Путин: Рано е да се каже ще си тръгна ли от политиката
Руският президент Владимир Путин счита, че е прекомерно рано да се приказва за това дали ще си отиде от политиката през 2024 година, когато завършва мандататът му.
„ За това е рано да се каже. Пред мен са още 5 години на напрегната работа. И при тази стремителна динамичност, която следим в този момент по света, е мъчно да се вършат прогнози. Повярвайте, аз в този момент имам с какво да се заема – в това си качество, в което се намирам “, споделя съветският водач в изявление пред италианския в. “ Corriere della Sera “, оповестено в уеб страницата на Кремъл /www.kremlin.ru/events/president/.
Запитан за какво проектите му за развиването не се осъществят, Путин дава отговор, че „ повода е в икономическите действителности, с които Русия е принудена да се сблъсква “. „ А точно – спадът или съмненията в цените на интернационалните пазари на обичайните артикули от нашия експорт: петрол, газ, метали. Безспорно, има и въздействие на външни ограничавания “, споделя президентът.
Той твърди, че организира доста премерена реалистична политика, подсигурява макроикономическата непоклатимост и не позволява растеж на безработицата. „ Още повече – успяхме да концентрираме обилни запаси, с цел да стартираме реализацията на огромни национални планове, които би трябвало да подсигуряват развиването на основни браншове на стопанската система и обществената сфера, повишение качеството на живот на хората “, акцентира президентът. Но не дава отговор на въпроса за какво проектите му не виждат бял ден, макар неналичието на действителни политически съперници и съвсем отсъстващата съпротива.
Според него съветската страна не може да носи отговорност за рецесията в договореностите сред Москва и Вашингтон за разоръжаването , нито за идната нова конкуренция във въоръжаването с непредсказуем излаз – „ тъй като неуспехът в системата на интернационалната сигурност стартира с едностранното излизане на Съединени американски щати от Договора за противоракетната защита, а това беше крайъгълният камък на цялата система на надзор над въоръженията “.
Путин показва, че Русия харчи за защита към 48 млрд.долара, а военният бюджет на Съединени американски щати е над 700 млрд.долара. „ Каква конкуренция във въоръженията? Ние не считаме да влизаме в нея. Но сме длъжни да обезпечим нашата сигурност. Именно поради това бяхме принудени да стартираме създаването на ново въоръжение и техника – с цел да отговорим на увеличението на военните разноски и на очевидно деструктивните дейности на Съединени американски щати. Договорът за ракетите с дребен и междинен обхват е сладкодумен образец тук. Ние неведнъж предлагахме на Съединени американски щати да се споразумеем съответно за този документ, само че получихме отвод. И в следствие – американците в действителност унищожават още един значим контрактуван режим “, акцентира Путин.
Той изрично отхвърля всевъзможни версии за намесата на съветски хакери в предизборната акция за Европейския парламент и смята, че те ще се окажат също толкоз несъстоятелни, както и обвързваните с американските избори за президент. „ Изглежда европейците овреме потеглиха да подсказват, че точно зловредната съветска интервенция е станала причина за ниските изборни индикатори на обособените политически сили. А и главната цел на създателите си остана предходната – да продължат да демонизират Русия в очите на редовите европейци. Подчертавам – ние не сме се намесвали във вътрешните работи нито на страните в Европейски Съюз, нито на други страни по света и няма и да го вършим. Това е и кардиналната ни разлика в съпоставяне със Съединени американски щати и техните съдружници, които, да вземем за пример, подкрепяха държавния прелом в Украйна през февруари 2014 година “, разяснява Владимир Путин.
Запитан дали е допустимо топене сред Москва и Киев след избора на Зеленски за президент, съветският водач показва и изискванията за това : „ допустимо е, в случай че Зеленски стартира да извършва предизборните си обещания, включително да влезе в директни контакти със съгражданите си в Донбас и да престане да ги назовава сепаратисти, и в случай че украинските управляващи стартират да извършват Минските съглашения, а не да ги пренебрегват “.
„ Насилствената украинизация, възбраната да се употребява съветският език, който е роден за милиони жители на Украйна, в това число и преподаването на съветски във ВУЗ-овете и учебните заведения, вилнеещият неонацизъм, гражданският спор в югоизточната част на страната, опитите на предходните управляващи да разрушат нежния междуконфесионален мир – това е единствено дребна част от неугледния „ багаж “, с който ще би трябвало да се оправя новият президент. Затова дублирам: жителите на Украйна чакат от Зеленски и екипа му не заявления, а действителни дейности, бързи промени към по-добро “, поучава Путин украинския си сътрудник.
Припомняме, че на изборите през март 2018 година Путин получи 76, 69% от гласовете . Според изследването на Всерусийския център за изследване на публичното мнение /ВЦИОМ/ през май същата година рейтингът на доверието към Путин е достигнал историческия си най-малко от 31, 7% . При анкетирането респондентите е трябвало да посочат безграничен брой на одобряваните от тях политици.
След гневната реакция на прессекретаря на президента Дмитрий Песков социолозите трансформираха методиката за премерване на утвърждението и засекретиха въпроса. Така новият индикатор за рейтинга на Владимир Путин надскочи 72%.
„ За това е рано да се каже. Пред мен са още 5 години на напрегната работа. И при тази стремителна динамичност, която следим в този момент по света, е мъчно да се вършат прогнози. Повярвайте, аз в този момент имам с какво да се заема – в това си качество, в което се намирам “, споделя съветският водач в изявление пред италианския в. “ Corriere della Sera “, оповестено в уеб страницата на Кремъл /www.kremlin.ru/events/president/.
Запитан за какво проектите му за развиването не се осъществят, Путин дава отговор, че „ повода е в икономическите действителности, с които Русия е принудена да се сблъсква “. „ А точно – спадът или съмненията в цените на интернационалните пазари на обичайните артикули от нашия експорт: петрол, газ, метали. Безспорно, има и въздействие на външни ограничавания “, споделя президентът.
Той твърди, че организира доста премерена реалистична политика, подсигурява макроикономическата непоклатимост и не позволява растеж на безработицата. „ Още повече – успяхме да концентрираме обилни запаси, с цел да стартираме реализацията на огромни национални планове, които би трябвало да подсигуряват развиването на основни браншове на стопанската система и обществената сфера, повишение качеството на живот на хората “, акцентира президентът. Но не дава отговор на въпроса за какво проектите му не виждат бял ден, макар неналичието на действителни политически съперници и съвсем отсъстващата съпротива.
Според него съветската страна не може да носи отговорност за рецесията в договореностите сред Москва и Вашингтон за разоръжаването , нито за идната нова конкуренция във въоръжаването с непредсказуем излаз – „ тъй като неуспехът в системата на интернационалната сигурност стартира с едностранното излизане на Съединени американски щати от Договора за противоракетната защита, а това беше крайъгълният камък на цялата система на надзор над въоръженията “.
Путин показва, че Русия харчи за защита към 48 млрд.долара, а военният бюджет на Съединени американски щати е над 700 млрд.долара. „ Каква конкуренция във въоръженията? Ние не считаме да влизаме в нея. Но сме длъжни да обезпечим нашата сигурност. Именно поради това бяхме принудени да стартираме създаването на ново въоръжение и техника – с цел да отговорим на увеличението на военните разноски и на очевидно деструктивните дейности на Съединени американски щати. Договорът за ракетите с дребен и междинен обхват е сладкодумен образец тук. Ние неведнъж предлагахме на Съединени американски щати да се споразумеем съответно за този документ, само че получихме отвод. И в следствие – американците в действителност унищожават още един значим контрактуван режим “, акцентира Путин.
Той изрично отхвърля всевъзможни версии за намесата на съветски хакери в предизборната акция за Европейския парламент и смята, че те ще се окажат също толкоз несъстоятелни, както и обвързваните с американските избори за президент. „ Изглежда европейците овреме потеглиха да подсказват, че точно зловредната съветска интервенция е станала причина за ниските изборни индикатори на обособените политически сили. А и главната цел на създателите си остана предходната – да продължат да демонизират Русия в очите на редовите европейци. Подчертавам – ние не сме се намесвали във вътрешните работи нито на страните в Европейски Съюз, нито на други страни по света и няма и да го вършим. Това е и кардиналната ни разлика в съпоставяне със Съединени американски щати и техните съдружници, които, да вземем за пример, подкрепяха държавния прелом в Украйна през февруари 2014 година “, разяснява Владимир Путин.
Запитан дали е допустимо топене сред Москва и Киев след избора на Зеленски за президент, съветският водач показва и изискванията за това : „ допустимо е, в случай че Зеленски стартира да извършва предизборните си обещания, включително да влезе в директни контакти със съгражданите си в Донбас и да престане да ги назовава сепаратисти, и в случай че украинските управляващи стартират да извършват Минските съглашения, а не да ги пренебрегват “.
„ Насилствената украинизация, възбраната да се употребява съветският език, който е роден за милиони жители на Украйна, в това число и преподаването на съветски във ВУЗ-овете и учебните заведения, вилнеещият неонацизъм, гражданският спор в югоизточната част на страната, опитите на предходните управляващи да разрушат нежния междуконфесионален мир – това е единствено дребна част от неугледния „ багаж “, с който ще би трябвало да се оправя новият президент. Затова дублирам: жителите на Украйна чакат от Зеленски и екипа му не заявления, а действителни дейности, бързи промени към по-добро “, поучава Путин украинския си сътрудник.
Припомняме, че на изборите през март 2018 година Путин получи 76, 69% от гласовете . Според изследването на Всерусийския център за изследване на публичното мнение /ВЦИОМ/ през май същата година рейтингът на доверието към Путин е достигнал историческия си най-малко от 31, 7% . При анкетирането респондентите е трябвало да посочат безграничен брой на одобряваните от тях политици.
След гневната реакция на прессекретаря на президента Дмитрий Песков социолозите трансформираха методиката за премерване на утвърждението и засекретиха въпроса. Така новият индикатор за рейтинга на Владимир Путин надскочи 72%.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ