Руската рубла достигна най-силното си ниво от над три години

Руската рубла доближи най-силното си равнище от над три години насам, подкрепена от възходящите търговски несъответствия и високите лихвени проценти. Това обаче ускорява натиска върху бюджета на страната, до момента в който войната на Владимир Путин против Украйна навлиза в петата си година.

От 19 март насам рублата е поскъпнала с над 20% по отношение на $ и еврото, откакто Доналд Тръмп удължи изключението от глобите върху съветския нефт, а войната сред Съединени американски щати и Израел против Иран провокира световна енергийна рецесия.

Макар приходите от експорт на нефт да са нарастнали, повишаването на рублата прави останалите съветски артикули по-малко конкурентоспособни. В същото време слабият импорт – поради глобите и стагниращата съветска стопанска система – лимитира резултата върху инфлацията от по-евтините вносни артикули, изясняват специалисти пред Financial Times.

„ Руската стопанска система е насочена към експорт, тъй че забележителното повишаване на националната валута носи повече вреди, в сравнение с изгоди “, споделя пред FT Александър Потавин, анализатор в московската брокерска компания „ Финам “.

Медията цитира почитан управител в една от най-големите съветски банки, съгласно който „ прекомерно мощната “ рубла на процедура работи като „ налог върху експортьорите “.

Рублата е на най-силното си равнище по отношение на щатския $ от февруари 2023 година насам и е поскъпнала с над 60% в доларово изражение по отношение на дъното при започване на предходната година. В момента валутата се търгува към 71 рубли за $ при 115 рубли за $ на 1 януари 2025 година

Енергийните доходи образуват към една пета от бюджетните приходи на Русия. Макар войната с Иран да е повишила приходите от нефт, повишаването на валутата удря други основни за съветската стопанска система износни браншове като желязо, стомана, торове и пшеница.

„ Виждаме, че валутният курс безусловно убива съветската търговия със зърно сега “, споделя пред FT Маша Беликова, анализатор във Fastmarkets Agricensus в украинския град Днипро.

По думите ѝ съветските експортьори на зърно изпитват усложнения да дефинират цени, които да са по едно и също време печеливши и конкурентни.

Поскъпването на рублата от началото на предходната година се дължи главно на комерсиалния дисбаланс – Русия продава повече в чужбина, в сравнение с стагниращата ѝ стопанска система внася. В същото време доста канали за приключване на капитали, като дивиденти и SWIFT преводи, остават лимитирани.

Основният лихвен % на Руската централна банка остава 14,5% в опит да бъде овладяна инфлацията, която през април е достигнала 5,6% на годишна база. И двата индикатора обаче са по-ниски по отношение на преди година, когато лихвата беше 21%, а инфлацията – към 10%.

На индустриална конференция този месец Путин дефинира „ мощната рубла “ като един от „ тъжните “ проблеми пред съветската стопанска система.

„ През идващите години рублата ще остане по-силна, в сравнение с мнозина биха желали “, съобщи предишния месец съветският министър на стопанската система Максим Решетников. „ Това ще бъде съществено предизвикателство наред със стегнатия пазар на труда. “

„ Рублата продължава да нараства - и това убива износа ни наред с към този момент съществуващите ограничавания – логистика, застраховки, наказания и така нататък “, съобщи пред съветско радио Александър Шохин, ръководител на най-голямата съветска бизнес асоциация.

Според него фирмите се притесняват, че мощната рубла може да остави бюджета без задоволително доходи от експорт, което да докара до ново нарастване на налозите за бизнеса.

Засега натискът върху държавните финанси остава управляем, счита София Донец, икономист в московската брокерска компания T-Investments. Причината е, че бюджетът за тази година е изчислен при цена на съветския нефт от 59 $ за барел, а растежът на износа отчасти компенсира спада в приходите в рубли в резултат на повишаването на валутата.

Въпреки това приходите от енергийния бранш през първите четири месеца на годината са с 40% по-ниски по отношение на същия интервал на предходната година – частично точно поради мощната рубла.

Анализатори от съветския стопански институт CMASF предизвестяват, че рублата съставлява „ забележителен риск “ за бюджетните доходи и може да остави страната с дефицит сред 1,6 и 1,7 трилиона рубли (22,5–24 милиарда долара) до края на годината.

Въпреки напрежението върху бюджета анализаторите считат, че Москва надали ще прибегне до необикновени ограничения за намаляване на рублата.

„ Централната банка остава уверена, че плаващият валутен курс оказва помощ на стопанската система да се приспособява към външни шокове “, споделя ветеранът на съветския валутен пазар Сергей Романчук.

По думите му смяна в този метод би имало единствено в случай че рублата доближи „ в действителност крайни равнища “ на повишаване.