9 европейски принцеси, станали руски царици
Руските царе от антични времена се стараят да уреждат преференциални бракове за своите дъщери – за европейски принцове.
Но и за задграничните европейски принцеси и княгини съветските мъже с царска кръв се оказват преференциална партия.
Анна Византийска (родена в Константинопол, омъжена за княз Владимир Свети)
Свободни източници
Преди покръстването на Рус княз Владимир евентуално е бил властник на езическа страна и е изповядвал езичеството. Има сведения, че измежду дамите му има дами от чешки и гръцки генезис. Когато Владимир завладява Корсун (Херсонес Таврически), принадлежащ на Византия, той желае за жена царевна Анна, сестра на византийските императори Василий II и Константин VIII. Условие от византийска страна е покръстването на Владимир – което значи и разпространяване на християнството по земите, които са под неговата власт. След покръстването Владимир и Анна са венчани съгласно християнския обряд. Анна интензивно взе участие в християнизацията на съветските земи, а с нейни средства са издигнати голям брой църкви. Тя умира 4 години преди мъжа си – през 1011/1012 година.
София Витовтовна (родена в Тракай край Вилнюс, брачна половинка на княз Василий I)
Сергей Ефошкин
В края на XIV век Московското княжество и Великото княжество Литовско са съседи – Смоленск по това време принадлежи на великия княз литовски Витовт. Московският княз Василий I се дами за дъщерята на Витовт София, като те са венчани, съгласно легендата, напълно млади – когато княз Василий се укрива в Литва, бягайки от татарски плен.
Свободни източници
Сватбата се състои през 1390 година в Москва. Бракът им обезпечава мира сред Москва и Литва, като в него се раждат четири дъщери и петима сина. След гибелта на мъжа си през 1425 година София Витовтовна ръководи независимо московското княжество, като взема интензивно присъединяване в политическата активност, като се занимава със съставянето на законите, а по-късно – през 1451 година – управлява защитата на Москва от татарите. София живее дълго – 82 години, като в края на живота си се замонашава във Възнесенския манастир.
Зоя (София) Палеолог (родена във Византия и жена на великия княз Иван III)
С.А. Никитин, 1994Сергей Никитин (CC BY-SA 3.0)
Зоя Палеолог е племенница на последния византийски император Константин XI, който умира при завладяването на Константинопол от турците през 1453 година. След като напуща Византия, тя живее в Рим. През 1469 година папа Павел II предлага на Зоя да се омъжи за великия московски княз Иван III, евентуално за да сближи католическата и православната черква. Преговорите не престават три години и през 1472 година София идва в Москва, където се омъжва за Иван III в православната черква съгласно вярата на предците си. София в никакъв случай не става проводник на въздействието на Рим в Москва. Тя ражда девет деца и умира две години преди гибелта на брачна половинка си.
София Доротея Августа Луиза Вюртембергска (родена в Шчечин, брачна половинка на император Павел I)
Александър Рослин
През по-голямата част от XVIII в. Русия е ръководена от дами – като се изключи късото ръководство на Петър III, чийто наследник Павел се възкачва на трона през 1796 година. Първата му брачна половинка е княгиня Вилхелмина Луиза Хесенско-Дармщатска (Наталия Алексеевна в православието), която умира при раждането. Втората му брачна половинка също е европейска принцеса – София Доротея Вюртембергска, по православие Мария Фьодоровна. Талантлива художничка и скулпторка, която владее и стругарския поминък, Мария Фьодоровна посвещава доста време на занаятите и украсата на великокняжеската резиденция в Павловск. Когато става императрица, Мария концентрира силите си върху благотворителността – тя дава отговор за приемните домове, образованието на дамите и организирането на определени учебни заведения и колежи, което продължава и след гибелта на брачна половинка ѝ при синовете ѝ Александър I и Николай I. Императрица Мария Фьодоровна умира през 1828 година.
Луиза Мария Августа Баденска (родена в Карслруе, брачна половинка на император Александър I)
Жан-Лоран Моние
След Мария Фьодоровна всички съпруги на идващите съветски императори са европейски принцеси – доста от тях са свързани с роднински връзки. И по този начин, брачната половинка на Александър I Луиза Мария Августа Баденска (Елизавета Алексеевна в православието) е племенница на първата брачна половинка на Павел I, Наталия Алексеевна.
Императрица Екатерина сама избира брачна половинка за внука си и сватбата се състои през 1793 година, по време на нейното ръководство. Бракът, изначало идиличен, в последна сметка не просъществува – великият княз Александър не крие пристрастията си към придворните дами, а самата Елизавета също е обвинена в невярност. Двете дъщери, Мария и Елизавета, родени от Елизвета Алексеевна и умряли в ранна детска възраст, са считани за деца на противозаконни родственици. Елизавета Алексеевна няма други деца. Тя умира скоро след гибелта на Александър през 1826 година, само че дълго време след гибелта ѝ се носят клюки, че императрицата в действителност е отишла в манастир, където е живяла под подправена идентичност.
Фридерика Шарлота Вилхелмина Пруска (родена в Потсдам, брачен партньор – император Николай I)
Джордж Доу
Фредерика Луиза Шарлота Вилхелмина произлиза от пруското кралско семейство и се среща със брачна половинка си, когато е единствено на 15 години. Бракът им трябвало да укрепи съюза сред Русия и Прусия, а самата принцеса се надявала на спокоен живот надалеч от интригите, защото Николай не бил правоприемник на трона. Двамата се женят в Санкт Петербург през 1817 година, а Фредерика Шарлота е покръстена в православието като Александра Фьодоровна. Девет месеца по-късно се ражда първородното им дете, на което е съдено да стане император Александър II.
Спокойният живот на двойката завършва през 1825 година, когато престолонаследникът Константин се отхвърля от престола – Николай става идващият император – и животът на брачната половинка му се трансформира в поредност от публични събития, приеми и балове. Строгият график подкопава така и така слабото здраве на императрицата, която заради суровия северен климат непрекъснато боледува. Освен това на 34-годишна възраст тя към този момент е майка на седем деца. След раждането на седмото им дете през 1832 година лекарите не предлагат на Александра Фьодоровна да забременее, което дефинитивно унищожава така и така неразумния взаимен живот на двойката. Императорът има известни любимци, до момента в който императрицата няма лична орис. Според придружителката Анна Тютчева за Николай „тя е била красива птица, която той държал затворена в клетка от злато и скъпоценни камъни, която хранел с нектар и амброзия, приспивал с мелодии и аромати, само че чиито крила би отрязал без страдание, в случай че изиска да избяга“. Тя надживява брачна половинка си със седем години и умира през 1860 година.
Максимилиана Вилхелмина София Мария от Хесен и Рейн (родена в Дармщат, брачна половинка на император Александър II)
Франц Ксавер Винтерхалтер
През 1839 година великият княз Александър е на обиколка в Европа и на наследника са обещани всевъзможни европейски принцеси. Както си спомня сестра му Олга, той ги намира за „скучни и безвкусни“. От друга страна, принцеса Мария Хесенска (тя е на 14 години) не прави никакви опити да се хареса на наследника и по този начин го пленява. Но имало проблем с произхода на момичето – считало се, че то не е биологична щерка на татко си, а на любовника на майка си. Въпреки че татко ѝ Лудвиг Хесенски признава Мария и брат ѝ за свои деца, той и майка ѝ живеят разграничени. За да разсее подозренията, майка ѝ Александра сама отпътува за Дармщат, с цел да се срещне с бъдещата си снаха, и едвам тогава дава единодушието си за брака.
През 1840 година Мария Хесенска постъпва в православната черква под името Мария Александровна и година по-късно става брачна половинка на престолонаследника. Тя е скромна и затворена, не взема огромно присъединяване в политическия и светския живот – даже откакто става съветска императрица през 1856 година на 30-годишна възраст. Царицата се посвещава на щедрост. Тя покровителства 5 лечебни заведения, 12 приюта, 36 сиропиталища, 2 института, 38 гимназии и 156 колежа. С нейна поддръжка в Русия е открит първият клон на Червения кръст.
Връзката на двойката охладняла с времето – съгласно съвременниците царят бил прекомерно привързан към красивия и свободен живот. През 1865 година умира най-големият наследник и правоприемник, Николай Александрович, след което императрица Мария „умира вътрешно и единствено външната обвивка живее машинален живот“. По-късните ѝ години са помрачени от аферите на брачна половинка ѝ – обичаната му Екатерина Долгорукова, от която има четири деца, императорът не се поколебава да настани напряко в Зимния замък. Мария Александровна не претърпява брачна половинка си – умира през юни 1880 година от туберкулоза. По-малко от година след гибелта на брачната половинка си Александър II е погубен от Народната опозиция.
Мария София Фредерика Дагмар Датска (родена в Копенхаген, брачна половинка на император Александър III)
Сергей Левицкий
Когато престолонаследникът Николай умира през 1865 година, Александър заема неговото място, като в същото време взема за избраница Дагмар Датска. В православието тя става Мария Фьодоровна.
Въпреки събитията, бракът е считан за благополучен: двойката има шест деца. Мария и Александър споделят пристрастеността си към изкуството – и двамата имат художествено обучение и прекарват свободното си време в изобразяване дружно. Императорската двойка са били и буйни колекционери – тяхната сбирка по-късно е в основата на Руския музей в Санкт Петербург. Когато фамилията отпътува на отмора в карелските гори, където императорът избира да живее „просто“, без прислуга, Мария Фьодоровна се любува на „селския“ метод на живот, като сама готви за брачна половинка си и фамилията.
По традиция Мария се занимава с щедрост, като оглавява и съветското сдружение на Червения кръст. По време на Първата международна война като вдовстваща императрица тя дава отговор за организирането на лечебни заведения и лазарети в Санкт Петербург за ранените на фронта. През 1919 година тя напуща Русия и умира в Дания през 1928 година.
Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис Хесенско-Дармщатска (родена в Дармщат, брачна половинка на император Николай II)
Свободни източници
Съпругата на последния император е жена от неговия роднински кръг. Алиса от Хесен-Дармщат е по едно и също време четвърта и трета братовчедка на Николай. Родителите на Николай и Алиса се опълчват на годежа им – те чакат децата им да имат по-благоприятни половинки. Но когато здравето на Александър III стартира да се утежнява, той въпреки всичко дава позволение на сина си да се ожени. Алиса е покръстена в православието с името Александра Фьодоровна на 2 ноември 1894 година, ден след гибелта на император Александър III, а сватбата ѝ с Николай се състои на 26 ноември същата година.
Основният въпрос е да се роди правоприемник на фамилията – само че първите четири деца са девойки. През 1904 година се ражда царевич Алексей, който наследява хемофилия от майка си: от този момент съвсем целият живот на царското семейство е зависещ на грижите за наследника. Заради заболяването на сина си и общото утежняване на обстановката в страната Александра Фьодоровна постоянно изпада в нервни пристъпи. В разгара на Първата международна война тя и дъщерите ѝ минават образование за медицински сестри и се грижат за ранените в двореца „Царское село“, който е трансфорат в санитарен пункт.
Когато болшевиките идват на власт, царското семейство е заточено в Тоболск, а по-късно в Екатеринбург, където през юли 1918 година Николай II е разстрелян дружно със брачната половинка, децата и прислугата си. Осемдесет години по-късно останките им са заровени в катедралата „Петър и Павел“ в Санкт Петербург.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Но и за задграничните европейски принцеси и княгини съветските мъже с царска кръв се оказват преференциална партия.
Анна Византийска (родена в Константинопол, омъжена за княз Владимир Свети)
Свободни източници Преди покръстването на Рус княз Владимир евентуално е бил властник на езическа страна и е изповядвал езичеството. Има сведения, че измежду дамите му има дами от чешки и гръцки генезис. Когато Владимир завладява Корсун (Херсонес Таврически), принадлежащ на Византия, той желае за жена царевна Анна, сестра на византийските императори Василий II и Константин VIII. Условие от византийска страна е покръстването на Владимир – което значи и разпространяване на християнството по земите, които са под неговата власт. След покръстването Владимир и Анна са венчани съгласно християнския обряд. Анна интензивно взе участие в християнизацията на съветските земи, а с нейни средства са издигнати голям брой църкви. Тя умира 4 години преди мъжа си – през 1011/1012 година.
София Витовтовна (родена в Тракай край Вилнюс, брачна половинка на княз Василий I)
Сергей Ефошкин В края на XIV век Московското княжество и Великото княжество Литовско са съседи – Смоленск по това време принадлежи на великия княз литовски Витовт. Московският княз Василий I се дами за дъщерята на Витовт София, като те са венчани, съгласно легендата, напълно млади – когато княз Василий се укрива в Литва, бягайки от татарски плен.
Свободни източници Сватбата се състои през 1390 година в Москва. Бракът им обезпечава мира сред Москва и Литва, като в него се раждат четири дъщери и петима сина. След гибелта на мъжа си през 1425 година София Витовтовна ръководи независимо московското княжество, като взема интензивно присъединяване в политическата активност, като се занимава със съставянето на законите, а по-късно – през 1451 година – управлява защитата на Москва от татарите. София живее дълго – 82 години, като в края на живота си се замонашава във Възнесенския манастир.
Зоя (София) Палеолог (родена във Византия и жена на великия княз Иван III)
С.А. Никитин, 1994Сергей Никитин (CC BY-SA 3.0)
Зоя Палеолог е племенница на последния византийски император Константин XI, който умира при завладяването на Константинопол от турците през 1453 година. След като напуща Византия, тя живее в Рим. През 1469 година папа Павел II предлага на Зоя да се омъжи за великия московски княз Иван III, евентуално за да сближи католическата и православната черква. Преговорите не престават три години и през 1472 година София идва в Москва, където се омъжва за Иван III в православната черква съгласно вярата на предците си. София в никакъв случай не става проводник на въздействието на Рим в Москва. Тя ражда девет деца и умира две години преди гибелта на брачна половинка си.
София Доротея Августа Луиза Вюртембергска (родена в Шчечин, брачна половинка на император Павел I)
Александър Рослин През по-голямата част от XVIII в. Русия е ръководена от дами – като се изключи късото ръководство на Петър III, чийто наследник Павел се възкачва на трона през 1796 година. Първата му брачна половинка е княгиня Вилхелмина Луиза Хесенско-Дармщатска (Наталия Алексеевна в православието), която умира при раждането. Втората му брачна половинка също е европейска принцеса – София Доротея Вюртембергска, по православие Мария Фьодоровна. Талантлива художничка и скулпторка, която владее и стругарския поминък, Мария Фьодоровна посвещава доста време на занаятите и украсата на великокняжеската резиденция в Павловск. Когато става императрица, Мария концентрира силите си върху благотворителността – тя дава отговор за приемните домове, образованието на дамите и организирането на определени учебни заведения и колежи, което продължава и след гибелта на брачна половинка ѝ при синовете ѝ Александър I и Николай I. Императрица Мария Фьодоровна умира през 1828 година.
Луиза Мария Августа Баденска (родена в Карслруе, брачна половинка на император Александър I)
Жан-Лоран Моние След Мария Фьодоровна всички съпруги на идващите съветски императори са европейски принцеси – доста от тях са свързани с роднински връзки. И по този начин, брачната половинка на Александър I Луиза Мария Августа Баденска (Елизавета Алексеевна в православието) е племенница на първата брачна половинка на Павел I, Наталия Алексеевна.
Императрица Екатерина сама избира брачна половинка за внука си и сватбата се състои през 1793 година, по време на нейното ръководство. Бракът, изначало идиличен, в последна сметка не просъществува – великият княз Александър не крие пристрастията си към придворните дами, а самата Елизавета също е обвинена в невярност. Двете дъщери, Мария и Елизавета, родени от Елизвета Алексеевна и умряли в ранна детска възраст, са считани за деца на противозаконни родственици. Елизавета Алексеевна няма други деца. Тя умира скоро след гибелта на Александър през 1826 година, само че дълго време след гибелта ѝ се носят клюки, че императрицата в действителност е отишла в манастир, където е живяла под подправена идентичност.
Фридерика Шарлота Вилхелмина Пруска (родена в Потсдам, брачен партньор – император Николай I)
Джордж Доу Фредерика Луиза Шарлота Вилхелмина произлиза от пруското кралско семейство и се среща със брачна половинка си, когато е единствено на 15 години. Бракът им трябвало да укрепи съюза сред Русия и Прусия, а самата принцеса се надявала на спокоен живот надалеч от интригите, защото Николай не бил правоприемник на трона. Двамата се женят в Санкт Петербург през 1817 година, а Фредерика Шарлота е покръстена в православието като Александра Фьодоровна. Девет месеца по-късно се ражда първородното им дете, на което е съдено да стане император Александър II.
Спокойният живот на двойката завършва през 1825 година, когато престолонаследникът Константин се отхвърля от престола – Николай става идващият император – и животът на брачната половинка му се трансформира в поредност от публични събития, приеми и балове. Строгият график подкопава така и така слабото здраве на императрицата, която заради суровия северен климат непрекъснато боледува. Освен това на 34-годишна възраст тя към този момент е майка на седем деца. След раждането на седмото им дете през 1832 година лекарите не предлагат на Александра Фьодоровна да забременее, което дефинитивно унищожава така и така неразумния взаимен живот на двойката. Императорът има известни любимци, до момента в който императрицата няма лична орис. Според придружителката Анна Тютчева за Николай „тя е била красива птица, която той държал затворена в клетка от злато и скъпоценни камъни, която хранел с нектар и амброзия, приспивал с мелодии и аромати, само че чиито крила би отрязал без страдание, в случай че изиска да избяга“. Тя надживява брачна половинка си със седем години и умира през 1860 година.
Максимилиана Вилхелмина София Мария от Хесен и Рейн (родена в Дармщат, брачна половинка на император Александър II)
Франц Ксавер Винтерхалтер През 1839 година великият княз Александър е на обиколка в Европа и на наследника са обещани всевъзможни европейски принцеси. Както си спомня сестра му Олга, той ги намира за „скучни и безвкусни“. От друга страна, принцеса Мария Хесенска (тя е на 14 години) не прави никакви опити да се хареса на наследника и по този начин го пленява. Но имало проблем с произхода на момичето – считало се, че то не е биологична щерка на татко си, а на любовника на майка си. Въпреки че татко ѝ Лудвиг Хесенски признава Мария и брат ѝ за свои деца, той и майка ѝ живеят разграничени. За да разсее подозренията, майка ѝ Александра сама отпътува за Дармщат, с цел да се срещне с бъдещата си снаха, и едвам тогава дава единодушието си за брака.
През 1840 година Мария Хесенска постъпва в православната черква под името Мария Александровна и година по-късно става брачна половинка на престолонаследника. Тя е скромна и затворена, не взема огромно присъединяване в политическия и светския живот – даже откакто става съветска императрица през 1856 година на 30-годишна възраст. Царицата се посвещава на щедрост. Тя покровителства 5 лечебни заведения, 12 приюта, 36 сиропиталища, 2 института, 38 гимназии и 156 колежа. С нейна поддръжка в Русия е открит първият клон на Червения кръст.
Връзката на двойката охладняла с времето – съгласно съвременниците царят бил прекомерно привързан към красивия и свободен живот. През 1865 година умира най-големият наследник и правоприемник, Николай Александрович, след което императрица Мария „умира вътрешно и единствено външната обвивка живее машинален живот“. По-късните ѝ години са помрачени от аферите на брачна половинка ѝ – обичаната му Екатерина Долгорукова, от която има четири деца, императорът не се поколебава да настани напряко в Зимния замък. Мария Александровна не претърпява брачна половинка си – умира през юни 1880 година от туберкулоза. По-малко от година след гибелта на брачната половинка си Александър II е погубен от Народната опозиция.
Мария София Фредерика Дагмар Датска (родена в Копенхаген, брачна половинка на император Александър III)
Сергей Левицкий Когато престолонаследникът Николай умира през 1865 година, Александър заема неговото място, като в същото време взема за избраница Дагмар Датска. В православието тя става Мария Фьодоровна.
Въпреки събитията, бракът е считан за благополучен: двойката има шест деца. Мария и Александър споделят пристрастеността си към изкуството – и двамата имат художествено обучение и прекарват свободното си време в изобразяване дружно. Императорската двойка са били и буйни колекционери – тяхната сбирка по-късно е в основата на Руския музей в Санкт Петербург. Когато фамилията отпътува на отмора в карелските гори, където императорът избира да живее „просто“, без прислуга, Мария Фьодоровна се любува на „селския“ метод на живот, като сама готви за брачна половинка си и фамилията.
По традиция Мария се занимава с щедрост, като оглавява и съветското сдружение на Червения кръст. По време на Първата международна война като вдовстваща императрица тя дава отговор за организирането на лечебни заведения и лазарети в Санкт Петербург за ранените на фронта. През 1919 година тя напуща Русия и умира в Дания през 1928 година.
Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис Хесенско-Дармщатска (родена в Дармщат, брачна половинка на император Николай II)
Свободни източници Съпругата на последния император е жена от неговия роднински кръг. Алиса от Хесен-Дармщат е по едно и също време четвърта и трета братовчедка на Николай. Родителите на Николай и Алиса се опълчват на годежа им – те чакат децата им да имат по-благоприятни половинки. Но когато здравето на Александър III стартира да се утежнява, той въпреки всичко дава позволение на сина си да се ожени. Алиса е покръстена в православието с името Александра Фьодоровна на 2 ноември 1894 година, ден след гибелта на император Александър III, а сватбата ѝ с Николай се състои на 26 ноември същата година.
Основният въпрос е да се роди правоприемник на фамилията – само че първите четири деца са девойки. През 1904 година се ражда царевич Алексей, който наследява хемофилия от майка си: от този момент съвсем целият живот на царското семейство е зависещ на грижите за наследника. Заради заболяването на сина си и общото утежняване на обстановката в страната Александра Фьодоровна постоянно изпада в нервни пристъпи. В разгара на Първата международна война тя и дъщерите ѝ минават образование за медицински сестри и се грижат за ранените в двореца „Царское село“, който е трансфорат в санитарен пункт.
Когато болшевиките идват на власт, царското семейство е заточено в Тоболск, а по-късно в Екатеринбург, където през юли 1918 година Николай II е разстрелян дружно със брачната половинка, децата и прислугата си. Осемдесет години по-късно останките им са заровени в катедралата „Петър и Павел“ в Санкт Петербург.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ