Ние не сме съюзници, имаме някои общи интереси: Русия би предала Иран на мига
Р уският президент Владимир Путин споделя, че има черен колан по джудо, което, както обича да споделя, му е дало значим житейски урок - еластичност. Всъщност нито един принцип не е оказал по-голямо въздействие върху политическата теория на Русия, изключително на интернационалната сцена. Това написа в собствен коментар Джоузеф Епщайн за Newsweek.
Въпреки 30-годишния си съюз Русия не се намеси, откакто Азербайджан си върна Нагорни Карабах - район, който Армения по-рано беше завзела с съветска помощ. След 32 години ненапълно другарски връзки Русия ненадейно стана враждебна и към Израел. А след повече от 20 години слаби връзки Русия ускори връзките си със Саудитска Арабия.
В наши дни Путин елементарно се ориентира съгласно ползите си. Армения се преориентира към Запада. Заемането на антиизраелска позиция във връзка с Газа оказа помощ на Москва да се сближи с Иран, да се опълчи на Съединените щати и да усили привлекателността на Русия в развиващия се свят. Саудитска Арабия и Русия откриха общи ползи в Сирия, Турция и добива на нефт, показва Епщайн.
Но в този момент Русия може би се приготвя за още един завой - този път от Иран.
Има две ясни аргументи за смяна в политиката - отслабването на Иран в Сирия и Армения и потреблението на позицията ѝ на състезател в Близкия изток, с цел да получи отстъпки за спокойно съглашение в Украйна.
Със сигурност Русия и Иран си сътрудничат на невиждано равнище напоследък, написа създателят на Newsweek.
През септември Иран достави на Русия балистични ракети с дребен обхват. Двете страни са на прага на подписването на дълго чакания стратегически контракт, който ще включва по-тясно съдействие в региона на защитата. Неотдавна двете страни свързаха банковите си системи, с цел да избегнат западните наказания. Но все пак съдействие, страните не се схващат във връзка с дейностите си в райони, където и двете имат голямо въздействие.
И на никое място това не е толкоз явно, колкото в Сирия, показва Епщайн.
За да остане на власт по време на сирийската революция, която съвсем го смъкна от власт, президентът Башар Асад предложения Русия и Иран, жертвайки независимостта на Сирия. И въпреки че Москва и Техеран са намерили точки на съдействие, те имат противоположни цели. Русия желае Сирия да остане неин постоянен районен васал, до момента в който Иран желае да продължи да употребява Дамаск във войната си с Израел, разяснява той.
Преди да нахлуе в Украйна през 2022 година, Русия имаше съвсем цялостна власт в Сирия, изключително след инсталирането на ракетната система С-400, която е способна да прихваща изтребители F-16. Както сподели тогава един израелски чиновник на защитата, „ една муха не може да прехвръкне над Сирия без единодушието на Русия “.
Русия държеше това над Израел и Иран, което караше и двете страни да се преценяват с Путин. Понякога Москва позволяваше на Иран да придвижва контрабандно оръжия през Сирия за “Хизбула ”; от време на време позволяваше на Израел да бомбардира ирански цели. Това не беше първият път, когато Москва се намесваше в средата на спор, с цел да получи власт над двете страни. Тя е употребила сходна тактичност с Армения и Азербайджан, като е продавала оръжия и на двете страни.
След нахлуването в Украйна Русия бързо пренасочи запаси за финансиране на военните старания, в това число от Сирия. Иран побърза да запълни вакуума.
Russia Would Sell Out Iran in a Heartbeat | Opinion
— Newsweek Opinion (@NewsweekOpinion)
Но през последната година обстановката се промени. Израел унищожи основния прокурист на “Хизбула ”, и отслаби иранските позиции в Сирия. На собствен ред, позицията на Русия там към този момент е по-силна, показва Епщайн.
Отчаяният Иран в този момент може да се опита да употребява Сирия против Израел. Но това евентуално ще бъде алена линия за Москва.
Александър Лаврентиев, специфичният представител на Путин за Сирия, съобщи неотдавна, че Русия ще направи „ всичко допустимо “, с цел да предотврати разпространяването на спора в Сирия. През миналата година Русия попречи на ирански пълномощници да работят в Южна Сирия и построи наблюдателни постове по сирийско-израелската граница след израелските убийства на високопоставени ирански чиновници. Тя нито един път не е задействала системите си за противоракетна защита, с цел да противодейства на израелските офанзиви.
Израел се пробва да се възползва от този конфликт на ползи, както правеше и преди войната. Въпреки че руско-израелските връзки пострадаха, когато Русия застана на политическа страна против Израел директно след клането на 7 октомври 2023 година, министър-председателят Бенямин Нетаняху внимаваше да не предприеме стъпки, които биха прекъснали връзките с Москва, като да вземем за пример въоръжаване на Украйна.
Тази тактика резервира вратата отворена за съдействие в Сирия. По-рано тази година иранските хардлайнери упрекнаха и Путин, и Асад, че са предали Иран, като са разрешили на Израел да нанася удари по ирански цели в Сирия. По време на израелската ракетна офанзива против Иран предишния месец в отговор на ракетното нахлуване на Техеран почитан консултант на висшия водач аятолах Али Хаменей сякаш упрекна Асад в изменничество, тъй като не е попречил на Израел да употребява сирийското въздушно пространство или не е предизвестил Иран за удара. Но като се има поради, че Сирия не управлява личното си небе, в случай че има виновност, то тя се носи прецизно от Русия.
Решението на Израел да заобикаля да предизвика Русия може частично да е довело и до забавянето на доставката от страна на Русия на изтребители Су-35 за Иран, както и до договарянията за ракетната система С-400 за Иран. Такива съвременни оръжейни системи биха дали опция на Иран да укрепи своята защита и военновъздушните си сили от руската ера.
Но Русия избира съдружниците ѝ да бъдат подвластни - в противоположен случай те могат да работят против съветските ползи. Ако Иран стане прекомерно мощен, тогава той ще има повече право на глас в райони от съвместен интерес. Освен това, в случай че Иран внедри такива оръжейни системи в борба с Израел, израелските водачи биха могли да открият уязвими места и да ги предадат на Съединени американски щати.
Междувременно едвам предходната седмица довереникът на Нетаняху Рон Дермер отиде в Русия, с цел да помогне за постигането на съглашение за преустановяване на огъня в Ливан. Ключовото израелско искане е оръжията да не се доставят повече през Сирия.
Ако Русия помогне за прекъсването на потока от ирански оръжия, това ще докара до още по-голямо напрежение в руско-иранските връзки. Вече има напрежение по отношение на Армения, където Русия желае да управлява построяването на кулоар, свързващ Азербайджан с неговата провинция Нахичеван през Армения. Иран назова коридора „ алена линия “, защото той ще докара до това неговият геополитически противник Азербайджан и съперник Турция да управляват северната му граница вместо близкия му съдружник Армения.
Иран не храни илюзии по отношение на връзките си с Русия. Както неотдавна съобщи Мехди Собхани, иранският дипломат в Армения, някогашен делегат в Сирия и евентуално почитан чиновник на разузнаването: „ Ние не сме съдружници. Имаме някои разлики, само че имаме и някои общи ползи “.
Всъщност, като се има поради желанието на бъдещата американска администрация за бързо реализиране на спокойно съглашение в Украйна, Путин може да употребява способността на Русия да предотврати превозването на ирански оръжия в Сирия като коз в договарянията, написа създателят на Newsweek.
Свързващата нишка, която сплотява дейностите на Русия, е експанзионизмът. Москва желае да усили оптимално световното си въздействие. И за разлика от Съветския съюз, Русия на Путин не е обвързана с никаква идеология, която да предотвратява опортюнизма, написа Епщайн.
Ако Путин реши, че продажбата на Иран ще помогне на съветските ползи, той няма да се поколебае.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Newsweek и Vesti.bg като цяло.
[gallery]14918[/gallery]
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Въпреки 30-годишния си съюз Русия не се намеси, откакто Азербайджан си върна Нагорни Карабах - район, който Армения по-рано беше завзела с съветска помощ. След 32 години ненапълно другарски връзки Русия ненадейно стана враждебна и към Израел. А след повече от 20 години слаби връзки Русия ускори връзките си със Саудитска Арабия.
В наши дни Путин елементарно се ориентира съгласно ползите си. Армения се преориентира към Запада. Заемането на антиизраелска позиция във връзка с Газа оказа помощ на Москва да се сближи с Иран, да се опълчи на Съединените щати и да усили привлекателността на Русия в развиващия се свят. Саудитска Арабия и Русия откриха общи ползи в Сирия, Турция и добива на нефт, показва Епщайн.
Но в този момент Русия може би се приготвя за още един завой - този път от Иран.
Има две ясни аргументи за смяна в политиката - отслабването на Иран в Сирия и Армения и потреблението на позицията ѝ на състезател в Близкия изток, с цел да получи отстъпки за спокойно съглашение в Украйна.
Със сигурност Русия и Иран си сътрудничат на невиждано равнище напоследък, написа създателят на Newsweek.
През септември Иран достави на Русия балистични ракети с дребен обхват. Двете страни са на прага на подписването на дълго чакания стратегически контракт, който ще включва по-тясно съдействие в региона на защитата. Неотдавна двете страни свързаха банковите си системи, с цел да избегнат западните наказания. Но все пак съдействие, страните не се схващат във връзка с дейностите си в райони, където и двете имат голямо въздействие.
И на никое място това не е толкоз явно, колкото в Сирия, показва Епщайн.
За да остане на власт по време на сирийската революция, която съвсем го смъкна от власт, президентът Башар Асад предложения Русия и Иран, жертвайки независимостта на Сирия. И въпреки че Москва и Техеран са намерили точки на съдействие, те имат противоположни цели. Русия желае Сирия да остане неин постоянен районен васал, до момента в който Иран желае да продължи да употребява Дамаск във войната си с Израел, разяснява той.
Преди да нахлуе в Украйна през 2022 година, Русия имаше съвсем цялостна власт в Сирия, изключително след инсталирането на ракетната система С-400, която е способна да прихваща изтребители F-16. Както сподели тогава един израелски чиновник на защитата, „ една муха не може да прехвръкне над Сирия без единодушието на Русия “.
Русия държеше това над Израел и Иран, което караше и двете страни да се преценяват с Путин. Понякога Москва позволяваше на Иран да придвижва контрабандно оръжия през Сирия за “Хизбула ”; от време на време позволяваше на Израел да бомбардира ирански цели. Това не беше първият път, когато Москва се намесваше в средата на спор, с цел да получи власт над двете страни. Тя е употребила сходна тактичност с Армения и Азербайджан, като е продавала оръжия и на двете страни.
След нахлуването в Украйна Русия бързо пренасочи запаси за финансиране на военните старания, в това число от Сирия. Иран побърза да запълни вакуума.
Russia Would Sell Out Iran in a Heartbeat | Opinion
— Newsweek Opinion (@NewsweekOpinion)
Но през последната година обстановката се промени. Израел унищожи основния прокурист на “Хизбула ”, и отслаби иранските позиции в Сирия. На собствен ред, позицията на Русия там към този момент е по-силна, показва Епщайн.
Отчаяният Иран в този момент може да се опита да употребява Сирия против Израел. Но това евентуално ще бъде алена линия за Москва.
Александър Лаврентиев, специфичният представител на Путин за Сирия, съобщи неотдавна, че Русия ще направи „ всичко допустимо “, с цел да предотврати разпространяването на спора в Сирия. През миналата година Русия попречи на ирански пълномощници да работят в Южна Сирия и построи наблюдателни постове по сирийско-израелската граница след израелските убийства на високопоставени ирански чиновници. Тя нито един път не е задействала системите си за противоракетна защита, с цел да противодейства на израелските офанзиви.
Израел се пробва да се възползва от този конфликт на ползи, както правеше и преди войната. Въпреки че руско-израелските връзки пострадаха, когато Русия застана на политическа страна против Израел директно след клането на 7 октомври 2023 година, министър-председателят Бенямин Нетаняху внимаваше да не предприеме стъпки, които биха прекъснали връзките с Москва, като да вземем за пример въоръжаване на Украйна.
Тази тактика резервира вратата отворена за съдействие в Сирия. По-рано тази година иранските хардлайнери упрекнаха и Путин, и Асад, че са предали Иран, като са разрешили на Израел да нанася удари по ирански цели в Сирия. По време на израелската ракетна офанзива против Иран предишния месец в отговор на ракетното нахлуване на Техеран почитан консултант на висшия водач аятолах Али Хаменей сякаш упрекна Асад в изменничество, тъй като не е попречил на Израел да употребява сирийското въздушно пространство или не е предизвестил Иран за удара. Но като се има поради, че Сирия не управлява личното си небе, в случай че има виновност, то тя се носи прецизно от Русия.
Решението на Израел да заобикаля да предизвика Русия може частично да е довело и до забавянето на доставката от страна на Русия на изтребители Су-35 за Иран, както и до договарянията за ракетната система С-400 за Иран. Такива съвременни оръжейни системи биха дали опция на Иран да укрепи своята защита и военновъздушните си сили от руската ера.
Но Русия избира съдружниците ѝ да бъдат подвластни - в противоположен случай те могат да работят против съветските ползи. Ако Иран стане прекомерно мощен, тогава той ще има повече право на глас в райони от съвместен интерес. Освен това, в случай че Иран внедри такива оръжейни системи в борба с Израел, израелските водачи биха могли да открият уязвими места и да ги предадат на Съединени американски щати.
Междувременно едвам предходната седмица довереникът на Нетаняху Рон Дермер отиде в Русия, с цел да помогне за постигането на съглашение за преустановяване на огъня в Ливан. Ключовото израелско искане е оръжията да не се доставят повече през Сирия.
Ако Русия помогне за прекъсването на потока от ирански оръжия, това ще докара до още по-голямо напрежение в руско-иранските връзки. Вече има напрежение по отношение на Армения, където Русия желае да управлява построяването на кулоар, свързващ Азербайджан с неговата провинция Нахичеван през Армения. Иран назова коридора „ алена линия “, защото той ще докара до това неговият геополитически противник Азербайджан и съперник Турция да управляват северната му граница вместо близкия му съдружник Армения.
Иран не храни илюзии по отношение на връзките си с Русия. Както неотдавна съобщи Мехди Собхани, иранският дипломат в Армения, някогашен делегат в Сирия и евентуално почитан чиновник на разузнаването: „ Ние не сме съдружници. Имаме някои разлики, само че имаме и някои общи ползи “.
Всъщност, като се има поради желанието на бъдещата американска администрация за бързо реализиране на спокойно съглашение в Украйна, Путин може да употребява способността на Русия да предотврати превозването на ирански оръжия в Сирия като коз в договарянията, написа създателят на Newsweek.
Свързващата нишка, която сплотява дейностите на Русия, е експанзионизмът. Москва желае да усили оптимално световното си въздействие. И за разлика от Съветския съюз, Русия на Путин не е обвързана с никаква идеология, която да предотвратява опортюнизма, написа Епщайн.
Ако Путин реши, че продажбата на Иран ще помогне на съветските ползи, той няма да се поколебае.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Newsweek и Vesti.bg като цяло.
[gallery]14918[/gallery]
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ