Патриарх Даниил Обединител: Обедини руски антигерой, безплатна ...
Руският историк акад. Валентин Янин през 2010 година декларира: „ За страдание ще би трябвало да оборя един от митовете в нашата история. Александър Невски не е героят, пред който мнозина се кланят. Той е сключил съюз с Ордата, разбирате ли, подчинил Новгород на Ордата, без градът да е бил превземан до тогава от самата Орда. За да наложи татарската власт извадил по най-жесток метод очите на новгородците, които били срещу татарите, други обесил или обезглавил. Дали е бил победител? Не знам, само че знам, че Невски е виновник ! “
Историкът Сергей Чернишов отива още по-далеч: „ Александър Невски може да бъде съпоставен единствено с военачалник Власов. Невски минал на страната на Ордата и татарите, а Власов – на страната на нацистите през Втората международна война. Двама предатели. Власов твърдял, че води война за освобождението на Русия – да канонизираме и него! Да честваме Невски като победител в Деня на успеха е цялостна нелепост. “
Алхамдулиллах! (Слава на Аллах!): С този израз пишат и иронизират Александър Невски някои съветски учени и публицисти.
Защо патриарх Даниил и придворните му в Светия синод възхваляват с подобен възторг и патетика човек, подлаган на подозрения и рецензии в самата Русия? Той е митологизиран по политически аргументи и за покачване на духа от Петър I, след това от Сталин, а в този момент от Владимир Путин.
Много по-заслужил е великият княз Владимир Святославич, който покръства Русия през 960 година. Той е основателят на Киевска Рус.
Българският княз Борис I вкарва православието в България през 864. Въвежда и славянската книжовност. За управническите му победи и достижения да не приказваме. Пред тях Невски е историческа запетайка от локално значение…
Историкът, проф. Иван Илчев, споделя: „ Александър Невски е мохамеданин. Да не приказваме за убийства, които е направил в личното си семейство. Има и много исторически податки, че е приел мюсюлманството. За нас той е инцидентен светец, той е светец-покровител на съветския император Александър Втори. Александър Невски в Русия става известен след Октомврийската гражданска война поради прословутата му фраза във кино лентата на Сергей Айзенщайн ( " Александър Невски ", 1938 г.), че който с меч пристигна при нас, от меч ще загине. Това се трансформира в мощен агитационен удар за Сталин в подготовката за Втората Световна война ". Според ученият традициите би трябвало да се пазят, до момента в който имат някакво смислово значение. „ Аз се чудя светецът Александър Невски какво смислово значение има за българския народ. Реално няма “, безапелационен е известният академик.
Научен труд пишат руснаците проф. Вардан Багдасарян и архимандрит Силвестър, чиновник на РПЦ, отдаден на Александър Невски. Озаглавен е: „ Стратегията на Александър Невски и цивилизационните трансформации през XIII век “. Рецензенти са известните историци проф. Йерусалимски, проф. Володихин и проф. Реснянски.
Освен мита за Невски, създателите разрушават на пух и прахуляк, теорията за античната, мощна Русия. „ Какъв „ славянски свят “, какъв „ източен рубеж “ е била Русия по това време, като такава не е имало. Имало е някаква Московия, която с мотив и без мотив се нахвърляла на своите съседи. Никаква единна и обединена Русия не е основал Невски. Прочетете съветските хроники и ще разберете, че когато са пристигнали монголите, обичаното занятие на съветските князе е било да се самоизбиват и да се кланят на владетелите. Най-усърден бил Невски… Освен това Новгород, който той бил „ освободил “ даже не се е смятал за част от русите. Затова новгородци не са изпитвали никаква обич към съветските племена. Каква Русия е защитавал княз Невски? Защитавал е само персоналните си феодални ползи. “
Историкът Багдасарян и архимандрит Силвестър признават, че Александър Невски е незнаен за международната, за европейската и даже за районната история. Поддържането на мита за него, съгласно тях, е дело на пропагандата, тъй като историята и обстоятелствата сочат друго…
На 30 август 2025 година патриарх Даниил възглави тържествена литургия по случай летния празник на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “. И в храма съобщи: „ Ако загуби човек духовната независимост, той не може да опази и политическата независимост, не може да бъде свободен “.
Прав е. С най-голяма мощ изреченото важи за самия него!
И премълчаването на обстоятелството, че на 30 август се празнува Цариградския патриарх Св. Александър, е най-малкото провинение на нашия патриарх и казармено подчинения му Свети Синод.
Има обаче други неща, които вършат патриарх Даниил неразполагаем и политически подвластен. От непозната страна.
Колко сервилна е нашата черква към митологизирания от Московията и днешна Русия Невски и какъв брой строга към Васил Иванов Кунчев. Васил Левски, нашият Апостол. Дякона. Забрави ли Даниил, че пред бесилото Левски споделя на отец Тодор: " Споменавай ме в молитвите си, отче, с името йеродякон Игнатий ".
Йеродякон Игнатий е делегат от Исус Христос в българско с задачата за Свободата. Какво по-свято дело? Българската черква настойчиво отхвърля да канонизира Апостола за светец, с подозрителното изказване, че е умъртвил млад мъж в Ловеч, което е закононарушение. Убийството обаче е с цел да бъде избавен тайният комитет и членуващите в него хора. Колко души е ослепил и изклал Невски? И не за велика концепция, а за власт и в услуга на Ордата! Но Даниил и поповете му се кланят на чуждоземеца, който няма нищо, в действителност нищо общо с България! Това е позорно!
Ако се постанова още веднъж да си припомняме какво е Дякона за всички нас, значи не заслужаваме изобщо да сме българи!
Думата " деятел " значи " изпратен ". Има два съществени метода на приложимост. Първият е за дванадесетте апостоли на Исус Христос. Вторият е за лицата, които са изпратени да бъдат пратеници, посланици на Исус Христос. Не е ли Левски тъкмо подобен делегат?
Не е ли Дякона оня камък, който крепи и до през днешния ден разтърсената българска духовна цитадела? Като тези 12 камъка с имената на апостолите, в основите на градската стена на Йерусалим. А апостолите на най-величавия напредък на българската нематериалност и порив към независимост – Априлското въстание?
Но, не! Нашите черноризци, водени от своя шеф Даниил прегракват от престарание в възхвала на непознат светец, оспорван даже в личната му страна.
И ето ви изненада: патриарх Даниил е препоръчан за „ почетен жител “ на Видин. От локални общински съветници. Преди години това звание носеше привилегията за гратис пътешестване в градския превоз и гратис къпане в градската баня.
Смешно? Тъжно? Абсурдно? Просто жалко!
Даниил не е при измъчените от безводието плевенчани. Нито при фамилиите на жертвите на убийци по пътищата. Не е обезпокоен от обстоятелството, че щом се изпише Левски в Google, се появяват стотици изявления и фотоси за футболния тим и нищо за Дякона. Левски към този момент е единствено футбол… Какъв позор, какво оскърбление!
В същото време Даниил популяризира противоречивия Невски. Това не е ли национално изменничество?
И не, не сме безродници всички, които желаеме храмът „ Невски “ да бъде преименуван.
Огнян Стефанов
Историкът Сергей Чернишов отива още по-далеч: „ Александър Невски може да бъде съпоставен единствено с военачалник Власов. Невски минал на страната на Ордата и татарите, а Власов – на страната на нацистите през Втората международна война. Двама предатели. Власов твърдял, че води война за освобождението на Русия – да канонизираме и него! Да честваме Невски като победител в Деня на успеха е цялостна нелепост. “
Алхамдулиллах! (Слава на Аллах!): С този израз пишат и иронизират Александър Невски някои съветски учени и публицисти.
Защо патриарх Даниил и придворните му в Светия синод възхваляват с подобен възторг и патетика човек, подлаган на подозрения и рецензии в самата Русия? Той е митологизиран по политически аргументи и за покачване на духа от Петър I, след това от Сталин, а в този момент от Владимир Путин.
Много по-заслужил е великият княз Владимир Святославич, който покръства Русия през 960 година. Той е основателят на Киевска Рус.
Българският княз Борис I вкарва православието в България през 864. Въвежда и славянската книжовност. За управническите му победи и достижения да не приказваме. Пред тях Невски е историческа запетайка от локално значение…
Историкът, проф. Иван Илчев, споделя: „ Александър Невски е мохамеданин. Да не приказваме за убийства, които е направил в личното си семейство. Има и много исторически податки, че е приел мюсюлманството. За нас той е инцидентен светец, той е светец-покровител на съветския император Александър Втори. Александър Невски в Русия става известен след Октомврийската гражданска война поради прословутата му фраза във кино лентата на Сергей Айзенщайн ( " Александър Невски ", 1938 г.), че който с меч пристигна при нас, от меч ще загине. Това се трансформира в мощен агитационен удар за Сталин в подготовката за Втората Световна война ". Според ученият традициите би трябвало да се пазят, до момента в който имат някакво смислово значение. „ Аз се чудя светецът Александър Невски какво смислово значение има за българския народ. Реално няма “, безапелационен е известният академик.
Научен труд пишат руснаците проф. Вардан Багдасарян и архимандрит Силвестър, чиновник на РПЦ, отдаден на Александър Невски. Озаглавен е: „ Стратегията на Александър Невски и цивилизационните трансформации през XIII век “. Рецензенти са известните историци проф. Йерусалимски, проф. Володихин и проф. Реснянски.
Освен мита за Невски, създателите разрушават на пух и прахуляк, теорията за античната, мощна Русия. „ Какъв „ славянски свят “, какъв „ източен рубеж “ е била Русия по това време, като такава не е имало. Имало е някаква Московия, която с мотив и без мотив се нахвърляла на своите съседи. Никаква единна и обединена Русия не е основал Невски. Прочетете съветските хроники и ще разберете, че когато са пристигнали монголите, обичаното занятие на съветските князе е било да се самоизбиват и да се кланят на владетелите. Най-усърден бил Невски… Освен това Новгород, който той бил „ освободил “ даже не се е смятал за част от русите. Затова новгородци не са изпитвали никаква обич към съветските племена. Каква Русия е защитавал княз Невски? Защитавал е само персоналните си феодални ползи. “
Историкът Багдасарян и архимандрит Силвестър признават, че Александър Невски е незнаен за международната, за европейската и даже за районната история. Поддържането на мита за него, съгласно тях, е дело на пропагандата, тъй като историята и обстоятелствата сочат друго…
На 30 август 2025 година патриарх Даниил възглави тържествена литургия по случай летния празник на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “. И в храма съобщи: „ Ако загуби човек духовната независимост, той не може да опази и политическата независимост, не може да бъде свободен “.
Прав е. С най-голяма мощ изреченото важи за самия него!
И премълчаването на обстоятелството, че на 30 август се празнува Цариградския патриарх Св. Александър, е най-малкото провинение на нашия патриарх и казармено подчинения му Свети Синод.
Има обаче други неща, които вършат патриарх Даниил неразполагаем и политически подвластен. От непозната страна.
Колко сервилна е нашата черква към митологизирания от Московията и днешна Русия Невски и какъв брой строга към Васил Иванов Кунчев. Васил Левски, нашият Апостол. Дякона. Забрави ли Даниил, че пред бесилото Левски споделя на отец Тодор: " Споменавай ме в молитвите си, отче, с името йеродякон Игнатий ".
Йеродякон Игнатий е делегат от Исус Христос в българско с задачата за Свободата. Какво по-свято дело? Българската черква настойчиво отхвърля да канонизира Апостола за светец, с подозрителното изказване, че е умъртвил млад мъж в Ловеч, което е закононарушение. Убийството обаче е с цел да бъде избавен тайният комитет и членуващите в него хора. Колко души е ослепил и изклал Невски? И не за велика концепция, а за власт и в услуга на Ордата! Но Даниил и поповете му се кланят на чуждоземеца, който няма нищо, в действителност нищо общо с България! Това е позорно!
Ако се постанова още веднъж да си припомняме какво е Дякона за всички нас, значи не заслужаваме изобщо да сме българи!
Думата " деятел " значи " изпратен ". Има два съществени метода на приложимост. Първият е за дванадесетте апостоли на Исус Христос. Вторият е за лицата, които са изпратени да бъдат пратеници, посланици на Исус Христос. Не е ли Левски тъкмо подобен делегат?
Не е ли Дякона оня камък, който крепи и до през днешния ден разтърсената българска духовна цитадела? Като тези 12 камъка с имената на апостолите, в основите на градската стена на Йерусалим. А апостолите на най-величавия напредък на българската нематериалност и порив към независимост – Априлското въстание?
Но, не! Нашите черноризци, водени от своя шеф Даниил прегракват от престарание в възхвала на непознат светец, оспорван даже в личната му страна.
И ето ви изненада: патриарх Даниил е препоръчан за „ почетен жител “ на Видин. От локални общински съветници. Преди години това звание носеше привилегията за гратис пътешестване в градския превоз и гратис къпане в градската баня.
Смешно? Тъжно? Абсурдно? Просто жалко!
Даниил не е при измъчените от безводието плевенчани. Нито при фамилиите на жертвите на убийци по пътищата. Не е обезпокоен от обстоятелството, че щом се изпише Левски в Google, се появяват стотици изявления и фотоси за футболния тим и нищо за Дякона. Левски към този момент е единствено футбол… Какъв позор, какво оскърбление!
В същото време Даниил популяризира противоречивия Невски. Това не е ли национално изменничество?
И не, не сме безродници всички, които желаеме храмът „ Невски “ да бъде преименуван.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ