Как Европа си представя „стената“ срещу дронове от Русия, в която България ще участва
Руски дронове влязоха във въздушното пространство на страни от Европейски Съюз. Тези случаи демонстрираха, че Европа няма незабавни решения за справяне с такова навлизане, изключително в случай че то се окаже всеобщо. Но в този момент има нов проект - за европейска „ стена против дронове “. Какво ще успее да промени тя?
Европейският съюз желае да сътвори „ стена против дронове “. Така Брюксел назовава концепцията си за координирана защита против безпилотни летателни апарати по източната си граница.
Идеята се появи, откакто съветски дронове нарушиха въздушното пространство на, а по-късно и на – страни членки на Европейски Съюз и НАТО. Дроновете не носеха военен заряд, част от тях бяха свалени и до жертви не се стигна. Но случаите демонстрираха недостатъци в качествата на страните от Европа да се оправят с навлизане на дронове.
Веднага след първия случай председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели, че Европа би трябвало да построи „ стена против дронове “ – нещо, което съгласно нея е „ основата за надеждна защита “. Това изявление беше част от годишната ѝ тирада за положението на съюза на 10 септември.
Оттогава минаха две седмици и през това време станаха ясни две неща:
В самодейността към този момент ще вземат участие седем страни по източната граница на Европейски Съюз. Сред тях е и България , във вторник министърът на защитата Атанас Запрянов. Техни представители ще се срещнат в петък, сподели представител на Европейската комисия. Украйна също ще се включи. Това е единствената страна в Европа, която има опит в това да се отбранява от съветски офанзиви с дронове. Представители на страни от Европейски Съюз към този момент приканиха Европа да черпи от нейния опит. Как се появи концепцията
В Полша влязоха към 20 дрона съвсем едновременно. От тях единствено част бяха свалени, и то от изтребители. В Румъния влезе един дрон и против него също е изпратен изтребител. Според специалисти това значи две неща – че прекомерно скъпа техника се употребява за несъразмерна опасност и че при вероятно навлизане на стотици дронове, страните не биха се справили.
Още в дните след първия случай страните, които имат общи граници с Русия, оповестиха за проекти да подобрят готовността си за деяние при офанзива с дронове.
На този декор се появи концепцията за европейска „ стена против дронове “. Тя беше упомената от Фон дер Лайен в на 10 септември – часове след нахлуването на съветски дронове в Полша.
Председателката на Европейската комисия сподели две неща:
Че Европа ще сътвори „ дронов съюз “ с Украйна;Че Европа би трябвало да построи „ стена против дронове “.
Тя добави, че Съюзът ще отдели 6 милиарда евро за първата самодейност. До момента няма информация какво финансиране ще е нужно за европейската защита против дронове и от кое място ще дойдат парите.
Но концепцията за координирана защита против дронове по източната граница на Европейския съюз не е напълно нова.
През юли вътрешното министерство на Литва, че по-рано през годината Брюксел е отказал да финансира план за „ стена против дронове “, препоръчан от балтийските страни.
Нахлуването на съветски дронове в Полша, а по-късно и Румъния, наподобява, трансформира обстановката.
Еврокомисарят по защитата Андрюс Кубилюс сподели пред Ройтерс на 18 септември, че Европейската комисия ще предприеме „ доста интензивна и ефикасна подготовка “
По думите му задачата е „ да стартираме да запълваме тази празнота, която е в действителност доста рискова за нас, колкото се може по-бързо “.
Той заяви, че ще организира среща с министрите на защитата от страните по източната граница на Европейски Съюз.
Кой ще взе участие
Седем страни са удостоверили присъединяване в самодейността, сподели представителят на Европейската комисия Тома Рение в понеделник – Естония , Латвия , Литва , Финландия , Полша , Румъния и България .
Това са страни, които имат обща граница с Русия, със съдружника ѝ Беларус или нападнатата от нея Украйна или изход на Черно море.
От страните по източната граница на Европейски Съюз от листата отсъстват единствено Унгария и Словакия – страни, чиито държавни управления поддържат близки връзки с Русия макар войната, която тя води против Украйна.
Как ще наподобява
Плановете към момента са в начален стадий, сподели еврокомисарят Кубилюс в четвъртък.
Но по думите му концепцията е тази „ стена “ да включва композиция от датчици, оръжия и системи за заглушаване, които да откриват и унищожават приближаващи се дронове.
Държавите членки ще имат съществена роля, сподели представителят на Комисията Тома Рение.
„ Ще забележим какъв е техният интерес, по какъв начин можем да им помогнем, какви са техните благоприятни условия, какви са техните потребности. След тази полемика ще вземем решение за възможните последващи стъпки взаимно с тези страни членки и Украйна “, добави той.
Българският министър на защитата Атанас Запрянов сподели пред, че страните ще се включат с технологиите, които към този момент имат, а настрана от това ще придобият нови, без да даде детайлности.
Свободна Европа изпрати въпроси до пресцентъра на Министерството на защитата, само че до публикуването на този текст не получи отговори.
Очаква се Фон дер Лайен да предложи разновидности за финансиране по време на неофициална среща на водачите на Европейски Съюз в Копенхаген на 1 октомври, заяви, като се базира на двама дипломати.
Ролята на Украйна
В срещата в петък ще взе участие и представител на Украйна – единствената страна, която има опит в отбиването на огромни съветски офанзиви с дронове.
В момента Украйна отбива сред 85 и 90 % от безпилотните офанзиви, които се правят против нея съвсем всеки ден. В последните месеци във всяка съветска офанзива вземат участие приблизително по 180-200 дрона на денонощие.
Страната е пионер в намирането на стопански ефикасни способи за справяне с съветските атакуващи дронове, написа.
Стандартните радари не могат да откриват дребните ниско летящи дронове „ Шахед “, само че украински софтуерни компании създават национална система от акустични датчици, които могат да ги разпознават по звука, който издават. Тази информация се предава на стотици мобилни екипи, оборудвани с противовъздушни оръдия и тежки картечници - доста по-евтино решение от потреблението на ракети.
Еврокомисарят по защитата Кубилюс посети Киев преди дни и сподели, че украинското държавно управление и промишлеността е готово да показа своя опит.
Президентът Володимир Зеленски към този момент предложи на Полша образование за битка с съветските дронове. Литва и Латвия също вкарват украинските способи за отблъскване на офанзиви с дронове, споделиха техни представители пред Файненшъл Таймс.
Външният министър на Литва Кестутис Будрис прикани Украйна да бъде „ изцяло интегрирана “ в проектите на Европа за отбрана от съветски дронове.
„ Имаме огромни пропуски в защитата на Европейски Съюз. Липсва ни подобаващото съоръжение, което да ни разреши да откриваме дронове, да ги наблюдаваме и по-късно да ги унищожаваме. Липсва ни “, сподели Будрис пред Ройтерс в понеделник.
Украйна се бори с дроновете всяка нощ и разполага със системи за противопоставяне, сподели той.
„ Трябва да се възползваме от тази технология “, сподели още Будрис.
Европейският съюз желае да сътвори „ стена против дронове “. Така Брюксел назовава концепцията си за координирана защита против безпилотни летателни апарати по източната си граница.
Идеята се появи, откакто съветски дронове нарушиха въздушното пространство на, а по-късно и на – страни членки на Европейски Съюз и НАТО. Дроновете не носеха военен заряд, част от тях бяха свалени и до жертви не се стигна. Но случаите демонстрираха недостатъци в качествата на страните от Европа да се оправят с навлизане на дронове.
Веднага след първия случай председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели, че Европа би трябвало да построи „ стена против дронове “ – нещо, което съгласно нея е „ основата за надеждна защита “. Това изявление беше част от годишната ѝ тирада за положението на съюза на 10 септември.
Оттогава минаха две седмици и през това време станаха ясни две неща:
В самодейността към този момент ще вземат участие седем страни по източната граница на Европейски Съюз. Сред тях е и България , във вторник министърът на защитата Атанас Запрянов. Техни представители ще се срещнат в петък, сподели представител на Европейската комисия. Украйна също ще се включи. Това е единствената страна в Европа, която има опит в това да се отбранява от съветски офанзиви с дронове. Представители на страни от Европейски Съюз към този момент приканиха Европа да черпи от нейния опит. Как се появи концепцията
В Полша влязоха към 20 дрона съвсем едновременно. От тях единствено част бяха свалени, и то от изтребители. В Румъния влезе един дрон и против него също е изпратен изтребител. Според специалисти това значи две неща – че прекомерно скъпа техника се употребява за несъразмерна опасност и че при вероятно навлизане на стотици дронове, страните не биха се справили.
Още в дните след първия случай страните, които имат общи граници с Русия, оповестиха за проекти да подобрят готовността си за деяние при офанзива с дронове.
На този декор се появи концепцията за европейска „ стена против дронове “. Тя беше упомената от Фон дер Лайен в на 10 септември – часове след нахлуването на съветски дронове в Полша.
Председателката на Европейската комисия сподели две неща:
Че Европа ще сътвори „ дронов съюз “ с Украйна;Че Европа би трябвало да построи „ стена против дронове “.
Тя добави, че Съюзът ще отдели 6 милиарда евро за първата самодейност. До момента няма информация какво финансиране ще е нужно за европейската защита против дронове и от кое място ще дойдат парите.
Но концепцията за координирана защита против дронове по източната граница на Европейския съюз не е напълно нова.
През юли вътрешното министерство на Литва, че по-рано през годината Брюксел е отказал да финансира план за „ стена против дронове “, препоръчан от балтийските страни.
Нахлуването на съветски дронове в Полша, а по-късно и Румъния, наподобява, трансформира обстановката.
Еврокомисарят по защитата Андрюс Кубилюс сподели пред Ройтерс на 18 септември, че Европейската комисия ще предприеме „ доста интензивна и ефикасна подготовка “
По думите му задачата е „ да стартираме да запълваме тази празнота, която е в действителност доста рискова за нас, колкото се може по-бързо “.
Той заяви, че ще организира среща с министрите на защитата от страните по източната граница на Европейски Съюз.
Кой ще взе участие
Седем страни са удостоверили присъединяване в самодейността, сподели представителят на Европейската комисия Тома Рение в понеделник – Естония , Латвия , Литва , Финландия , Полша , Румъния и България .
Това са страни, които имат обща граница с Русия, със съдружника ѝ Беларус или нападнатата от нея Украйна или изход на Черно море.
От страните по източната граница на Европейски Съюз от листата отсъстват единствено Унгария и Словакия – страни, чиито държавни управления поддържат близки връзки с Русия макар войната, която тя води против Украйна.
Как ще наподобява
Плановете към момента са в начален стадий, сподели еврокомисарят Кубилюс в четвъртък.
Но по думите му концепцията е тази „ стена “ да включва композиция от датчици, оръжия и системи за заглушаване, които да откриват и унищожават приближаващи се дронове.
Държавите членки ще имат съществена роля, сподели представителят на Комисията Тома Рение.
„ Ще забележим какъв е техният интерес, по какъв начин можем да им помогнем, какви са техните благоприятни условия, какви са техните потребности. След тази полемика ще вземем решение за възможните последващи стъпки взаимно с тези страни членки и Украйна “, добави той.
Българският министър на защитата Атанас Запрянов сподели пред, че страните ще се включат с технологиите, които към този момент имат, а настрана от това ще придобият нови, без да даде детайлности.
Свободна Европа изпрати въпроси до пресцентъра на Министерството на защитата, само че до публикуването на този текст не получи отговори.
Очаква се Фон дер Лайен да предложи разновидности за финансиране по време на неофициална среща на водачите на Европейски Съюз в Копенхаген на 1 октомври, заяви, като се базира на двама дипломати.
Ролята на Украйна
В срещата в петък ще взе участие и представител на Украйна – единствената страна, която има опит в отбиването на огромни съветски офанзиви с дронове.
В момента Украйна отбива сред 85 и 90 % от безпилотните офанзиви, които се правят против нея съвсем всеки ден. В последните месеци във всяка съветска офанзива вземат участие приблизително по 180-200 дрона на денонощие.
Страната е пионер в намирането на стопански ефикасни способи за справяне с съветските атакуващи дронове, написа.
Стандартните радари не могат да откриват дребните ниско летящи дронове „ Шахед “, само че украински софтуерни компании създават национална система от акустични датчици, които могат да ги разпознават по звука, който издават. Тази информация се предава на стотици мобилни екипи, оборудвани с противовъздушни оръдия и тежки картечници - доста по-евтино решение от потреблението на ракети.
Еврокомисарят по защитата Кубилюс посети Киев преди дни и сподели, че украинското държавно управление и промишлеността е готово да показа своя опит.
Президентът Володимир Зеленски към този момент предложи на Полша образование за битка с съветските дронове. Литва и Латвия също вкарват украинските способи за отблъскване на офанзиви с дронове, споделиха техни представители пред Файненшъл Таймс.
Външният министър на Литва Кестутис Будрис прикани Украйна да бъде „ изцяло интегрирана “ в проектите на Европа за отбрана от съветски дронове.
„ Имаме огромни пропуски в защитата на Европейски Съюз. Липсва ни подобаващото съоръжение, което да ни разреши да откриваме дронове, да ги наблюдаваме и по-късно да ги унищожаваме. Липсва ни “, сподели Будрис пред Ройтерс в понеделник.
Украйна се бори с дроновете всяка нощ и разполага със системи за противопоставяне, сподели той.
„ Трябва да се възползваме от тази технология “, сподели още Будрис.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ