Да науча български беше едно от най-добрите решения в живот...
Рууд е роден в Салфорд, Англия, а е израснал в Лайден, Нидерландия. В живота си е сменял доста местоположения. Живял е даже в Африка. Но една страна го плени и той се влюби в езика ѝ – България. 24 май е специфичен празник за чужденец, който обича българския и посвети години, с цел да го научи. Миналата година той се върна в Нидерландия, където работи като контрольор към общината в Утрехт. Но не прекъсва връзката си с България – всеки ден приказва със свои другари тук, а напълно неотдавна прекара и едномесечна отмора в България.
Какво те докара в България?
Започна инцидентно. В Нидерландия ме редуцираха и взех решение да потърся работа в чужбина. Първата ми спирка беше Солун, преди да попадна на публикация за работа в София за хора с нидерландски. Преди години минах през България на стоп, до момента в който обикалях Балканите. Кандидатствах, одобриха ме и 4 седмици по-късно към този момент бях на рейса за София. Така стартира моето българско приключение… с тежък махмурлук от рецина (смее се).
Дойде с концепцията да постоиш няколко месеца, а остана 8 години. Какво те задържа?
Да, в началото нямах желание да остана дълго. Идеята беше единствено 6 месеца, колкото беше договорът ми. Но животът реши друго. Още първоначално започнах да излизам с локални хора в София – сътрудници, хора по питейните заведения. Много елементарно си открих компания и се почувствах у дома. После си споделих, че може би ще остана една година и по-късно ще диря ново премеждие. Но след към 4 месеца срещнах невероятна българка и всичко се промени. Запознах се със страхотни хора и сътворих другарства за цялостен живот. И, несъмнено, самата България ужасно ме впечатли. Колкото повече пътувах из страната, толкоз повече ми харесваше. А храната не мога да я не помни. Даже в този момент, като приказваме за това, мисля за гореща шкембе супа, мусака и какъв брой ми липсват тези ястия. Особено домашна баница, омесена от баба.
Кога реши, че искаш да научиш български?
Решението да изучавам български пристигна към 6 месеца откакто се реалокирах в България. Винаги съм считал, че когато живееш в непозната страна, би трябвало да покажеш почитание към хората там, а езикът е най-хубавото начало. Освен това бях сигурен, че в случай че науча български, животът ми тук ще стане по-лесен и по-пълноценен. Така и стана. Езикът ми отвори доста порти, оказа помощ ми да основа другарства и да схвана доста повече за българите, културата и историята. Мога умерено да кажа, че ученето на български е едно от най-хубавите решения в живота ми. Много съм признателен за тази опция и желая да благодаря на всички, които са ми помагали по пътя. Наистина го правя оценка.
Първата българска дума, която научи?
„ Почивка “. Беше на втория ми ден в България. Трябваше да отида до имиграционните служби и изобщо не знаех какво се случва към мен. Опитвах се да приказвам на британски и да запитвам на кое гише би трябвало да отида, само че никой не говореше никакви непознати езици. Най-накрая стигнах до вярното гише. Дадох си документите, а дамата стартира да ми приказва на български. Попитах я дали приказва британски, само че тя продължи да споделя „ отмора “. Аз повторих думата, а тя сподели: „ да, отмора “. Нямах никаква концепция какво значи това. След малко тя просто изчезна. Аз стоях и чаках като същински екскурзиант. След съвсем половин час тя се върна с кафе и миришеше на цигари. И тогава аз споделих: „ ааа, отмора? “ И тя: „ Да! Почивка! “ На идващия ден българи ми обясниха смисъла и доста се смяха.
Сещам се и за израза „ не ми пука “. Много смешно ми звучи думата „ пука “. Но самият израз също доста ми харесва, тъй като се пробвам да не обръщам внимание на неприятните неща в живота и на непознатото мнение. Не си коства човек да приема всичко във вътрешността, изключително когато по света има толкоз доста неприятни и глупави хора.
Харесвам и думата „ сефте “, въпреки да знам, че е турцизъм. Има нещо доста прелестно в нея. А думата „ ужасно “ ми дава позитивна сила. Често я употребявам, тъй като съм оптимист по природа и обичам да демонстрирам признателност. Напомня ми обичания ми израз на нидерландски: „ Винаги се усмихвай! “ (аltijd blijven lachen) Животът е страховит, макар всички компликации.
За човек от западна Европа, който не чете кирилица, е по-сложно да запамети буквите и езика ни. На теб мъчно ли ти беше?
Дори сега кирилицата от време на време ме затруднява. Да, научих буквите, само че произношението и писането към момента не са лесни за мен. Докато ти пиша в този момент, се чудя коя писмен знак е вярната, тъй като някои звучат съвсем еднообразно за мен. Най-много се греша с „ ч “ и „ ц “, както и с „ ю “ и „ у “. Не е елементарно, само че ми е прелестно да изучавам. Българският език доста ми харесва, само че от време на време ме побърква. Най-трудна за мен е граматиката, тъй като е изцяло друга от нидерландската. Почти няма неща, които да си наподобяват, и по тази причина би трябвало да мисля по напълно различен метод. А структурите „ харесва ми “ и „ липсва ми “ още са ми сложни за схващане. Те са нещо доста непознато за мен и няма сходно нещо в другите езици, които приказвам.
Как реагират българите, когато схващат, че чужденец приказва езика?
Прави ми усещане, че реакциите съвсем постоянно са доста позитивни. В началото просто ме гледат учудено, тъй като не го чакат. Много хора в действителност се радват и се трогват. Любимо ми е, когато съм в някое село и си приказвам с локалните. Обичам да пътувам из България – съвсем всеки уикенд палех колата и хващах нанякъде, където не съм бил. И постоянно съм усещал топло отношение, когато заговоря на български, въпреки и с моя акцент.
Спомням си неотдавна в Габрово бях отседнал в хотел и взех решение да вечерям в ресторанта. Когато се обръщах към сервитьора, непрекъснато използвах „ Ви “ и „ Вас “. Накрая той ми донесе безвъзмезден десерт. Каза ми, че съм бил единственият посетител довечера, който се е държал почтително с личния състав, а даже не съм българин. Много се зарадвал, че най-малко последният им клиент за вечерта бил човек, който, въпреки и чужденец, приказва български и показва почитание.
Друг миг, който ясно помня, беше в Самуиловата цитадела. Човекът на касата ми подари магнитче, тъй като говорех български и знаех историята на крепостта. Помня лицето му – беше толкоз разчувстван.
В Нидерландия няма еквивалент на 24 май. Как наподобява той през твоите очи и усещаше ли го и като твой празник – ден, в който честваш това, че научи български език?
Да, тъкмо по този начин, в Нидерландия няма подобен празник, отдаден на езика, и съгласно мен това е огромен пропуск. 24 май е празник за ученето, за уважението към езика и на историческия път, който е извървял. Приемам го доста персонално, тъй като обикнах българския език и когато той чества, го чувствам и като мой празник – на напъните, които поставих да науча този превъзходен език.
Коя българска книга прочете и ти достави наслаждение?
Първата българска книга, която прочетох от начало до край, беше „ Ние, врабчетата “ на Йордан Радичков. Докато четях, много постоянно употребих речник. Не беше елементарно, само че доста ми хареса. И най-много бях горделив със себе си, че съумях да завърша книга, написана на български.
Какво от българската просвета те впечатлява, вълнува те и остава част от теб?
Невероятната природа, историята, преплетена с нея, крепостите и църквите, които съм посещавал. Няма да не помни и топлите диалози, които съм имал с изцяло непознати хора. И музиката! Особено групата Исихия. Тя за мен събира всичко красиво и същинско в България. Даже сега чувам Исихия, до момента в който си приказваме.
Какво българско пазиш в Нидерландия?
Правя си таратор и тук. Препрочитам книгите на Йордан Радичков, които взех със себе си, и чувам дисковете на Исихия и Ер Малък. И съвсем всеки ден си приказвам с близки другари от България.
Какво те докара в България?
Започна инцидентно. В Нидерландия ме редуцираха и взех решение да потърся работа в чужбина. Първата ми спирка беше Солун, преди да попадна на публикация за работа в София за хора с нидерландски. Преди години минах през България на стоп, до момента в който обикалях Балканите. Кандидатствах, одобриха ме и 4 седмици по-късно към този момент бях на рейса за София. Така стартира моето българско приключение… с тежък махмурлук от рецина (смее се).
Дойде с концепцията да постоиш няколко месеца, а остана 8 години. Какво те задържа?
Да, в началото нямах желание да остана дълго. Идеята беше единствено 6 месеца, колкото беше договорът ми. Но животът реши друго. Още първоначално започнах да излизам с локални хора в София – сътрудници, хора по питейните заведения. Много елементарно си открих компания и се почувствах у дома. После си споделих, че може би ще остана една година и по-късно ще диря ново премеждие. Но след към 4 месеца срещнах невероятна българка и всичко се промени. Запознах се със страхотни хора и сътворих другарства за цялостен живот. И, несъмнено, самата България ужасно ме впечатли. Колкото повече пътувах из страната, толкоз повече ми харесваше. А храната не мога да я не помни. Даже в този момент, като приказваме за това, мисля за гореща шкембе супа, мусака и какъв брой ми липсват тези ястия. Особено домашна баница, омесена от баба.
Кога реши, че искаш да научиш български?
Решението да изучавам български пристигна към 6 месеца откакто се реалокирах в България. Винаги съм считал, че когато живееш в непозната страна, би трябвало да покажеш почитание към хората там, а езикът е най-хубавото начало. Освен това бях сигурен, че в случай че науча български, животът ми тук ще стане по-лесен и по-пълноценен. Така и стана. Езикът ми отвори доста порти, оказа помощ ми да основа другарства и да схвана доста повече за българите, културата и историята. Мога умерено да кажа, че ученето на български е едно от най-хубавите решения в живота ми. Много съм признателен за тази опция и желая да благодаря на всички, които са ми помагали по пътя. Наистина го правя оценка.
Първата българска дума, която научи?
„ Почивка “. Беше на втория ми ден в България. Трябваше да отида до имиграционните служби и изобщо не знаех какво се случва към мен. Опитвах се да приказвам на британски и да запитвам на кое гише би трябвало да отида, само че никой не говореше никакви непознати езици. Най-накрая стигнах до вярното гише. Дадох си документите, а дамата стартира да ми приказва на български. Попитах я дали приказва британски, само че тя продължи да споделя „ отмора “. Аз повторих думата, а тя сподели: „ да, отмора “. Нямах никаква концепция какво значи това. След малко тя просто изчезна. Аз стоях и чаках като същински екскурзиант. След съвсем половин час тя се върна с кафе и миришеше на цигари. И тогава аз споделих: „ ааа, отмора? “ И тя: „ Да! Почивка! “ На идващия ден българи ми обясниха смисъла и доста се смяха.
Сещам се и за израза „ не ми пука “. Много смешно ми звучи думата „ пука “. Но самият израз също доста ми харесва, тъй като се пробвам да не обръщам внимание на неприятните неща в живота и на непознатото мнение. Не си коства човек да приема всичко във вътрешността, изключително когато по света има толкоз доста неприятни и глупави хора.
Харесвам и думата „ сефте “, въпреки да знам, че е турцизъм. Има нещо доста прелестно в нея. А думата „ ужасно “ ми дава позитивна сила. Често я употребявам, тъй като съм оптимист по природа и обичам да демонстрирам признателност. Напомня ми обичания ми израз на нидерландски: „ Винаги се усмихвай! “ (аltijd blijven lachen) Животът е страховит, макар всички компликации.
За човек от западна Европа, който не чете кирилица, е по-сложно да запамети буквите и езика ни. На теб мъчно ли ти беше?
Дори сега кирилицата от време на време ме затруднява. Да, научих буквите, само че произношението и писането към момента не са лесни за мен. Докато ти пиша в този момент, се чудя коя писмен знак е вярната, тъй като някои звучат съвсем еднообразно за мен. Най-много се греша с „ ч “ и „ ц “, както и с „ ю “ и „ у “. Не е елементарно, само че ми е прелестно да изучавам. Българският език доста ми харесва, само че от време на време ме побърква. Най-трудна за мен е граматиката, тъй като е изцяло друга от нидерландската. Почти няма неща, които да си наподобяват, и по тази причина би трябвало да мисля по напълно различен метод. А структурите „ харесва ми “ и „ липсва ми “ още са ми сложни за схващане. Те са нещо доста непознато за мен и няма сходно нещо в другите езици, които приказвам.
Как реагират българите, когато схващат, че чужденец приказва езика?
Прави ми усещане, че реакциите съвсем постоянно са доста позитивни. В началото просто ме гледат учудено, тъй като не го чакат. Много хора в действителност се радват и се трогват. Любимо ми е, когато съм в някое село и си приказвам с локалните. Обичам да пътувам из България – съвсем всеки уикенд палех колата и хващах нанякъде, където не съм бил. И постоянно съм усещал топло отношение, когато заговоря на български, въпреки и с моя акцент.
Спомням си неотдавна в Габрово бях отседнал в хотел и взех решение да вечерям в ресторанта. Когато се обръщах към сервитьора, непрекъснато използвах „ Ви “ и „ Вас “. Накрая той ми донесе безвъзмезден десерт. Каза ми, че съм бил единственият посетител довечера, който се е държал почтително с личния състав, а даже не съм българин. Много се зарадвал, че най-малко последният им клиент за вечерта бил човек, който, въпреки и чужденец, приказва български и показва почитание.
Друг миг, който ясно помня, беше в Самуиловата цитадела. Човекът на касата ми подари магнитче, тъй като говорех български и знаех историята на крепостта. Помня лицето му – беше толкоз разчувстван.
В Нидерландия няма еквивалент на 24 май. Как наподобява той през твоите очи и усещаше ли го и като твой празник – ден, в който честваш това, че научи български език?
Да, тъкмо по този начин, в Нидерландия няма подобен празник, отдаден на езика, и съгласно мен това е огромен пропуск. 24 май е празник за ученето, за уважението към езика и на историческия път, който е извървял. Приемам го доста персонално, тъй като обикнах българския език и когато той чества, го чувствам и като мой празник – на напъните, които поставих да науча този превъзходен език.
Коя българска книга прочете и ти достави наслаждение?
Първата българска книга, която прочетох от начало до край, беше „ Ние, врабчетата “ на Йордан Радичков. Докато четях, много постоянно употребих речник. Не беше елементарно, само че доста ми хареса. И най-много бях горделив със себе си, че съумях да завърша книга, написана на български.
Какво от българската просвета те впечатлява, вълнува те и остава част от теб?
Невероятната природа, историята, преплетена с нея, крепостите и църквите, които съм посещавал. Няма да не помни и топлите диалози, които съм имал с изцяло непознати хора. И музиката! Особено групата Исихия. Тя за мен събира всичко красиво и същинско в България. Даже сега чувам Исихия, до момента в който си приказваме.
Какво българско пазиш в Нидерландия?
Правя си таратор и тук. Препрочитам книгите на Йордан Радичков, които взех със себе си, и чувам дисковете на Исихия и Ер Малък. И съвсем всеки ден си приказвам с близки другари от България.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ