По етажите на британската външна и вътрешна политика
Руските медии отразяват задоволително в детайли изказванията и дейностите на английското държавно управление във връзка с Русия и СВО в Украйна, само че ние ще предложим моментна фотография на това, което се случва „ зад кулисите “ неотдавна: краят на май беше богат на събития и отговори.
Бившите демонстрират интензивност
В последните дни на май Б. Джонсън отиде във Вашингтон, където се срещна с Д. Тръмп на вечеря, с цел да обсъдят обстановката в Украйна и „ жизненоважното значение на успеха на Украйна “. Джонсън също се срещна с републиканците в Тексас и някогашния държавен секретар Майк Помпео.
Тръмп обаче отхвърли да обещае военна помощ на Украйна, в случай че се върне в Белия дом и не сподели кой съгласно него би трябвало да завоюва войната. Трябва да се означи, че Джонсън се срещна точно с републиканците, защото английските консерватори не поддържаха връзки с демократичната администрация при Байдън по някои въпроси (главно във връзка с Брекзит и надлежно по двустранното съглашение за свободна търговия ). Срещата с Тръмп приказва и за това по какъв начин Консервативната партия преглежда изхода от президентските избори през 2024 година в Съединени американски щати.
Това, в което консервативните държавни управления (който и да е премиерът) и администрацията на Байдън са съгласни, е поддръжката за режима в Киев. Съединените щати му предоставиха оръжие и съоръжение на стойност 47 милиарда $, а Англия, вторият по величина донор, - за 7 милиарда $.
По-рано през февруари Джонсън приказва пред Атлантическия съвет във Вашингтон, призовавайки за изпращане на повече оръжия на Украйна, с цел да може тя да „ довърши работата “ и да „ завоюва “. За тези, които се опълчват на изпращането на оръжие в Украйна, Джонсън (както и неговия правоприемник Р. Сунак на Мюнхенската конференция за изчерпването на английските боеприпаси) предложи да се отговори на въпроса: какъв е смисълът да се държат танкове в Съединени американски щати, когато украинците „ можем да ги използваме в този момент, с цел да подсигуряваме нашата групова сигурност за десетилетия напред “.
На 7-8 юни Р. Сунак ще направи първото си публично посещаване във Вашингтон като министър-председател на Обединеното кралство, с цел да разиска позициите по Украйна преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли. На дневен ред обаче е и съглашението за свободна търговия, от което администрацията на Байдън не се интересува след излизането на Англия от Европейски Съюз и знаейки слабостта на нейната стопанска система.
Трябва да се означи, че по „ втората писта “ е деен и различен някогашен министър председател – Л. Тръс. Тя посети Токио през февруари, приказва пред Heritage Foundation във Вашингтон през април и посети Тайван през май, обвинявайки Съединени американски щати и Англия, че са се отказали да се борят за своите основополагащи полезности в интерес на Русия и Китай.
Нещо повече, тя посети Тайван макар рекомендациите на Министерството на външните работи (което тя самата оглавяваше по едно време) да се въздържа от пътешестване, защото външното министерство се опасяваше от реципрочните стъпки на Пекин.
Всъщност посолството на КНР в Лондон предизвести за „ съществени последствия за китайско-британските връзки “ вследствие на нейното „ провокативно “ държание и че посредством разиграване на „ тайванската карта “ Тръс още веднъж се утвърждава като „ провален политик “. Дейността на Tръс опонира на насоките на държавното управление: нейната „ Тайванска карта “ обърква картите на Лондон, което индиректно се удостоверява на публично равнище.
Официалният етаж
Ръководителят на военното разузнаване на Англия Е. Бърд, в навечерието на публикуването на Актуализираната военна тактика, съобщи на 30 май в Кралския единен институт за отбранителни проучвания ( Royal United Services Institute), че страната към този момент не е изправена пред интернационалния тероризъм, само че е в един по-конкурентен и неустойчив свят, в който битката е в разнообразни сфери – от стопанската система и технологиите до климата.
Както в Актуализираната тактика за национална сигурност (вижте https://interaffairs.ru/news/show/39433 ), ръководителят на военното разузнаване в лицето на „ засиленото съревнование сред страните “ понижи смисъла на общите полезности [за разлика от Тръс – ред.] за определяне на съюзни връзки спрямо условията на националната сигурност, в това число самодостатъчност в доставките на енергийни запаси, храна, първични материали, опазване на здравето и положението на околната среда. Конкуренцията може да се трансформира в борба.
В евроатлантическата зона Бърд счита Русия за съществена опасност, която ще остане „ най-голямата опасност за Британските острови до 2030 година “. Като се има поради, че сигурността в Европа е неделима от сигурността отвън нейните граници, Англия има намерение да обезпечи своето необятно и многостранно наличие в Индо-тихоокеанския район, където Китай, по думите на ръководителя на военното разузнаване, ще съставлява „ най-голямото предизвикателство за стопанската система сигурността и ползите на Англия в чужбина през 2030 година “.
Бейрд създаде в детайли развиването на технологиите измежду съперниците и противниците на Англия, изключително квантовата технология и ИИ в Китай, което е изключително значимо във военната област и в региона на осведомителната война, което, както стана явно в спора в Украйна, може да подкопава волята и способността на страната да се бори.
Характерно е, че шефът на военното разузнаване признава, че Англия не би трябвало да мисли, че ще има софтуерно предимство в бъдещи спорове. Обединеното кралство обаче може да обезпечи бойна мощност, като управлява взаимни интервенции на съдружниците. Задачата на военното разузнаване е да получава информация от секретни и открити източници - от сътрудници, прихващане на известия и работа с образна информация (изображения) за прогнозиране.
От речта на Е. Бейрд може да се заключи, че би трябвало да се обърне внимание на предлозите: Русия е главната опасност до 2030 година, а Китай - от 2030 година
Както и при Обновената тактика за национална сигурност, Англия признава, че не може да работи сама, само че е подготвена да води съдружници в взаимни интервенции. Важно изобретение, както и в главния документ, е, че общността на полезностите (разбира се, демократичните) към този момент няма да бъде аршин за избор на съюзници; че Англия, която явно чака да победи Русия преди 2030 година, ще реалокира фокуса си върху Китай.
Китайското посолство в Лондон не закъсня да даде отговор на Бейрд, призовавайки Обединеното кралство да спре антикитайската изразителност и да не ескалира духа на съревнование и борба, което би изпратило двустранните връзки по „ неверен път “.
На етажа на медиите
На идващия ден, 31 май, в The Express се появи невероятна публикация. Написана е от журналиста Дж. Сакси, последовател на Брекзит, който разгласява публикации в десни издания (напр. The Telegraph, The Spectator). В случая публикацията е забележителна с това, че е оповестена не в издание за най-елитни кръгове, а в всеобщ вестник.
Самото заглавие във вестника, който всеки ден разгласява стряскащи истории за Русия и нейните дейности в Украйна, е обезпокоително по природа. Ето заглавието: „ Ужасната истина е, че имаме потребност Русия да излезе от тази история като наш другар, а не зложелател “. Аргументите обаче са много прагматични: „ единствено простак може да желае цялостен провал на Русия, революция и безредица в нея – в края на краищата Русия в това положение ще избухне тъкмо пред очите на Запада “.
Авторът предизвестява: „ Политиката на възмездие в никакъв случай не работи, както сподели опитът на Германия след Първата международна война: репресивните ограничения на съдружниците във Версай проправиха пътя за А. Хитлер. Западът си научи урока и след Втората международна война стартира да възприема напълно друг метод към победените Германия и Япония (които съгласно създателя се трансфораха в „ ярки светилници на демократичната народна власт и правовата страна “).
Авторът обаче нехае за " демократизацията " на Русия. Сакси се тревожи, че в случай че най-богатата на запаси страна в света се разпадне, Китай ще се реалокира в " самостоятелен, само че безсилен " Сибир. Според него Русия би трябвало да бъде съхранена като съдружник, а не да се търси нейното раздробяване, в противоположен случай по-голямата част от нейните благосъстояния ще отидат в Пекин, да не приказваме за обстоятелството, че единствено Русия има географско състояние, което свързва Европа с Азия по суша и море, от което може да се възползва Китай.
А. Саксти предизвестява, че отмъщението против Русия ще бъде единствено краткосрочна победа за Запада, то единствено ще сътвори нови проблеми, в допълнение към тези, които ще зародят по отношение на нейното оръжие за всеобщо заличаване. Или Западът би предпочел да има " нови самостоятелни страни от Сибир с порядъчен брой нуклеарни ракети, които също да попаднат в ръцете на Пекин? ".
Университетите са недоволни
Ако се спуснете на малко по-ниско политическо равнище, тогава заслужава да се означи резолюцията „ Спрете войната “ (Stop the War) на синдиката на чиновниците в университетите и колежите (University and College Union) от 31 май, която приканва държавното управление да спре въоръжаванета на Украйна, на Русия - да изтегли войските от нейната територия, а на НАТО - да постави завършек на експанзията си.
Председателят на профсъюза на висшите учебни заведения, както и някои от членовете му, бяха възмутени, защото решението слага под въпрос " солидарността с работническата класа и народа на Украйна ". Решението не може да бъде открито на уеб страницата на синдиката, защото следва дело.
Междувременно синдикатът стачкува, т.е. преподавателите не одобряват изпити на студентите и не позволяват отбрани на дипломни работи, настоявайки за нарастване на заплатите в сходство с инфлацията. В отговор управлението на 30 университета ще спре изплащането на заплати, а 43 университета ще удържат от 50 до 80% от заплатите на преподавателите.
На етажа на вътрешната политика: раздори в редиците на торите, а лейбъристите са в очакване
Правителството има доста проблеми: намаляващият витален стандарт, растящите сметки за сила на семействата, 10% инфлация и продължаващите стачки изясняват за какво консерваторите към момента изостават съществено от лейбъристите в анкетите.
Обикновените консерватори също са недоволни от върховете, и то мощно. На 30 май беше оповестено изследване измежду редовите консерватори. Шестима министри от кабинета са в минусовата зона във връзка с известността, което е скандално единствено по себе си, а ръководителят на държавното управление Р. Сунак загуби половината от поддръжката си (от 47,4 на 21,6%). Първото място непроменяемо се заема от министъра на защитата Б. Уолъс (84,5%).
Сунак има намерение отново да разклати държавното управление в края на лятото, по-близо до годишната партийна конференция през октомври, откакто към този момент се раздели с трима министри заради оставки или уволнения. Председателят на партията Н. Захави беше уволнен за данъчни нарушавания, осъществени още до момента в който беше министър на финансите (!).
Министърът на образованието Г. Уилмсън (това е същият, който като министър на защитата в държавното управление на Т. Мей сподели, че „ Русия би трябвало да си отиде и да млъкне “), както и вицепремиерът и министърът на правораздаването Д. Рааб си потеглиха от постовете след обвиняванията в неучтивост във връзка с подчинените си.
На този декор Джонсън не губи вяра да се върне в огромната политика. Въпреки това е стартирано следствие на ограниченията на държавното управление на Джонсън по време на пандемията от COVID-19. Баронеса Халет, която дава отговор за следствието, изиска неговите известия от What`s App от този интервал, в допълнение към дневниците за визити и персоналните бележници. Службата на кабинета има намерение да оспори настояването в съда, опасявайки се от приключване на информация, само че авансово се приготвя за загуба на желае си.
Парламентарната комисия по нравственос продължава следствието на празненствата на Джонсън за неистина пред Народното събрание, че не е имало празненства, както и нарушавания на разпоредбите по време на локдауна, който самият министър председател разгласи. Комисията ще би трябвало да реши дали лъжите му са умишлени или неволни. И двете следствия могат да доведат до края на политическата му кариера.
Въпреки това последователите на някогашния министър председател, обединили се в Движението за демократизация в Консервативната партия, са за връщането му на поста водач на партията до идващите парламентарни избори, т.е. за промяна на Р. Сунак, който, както те считат, са го " коронясали ", заобикаляйки редовите тори. Конференцията на организацията се организира на фона на провалянето на торите на 4 май на локалните избори (загубени над 1000 депутати).
* * *
За година и половина в политическия живот на Англия, където неустойчивостта е постоянна, могат да зародят разнообразни произшествия. Разбира се, политическият развой не губи надзор. Въпреки това организацията Electoral Calculus от месец на месец предвижда триумфална победа за Лейбъристката партия на общите избори през 2024 година
Лидерът на опозицията на Негово Величество, е обсаден от публицистите: в случай че никоя партия към момента не завоюва болшинство, партията ще се съюзи ли с Шотландската национална партия или с Либералдемократите? К. Стармър отхвърля съюз със SNP (като се има поради желанието й да търси втори референдум за самостоятелност, т.е. разпадането на кралството), само че твърдо мълчи за отговора на съюза с " lib-dems ".
Междувременно Рейчъл Рийвс, министърът на финансите в сянка, посети Съединените щати преди няколко седмици, с цел да отбелязя хипотетичния курс на Лейбъристката партия във връзка с стопанската система, в случай че партията пристигна на власт.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Бившите демонстрират интензивност
В последните дни на май Б. Джонсън отиде във Вашингтон, където се срещна с Д. Тръмп на вечеря, с цел да обсъдят обстановката в Украйна и „ жизненоважното значение на успеха на Украйна “. Джонсън също се срещна с републиканците в Тексас и някогашния държавен секретар Майк Помпео.
Тръмп обаче отхвърли да обещае военна помощ на Украйна, в случай че се върне в Белия дом и не сподели кой съгласно него би трябвало да завоюва войната. Трябва да се означи, че Джонсън се срещна точно с републиканците, защото английските консерватори не поддържаха връзки с демократичната администрация при Байдън по някои въпроси (главно във връзка с Брекзит и надлежно по двустранното съглашение за свободна търговия ). Срещата с Тръмп приказва и за това по какъв начин Консервативната партия преглежда изхода от президентските избори през 2024 година в Съединени американски щати.
Това, в което консервативните държавни управления (който и да е премиерът) и администрацията на Байдън са съгласни, е поддръжката за режима в Киев. Съединените щати му предоставиха оръжие и съоръжение на стойност 47 милиарда $, а Англия, вторият по величина донор, - за 7 милиарда $.
По-рано през февруари Джонсън приказва пред Атлантическия съвет във Вашингтон, призовавайки за изпращане на повече оръжия на Украйна, с цел да може тя да „ довърши работата “ и да „ завоюва “. За тези, които се опълчват на изпращането на оръжие в Украйна, Джонсън (както и неговия правоприемник Р. Сунак на Мюнхенската конференция за изчерпването на английските боеприпаси) предложи да се отговори на въпроса: какъв е смисълът да се държат танкове в Съединени американски щати, когато украинците „ можем да ги използваме в този момент, с цел да подсигуряваме нашата групова сигурност за десетилетия напред “.
На 7-8 юни Р. Сунак ще направи първото си публично посещаване във Вашингтон като министър-председател на Обединеното кралство, с цел да разиска позициите по Украйна преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли. На дневен ред обаче е и съглашението за свободна търговия, от което администрацията на Байдън не се интересува след излизането на Англия от Европейски Съюз и знаейки слабостта на нейната стопанска система.
Трябва да се означи, че по „ втората писта “ е деен и различен някогашен министър председател – Л. Тръс. Тя посети Токио през февруари, приказва пред Heritage Foundation във Вашингтон през април и посети Тайван през май, обвинявайки Съединени американски щати и Англия, че са се отказали да се борят за своите основополагащи полезности в интерес на Русия и Китай.
Нещо повече, тя посети Тайван макар рекомендациите на Министерството на външните работи (което тя самата оглавяваше по едно време) да се въздържа от пътешестване, защото външното министерство се опасяваше от реципрочните стъпки на Пекин.
Всъщност посолството на КНР в Лондон предизвести за „ съществени последствия за китайско-британските връзки “ вследствие на нейното „ провокативно “ държание и че посредством разиграване на „ тайванската карта “ Тръс още веднъж се утвърждава като „ провален политик “. Дейността на Tръс опонира на насоките на държавното управление: нейната „ Тайванска карта “ обърква картите на Лондон, което индиректно се удостоверява на публично равнище.
Официалният етаж
Ръководителят на военното разузнаване на Англия Е. Бърд, в навечерието на публикуването на Актуализираната военна тактика, съобщи на 30 май в Кралския единен институт за отбранителни проучвания ( Royal United Services Institute), че страната към този момент не е изправена пред интернационалния тероризъм, само че е в един по-конкурентен и неустойчив свят, в който битката е в разнообразни сфери – от стопанската система и технологиите до климата.
Както в Актуализираната тактика за национална сигурност (вижте https://interaffairs.ru/news/show/39433 ), ръководителят на военното разузнаване в лицето на „ засиленото съревнование сред страните “ понижи смисъла на общите полезности [за разлика от Тръс – ред.] за определяне на съюзни връзки спрямо условията на националната сигурност, в това число самодостатъчност в доставките на енергийни запаси, храна, първични материали, опазване на здравето и положението на околната среда. Конкуренцията може да се трансформира в борба.
В евроатлантическата зона Бърд счита Русия за съществена опасност, която ще остане „ най-голямата опасност за Британските острови до 2030 година “. Като се има поради, че сигурността в Европа е неделима от сигурността отвън нейните граници, Англия има намерение да обезпечи своето необятно и многостранно наличие в Индо-тихоокеанския район, където Китай, по думите на ръководителя на военното разузнаване, ще съставлява „ най-голямото предизвикателство за стопанската система сигурността и ползите на Англия в чужбина през 2030 година “.
Бейрд създаде в детайли развиването на технологиите измежду съперниците и противниците на Англия, изключително квантовата технология и ИИ в Китай, което е изключително значимо във военната област и в региона на осведомителната война, което, както стана явно в спора в Украйна, може да подкопава волята и способността на страната да се бори.
Характерно е, че шефът на военното разузнаване признава, че Англия не би трябвало да мисли, че ще има софтуерно предимство в бъдещи спорове. Обединеното кралство обаче може да обезпечи бойна мощност, като управлява взаимни интервенции на съдружниците. Задачата на военното разузнаване е да получава информация от секретни и открити източници - от сътрудници, прихващане на известия и работа с образна информация (изображения) за прогнозиране.
От речта на Е. Бейрд може да се заключи, че би трябвало да се обърне внимание на предлозите: Русия е главната опасност до 2030 година, а Китай - от 2030 година
Както и при Обновената тактика за национална сигурност, Англия признава, че не може да работи сама, само че е подготвена да води съдружници в взаимни интервенции. Важно изобретение, както и в главния документ, е, че общността на полезностите (разбира се, демократичните) към този момент няма да бъде аршин за избор на съюзници; че Англия, която явно чака да победи Русия преди 2030 година, ще реалокира фокуса си върху Китай.
Китайското посолство в Лондон не закъсня да даде отговор на Бейрд, призовавайки Обединеното кралство да спре антикитайската изразителност и да не ескалира духа на съревнование и борба, което би изпратило двустранните връзки по „ неверен път “.
На етажа на медиите
На идващия ден, 31 май, в The Express се появи невероятна публикация. Написана е от журналиста Дж. Сакси, последовател на Брекзит, който разгласява публикации в десни издания (напр. The Telegraph, The Spectator). В случая публикацията е забележителна с това, че е оповестена не в издание за най-елитни кръгове, а в всеобщ вестник.
Самото заглавие във вестника, който всеки ден разгласява стряскащи истории за Русия и нейните дейности в Украйна, е обезпокоително по природа. Ето заглавието: „ Ужасната истина е, че имаме потребност Русия да излезе от тази история като наш другар, а не зложелател “. Аргументите обаче са много прагматични: „ единствено простак може да желае цялостен провал на Русия, революция и безредица в нея – в края на краищата Русия в това положение ще избухне тъкмо пред очите на Запада “.
Авторът предизвестява: „ Политиката на възмездие в никакъв случай не работи, както сподели опитът на Германия след Първата международна война: репресивните ограничения на съдружниците във Версай проправиха пътя за А. Хитлер. Западът си научи урока и след Втората международна война стартира да възприема напълно друг метод към победените Германия и Япония (които съгласно създателя се трансфораха в „ ярки светилници на демократичната народна власт и правовата страна “).
Авторът обаче нехае за " демократизацията " на Русия. Сакси се тревожи, че в случай че най-богатата на запаси страна в света се разпадне, Китай ще се реалокира в " самостоятелен, само че безсилен " Сибир. Според него Русия би трябвало да бъде съхранена като съдружник, а не да се търси нейното раздробяване, в противоположен случай по-голямата част от нейните благосъстояния ще отидат в Пекин, да не приказваме за обстоятелството, че единствено Русия има географско състояние, което свързва Европа с Азия по суша и море, от което може да се възползва Китай.
А. Саксти предизвестява, че отмъщението против Русия ще бъде единствено краткосрочна победа за Запада, то единствено ще сътвори нови проблеми, в допълнение към тези, които ще зародят по отношение на нейното оръжие за всеобщо заличаване. Или Западът би предпочел да има " нови самостоятелни страни от Сибир с порядъчен брой нуклеарни ракети, които също да попаднат в ръцете на Пекин? ".
Университетите са недоволни
Ако се спуснете на малко по-ниско политическо равнище, тогава заслужава да се означи резолюцията „ Спрете войната “ (Stop the War) на синдиката на чиновниците в университетите и колежите (University and College Union) от 31 май, която приканва държавното управление да спре въоръжаванета на Украйна, на Русия - да изтегли войските от нейната територия, а на НАТО - да постави завършек на експанзията си.
Председателят на профсъюза на висшите учебни заведения, както и някои от членовете му, бяха възмутени, защото решението слага под въпрос " солидарността с работническата класа и народа на Украйна ". Решението не може да бъде открито на уеб страницата на синдиката, защото следва дело.
Междувременно синдикатът стачкува, т.е. преподавателите не одобряват изпити на студентите и не позволяват отбрани на дипломни работи, настоявайки за нарастване на заплатите в сходство с инфлацията. В отговор управлението на 30 университета ще спре изплащането на заплати, а 43 университета ще удържат от 50 до 80% от заплатите на преподавателите.
На етажа на вътрешната политика: раздори в редиците на торите, а лейбъристите са в очакване
Правителството има доста проблеми: намаляващият витален стандарт, растящите сметки за сила на семействата, 10% инфлация и продължаващите стачки изясняват за какво консерваторите към момента изостават съществено от лейбъристите в анкетите.
Обикновените консерватори също са недоволни от върховете, и то мощно. На 30 май беше оповестено изследване измежду редовите консерватори. Шестима министри от кабинета са в минусовата зона във връзка с известността, което е скандално единствено по себе си, а ръководителят на държавното управление Р. Сунак загуби половината от поддръжката си (от 47,4 на 21,6%). Първото място непроменяемо се заема от министъра на защитата Б. Уолъс (84,5%).
Сунак има намерение отново да разклати държавното управление в края на лятото, по-близо до годишната партийна конференция през октомври, откакто към този момент се раздели с трима министри заради оставки или уволнения. Председателят на партията Н. Захави беше уволнен за данъчни нарушавания, осъществени още до момента в който беше министър на финансите (!).
Министърът на образованието Г. Уилмсън (това е същият, който като министър на защитата в държавното управление на Т. Мей сподели, че „ Русия би трябвало да си отиде и да млъкне “), както и вицепремиерът и министърът на правораздаването Д. Рааб си потеглиха от постовете след обвиняванията в неучтивост във връзка с подчинените си.
На този декор Джонсън не губи вяра да се върне в огромната политика. Въпреки това е стартирано следствие на ограниченията на държавното управление на Джонсън по време на пандемията от COVID-19. Баронеса Халет, която дава отговор за следствието, изиска неговите известия от What`s App от този интервал, в допълнение към дневниците за визити и персоналните бележници. Службата на кабинета има намерение да оспори настояването в съда, опасявайки се от приключване на информация, само че авансово се приготвя за загуба на желае си.
Парламентарната комисия по нравственос продължава следствието на празненствата на Джонсън за неистина пред Народното събрание, че не е имало празненства, както и нарушавания на разпоредбите по време на локдауна, който самият министър председател разгласи. Комисията ще би трябвало да реши дали лъжите му са умишлени или неволни. И двете следствия могат да доведат до края на политическата му кариера.
Въпреки това последователите на някогашния министър председател, обединили се в Движението за демократизация в Консервативната партия, са за връщането му на поста водач на партията до идващите парламентарни избори, т.е. за промяна на Р. Сунак, който, както те считат, са го " коронясали ", заобикаляйки редовите тори. Конференцията на организацията се организира на фона на провалянето на торите на 4 май на локалните избори (загубени над 1000 депутати).
* * *
За година и половина в политическия живот на Англия, където неустойчивостта е постоянна, могат да зародят разнообразни произшествия. Разбира се, политическият развой не губи надзор. Въпреки това организацията Electoral Calculus от месец на месец предвижда триумфална победа за Лейбъристката партия на общите избори през 2024 година
Лидерът на опозицията на Негово Величество, е обсаден от публицистите: в случай че никоя партия към момента не завоюва болшинство, партията ще се съюзи ли с Шотландската национална партия или с Либералдемократите? К. Стармър отхвърля съюз със SNP (като се има поради желанието й да търси втори референдум за самостоятелност, т.е. разпадането на кралството), само че твърдо мълчи за отговора на съюза с " lib-dems ".
Междувременно Рейчъл Рийвс, министърът на финансите в сянка, посети Съединените щати преди няколко седмици, с цел да отбелязя хипотетичния курс на Лейбъристката партия във връзка с стопанската система, в случай че партията пристигна на власт.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ