Начинът, по който Путин губи войната, е като не я печели
Руският президент Владимир Путин се проваля зрелищно, само че това го прави още по-опасен. Тъй като липсва комфортна причина за деескалация, която въпреки всичко да не срине престижа му, пред него няма различен избор с изключение на да ескалира заканите към света и военните дейности в Украйна. Как ще наподобява това? Отговор на този въпрос дава Андреас Клут, колумнист на Bloomberg и някогашен основен редактор на Handelsblatt Global, написа за Economist, и е създател на книгата " Ханибал и аз ".
Проблемът на Путин е, че неуспехите му стават все по-очевидни, с цел да могат да бъдат заметени под килима даже и от съветската пропагандна машина. Той нападна Украйна частично, с цел да предотврати разширението на НАТО. Вместо това НАТО евентуално ще одобри две нови членове тази година вследствие на неговата експанзия. Той даде обещание да сплоти двата народа — руснаци и украинци, които счита за един народ, само че вместо това неговите зверства направиха по този начин, че украинците постоянно ще усещат разнообразни и ще ненавиждат Русия. Той даде обещание да възвърне имперското ѝ величие; вместо това той трансформира страната си в интернационален парий.
Списъкът с образци може да бъде удължен. Основният метод, по който Путин изгуби войната, е просто като не я завоюва. Все повече украинците са способни да се пазят от неговата офанзива – да не губят за тях е истинска победа.
Може ли Путин да преживее това проваляне? Без подозрение и той самият си задава този въпрос, както в политически, по този начин и в чисто физически подтекст. Психологията приказва толкоз, колкото и изчисленията. Той наподобява на притиснат в ъгъла плъх, който вместо да се откаже, нападна. По всичко проличава, че Путин няма да отстъпи и ще ескалира, даже и това да докара до неговото самоизтребление.
Ескалацията се отприщи през тази седмица, когато прекъсна доставките на съветски газ към Полша и България. Макар това да не е боен ход, е исторически първата стъпка към икономическата война. Съветският съюз в никакъв случай до момента не е употребявал износът на сила като оръжие даже и през най-ледените интервали на Студената война. Мога да се обзаложа, че ще последва и кибервойна.
От военна позиция Путин към този момент поправя задачите си и уточни новата жертва – Молдова. Неспособен да превземе цяла Украйна, той се концентрира върху управлението единствено на нейните източни и южни територии. Непосредствената цел в този момент е да се откри следена от Русия сухопътна връзка сред Крим, който той анексира през 2014-а, с региона на Донбас. Очевидно огромната цел е надзор върху украинското крайбрежие на Черно море и да остави Киев без изход.
По-важното е, че тази крайбрежна линия ще свърже украинските области под съветски надзор с Молдова. Тази страна наподобява на Грузия, а в действителност и на Украйна, защото от години Путин ги трансформира в комбинация от прокси и несполучливи страни, които може да управлява или подкопава, когато изиска. След нашествието през 2008-а в Грузия, Путин в този момент поддържа проруските страни в сянка – Абхазия и Южна Осетия.
В Украйна той призна „ националните републики ” Луганск и Донецк. Техният еквивалент в Молдова е руско-сепаратисткият район Приднестровието (което значи „ оттатък река Днестър “). Подобно на тези други отделили се страни, Приднестровието е дом на доста етнически руснаци и съветски войски. Този аванпост може да помогне на Путин да отвори още един фронт против Украйна. Но може и да се трансформира в предлог и плацдарм да нападна Молдова, която сходно на Украйна се стреми за участие в Европейския съюз.
Напрежението в Приднестровието ескалира тази седмица. В понеделник паднаха гранати, във вторник гръмнаха радиомачтите и така нататък Кишинев упреква за това съветските сепаратисти, които пък настояват, че офанзивите идват от Украйна. Сценарият звучи познато за дългогодишните наблюдаващи на Путин. Кремъл обича да провежда такива бутафорни произшествия и по-късно да нападна. Какво му пречи на Путин да измисли, както направи това преди да нахлуе в Украйна, всякакви приказки за „ геноцид “ против етническите руснаци в Молдова.
Със прекъсването на газа за Европейски Съюз или с атакуването на още страни Путин изпраща сигнал, че към момента господства, че към момента събитията са под негов надзор. Но това няма по какъв начин да прикрие по-големия му проблем – че войските му потъват от ден на ден.
Пример за това е стоманодобивният цех Азовстал в Мариупол, който украинците героично пазят, даже когато градът в съседство е трансфорат в отломки. Путин се опита да ги бомбардира, в този момент желае да ги умори от апетит. Но украинците към момента са там. Какво следва?
Оттук стартират ужасяващите сюжети за ескалация. Путин може да употребява химически или даже тактически (ядрени оръжия с невисок заряд) в Азовстал или другаде. Това би поставило завършек на всяка борба при изискванията, които той сложи. Това също е сигнал, че той е подготвен да вдигне залога до екзистенциално равнище - в това число нуклеарна война. „ Вярвам, че в Москва се обмисля тактически нуклеарен удар “, разяснява Алексей Арестович, боен консултант на украинския президент Володимир Зеленски.
Колкото и да са плашещи тези сюжети, въпреки всичко те са и знак за възходящото обезсърчение на Путин. Дори единствено (или особено) стеснен нуклеарен удар би удвоил решимостта на украинците и Запада да се опълчват на плъха-камикадзе в Кремъл.
Дори Путин номинално да избегне провалянето, каквато и победа да се опита да продаде на съветския народ, тя няма да бъде нищо сходно. В това се крие нещастието! Не му пука какъв брой човешки живота ще отнесе със себе си в забвение.
Сещам се за римския историк Публий Корнелий Тацит, който след завземането на Каледония от римската войска, споделя: „ Оставят след себе си пустиня и на това му викат мир ”. Вероятно това мислят украинците за руснаците през днешния ден.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Проблемът на Путин е, че неуспехите му стават все по-очевидни, с цел да могат да бъдат заметени под килима даже и от съветската пропагандна машина. Той нападна Украйна частично, с цел да предотврати разширението на НАТО. Вместо това НАТО евентуално ще одобри две нови членове тази година вследствие на неговата експанзия. Той даде обещание да сплоти двата народа — руснаци и украинци, които счита за един народ, само че вместо това неговите зверства направиха по този начин, че украинците постоянно ще усещат разнообразни и ще ненавиждат Русия. Той даде обещание да възвърне имперското ѝ величие; вместо това той трансформира страната си в интернационален парий.
Списъкът с образци може да бъде удължен. Основният метод, по който Путин изгуби войната, е просто като не я завоюва. Все повече украинците са способни да се пазят от неговата офанзива – да не губят за тях е истинска победа.
Може ли Путин да преживее това проваляне? Без подозрение и той самият си задава този въпрос, както в политически, по този начин и в чисто физически подтекст. Психологията приказва толкоз, колкото и изчисленията. Той наподобява на притиснат в ъгъла плъх, който вместо да се откаже, нападна. По всичко проличава, че Путин няма да отстъпи и ще ескалира, даже и това да докара до неговото самоизтребление.
Ескалацията се отприщи през тази седмица, когато прекъсна доставките на съветски газ към Полша и България. Макар това да не е боен ход, е исторически първата стъпка към икономическата война. Съветският съюз в никакъв случай до момента не е употребявал износът на сила като оръжие даже и през най-ледените интервали на Студената война. Мога да се обзаложа, че ще последва и кибервойна.
От военна позиция Путин към този момент поправя задачите си и уточни новата жертва – Молдова. Неспособен да превземе цяла Украйна, той се концентрира върху управлението единствено на нейните източни и южни територии. Непосредствената цел в този момент е да се откри следена от Русия сухопътна връзка сред Крим, който той анексира през 2014-а, с региона на Донбас. Очевидно огромната цел е надзор върху украинското крайбрежие на Черно море и да остави Киев без изход.
По-важното е, че тази крайбрежна линия ще свърже украинските области под съветски надзор с Молдова. Тази страна наподобява на Грузия, а в действителност и на Украйна, защото от години Путин ги трансформира в комбинация от прокси и несполучливи страни, които може да управлява или подкопава, когато изиска. След нашествието през 2008-а в Грузия, Путин в този момент поддържа проруските страни в сянка – Абхазия и Южна Осетия.
В Украйна той призна „ националните републики ” Луганск и Донецк. Техният еквивалент в Молдова е руско-сепаратисткият район Приднестровието (което значи „ оттатък река Днестър “). Подобно на тези други отделили се страни, Приднестровието е дом на доста етнически руснаци и съветски войски. Този аванпост може да помогне на Путин да отвори още един фронт против Украйна. Но може и да се трансформира в предлог и плацдарм да нападна Молдова, която сходно на Украйна се стреми за участие в Европейския съюз.
Напрежението в Приднестровието ескалира тази седмица. В понеделник паднаха гранати, във вторник гръмнаха радиомачтите и така нататък Кишинев упреква за това съветските сепаратисти, които пък настояват, че офанзивите идват от Украйна. Сценарият звучи познато за дългогодишните наблюдаващи на Путин. Кремъл обича да провежда такива бутафорни произшествия и по-късно да нападна. Какво му пречи на Путин да измисли, както направи това преди да нахлуе в Украйна, всякакви приказки за „ геноцид “ против етническите руснаци в Молдова.
Със прекъсването на газа за Европейски Съюз или с атакуването на още страни Путин изпраща сигнал, че към момента господства, че към момента събитията са под негов надзор. Но това няма по какъв начин да прикрие по-големия му проблем – че войските му потъват от ден на ден.
Пример за това е стоманодобивният цех Азовстал в Мариупол, който украинците героично пазят, даже когато градът в съседство е трансфорат в отломки. Путин се опита да ги бомбардира, в този момент желае да ги умори от апетит. Но украинците към момента са там. Какво следва?
Оттук стартират ужасяващите сюжети за ескалация. Путин може да употребява химически или даже тактически (ядрени оръжия с невисок заряд) в Азовстал или другаде. Това би поставило завършек на всяка борба при изискванията, които той сложи. Това също е сигнал, че той е подготвен да вдигне залога до екзистенциално равнище - в това число нуклеарна война. „ Вярвам, че в Москва се обмисля тактически нуклеарен удар “, разяснява Алексей Арестович, боен консултант на украинския президент Володимир Зеленски.
Колкото и да са плашещи тези сюжети, въпреки всичко те са и знак за възходящото обезсърчение на Путин. Дори единствено (или особено) стеснен нуклеарен удар би удвоил решимостта на украинците и Запада да се опълчват на плъха-камикадзе в Кремъл.
Дори Путин номинално да избегне провалянето, каквато и победа да се опита да продаде на съветския народ, тя няма да бъде нищо сходно. В това се крие нещастието! Не му пука какъв брой човешки живота ще отнесе със себе си в забвение.
Сещам се за римския историк Публий Корнелий Тацит, който след завземането на Каледония от римската войска, споделя: „ Оставят след себе си пустиня и на това му викат мир ”. Вероятно това мислят украинците за руснаците през днешния ден.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ