Олександър Камишин, заради когото влаковете в Украйна продължават да се движат
Руснаците желаят да го убият. В това е сигурен. Затова не прекарва повече от няколко часа на едно място. В последния миг взема решение дружно с защитата си на кой трен да се качи и до каква степен. От три седмици съвсем не е спал, с цел да могат влаковете в Украйна да продължат да се движат.
Олександър Камишин е 37-годишният ръководител на Украинските железници. Компанията е най-големият шеф в най-голямата страна в Европа с 231 000 чиновници за 603 470 кв. м. територия. Железопътната система е една от най-мащабните и най-често употребяваните в света.
Камишин е назначен на поста на 25 октомври 2021 година - единствено четири месеца преди Владимир Путин да нападна Украйна. Преди това е работил по високите равнища на корпоративния свят.
От началото на войната влаковете не са спирали да работят. Те се трансфораха в избавителна линия за хората в Украйна, тъй като за 20 дни извозиха над 2,5 милиона души до по-безопасно място. Те не престават да придвижват тонове хранителни запаси до най-тежко засегнатите обитаеми места, транспортират бойци до фронтовата линия и изнасят дребното, което Украйна съумява да създаде по време на войната.
С трен във вторник вечер в Киев с цел да се срещнат с украинския президент в символ на взаимност и поддръжка. Окончателният маршрут на влака им остана в загадка и рискованото алегорично посещаване мина без заплаха за живота им.
Функционирането на железниците макар съветската инвазия е „ изненада за цялата страна и даже за президента “ Володимир Зеленски, споделя Камишин. Виновни за това обаче са точно той и няколкото му доближени чиновници, които предвожда като военачалник във война. Така разказва една от тайните им срещи в украинска гара сътрудник на Би Би Си.
В едни от най-тежките си моменти хиляди украинци избраха да разчитат на влаковете си, а не на персонални коли. Още в първите дни от войната в международните медии се появиха фотоси на претъпканите гари в Лвов, Харков, Одеса и Киев. Постепенно всички тези хора бяха евакуирани с трен.
„ Решението да допуснем колкото се може повече хора във влаковете беше доста мъчно, тъй като по този начин доста повече хора биха потърпевши при положение на офанзива “, споделя Камишин. На машинистите сега се постанова и да се движат много по-бавно поради заплахата, че ще попаднат на развалена ж.п. линия.
Мащабната интервенция по подръжка на железниците коства скъпо. Графиците се дефинират всяка вечер в 21 часа единствено за идващия ден. Промени се вършат непрестанно поради непрекъснатите съветски офанзиви против железопътните линии, мостове и друга основна инфраструктура.
Инженери и техници, множеството от които нямат никакъв боен опит, правят поправки в най-опасните места в Украйна, постоянно под въздушен обстрел. 33-ма чиновници в железниците са убити от началото на войната.
Решенията за разписанията на влаковете, маршрутите им, оптималният брой хора, които могат да се качат, се взимат от Камишин и екипа му. Те разчитат на видимо остаряла техника и физически хартиени карти. Но когато мобилната мрежа прекъсне, тези начини са скъпи.
Още на първия ден от войната 24 февруари Камишин и екипът му отхвърлят да открият щаба си в относително безвредния бункер на президента. Вместо това те вземат решение да работят в съвсем непрекъснато придвижване, обикаляйки страната на длъж и простор. Целта е да знаят постоянно какво се случва на всички места и в какво положение са железниците, да ревизират по какъв начин са чиновниците в гарите из цялата страна, в това число и в най-опасните места, където боевете и снарядите не стопират.
„ Логиката ни е много елементарна. Имаме чиновници, които работят в тази гара и ние твърдим, че е безвредно за тях, тъй че ние би трябвало да отидем там също “, разяснява той.
Другата съществена цел е да са една крачка пред руснаците във всеки един миг.
„ Стратегията ни е да се движим по-бързо от тези, които се пробват да ни заловен и да не прекарваме прекомерно дълго на едно място “, споделя Камишин в изявление за Си Ен Ен.
Работата за ръководителя на Украинските железници в никакъв случай не свършва и той не е виждал жена си и дребните си синове откогато съветският президент Владимир Путин атакува Украйна. В тази заран той си прави една последна фотография с тях и ги инструктира по какъв начин най-бързо и безвредно да изоставен страната. Когато приказва за тях, е единственият миг, в който страстта се усеща в гласа му, написа кореспондентът на Си Ен Ен.
„ За мен е по-лесно като знам, че са в сигурност, с цел да имам аз време да си правя работата “, споделя Камишин.
Олександър Камишин е 37-годишният ръководител на Украинските железници. Компанията е най-големият шеф в най-голямата страна в Европа с 231 000 чиновници за 603 470 кв. м. територия. Железопътната система е една от най-мащабните и най-често употребяваните в света.
Камишин е назначен на поста на 25 октомври 2021 година - единствено четири месеца преди Владимир Путин да нападна Украйна. Преди това е работил по високите равнища на корпоративния свят.
От началото на войната влаковете не са спирали да работят. Те се трансфораха в избавителна линия за хората в Украйна, тъй като за 20 дни извозиха над 2,5 милиона души до по-безопасно място. Те не престават да придвижват тонове хранителни запаси до най-тежко засегнатите обитаеми места, транспортират бойци до фронтовата линия и изнасят дребното, което Украйна съумява да създаде по време на войната.
С трен във вторник вечер в Киев с цел да се срещнат с украинския президент в символ на взаимност и поддръжка. Окончателният маршрут на влака им остана в загадка и рискованото алегорично посещаване мина без заплаха за живота им.
Функционирането на железниците макар съветската инвазия е „ изненада за цялата страна и даже за президента “ Володимир Зеленски, споделя Камишин. Виновни за това обаче са точно той и няколкото му доближени чиновници, които предвожда като военачалник във война. Така разказва една от тайните им срещи в украинска гара сътрудник на Би Би Си.
В едни от най-тежките си моменти хиляди украинци избраха да разчитат на влаковете си, а не на персонални коли. Още в първите дни от войната в международните медии се появиха фотоси на претъпканите гари в Лвов, Харков, Одеса и Киев. Постепенно всички тези хора бяха евакуирани с трен.
„ Решението да допуснем колкото се може повече хора във влаковете беше доста мъчно, тъй като по този начин доста повече хора биха потърпевши при положение на офанзива “, споделя Камишин. На машинистите сега се постанова и да се движат много по-бавно поради заплахата, че ще попаднат на развалена ж.п. линия.
Мащабната интервенция по подръжка на железниците коства скъпо. Графиците се дефинират всяка вечер в 21 часа единствено за идващия ден. Промени се вършат непрестанно поради непрекъснатите съветски офанзиви против железопътните линии, мостове и друга основна инфраструктура.
Инженери и техници, множеството от които нямат никакъв боен опит, правят поправки в най-опасните места в Украйна, постоянно под въздушен обстрел. 33-ма чиновници в железниците са убити от началото на войната.
Решенията за разписанията на влаковете, маршрутите им, оптималният брой хора, които могат да се качат, се взимат от Камишин и екипа му. Те разчитат на видимо остаряла техника и физически хартиени карти. Но когато мобилната мрежа прекъсне, тези начини са скъпи.
Още на първия ден от войната 24 февруари Камишин и екипът му отхвърлят да открият щаба си в относително безвредния бункер на президента. Вместо това те вземат решение да работят в съвсем непрекъснато придвижване, обикаляйки страната на длъж и простор. Целта е да знаят постоянно какво се случва на всички места и в какво положение са железниците, да ревизират по какъв начин са чиновниците в гарите из цялата страна, в това число и в най-опасните места, където боевете и снарядите не стопират.
„ Логиката ни е много елементарна. Имаме чиновници, които работят в тази гара и ние твърдим, че е безвредно за тях, тъй че ние би трябвало да отидем там също “, разяснява той.
Другата съществена цел е да са една крачка пред руснаците във всеки един миг.
„ Стратегията ни е да се движим по-бързо от тези, които се пробват да ни заловен и да не прекарваме прекомерно дълго на едно място “, споделя Камишин в изявление за Си Ен Ен.
Работата за ръководителя на Украинските железници в никакъв случай не свършва и той не е виждал жена си и дребните си синове откогато съветският президент Владимир Путин атакува Украйна. В тази заран той си прави една последна фотография с тях и ги инструктира по какъв начин най-бързо и безвредно да изоставен страната. Когато приказва за тях, е единственият миг, в който страстта се усеща в гласа му, написа кореспондентът на Си Ен Ен.
„ За мен е по-лесно като знам, че са в сигурност, с цел да имам аз време да си правя работата “, споделя Камишин.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ