаучен музей в Ню Йорк.
За изработването на този неповторим златист плат 70 души са прекарали четири години в събиране на златисти паяци от телефонни стълбове в Мадагаскар, до момента в който други десетина служащи деликатно са извлекли към 25 метра копринени влакна от всяко от паякообразните. Полученият текстил с размери 4 на 1 метър е единственото огромно парче плат, направено от естествена коприна на паяк, което съществува в света през днешния ден.
„ Коприната на паяците е доста еластична и доста по-здрава при опъванев съпоставяне със стоманата или кевлара ", споделя специалистът по текстил Саймън Пиърс, който е един от ръководителите на плана. „ В момента в международен мащаб се организират научни проучвания, които се пробват да възпроизведат свойствата на коприната на опън и да ги приложат във всички вероятни области на медицината и индустрията, само че никой до момента не е съумял да възпроизведе 100 % от свойствата на естествената коприна на паяк. "
На Пиърс му хрумва концепцията за изтъкаване на паяжина, откакто научава за френския мисионер Якоб Пол Камбуе, който през 80-те и 90-те години на XIX век работи с паяци в Мадагаскар. Камбуе построил дребна машина с ръчно задвижване, която извличала коприна от 24 паяка по едно и също време, без да ги наранява.
„ Симон съумя да построи копие на тази машина за добиване на коприна от 24 паяка, употребена при започване на века ", споделя Никълъс Годли, който управлява плана дружно с Пиърс. Като опит двойката събира първична партида от към 20 паяка. „ Когато ги вкарахме в машината и започнахме да я въртим, стартира да излиза тази красива коприна със златист цвят ", споделя Годли.
Отец Комбуе, който в един исторически текст неправилно е наименуван отец Комбоне, има сътрудник в конструирането на машината си - М. Ногуе. Заедно развиват в Мадагаскар производството на тъкани от паяжина и даже показват „ цялостен комплект завивки " на Парижкото ревю през 1898 година В наши дни този плат е загубен, само че изложбата им е донесла известно внимание, което е показано по-долу. „ Трябва да се означи, че женската халабе се освобождава от копринените си ресурси с образцово смирение, макар че се отличава с жестокост; нормалното ѝ отношение към мъжките, които се прикрепват към нея, е да ги изяде. Апаратът на М. Ног се състои от нещо като стойки, ситуирани по този начин, че да притискат на гърба си дузина паяци. Паяците одобряват този затвор с примирие и лежат изцяло умерено, до момента в който копринената нишка, която излиза от телата им, бързо се навива на макара благодарение на хитро измислена машина, която се ръководи ръчно. "
„ Първите опити на отец Комбоне са направени по най-простия метод. Паяците са били затворени в кутийки от запалки и посредством леко прилепяне на коремчето той успяваше да извлече и навие на дребна макара, въртяна на ръка, нишка, която от време на време доближава дължина от 500 метра. Именно на изобретателността на господин Ног, един от поддиректорите, изискуем апарата, който разрешава нишката да се навива механично и да се усуква и удвоява по най-бързия и удобен метод. Това става благодарение на дребна любопитна машина, която не е елементарно да се опише и в която паяците са затворени, до момента в който се прави интервенцията. Младите мадагаскарки вървят всеки ден в един парк покрай учебното заведение, с цел да съберат триста или четиристотин паяка, които носят в кошници от офика с дървени капаци, с цел да бъдат освободени от мрежите им. Обикновено, откакто се подложат на интервенцията по навиване, паяците се връщат назад в парка за няколко седмици...
Цветът на коприната при първото изпридане е красиво златист и тя не се нуждае от кардиране или каквато и да е подготовка, преди да бъде изтъкана. Дали това ще бъде коприната на бъдещето?
