Сезонни работници у нас: Кои са най-търсените кадри и откъде идват
Руснаците най-често употребяват синя карта за достъп до нашия пазар на труда
Вносът на работна ръка в България бележи сериозен растеж през последните години, само че все пак страната остава надалеч от облекчаване на потребностите на бизнеса. През 2024 година в страната са влезнали 15 560 чужденци за краткосрочна претовареност , което съставлява нарастване с над 35% по отношение на 2023 година . Въпреки това, броят на задграничните служащи е надалеч по-нисък от декларираните от работодателите десетки хиляди нужни фрагменти.
Най-голямата група сезонни служащи продължава да бъде от Турция , следвана от Киргизстан . Непалците също се утвърждават като значима част от работната мощ у нас, заемайки трето място по бройка.
Агенцията по заетостта съгласува краткосрочна сезонна претовареност до 90 дни , която е най-бързата и желана процедура. Именно по тази линия през 2024 година позволение за работа са получили 10 403 чужденци , като:
2709 души са от Киргизстан
2151 – от Узбекистан
1328 – от Непал
Тези служащи главно заемат позиции в хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство .
В същото време, друга процедура за краткосрочна претовареност до 90 дни е желана от турските служащи , които най-често работят в строителството . През 2024 година 3450 чужденци са били заети по тази скица, от които 3317 са от Турция .
Въпреки нараствания брой на импортираните служащи, работодателите към момента не могат да запълнят свободните позиции. През последните три месеца на 2024 година утвърждение за сезонна работа са получили единствено 1537 чужденци , което е доста под нужното за зимните курорти.
През последните две години ползата към работа в България нараства, изключително с частичното ни влизане в Шенген , което улеснява придвижването на служащите. Това обаче води и до нови проблеми – част от чужденците напущат страната в търсене на по-добре платени позиции в Западна Европа .
За висококвалифицираните експерти съществува „ Синя карта “ , която дава право на дълготрайна претовареност в България. Въпреки облекчаването на условията, ползата към нея остава слаб.
През 2024 година позволение за работа със Синя карта са получили 1163 чужденци , като максимален е делът на жителите на Русия, Украйна, Турция, Индия, Куба и Беларус . Любопитно е, че макар че този режим е предопределен за висококвалифицирани фрагменти, част от чужденците се насочват към нискоквалифицирани браншове като строителство и търговия .
Вносът на работна ръка в България несъмнено бележи растеж, само че темповете остават незадоволителни по отношение на действителните потребности на бизнеса. Работодателите не престават да търсят способи да привлекат повече задгранични фрагменти, до момента в който в това време част от наетите напущат страната, с цел да работят в по-развити стопански системи. Въпросът с работната ръка остава от основно значение за стопанската система и занапред ще бъде обект на съществени полемики и промени в регулациите.
Вносът на работна ръка в България бележи сериозен растеж през последните години, само че все пак страната остава надалеч от облекчаване на потребностите на бизнеса. През 2024 година в страната са влезнали 15 560 чужденци за краткосрочна претовареност , което съставлява нарастване с над 35% по отношение на 2023 година . Въпреки това, броят на задграничните служащи е надалеч по-нисък от декларираните от работодателите десетки хиляди нужни фрагменти.
Най-голямата група сезонни служащи продължава да бъде от Турция , следвана от Киргизстан . Непалците също се утвърждават като значима част от работната мощ у нас, заемайки трето място по бройка.
Агенцията по заетостта съгласува краткосрочна сезонна претовареност до 90 дни , която е най-бързата и желана процедура. Именно по тази линия през 2024 година позволение за работа са получили 10 403 чужденци , като:
2709 души са от Киргизстан
2151 – от Узбекистан
1328 – от Непал
Тези служащи главно заемат позиции в хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство .
В същото време, друга процедура за краткосрочна претовареност до 90 дни е желана от турските служащи , които най-често работят в строителството . През 2024 година 3450 чужденци са били заети по тази скица, от които 3317 са от Турция .
Въпреки нараствания брой на импортираните служащи, работодателите към момента не могат да запълнят свободните позиции. През последните три месеца на 2024 година утвърждение за сезонна работа са получили единствено 1537 чужденци , което е доста под нужното за зимните курорти.
През последните две години ползата към работа в България нараства, изключително с частичното ни влизане в Шенген , което улеснява придвижването на служащите. Това обаче води и до нови проблеми – част от чужденците напущат страната в търсене на по-добре платени позиции в Западна Европа .
За висококвалифицираните експерти съществува „ Синя карта “ , която дава право на дълготрайна претовареност в България. Въпреки облекчаването на условията, ползата към нея остава слаб.
През 2024 година позволение за работа със Синя карта са получили 1163 чужденци , като максимален е делът на жителите на Русия, Украйна, Турция, Индия, Куба и Беларус . Любопитно е, че макар че този режим е предопределен за висококвалифицирани фрагменти, част от чужденците се насочват към нискоквалифицирани браншове като строителство и търговия .
Вносът на работна ръка в България несъмнено бележи растеж, само че темповете остават незадоволителни по отношение на действителните потребности на бизнеса. Работодателите не престават да търсят способи да привлекат повече задгранични фрагменти, до момента в който в това време част от наетите напущат страната, с цел да работят в по-развити стопански системи. Въпросът с работната ръка остава от основно значение за стопанската система и занапред ще бъде обект на съществени полемики и промени в регулациите.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ