Руският писател, историк и дисидент Александър Солженицин е лишен от

Руският публицист, историк и отстъпник Александър Солженицин е лишен от руско поданство и депортиран в Западна Германия на 13 февруари 1974 година Авторът на описа „ Един ден на Иван Денисович “ е наблюдаван от дълго време, само че мотив за изгонването му от родината е ръкописът на първата част на „ Архипелаг Гулаг “, открит от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). След по-малко от седмица руските управляващи подхващат репресивни ограничения против поета Евгений Евтушенко поради неговата поддръжка за Солженицин.

Солженицин се открива първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 година ​-във Върмонт, Съединени американски щати. В чужбина излизат книгите му „ В първия кръг “ и „ Раково поделение “. През 1970 година писателят е почетен с Нобелова премия. През 1990 година руското му поданство е възобновено и през 1994 година той се завръща в нова Русия.

Критиците на Солженицин го считат за коренен, тъй като съгласно техните изказвания той постоянно прави връзка сред дейностите на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20. век, и подлага на критика както комунизма, по този начин и капитализма. През май 1997 година Солженицин е определен за постоянен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя лична премия за литература от 25 000 $. Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин, а по-късно и с президента Владимир Путин, през 2000 и през 2002 година

Нравственият вик на Солженицин: Нека в никакъв случай повече не живеем в неистина

Малко преди да бъде пропъден от Съюз на съветските социалистически републики, Александър Солженицин насочва своя духовен вик към руските хора с есето си „ Да не живеем в неистина “. Пише го през 1974-а, незабавно откакто схваща, че романът му „ Архипелаг Гулаг “ е конфискуван от книжарниците и складовете на издателството. Есето се ражда за часове, а писателят го прибира в тайник. Казва на роднините си да намерят метод да го разгласяват незабавно след възможния му арест.

Както е известно, Солженицин не е задържан. Вече е доста известен по света, за него приказват надалеч зад Желязната завеса. Затова от компартията вършат нещо друго - извеждат го от страната с изискването той в никакъв случай да не прави опити да се завърне.

Солженицин е свален със аероплан на малко летище в Западна Германия. " Да не живеем в неистина " обаче към този момент обикаля Съветския съюз. Есето бързо оказва се на руските интелектуалци, а ръкописни копия от него се разнасят по градове и села. Ето няколко цитата от текста, които са извънредно настоящи за политическата среда в България през днешния ден:

„ И така, без значение от присъщата ни плашливост дано всеки избере: дали да остане умишлен плебей на лъжата (разбира се, не заради податливост, а с цел да изхранва фамилията си и да възпитава децата си в духа на лъжата!), или е пристигнало времето да се отърси от лъжата и да бъде почтен човек, заслужен за уважението на своите деца и на съвременниците си. И дано от този ден той:

- по никакъв метод не написа, подписва или отпечатва ни една фраза, която съгласно него изкривява истината;

- не изрича сходна фраза нито в частен диалог, нито обществено, нито в записка, ни в ролята си на пропагандатор, преподавател или педагог, нито в театрална роля;

- не изобразява, съпровожда или популяризира нито картинно, ни скулптурно, ни фотографски, механически или музикално нито една лъжлива мисъл, нито едно изкривяване на истината, която съзира;

- не привежда нито устно, ни документално нито един „ управителен “ откъс, с цел да угоди, да се застрахова, да реализира триумф в работата си, в случай че не споделя напълно цитираната мисъл или тя не е подобаваща за съответния случай;

- не разрешава да бъде заставен да отиде на проява или протест, в случай че това е срещу неговото предпочитание или воля; не издига транспарант или девиз, който не споделя изцяло;

- не подвига ръка да гласоподава за предложение, на което не симпатизира искрено; не гласоподава нито очевидно, нито скрито за лице, което смята за неприлично или съмнително;

- не разрешава да бъде заставен да участва на заседание, на което се чака наложително и накриво разискване на въпроса;

- да напусне неотложно съвещание, заседание, лекция, театър, кинопрожекция, в случай че чуе от оратора неистина, идеологическа нелепост или безскрупулна пропаганда;

- да не се абонира или да си купува вестник или списание, в които информацията се изопачава, а първостепенните обстоятелства се скриват...