Руският морски пехотинец Сергей С. направи разтърсващи разкрити пред кореспондент

Руският морски пехотинец Сергей С. направи разтърсващи разкрити пред сътрудник на „ Свободная пресса “ за активността на ротата му в офанзивите против украинския град Мариупол, оповестява.

Ето целият му роман:

Работата е тежка. Прочистването на града е тежка, изтощителна работа. По през целия ден си в диво положение на напрежение. Прекрасно разбирате, че можете да станете лесна плячка за снайперист, тъй че тичате сред къщите, навеждате се и държите главата си в ръце.

Такава е смъртоносна играта на котка и мишка. И носиш кевларова каска, ризница, муниции. Всеки от нас е слаб като дъска за пране. И краката на всички са като щангисти. Чувствате се повече или по-малко спокойни под прикритието на танк или друга ризница. Преди да пресечете улицата, вие " сканирате " всички блокове.

Тук се прострелва всичко. Води се непрекъсната противоснайперна война. Имат снайперист планинар. Работи на пети или шести етаж. И по-късно бързо слиза по въжето и бяга, преди да бъде затрупан от танков, минометен или артилерийски огън. Операторите на автоматичнитефиксирани гранатомети се научиха да изпращат гранати непосредствено в избрани прозорци. Адресирано.

Имаме момчета, които са работили в Близкия изток. Гонели са ислямистите. В Ирак има един милионен град - Мосул. “Ислямска държава” го направи укрепен регион.

Така американците го изравниха с асфалта с артилерийски огън. Стотина цивилни можеха да погребат за един ислямист. А ние работим целеустремено. Затова е толкоз мъчно. От танковете работим единствено върху разпознати снайперистки точки - в случай че не уцелим, тогава ще погребем стрелеца под руините.

Затова непрекъснато сменят позициите си. Към нас бяха прикрепени няколко групи бурятски и тувински снайперисти. Имаше даже един ханти от Ханти-Мансийския окръг. Ловци по завещание. Мнозина са минали през Чечения, Осетия, Сирия. Но споделят, че Мариупол е нещо особено. Изключително мъчно е да видите снайпериста на прозореца на апартамент или на тавана на разрушена многоетажна постройка.

Те надничат от къщите с часове - и през бинокъл, и през термовизьор, и със личните си очи. След два-три дни очите се възпаляват, лицата се зачервяват – като че ли от непрекъсната липса на сън. Мажат ги с някаква еленска лой. С тях работят снайперистите от Силите за специфични интервенции Техните пушки пробиват стени. В стената след удара - дупка с размер на леген...

Като цяло една трета от момчетата в нашия взвод имат украински фамилни имена. Казват: ние почистваме страната си от зли сили. Има деца на Съветския съюз - тези, които са родени в Украйна, Молдова, Казахстан. В милициите по принцип е цялостен интернационал.

Руснаци, украинци, абхазци, дагестанци. Има доста кавказци. Битките са тяхната буря. По време на войната непрестанно се пресичаме с чеченците на Кадиров. Пазим се взаимно. Отначало те демонстрираха самоуверено пренебрежение към гибелта. След това станаха по-внимателни.

Войната е позиционна. Тук няма борба с кама, храбрите кавалерийски офанзиви не работят. Можете да станете лесна плячка за снайперисти или минохвъргачки. Сред бандеровците, апропо, също има чеченци. Но нашите ги назовават " шайтани, говорещи чеченски ". Обаждат им се. Излезте, споделят,няма да стреляме – ще се бием с кинжали като мъже. Но не излизат.

Сред планинците има възрасти - воювали в Първата чеченска война. И в този момент дружно с тях бием бандеровците. Братя по оръжие. Омразата ни към бандеровците е взаимна и безспорна. За един час щяхме да ги погребем с артилерия. Но се крият зад тила на цивилни.

Те не пускат хората в филантропичните коридори, които отворихме и крещят на целия свят, че цивилните страдат от окупаторите. В дейностите им няма логичност, никакъв смисъл, никаква висока концепция. Всичко е построено върху неистина - както за Зеленски клоуна, по този начин и за тях самите. Те непрекъснато ни упрекват, че сами вършим тези неща. Лъжи, неистини, неистини.

Именно чеченците разкриват най-вече нацистите, които се пробват да изоставен града дружно с цивилните по коридора. Първо ревизират раменете - по тях остават синини от отката на приклада. Може да има следи от наколенки по коленете.

А каската оставя алена линия на главата. Ако човек е стрелял доста, мирише на барут и оръжейно масло. Може да има мазол на палеца от презареждането на пълнителя с амуниции. Всички те са, като предписание, леко прегърбени. Боеприпаси висят непрекъснато на гърдите. А това от време на време са над хиляда патрона. И той също потрива раменете си. Има доста нюанси.

По принцип планинците имат някаква специфична вътрешен глас за врага. Усещат го с кожата си. Те гледат човек с бодливите си очи и чакат той да отмести взор. Но бандеровците не гледат в очите, по принцип не обичат директния взор. И по метода, по който го свеждат, те се усещат.

Когато цивилните бяха изведени от града, те даже нямаха сили да се зарадват. Пълноопустошение.

Почти като зомби. Очите на мнозина са черни, опустошени. Гледаш там, като в бездната. Струва ми се, че пандизчиите от концлагерите нямаха сили, когато бяха освобождавани от нашите. Мнозина са били на ръба на лудостта или нервозен срив. Възрастните хора с болежки на излизане от мазетата, умират от стрес. Погребани са тъкмо в града. Обикновено ги погребват съседите. Мариупол е посипан с тези всеобщи гробове.

След непрестанно бягане из града и пукотевица, стигаш до частта си претрепан. Мислиш, че този неприятен сън е приключил за през днешния ден. Утре още веднъж ще стартираме да сънуваме кошмарни влечуги. И тук ни чакат цели глутници изоставени кучета и котки. Ще заобиколят, ще седят и ще чакат бойците да си поделят дажбите. Споделяме. Все отново Божи създания.

Един от тези дни се появи една бременна котка. Пълзи, трепери, драска земята с ноктите си и мяука. Дадох ѝ яхния. Всички останали кучета и котки, които бяха наоколо, даже не помръднаха.

Макар и гладни не по-малко от нея. Дори звярът схваща, че е невероятно да се обиди бременна жена. Тя „ смила “ цялата яхния и стартира да облизва прашния ми ботуш. Благодари. Направихме ѝ „ легло “ в кутия с патрони. Положихме ѝ камуфлажно яке. Такъв е и полевият котешки родилен дом. Нека си роди котенцата.

Тук в действителност имаме потребност от поддръжка и схващане, че цяла Русия е зад нас. И когато момчетата ни изпратиха песента „ Прогризваме Мариупол “, ни поникнаха криле. Браво който е написал песента. Това е за нас. След нея над главата ми блесна ореол напряко.

Ние вършим страхотна работа тук. Заедно с целия свят: християни, мюсюлмани, будисти, ние спасяваме Русия. Само тази мисъл ни поддържа в добра форма и не ни разрешава да се отпуснем. Господ ни почита.

Ето по какъв начин вършим нещата тук. Ще загивам някой ден - и ще си спомня по какъв начин взехме Мариупол.