Заминалите и останалите либерали в Русия се тормозят взаимно
Руските либерали още веднъж се изпокараха. По-точно се скараха между тях тези, които към момента остават съветски, т.е. живеят в родината си, и тези, които я напуснаха. Каква е същността на този спор, по какъв начин е обвързван с ежедневния хаос и проблемите на емигрантите - и по какъв начин се изостри от концепцията за документ за така наречен „ добър руснак в чужбина “?
„ Заминал ли си? В сигурност ли си? Браво, ужасно, затвори си устата тогава!”, се обърна психологът Людмила Петрановская към напусналите страната след 24 февруари опозиционери, провокирайки следващата вълна от спор сред емигранти и либерали, които са останали в страната. „ Аз, руснакът, всеки ден ще натикам руснаците за бездействието им. Ще ви преча на спокойствието и ще ви отравям почивката. Ще ви преча да душите люляци”, отговори блогърът Дмитрий Чернишев, който живее в Израел.
Либералната класа, която изтъня още повече след напускането на тези, „ които не желаят да имат нищо общо с тази страна “, още веднъж се бори не с болшинството на Путин, а със себе си. Този път се разпалва взаимна неприязън сред емигрантите и тези, които отхвърлиха или не съумяха да изоставен Русия.
На пръв взор разцеплението се случва по идеологическа линия, когато емигрантите упрекват тези, които са останали, че поддържат специфичната военна интервенция и приказват за груповата отговорност на руснаците. Но в дълбините се разкрива извънредно битов спор – тези, които са напуснали и тези, които остават, се пазарят кой от тях живее по-удовлетворяващо и по-безопасно. В същото време и двата лагера имат вяра, че точно те са поели най-трудните тествания, до момента в който съперниците живеят недопустимо елементарно и красиво.
„ Вие сте надалеч и в сигурност. Всеки има право да избира сигурност на себе си, за околните си или за своя бизнес - само че в това време губи правото да предава на останалите да се борят и да се държат. Всичко си има цена “, написа Петрановская.
Колкото повече оставащите се концентрират върху „ красивото надалеч “, от което напусналите ги сътрудници ги учат да не обичат родината си, толкоз по-горчиво напусналите упрекват в конформизъм тези, които са останали. Всъщност всички спорове на тематика „ групова виновност “ се свеждат до това да разберем кой и къде е по-добре да живее сега – в Русия или отвън нея. Литературният критик Галина Юзефович написа, че „ заминаването (временно или постоянно) е привилегия, която имат единствено малко на брой късметлии. Не " най-хубавите " си потеглят, а тези, които могат да си тръгнат. "
Повечето емигранти обаче не се считат за късметлии. „ Руснаците, които напуснаха, не са добре пристигнали тук (аз съм в Европа) “, признава телевизионната водеща Татяна Лазарева. „ Огромен брой хора, които се озовават отвън страната, изпитват комплициране, мъчителна душевна болежка, боязън от бъдещето. Колкото до юридическия комфорт, това са цялостни нелепости. Те, за разлика от украинските бежанци, въобще нямат статут”, признава поетът Игор Иртениев.
„ Специалистите по пиар и уредниците на събития, привикнали с лесни пари, са в суматоха. Постоянно мисля за това какъв брой съм конкурентоспособен, какъв брой дълго ще устоят скромните ми умения. Навикът да не се мисли за бъдещето е разрушен от действителността “, споделя Анна Монгейт, телевизионна водеща на “Дожд”, която отпътува за Грузия.
Либералите, съставляващи забележителна част от московската креативна класа, дълго време сполучливо съществуваха с помощта на многочислените хоризонтални връзки - културата, медиите, опозиционна политика бяха техните сфери на въздействие, които включваха цели другарски и фамилни кланове. Същите спонсори откриваха фондове, финансираха публицисти и политически технолози, което направи допустимо „ да не се мисли за бъдещето “, както написа Монгейт. И сътвори илюзията за личен триумф, което в този момент не се удостоверява в чужбина. В същата Грузия, Литва или Чехия има креативен пласт с добре открити хоризонтални връзки. Плюс това за същите позиции претендират украинските бежанци, към които в Европа има повече обществени благосклонности, в сравнение с даже към най-ревностните съветски опозиционери.
Характерна е историята, която се случи с съветския кинокритик Антон Долин. Напускайки Русия, той съобщи, че съветската просвета може да бъде отстранена. Пристигайки в Европа, той все пак продължи да се занимава с просвета, като се опита да влезе в журито на интернационалните кино критици от Латвия. Избухна скандал, Международният кино фестивал в Рига упрекна Долин в колонизиращи планове към Латвия, като му забрани да съставлява тази страна.
„ Готова съм да работя във всяка европейска дупка, в треторазреден спектакъл “, обръща се към клиентите си ресторантьорът, музикант и актриса Варвара Турова. „ Дори мога да работя съвсем гратис “, „ само че нуждая се от законен метод да остана в Европа. Тук мога да прекарам не повече от 90 дни, а те към този момент завършват, акакво ще върша след това”. Подобни известия от емигранти се появяват все по-често.
Вероятно необикновената неуреденост на бита провокира такава нападателна реакция на тези, които са напуснали по отношение на тези, които са останали. „ Отвън наподобява, че животът в Русия изцяло се е нормализирал. В историите на моите другари има танци, изложения, бръмчене и гуляи, лято е “, формулира Монгейт общото неодобрение на емигрантите към тези, които продължиха да живеят в Русия.
Останалите либерали, които в продължение на няколко месеца разгласиха в обществените мрежи извънредни връзки към събития в Украйна и размишленията си по тематиката за специфичната интервенция, през днешния ден разгласяват фотоси на лятна Москва, музикални фестивали и веранди на заведения за хранене.
Но някогашната московска креативна класа предизвикателно живее в заточение или от спестеното от великодушни съветски планове, или давайки чартърен жилищата на баба си в столицата, и интензивно образува в обществените мрежи облика на нов европейски буржоа, който е постигнал разцвет.
Изповедите на емигранти в духа на нова откровеност съчетават самопризнания за това по какъв начин „ беше отвратително мъчително да се гледат страданията на украинците “, тъй че е трябвало да изоставен „ с цел да не полудеят от новините за войната “ и след насилствения бяг „ в Израел е минал прелестен месец “, „ наслаждавайки се се на вълшебен закуски “, „ без да се обръща внимание на обстоятелството, че са в най-скъпия град в света “ и е имало единствено „ един проблем - жегата “, тъй че в този момент им се постанова да емигрират още веднъж, този път във Вилнюс, където „ е ветровито, боровете са високи до небето, има сянка, зеленина”.
Зад историите за приятелите на Москва, заселили се в балтийските страни и богатия културен живот, тематиката за Украйна към този момент се губи. И сходно обезценяване на терзания и морални премеждия от възприятието за групова отговорност за специфичната военна интервенция провокира неспокойствие измежду тези, които са останали, върху които отпътувалите са трансферирали същата морална отговорност.
Конфликтът се изостря от изказвания като това на артиста Андрей Макаревич, че напусналите са Русия. Или историите на журналиста Андрей Лошак, който бил „ учуден от лицата на пасажерите, които се насочат към Ереван “, „ да ги назовем вразумили се “, „ Видях същите лица на манифестации в Москва, а в този момент не преставам да ги срещам в Тбилиси – други руснаци тук в този момент, може би няма ". За разлика от „ вразумилите се персони “, Лошак приказва за орки и учители-изроди в Русия.
Междувременно, до момента в който емигрантите се пробват да се закрепят на нови места, неизбежно се намират искащи да ги поведат. „ Доброто лице “ в този момент изисква документ за „ положителния руснак “, който новите „ татковци на съветската народна власт “ Гари Каспаров и Дмитрий Гудков се ангажираха да издадат на тестваните либерали. За да премине селекцията, е належащо да извършите редица изказвания, които да подведат тези, които са се заклели под някой член на съветския углавен кодекс. Тогава Гудков и Каспаров са подготвени да лобират ползите на „ положителните руснаци”, да им издадат банкови карти и да оказват помощ да не тъпчат правата им.
Това предложение провокира доста митинги измежду емигрантите и внезапно отменяне от тези, които останаха, които вследствие на тази сегрегация се усещаха като „ неприятни руснаци”, въпреки и към момента с „ положително лице”. И когато на останалите им беше препоръчано да изкупят „ виновността “ си с неразрешени манифестации, укриване на налози, партизанство и други незаконни дейности, разцеплението сред двата демократични лагера единствено се задълбочи.
Превод: В. Сергеев
„ Заминал ли си? В сигурност ли си? Браво, ужасно, затвори си устата тогава!”, се обърна психологът Людмила Петрановская към напусналите страната след 24 февруари опозиционери, провокирайки следващата вълна от спор сред емигранти и либерали, които са останали в страната. „ Аз, руснакът, всеки ден ще натикам руснаците за бездействието им. Ще ви преча на спокойствието и ще ви отравям почивката. Ще ви преча да душите люляци”, отговори блогърът Дмитрий Чернишев, който живее в Израел.
Либералната класа, която изтъня още повече след напускането на тези, „ които не желаят да имат нищо общо с тази страна “, още веднъж се бори не с болшинството на Путин, а със себе си. Този път се разпалва взаимна неприязън сред емигрантите и тези, които отхвърлиха или не съумяха да изоставен Русия.
На пръв взор разцеплението се случва по идеологическа линия, когато емигрантите упрекват тези, които са останали, че поддържат специфичната военна интервенция и приказват за груповата отговорност на руснаците. Но в дълбините се разкрива извънредно битов спор – тези, които са напуснали и тези, които остават, се пазарят кой от тях живее по-удовлетворяващо и по-безопасно. В същото време и двата лагера имат вяра, че точно те са поели най-трудните тествания, до момента в който съперниците живеят недопустимо елементарно и красиво.
„ Вие сте надалеч и в сигурност. Всеки има право да избира сигурност на себе си, за околните си или за своя бизнес - само че в това време губи правото да предава на останалите да се борят и да се държат. Всичко си има цена “, написа Петрановская.
Колкото повече оставащите се концентрират върху „ красивото надалеч “, от което напусналите ги сътрудници ги учат да не обичат родината си, толкоз по-горчиво напусналите упрекват в конформизъм тези, които са останали. Всъщност всички спорове на тематика „ групова виновност “ се свеждат до това да разберем кой и къде е по-добре да живее сега – в Русия или отвън нея. Литературният критик Галина Юзефович написа, че „ заминаването (временно или постоянно) е привилегия, която имат единствено малко на брой късметлии. Не " най-хубавите " си потеглят, а тези, които могат да си тръгнат. "
Повечето емигранти обаче не се считат за късметлии. „ Руснаците, които напуснаха, не са добре пристигнали тук (аз съм в Европа) “, признава телевизионната водеща Татяна Лазарева. „ Огромен брой хора, които се озовават отвън страната, изпитват комплициране, мъчителна душевна болежка, боязън от бъдещето. Колкото до юридическия комфорт, това са цялостни нелепости. Те, за разлика от украинските бежанци, въобще нямат статут”, признава поетът Игор Иртениев.
„ Специалистите по пиар и уредниците на събития, привикнали с лесни пари, са в суматоха. Постоянно мисля за това какъв брой съм конкурентоспособен, какъв брой дълго ще устоят скромните ми умения. Навикът да не се мисли за бъдещето е разрушен от действителността “, споделя Анна Монгейт, телевизионна водеща на “Дожд”, която отпътува за Грузия.
Либералите, съставляващи забележителна част от московската креативна класа, дълго време сполучливо съществуваха с помощта на многочислените хоризонтални връзки - културата, медиите, опозиционна политика бяха техните сфери на въздействие, които включваха цели другарски и фамилни кланове. Същите спонсори откриваха фондове, финансираха публицисти и политически технолози, което направи допустимо „ да не се мисли за бъдещето “, както написа Монгейт. И сътвори илюзията за личен триумф, което в този момент не се удостоверява в чужбина. В същата Грузия, Литва или Чехия има креативен пласт с добре открити хоризонтални връзки. Плюс това за същите позиции претендират украинските бежанци, към които в Европа има повече обществени благосклонности, в сравнение с даже към най-ревностните съветски опозиционери.
Характерна е историята, която се случи с съветския кинокритик Антон Долин. Напускайки Русия, той съобщи, че съветската просвета може да бъде отстранена. Пристигайки в Европа, той все пак продължи да се занимава с просвета, като се опита да влезе в журито на интернационалните кино критици от Латвия. Избухна скандал, Международният кино фестивал в Рига упрекна Долин в колонизиращи планове към Латвия, като му забрани да съставлява тази страна.
„ Готова съм да работя във всяка европейска дупка, в треторазреден спектакъл “, обръща се към клиентите си ресторантьорът, музикант и актриса Варвара Турова. „ Дори мога да работя съвсем гратис “, „ само че нуждая се от законен метод да остана в Европа. Тук мога да прекарам не повече от 90 дни, а те към този момент завършват, акакво ще върша след това”. Подобни известия от емигранти се появяват все по-често.
Вероятно необикновената неуреденост на бита провокира такава нападателна реакция на тези, които са напуснали по отношение на тези, които са останали. „ Отвън наподобява, че животът в Русия изцяло се е нормализирал. В историите на моите другари има танци, изложения, бръмчене и гуляи, лято е “, формулира Монгейт общото неодобрение на емигрантите към тези, които продължиха да живеят в Русия.
Останалите либерали, които в продължение на няколко месеца разгласиха в обществените мрежи извънредни връзки към събития в Украйна и размишленията си по тематиката за специфичната интервенция, през днешния ден разгласяват фотоси на лятна Москва, музикални фестивали и веранди на заведения за хранене.
Но някогашната московска креативна класа предизвикателно живее в заточение или от спестеното от великодушни съветски планове, или давайки чартърен жилищата на баба си в столицата, и интензивно образува в обществените мрежи облика на нов европейски буржоа, който е постигнал разцвет.
Изповедите на емигранти в духа на нова откровеност съчетават самопризнания за това по какъв начин „ беше отвратително мъчително да се гледат страданията на украинците “, тъй че е трябвало да изоставен „ с цел да не полудеят от новините за войната “ и след насилствения бяг „ в Израел е минал прелестен месец “, „ наслаждавайки се се на вълшебен закуски “, „ без да се обръща внимание на обстоятелството, че са в най-скъпия град в света “ и е имало единствено „ един проблем - жегата “, тъй че в този момент им се постанова да емигрират още веднъж, този път във Вилнюс, където „ е ветровито, боровете са високи до небето, има сянка, зеленина”.
Зад историите за приятелите на Москва, заселили се в балтийските страни и богатия културен живот, тематиката за Украйна към този момент се губи. И сходно обезценяване на терзания и морални премеждия от възприятието за групова отговорност за специфичната военна интервенция провокира неспокойствие измежду тези, които са останали, върху които отпътувалите са трансферирали същата морална отговорност.
Конфликтът се изостря от изказвания като това на артиста Андрей Макаревич, че напусналите са Русия. Или историите на журналиста Андрей Лошак, който бил „ учуден от лицата на пасажерите, които се насочат към Ереван “, „ да ги назовем вразумили се “, „ Видях същите лица на манифестации в Москва, а в този момент не преставам да ги срещам в Тбилиси – други руснаци тук в този момент, може би няма ". За разлика от „ вразумилите се персони “, Лошак приказва за орки и учители-изроди в Русия.
Междувременно, до момента в който емигрантите се пробват да се закрепят на нови места, неизбежно се намират искащи да ги поведат. „ Доброто лице “ в този момент изисква документ за „ положителния руснак “, който новите „ татковци на съветската народна власт “ Гари Каспаров и Дмитрий Гудков се ангажираха да издадат на тестваните либерали. За да премине селекцията, е належащо да извършите редица изказвания, които да подведат тези, които са се заклели под някой член на съветския углавен кодекс. Тогава Гудков и Каспаров са подготвени да лобират ползите на „ положителните руснаци”, да им издадат банкови карти и да оказват помощ да не тъпчат правата им.
Това предложение провокира доста митинги измежду емигрантите и внезапно отменяне от тези, които останаха, които вследствие на тази сегрегация се усещаха като „ неприятни руснаци”, въпреки и към момента с „ положително лице”. И когато на останалите им беше препоръчано да изкупят „ виновността “ си с неразрешени манифестации, укриване на налози, партизанство и други незаконни дейности, разцеплението сред двата демократични лагера единствено се задълбочи.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ