Историк: Крим е погребал 7 империи
м
Здравейте, другари. В това видео аз, историкът Александър Палий, ще ви опиша за ориста на седем империи. Всички те умират поради Крим. Защо се случва това? Нима Крим е гибелно място?
Руският опозиционер Гарри Каспаров сподели една извънредно интелигентна фраза: „ Започна с Крим, с Крим и ще свърши. “
Днес аз, украински историк, ще ви опиша по какъв начин Крим в действителност „ уконтропупи “, както обича да споделя Путин, седем империи.
Ето точния откъс на Каспаров:
„ Империята не може да отстъпва. Моментът, в който една империя стартира да отстъпва, е нейният край. Това беше правилно за Рим. Това беше правилно за всяка империя. Всичко стартира с Крим през 2014 година. Всичко ще приключи с Крим. “
Много прецизен откъс. От международен първенец по шахмат. Много правилно наблюдаване. Не знам от кое място го е взел. Може би е чел умни книги, а освен такива за шахматни дебюти.
Сега аз, като украински историк, ще ви опиша за седемте империи, които Крим в действителност е погребал.
Първата от тях е Понтийското царство. Може би не сте чували това име, а може би мнозина са го чували. Но преди към две хиляди години това е една доста известна страна.
Понтийското царство
се намирало на територията на модерна Турция. Населяваха го гърци и разнообразни локални нации. То основало извънредно могъща страна, която съвсем на равни начала се противопоставяла на Римската империя в интервала на нейното най-голямо господство.
Неговият държател Митридат VI Евпатор пристигнал в Крим, срещнал се там със скитите, победил ги ненапълно, само че не изцяло. И точно в Крим завършил живота си. При това – доста зле.
Между другото, град Евпатория е наименуван на негово име.
Митридат VI Евпатор управлявал от 120 до 63 година пр.н.е., по времето на скитските царе Скилур и Палак. Той основал тази могъща страна, която се опитвала да спре римската агресия на изток и да обърне хода на събитията.
Прославил се като надарен военачалник и като човек, който съгласно преданието последователно свикнал организма си към разнообразни токсини, с цел да стане несхватлив към тях. Оттук идва и терминът „ митридатизъм “. Съществува подобен термин – когато човек приема дребни количества разнообразни токсини и последователно придобива резистентност към тях. Макар че може да остане уязвим към други.
Митридат водил три огромни войни против Рим,
известни като Митридатовите войни, които траяли от 89 до 63 година пр.н.е.
Сред неговите съперници били популярните римски пълководци Луций Корнелий Сула, прочул се със своите проскрипции, както и Гней Помпей Велики – също един от най-великите римски военачалници, въпреки по-късно в Египет да му отсичат главата.
В началото на войните Митридат разгромявал римляните. Най-известният епизод станала по този начин наречената Азиатска вечерня, когато по негова заповед по едно и също време били избити десетки хиляди римляни и италики – поданици на съюзническите на Рим градове в Мала Азия.
Постепенно обаче Рим поел самодейността.
След третата изгубена война, откакто години наред събирал големи армии, прекосявал в Европа, покорявал гръцки градове и воювал в продължение на към двадесет и пет години, Митридат избягал в Боспорското царство, чиято столица Пантикапей се намирала на мястото на сегашен Керч.
Именно там той замислил необикновено самоуверен проект – да събере голяма войска от скити, този път да подписа съюз с тях, вместо да води война, да премине през Северното Черноморие и Балканите, да нахлуе в Италия и да нанесе удар по самия Рим.
Но през 63 година пр.н.е. против него се разбунтувал личният му наследник Фарнак II.
Именно в Крим приключил животът на Митридат.
Оказал се в невъзможност в Пантикапей, той опитал да се токсини. Според античните създатели обаче неговият митридатизъм проработил – отровата не подействала, евентуално поради добитата резистентност.
Тогава той помолил своя галски бодигард – казано на актуален език, французин от Галия – да го прониже с меч.
В негова чест съществува планината Митридат, която носи неговото име.
Тоест точно в Крим почнали неговите имперски походи и точно в Крим те завършили.
Втората история е обвързвана с неговия победител – Рим
След успеха над Митридат Помпей Велики през 63 година пр.н.е. трансформирал Боспорското царство в подвластен съдружник на Рим. Управлявали го локални царе, а не римски наместници.
Тоест Боспор бил толкоз мощен и толкоз далечен, че римляните даже не се опитвали да сменят династията или да слагат собствен шеф, както правели съвсем на всички места другаде. За тях Боспор бил корав орех.
В Украйна по цялата територия се намират боспорски монети. Не толкоз доста, колкото скитски, несъмнено, само че ги има и те са доста забавни.
Какво е забавното при тези монети? Например върху тях са изобразени по едно и също време мъж и жена. Това демонстрира, че ролята на дамите е била доста висока.
Тоест на монетите са показани брачният партньор и брачната половинка. Защо? Защото ръководещата династия в Боспорското царство била сарматската династия на Савроматите. А при сарматите дамите даже командвали военни отряди.
Още нещо любопитно е, че при започване на монетите били изобразявани жезъл, звезда и наложително тризъбец. На монетите на Боспорското царство тризъбецът участва на всички места. По-късно, почти от края на II век, на местата, където преди били изобразявани скиптрите, почнали да се появяват кръстове.
Изобщо
Боспорското царство
е извънредно забавно. Навремето точно то доставяло половината от цялото зърно, което консумирала Атина през V век пр.н.е. Тоест това била страна с антична история, със лична политика и обичаи.
Рим от време на време враждувал с Боспорското царство, от време на време воювал с неговите царе, а директно поддържал гарнизони единствено в Херсонес – днешния Севастопол – и в няколко дребни замъци по югозападното крайбрежие.
Това били дребни военноморски бази. Основната част от Крим продължавала да бъде под властта на Боспорското царство, а степите били следени от скитите, а по-късно и от сарматите.
Когато римляните се изтеглили оттова, те в действителност напуснали Крим през втората половина на III век от нашата епоха. По същото време се изтеглили и от Дакия – територията на днешна Румъния – през 271 година.
Главната причина бил натискът на готите – не актуалните, а античните готи – както и на скитите и, доста евентуално, на славяните.
Това била втората империя, която в действителност почнала да умира след загубата на Крим. След края на III век, а по-късно – още повече след времето на Константин Велики при започване на IV век – Рим към този момент последователно вървял към своя разпад.
Защо всички тези разпади и крахове са свързани точно с Крим, ще обясня малко по-късно.
Третата империя е Хазарският каганат
Присъствието му в Крим траяло почти от средата на VI до края на X век.
Как се появили хазарите в Крим?
След разпадането на Западнотюркския каганат част от племената, които влизали в неговия състав, основали лична страна в Северното Черноморие и Северен Кавказ.
Особено място заемал Херсонес, който официално оставал ромейски, т.е. византийски град, само че изпитвал мощно хазарско въздействие.
В Херсонес от време на време намирали леговище разнообразни кандидати за византийския трон. Градът се употребил с известна автономност.
През X век Хазарският каганат ненадейно почнал стремглаво да отслабва.
Какво се случило?
Срещу него тръгнал киевският княз Светослав Храбри през 960-те години.
След разгрома на главните центрове на Хазария властта ѝ над Крим в действителност изчезнала и зародило Тмутараканското княжество, което не зависело от Киев.
Представете си – Хазария се намирала край Волга, само че може да се каже, че се изпарила точно в Крим.
Освен това нейното наличие изчезнало и в Слобожанска Украйна, където съществували разнообразни хазарски градове още преди появяването на половците.
Имало и крепостта Саркел на река Дон – доста забавна и мощна цитадела, издигната благодарение на византийски инженери.
Тухли от тази цитадела се пазят в Киевския исторически музей. Представете си – всяка тухла е маркирана с византийски и гръцки букви.
Според една от версиите византийците авансово отбелязали всяка тухла, с цел да знаят хазарите къде тъкмо да я слагат при градежа.
Така изчезнала третата империя – Хазарският каганат.
Четвъртата е Византийската империя
След разделянето на Римската империя нейната източна част – Византия – още веднъж укрепила позициите си в Крим.
От VI век, при император Юстиниан I, могъщата Византийска империя достигала даже до Южна Испания и Северна Италия.
Тогава били разгромени остготите, които в миналото били напуснали територията на днешна Украйна, а по южното крайбрежие на Крим били укрепени редица замъци.
Херсонес останал значим византийски град още доста епохи.
Но след това княз Владимир съумял да превземе Херсонес – за първи път в съвсем хилядо и петстотингодишната му история – благодарение на локални хора.
Един от тях се казвал Анастас. Той изстрелял стрела в лагера на Владимир с обръщение, в което обяснил къде би трябвало да бъде пресечен водопроводът към града.
А когато в Крим свърши водата, изключително през лятото, ситуацията става пагубно.
Така бил нанесен първият сериозен удар по византийските позиции в Крим.
След това пристигнал вторият удар – през 1204 година, когато участниците в Четвъртия кръстоносен поход завладяли Константинопол.
След това централната власт на Византия на практика престанала да управлява Крим и локалните византийски елити почнали да работят независимо.
Но точно в Крим Византия последователно умирала
След рухването на Константинопол през 1453 година Византийската империя престанала да съществува, само че в югозападната част на Крим още 22 години оживяло княжеството Теодоро.
То запазило византийските обичаи, гръцкия език на богослужението, само че било обитаемо основно с готи и алани.
Едва през 1475 година войските на Османската империя обсадили столицата му – Мангуп.
След повече от шест месеца блокада княжеството било дефинитивно унищожено.
Така завършила историята на още една империя – Византия, чийто финален отдалечен излишък липсващ точно в Крим.
Очаквайте част 2
Здравейте, другари. В това видео аз, историкът Александър Палий, ще ви опиша за ориста на седем империи. Всички те умират поради Крим. Защо се случва това? Нима Крим е гибелно място?
Руският опозиционер Гарри Каспаров сподели една извънредно интелигентна фраза: „ Започна с Крим, с Крим и ще свърши. “
Днес аз, украински историк, ще ви опиша по какъв начин Крим в действителност „ уконтропупи “, както обича да споделя Путин, седем империи.
Ето точния откъс на Каспаров:
„ Империята не може да отстъпва. Моментът, в който една империя стартира да отстъпва, е нейният край. Това беше правилно за Рим. Това беше правилно за всяка империя. Всичко стартира с Крим през 2014 година. Всичко ще приключи с Крим. “
Много прецизен откъс. От международен първенец по шахмат. Много правилно наблюдаване. Не знам от кое място го е взел. Може би е чел умни книги, а освен такива за шахматни дебюти.
Сега аз, като украински историк, ще ви опиша за седемте империи, които Крим в действителност е погребал.
Първата от тях е Понтийското царство. Може би не сте чували това име, а може би мнозина са го чували. Но преди към две хиляди години това е една доста известна страна.
Понтийското царство
се намирало на територията на модерна Турция. Населяваха го гърци и разнообразни локални нации. То основало извънредно могъща страна, която съвсем на равни начала се противопоставяла на Римската империя в интервала на нейното най-голямо господство.
Неговият държател Митридат VI Евпатор пристигнал в Крим, срещнал се там със скитите, победил ги ненапълно, само че не изцяло. И точно в Крим завършил живота си. При това – доста зле.
Между другото, град Евпатория е наименуван на негово име.
Митридат VI Евпатор управлявал от 120 до 63 година пр.н.е., по времето на скитските царе Скилур и Палак. Той основал тази могъща страна, която се опитвала да спре римската агресия на изток и да обърне хода на събитията.
Прославил се като надарен военачалник и като човек, който съгласно преданието последователно свикнал организма си към разнообразни токсини, с цел да стане несхватлив към тях. Оттук идва и терминът „ митридатизъм “. Съществува подобен термин – когато човек приема дребни количества разнообразни токсини и последователно придобива резистентност към тях. Макар че може да остане уязвим към други.
Митридат водил три огромни войни против Рим,
известни като Митридатовите войни, които траяли от 89 до 63 година пр.н.е.
Сред неговите съперници били популярните римски пълководци Луций Корнелий Сула, прочул се със своите проскрипции, както и Гней Помпей Велики – също един от най-великите римски военачалници, въпреки по-късно в Египет да му отсичат главата.
В началото на войните Митридат разгромявал римляните. Най-известният епизод станала по този начин наречената Азиатска вечерня, когато по негова заповед по едно и също време били избити десетки хиляди римляни и италики – поданици на съюзническите на Рим градове в Мала Азия.
Постепенно обаче Рим поел самодейността.
След третата изгубена война, откакто години наред събирал големи армии, прекосявал в Европа, покорявал гръцки градове и воювал в продължение на към двадесет и пет години, Митридат избягал в Боспорското царство, чиято столица Пантикапей се намирала на мястото на сегашен Керч.
Именно там той замислил необикновено самоуверен проект – да събере голяма войска от скити, този път да подписа съюз с тях, вместо да води война, да премине през Северното Черноморие и Балканите, да нахлуе в Италия и да нанесе удар по самия Рим.
Но през 63 година пр.н.е. против него се разбунтувал личният му наследник Фарнак II.
Именно в Крим приключил животът на Митридат.
Оказал се в невъзможност в Пантикапей, той опитал да се токсини. Според античните създатели обаче неговият митридатизъм проработил – отровата не подействала, евентуално поради добитата резистентност.
Тогава той помолил своя галски бодигард – казано на актуален език, французин от Галия – да го прониже с меч.
В негова чест съществува планината Митридат, която носи неговото име.
Тоест точно в Крим почнали неговите имперски походи и точно в Крим те завършили.
Втората история е обвързвана с неговия победител – Рим
След успеха над Митридат Помпей Велики през 63 година пр.н.е. трансформирал Боспорското царство в подвластен съдружник на Рим. Управлявали го локални царе, а не римски наместници.
Тоест Боспор бил толкоз мощен и толкоз далечен, че римляните даже не се опитвали да сменят династията или да слагат собствен шеф, както правели съвсем на всички места другаде. За тях Боспор бил корав орех.
В Украйна по цялата територия се намират боспорски монети. Не толкоз доста, колкото скитски, несъмнено, само че ги има и те са доста забавни.
Какво е забавното при тези монети? Например върху тях са изобразени по едно и също време мъж и жена. Това демонстрира, че ролята на дамите е била доста висока.
Тоест на монетите са показани брачният партньор и брачната половинка. Защо? Защото ръководещата династия в Боспорското царство била сарматската династия на Савроматите. А при сарматите дамите даже командвали военни отряди.
Още нещо любопитно е, че при започване на монетите били изобразявани жезъл, звезда и наложително тризъбец. На монетите на Боспорското царство тризъбецът участва на всички места. По-късно, почти от края на II век, на местата, където преди били изобразявани скиптрите, почнали да се появяват кръстове.
Изобщо
Боспорското царство
е извънредно забавно. Навремето точно то доставяло половината от цялото зърно, което консумирала Атина през V век пр.н.е. Тоест това била страна с антична история, със лична политика и обичаи.
Рим от време на време враждувал с Боспорското царство, от време на време воювал с неговите царе, а директно поддържал гарнизони единствено в Херсонес – днешния Севастопол – и в няколко дребни замъци по югозападното крайбрежие.
Това били дребни военноморски бази. Основната част от Крим продължавала да бъде под властта на Боспорското царство, а степите били следени от скитите, а по-късно и от сарматите.
Когато римляните се изтеглили оттова, те в действителност напуснали Крим през втората половина на III век от нашата епоха. По същото време се изтеглили и от Дакия – територията на днешна Румъния – през 271 година.
Главната причина бил натискът на готите – не актуалните, а античните готи – както и на скитите и, доста евентуално, на славяните.
Това била втората империя, която в действителност почнала да умира след загубата на Крим. След края на III век, а по-късно – още повече след времето на Константин Велики при започване на IV век – Рим към този момент последователно вървял към своя разпад.
Защо всички тези разпади и крахове са свързани точно с Крим, ще обясня малко по-късно.
Третата империя е Хазарският каганат
Присъствието му в Крим траяло почти от средата на VI до края на X век.
Как се появили хазарите в Крим?
След разпадането на Западнотюркския каганат част от племената, които влизали в неговия състав, основали лична страна в Северното Черноморие и Северен Кавказ.
Особено място заемал Херсонес, който официално оставал ромейски, т.е. византийски град, само че изпитвал мощно хазарско въздействие.
В Херсонес от време на време намирали леговище разнообразни кандидати за византийския трон. Градът се употребил с известна автономност.
През X век Хазарският каганат ненадейно почнал стремглаво да отслабва.
Какво се случило?
Срещу него тръгнал киевският княз Светослав Храбри през 960-те години.
След разгрома на главните центрове на Хазария властта ѝ над Крим в действителност изчезнала и зародило Тмутараканското княжество, което не зависело от Киев.
Представете си – Хазария се намирала край Волга, само че може да се каже, че се изпарила точно в Крим.
Освен това нейното наличие изчезнало и в Слобожанска Украйна, където съществували разнообразни хазарски градове още преди появяването на половците.
Имало и крепостта Саркел на река Дон – доста забавна и мощна цитадела, издигната благодарение на византийски инженери.
Тухли от тази цитадела се пазят в Киевския исторически музей. Представете си – всяка тухла е маркирана с византийски и гръцки букви.
Според една от версиите византийците авансово отбелязали всяка тухла, с цел да знаят хазарите къде тъкмо да я слагат при градежа.
Така изчезнала третата империя – Хазарският каганат.
Четвъртата е Византийската империя
След разделянето на Римската империя нейната източна част – Византия – още веднъж укрепила позициите си в Крим.
От VI век, при император Юстиниан I, могъщата Византийска империя достигала даже до Южна Испания и Северна Италия.
Тогава били разгромени остготите, които в миналото били напуснали територията на днешна Украйна, а по южното крайбрежие на Крим били укрепени редица замъци.
Херсонес останал значим византийски град още доста епохи.
Но след това княз Владимир съумял да превземе Херсонес – за първи път в съвсем хилядо и петстотингодишната му история – благодарение на локални хора.
Един от тях се казвал Анастас. Той изстрелял стрела в лагера на Владимир с обръщение, в което обяснил къде би трябвало да бъде пресечен водопроводът към града.
А когато в Крим свърши водата, изключително през лятото, ситуацията става пагубно.
Така бил нанесен първият сериозен удар по византийските позиции в Крим.
След това пристигнал вторият удар – през 1204 година, когато участниците в Четвъртия кръстоносен поход завладяли Константинопол.
След това централната власт на Византия на практика престанала да управлява Крим и локалните византийски елити почнали да работят независимо.
Но точно в Крим Византия последователно умирала
След рухването на Константинопол през 1453 година Византийската империя престанала да съществува, само че в югозападната част на Крим още 22 години оживяло княжеството Теодоро.
То запазило византийските обичаи, гръцкия език на богослужението, само че било обитаемо основно с готи и алани.
Едва през 1475 година войските на Османската империя обсадили столицата му – Мангуп.
След повече от шест месеца блокада княжеството било дефинитивно унищожено.
Така завършила историята на още една империя – Византия, чийто финален отдалечен излишък липсващ точно в Крим.
Очаквайте част 2
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ