Си Цзинпин и Ердоган между Байдън и Путин
Руският външен министър Сергей Лавров в изявление сподели, че множеството страни, които поддържат Москва във връзка със обстановката в Украйна, са подложени на невиждан напън. Първите, както Лавров уточни, са Китай и Турция. Според него се следи „ просто неучтивост, която изригва от Вашингтон, тя е, не знам, оттатък всевъзможни граници. ”
Освен това формалният представител на Европейската комисия Петер Стано сподели, че Европейският съюз работи с Анкара, Пекин и други столици, „ с цел да поддържат глобите против Русия и да не способстват за заобикалянето на ограничаващите ограничения “. Стано сподели, че Европейски Съюз се стреми да сътвори „ обединен фронт на интернационално равнище “, с цел да „ изолира съветското управление поради украинската рецесия “.
Китай и Турция са страни с разнообразни тегловни категории в международната политика. Но в сегашната обстановка те са обединени от оповестените от тях посреднически старания при разрешаването на връзките сред Москва и Киев. В същото време, както признава „ груповият Запад “, Турция е по-напред в практическото осъществяване на своя мироопазващ сюжет.
С нейно ходатайство в Анталия се организира среща сред Лавров и украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на неотдавнашен телефонен диалог с съветския си сътрудник Владимир Путин предложи да се избере Истанбул или Анкара като платформа за вероятни договаряния на високо ниво сред Киев и Москва.
Ердоган се базира на положителните си връзки с управлението и на Украйна, и на Русия, обяснявайки личните си старания само със угриженост поради „ проблемите с районната сигурност “. Въпреки че зад тази теза стои и предпочитание за по-активно развиване в постсъветското пространство след Втората карабахска война. Украинският президент Владимир Зеленски също се заигра, заявявайки, че вижда Турция като една от страните, които биха могли да работят като „ поръчител за сигурността на Украйна “.
Що се отнася до Китай, напъните му за ходатайство до момента бяха посочени единствено на равнище изказвания и не откриха публично самопризнание в Киев. В последна сметка Пекин намерено споделя опасенията на Москва по отношение на разширението на НАТО, защото е изправен пред сходна опасност. Според Ван Йи, началник на китайската дипломация „ през днешния ден Съединени американски щати се пробват да изградят Индийско-тихоокеанска версия на НАТО покрай границите на КНР “.
В същото време Китай, в отговор на трансформацията на американските военни съюзи, не има намерение да основава военни блокове с Русия. Ван Йи акцентира, че Пекин се придържа към правилата на „ неприсъединяване към блокове, отвод от борба и устременост против трети страни “ в връзките с Москва.
Но, както демонстрираха виртуалните диалози сред китайския президент Си Цзинпин и президента на Съединени американски щати Джо Байдън и преди този момент телефонните диалози на Байдън с Ердоган, американците се пробват да работят от позицията на мощ във връзка с Турция и КНР.
Турските и китайските дипломати изясняват на Вашингтон настоящото си неутрално отношение към украинския спор с готовността си за посреднически старания, което не допуска присъединяване в наказания против Русия.
Всичко това допуска, че Турция и Китай, макар очевидните разлики в политическата оценка както на самата украинска рецесия, по този начин и на аргументите за нея, имат нещо общо в характерностите на оповестения от тях неутралитет. Те са сред чука и наковалнята: не желаят да скапват връзките с Русия и не желаят да палят мостове със Запада.
Въпреки това Анкара, в триъгълника НАТО-Русия-Турция, обективно разделя натоварения с несъгласия Северноатлантически алианс, което изнервя Вашингтон. А Китай, без значение от конфликта на Русия със Запада и Украйна, води своя лична борба със Съединени американски щати.
За американците става мъчно да оказват напън върху Пекин и Анкара и тъй като това може да способства за политическото доближаване сред Си Цзинпин и Ердоган на платформата на медиаторите на украинската рецесия.
Но на Изток нищо не се случва единствено по една причина. Движещата мощ зад вероятно турско-китайско доближаване остават икономическите ползи на страните, в това число инфраструктурни планове по китайската самодейност “Нов път на коприната”. Може би за Анкара е значимо да разчита на Китай в обстановка на санкционен напън от Съединени американски щати заради закупуването на съветски С-400, както и на европейските наказания.
Ето за какво турските управляващи, проявявайки известна степен на хипертрофирана интензивност в украинска посока, постоянно поглеждат към Пекин. Освен това, за разлика от Русия и Китай, западните сътрудници не престават да възприемат Турция като „ второкласна страна”, в случай че даже не и „ третокласна”.
Следователно, макар че Белият дом дава да се разбере на Пекин и Анкара, че те „ ще бъдат държани виновни за всички дейности, които подхващат в поддръжка на съветската експанзия в Украйна “, вместо „ обединявания антируски фронт на интернационално равнище “, предстоящ от Запад, с присъединяване на Турция и Китай, може да излезе нещо напълно друго. Американският напън върху турците и китайците към този момент не е сериозен.
Превод: В. Сергеев
Освен това формалният представител на Европейската комисия Петер Стано сподели, че Европейският съюз работи с Анкара, Пекин и други столици, „ с цел да поддържат глобите против Русия и да не способстват за заобикалянето на ограничаващите ограничения “. Стано сподели, че Европейски Съюз се стреми да сътвори „ обединен фронт на интернационално равнище “, с цел да „ изолира съветското управление поради украинската рецесия “.
Китай и Турция са страни с разнообразни тегловни категории в международната политика. Но в сегашната обстановка те са обединени от оповестените от тях посреднически старания при разрешаването на връзките сред Москва и Киев. В същото време, както признава „ груповият Запад “, Турция е по-напред в практическото осъществяване на своя мироопазващ сюжет.
С нейно ходатайство в Анталия се организира среща сред Лавров и украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на неотдавнашен телефонен диалог с съветския си сътрудник Владимир Путин предложи да се избере Истанбул или Анкара като платформа за вероятни договаряния на високо ниво сред Киев и Москва.
Ердоган се базира на положителните си връзки с управлението и на Украйна, и на Русия, обяснявайки личните си старания само със угриженост поради „ проблемите с районната сигурност “. Въпреки че зад тази теза стои и предпочитание за по-активно развиване в постсъветското пространство след Втората карабахска война. Украинският президент Владимир Зеленски също се заигра, заявявайки, че вижда Турция като една от страните, които биха могли да работят като „ поръчител за сигурността на Украйна “.
Що се отнася до Китай, напъните му за ходатайство до момента бяха посочени единствено на равнище изказвания и не откриха публично самопризнание в Киев. В последна сметка Пекин намерено споделя опасенията на Москва по отношение на разширението на НАТО, защото е изправен пред сходна опасност. Според Ван Йи, началник на китайската дипломация „ през днешния ден Съединени американски щати се пробват да изградят Индийско-тихоокеанска версия на НАТО покрай границите на КНР “.
В същото време Китай, в отговор на трансформацията на американските военни съюзи, не има намерение да основава военни блокове с Русия. Ван Йи акцентира, че Пекин се придържа към правилата на „ неприсъединяване към блокове, отвод от борба и устременост против трети страни “ в връзките с Москва.
Но, както демонстрираха виртуалните диалози сред китайския президент Си Цзинпин и президента на Съединени американски щати Джо Байдън и преди този момент телефонните диалози на Байдън с Ердоган, американците се пробват да работят от позицията на мощ във връзка с Турция и КНР.
Турските и китайските дипломати изясняват на Вашингтон настоящото си неутрално отношение към украинския спор с готовността си за посреднически старания, което не допуска присъединяване в наказания против Русия.
Всичко това допуска, че Турция и Китай, макар очевидните разлики в политическата оценка както на самата украинска рецесия, по този начин и на аргументите за нея, имат нещо общо в характерностите на оповестения от тях неутралитет. Те са сред чука и наковалнята: не желаят да скапват връзките с Русия и не желаят да палят мостове със Запада.
Въпреки това Анкара, в триъгълника НАТО-Русия-Турция, обективно разделя натоварения с несъгласия Северноатлантически алианс, което изнервя Вашингтон. А Китай, без значение от конфликта на Русия със Запада и Украйна, води своя лична борба със Съединени американски щати.
За американците става мъчно да оказват напън върху Пекин и Анкара и тъй като това може да способства за политическото доближаване сред Си Цзинпин и Ердоган на платформата на медиаторите на украинската рецесия.
Но на Изток нищо не се случва единствено по една причина. Движещата мощ зад вероятно турско-китайско доближаване остават икономическите ползи на страните, в това число инфраструктурни планове по китайската самодейност “Нов път на коприната”. Може би за Анкара е значимо да разчита на Китай в обстановка на санкционен напън от Съединени американски щати заради закупуването на съветски С-400, както и на европейските наказания.
Ето за какво турските управляващи, проявявайки известна степен на хипертрофирана интензивност в украинска посока, постоянно поглеждат към Пекин. Освен това, за разлика от Русия и Китай, западните сътрудници не престават да възприемат Турция като „ второкласна страна”, в случай че даже не и „ третокласна”.
Следователно, макар че Белият дом дава да се разбере на Пекин и Анкара, че те „ ще бъдат държани виновни за всички дейности, които подхващат в поддръжка на съветската експанзия в Украйна “, вместо „ обединявания антируски фронт на интернационално равнище “, предстоящ от Запад, с присъединяване на Турция и Китай, може да излезе нещо напълно друго. Американският напън върху турците и китайците към този момент не е сериозен.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ