Радев вкара в оборот руските опорни точки. Димитър Вацов пред Свободна Европа
Руската агитация в България е повишена 10 пъти от началото на войната против Украйна. Това излиза наяве от (ФХСИ). То регистрира, че след началото на войната в общественото пространство съветските опорни точки са артикулирани от доста дребен брой медийни представители.
"Масираното нахлуване на съветска агитация, заради липса на запаси, беше най-много посредством преводи от съветски език и посредством анонимно калкиране ", сподели за Свободна Европа ръководителят на проучването проф. Димитър Вацов.
По думите му в този момент се следи поврат, който "идва след опита на президента Румен Радев да се опълчи на държавното управление, на даването на оръжие на Украйна ". "Радев вкара в обществен оборот част от съветските опорни точки ", сподели проф. Вацов.
Той счита, че съветските представители в България са получили статут на покровители на различна позиция . "Плурализмът на гледните точки докара до това, че съветската агитация е равностойна на европейските гледни точки в общественото пространство. Това се получава, тъй като няма държавна регулация на общественото поле ", твърди Вацов.
Според него съветската агитация се гради на "няколко брутални неистини ", а лъжите не могат да бъдат позиция. "Първата е нацизмът на украинците. Пропагандата работи на правилото на индукцията. От един случай правиш резюме за всички. Ако вечер котките наподобяват сиви, казваш: всички котки са сиви. Ако видиш един черен лебед, казваш: всички лебеди са черни ", изясни Вацов.
Той е на мнение, че концепцията за суверенитет дълго време е била репер на съветската агитация, а в този момент "се дублира с нещо, което в последно време се върти като неутралитет ". Проблемът обаче е, че "всички неутралитети в България се схващат като непротивопоставяне на Русия ".
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
- Кои са главните опорни точки, които регистрирате от началото на войната на Русия против Украйна?
- Руската агитация не се трансформира изключително в последните повече от 10 години. Може би би трябвало да кажем по какъв начин се образува пропагандният пакет, който Русия изнася на открито и употребява във вътрешността.
Повечето откриватели споделят, че през 2008 година, след войната в Грузия, Русия губи идеологическата самодейност в разногласието със Запада, тъй като не съумява да оправдае тази война. Оттук стартира и по-ясният напън към медиите, още от 2000 година, от първия мандат на Путин. Руските медии последователно биват прихванати, по този начин да се каже, да бъдат послушни на страната. Това се случи изцяло след началото на сегашната война. И последните останали самостоятелни медии бяха закрити или бяха принудени да излязат в емиграция.
До 2007-2008 година към Запада съветската управителна класа е позитивно настроена.
Но този развой тече от 2000 година, той се ускорява след 2008 година, след Грузия, за първи път. Получава се преднамерено образуване на политически послания. Тогава стартира Западът да бъде зложелател. До 2007-2008 година към Запада съветската управителна класа е позитивно настроена. Западът се мисли като сътрудник, има формати на партньорство с НАТО, само че след това Западът стартира да бъде портретиран като зложелател.
Това става изключително мощно през 2011-2012 година, когато са огромните всеобщи митинги в Русия против тогава спечелилите, посредством измами съгласно протестиращите, от „ Единна Русия “. Тогава се надига всеобща гражданска вълна на митинги, която бива потушена със мощ. От този миг, като се изключи че Западът към този момент е зложелател, всяка гражданска самодейност, всеки цивилен митинг стартира да бъде портретиран като оръжие на външни сили. Тогава цветните революции, изключително след Евромайдана, само че още от „ Болотная “ (площадът в Моска, който е център на едни от най-масовите митинги през 2011-2012 г.) руснаците стартират да портретират всички цивилен съпротиви и гражданския бранш, като цяло, като противников инструмент, който бива дирижиран извън, от Запада. Всички цивилен митинги са опит да бъде свалена държавната власт и протестиращите биват показани като марионетки на външни сили – Съединени американски щати и Централно разузнавателно управление на САЩ.
Този сюжет става извънредно мощен в края на 2013 година, когато избухва Евромайданът и когато, при започване на 2014 година, Евромайданът побеждава. Това са гражданските митинги в Киев, Украйна, когато изгонват [Виктор] Янукович и по-точно руснаците си го прибират (серията митинги в Украйна, които започнаха поради отхвърли на някогашният президент да подпише съглашение за асоцииране с Европейски Съюз ). Тогава към този момент се капсулира целият агитационен пакет. И той е доста елементарен като скица, тайна е неговата логичност.
Големият изверг са нормално Съединени американски щати или НАТО. Поименно Обама, Меркел, Джордж Сорос доста постоянно
Има един огромен изверг. Тук пропагандата работи на метонимии, т.е. няма строга логичност. Големият изверг са нормално Съединени американски щати или НАТО. Поименно Обама, Меркел, Джордж Сорос доста постоянно. В най-смешните и по този начин да се кажи „ жълти “ прояви на тази агитация се появяват рептили и странни същества в тази роля. Но това е онази жълтата преса, която, по този начин да се каже, работи изпод, не е в формалния дискурс.
В формалния дискурс, полека-лека тези разнообразни ad hoc посочвани огромни злодеи се консолидират в последната една година. Започват руснаците да приказват за „ груповия Запад “ като цяло, като врага, който е общ – НАТО и Западът са едно и също към този момент в техните очи. Този Запад работи с марионетки, с подставени лица. Наричат ги „ задгранични сътрудници “.
По закон в Русия всички неправителствени организации, както евентуално знаете, в случай че получават каквото и да е било финансиране извън – отвън Русия. Фигурата на задграничния сътрудник е фигура на дискредитация, на неправителствените организации, на самостоятелните медии, на гражданските митинги, на всички, които оказват някаква опозиция на формалната позиция.
Ако имаме огромен изверг, имаме и марионетки, а в ролята на марионетки влизат ad hoc, на контекстуален принцип, разнообразни герои. Веднъж може като марионетка, даже в България този речник работи към този момент 10 години, един път в тази роля ще е Плевнелиев, един път Бойко Борисов, трети път Христо Иванов, четвърти път еди кой си, когато приказваме за политическите лица, Кирил Петков и така нататък Веднъж това ще е Хелзинкският комитет, различен път ще е друга неправителствена организация, трети път ще е някой от бранителите, които пречат на градежа на лифта на Банско и така нататък [Сменя се] предвид на тактическия интерес кой би трябвало да бъде дискредитиран.
Като имаме изверг, негови проводници марионетки, имаме и жертва. Кой е жертвата – нормално това е народът, елементарните хора. Като народът се схваща – елементарните хора българите, елементарните хора унгарците, елементарните хора руснаците.
При тази скица жертви на световния изверг са елементарните хора, където и да е по света. При тази скица на жертвата се намира, несъмнено, и кой да избавя елементарните хора. В случая тази роля си присвоява Русия.
Трябва да кажем, че процесът на консолидиране на този агитационен пакет е дълъг. Той минава, единствено допреди година, бяха доста кандидатите да го изпълнят със наличие и да му предадат релеф на този роман. Истината е, че от една година сигурно, този агитационен пакет към този момент е централизиран. Той е закован и то персонално от Владимир Путин. В нашето проучване ние цитираме публикации от юли предходната година, персонално Путин от този агитационен пакет, където той е изцяло завършен. И от този момент към този момент следим и различен развой, при който, в случай че до тогава съветските дипломати, публични лица, говореха на един по-дипломатически безпристрастен език, от година това, което беше излъчено като пропагандни послания и разкази от доближените до властта медии, в този момент се излъчва непосредствено от съветските политици.
- И това, което наричате „ жълт език “, го имаме към този момент и в формалните лица, тъй като Путин назова Зеленски наркоман.
- Точно по този начин. Наркоман и нацист. Украинците са нацисти, Западът е публично именуван зложелател. Западът води война против Русия. Това го произнасят Путин, Лавров, всички по веригата до Митрофанова у нас.
- Медиите са сложени обаче в доста сериозен капан в тази обстановка, тъй като, когато едно сходно изказване бъде стартирано от лице на сходна служба, в тази ситуация съветският президент или съветски дипломат, медиите са сложени в доста комплицирана обстановка, в която по какъв начин предават това известие? Путин споделя: "Зеленски е наркоман ". И?
- Така е. Един от директните резултати на официализирането на този агитационен роман в границите на Русия е, че даже свободните медии, даже демократичните и проевропейски настроени медии, доколкото са длъжни да цитират политическите представители на Русия, те в действителност също възпроизвеждат този език. Ако допреди година, година и половина този език можеше да бъде заскопяван, да бъде избягван и да бъде споменаван единствено, когато се прави разбор на съветската агитация, то през днешния ден това е невероятно, тъй като би трябвало да се каже какво споделят руснаците.
- Това е някаква нова фаза и изостряне на говоренето и механизмите, по които работи пропагандата ли е, или е просто натурален ход на сходно ескалиране на говоренето. На посланията не през медиатори, а непосредствено през формалните лица?
Може да се каже, че сегашната война е логически свършек на говоренето за врагове на Русия и посочването на Запада като зложелател на Русия.
Може да се каже, че сегашната война е логически свършек на говоренето за врагове на Русия и посочването на Запада като зложелател на Русия. Вижте, в този момент със задна дата ние можем да забележим, че сегашната война против Украйна е натурален резултат от една политика на мислене, чийто израз е тази агитация, която работи повече от 10 години към този момент. От 2008 тя стартира да се оформя. И в този смисъл това, че в един миг тази агитация от медийно обръщение, се трансформира в публично политическо обръщение също е резултат на един дълъг развой на търкалянето на тази снежна топка, която нараства и в един миг ние имаме една консолидирана пропагандна машина, която включва и формалните лица на Руската федерация.
- Има нещо, което е мъчно и за схващане, и за пояснение. Вие стигате до извода, че в основата на пропагандните послания е национал-популизма. В същото време ние видяхме и по площадите хора, които скандират „ българи юнаци “, които са с плакати „ суверенитет за България “, „ България над всичко “ и така нататък В същото време тези хора са с съветските флагове, с портретите на Путин и на Рамзан Кадиров, чеченския водач. Защо се получава това. От една страна ние сме „ юнаци “ и сме гордите българи, въпреки това сме с съветското знаме напред?
- Суверенитетът беше дълго време главен репер на съветската агитация. Той в този момент се дублира с нещо, което в последно време се върти като „ неутралитет “. Те се сливат тези неща. Сега изместват акцента повече върху „ неутралитет “, най-малко в формалната политическа тирада. Неkа да обясня.
Суверенитетът е остарял номер, който ние сме претърпяли от преди съветската агитация. За тези, които са живели малко по-дълго мога да напомня началото на 90-те години, когато точно „ суверенитетът “ беше повода ние да не започваме приватизация, директна касова приватизация. Защо? Защото, с цел да не дойдат западняците и да изкупят нашите предприятия, по тази причина се отлагаше приватизацията, с цел да се даде опция на "националноотговорния бизнес ", по това време подобен беше речникът, да резервира общото богатство.
Това послужи за модел за плячкосване на страната до 97-ма година. Това е входно-изходната стопанска система. Този модел на лъчение на посланието за суверенитет, при който ние би трябвало да се пазим от всевъзможни външни сили, е доста добър заслон за вътрешна кражба. Този модел на „ суверенитет “ беше мощно експлоатиран от Путин и неговия режим още от началото на неговия мандат. Всъщност през този модел на суверенитета в Русия Путин съумя да одържави, т.е. да присвои към себе си олигархичните бизнеси, които бяха разхвърляни по това време. С което сътвори възприятие за сигурност и ред в границите на Руската федерация.
В името на „ суверенитета “ примерно правата на индивида биват обявявани за заслон, зад който се прокарват задгранични, колониални ползи
С този модел на „ суверенитета “ – никой да не ни се бърка извън, полека-лека той влезе в приложимост точно по тази причина да се лимитира опцията Западът да взе участие във вътрешния политически живот, само че не с цел да се намесва, а да споделя какво е редно и какво не е редно. В името на „ суверенитета “ примерно правата на индивида биват обявявани за заслон, зад който се прокарват задгранични, колониални ползи. Никой не би трябвало да ни се бърка – това е логото. Суверенитетът разрешава, фактически себеуправство на локалните елити. Гарантира им опция да бъдат „ самостоятелни “, само че не народът, а локалните елити. Да бъдат самостоятелни от интернационален надзор.
Това обръщение със „ суверенитета “ се прокарва и в България по същия метод. Какво значи да сме суверенни? Всички „ суверенисти “, които подвигат байряка на юнаците споделят „ ами не, НАТО не би трябвало да ни се меси, да има войски на НАТО на българска територия, ние сами би трябвало да си командваме войските. Не би трябвало Европейски Съюз да ни споделя дали имаме, или нямаме корупция. Не би трябвало да ни принуждават да пазим правата на малцинствата, на ромите “. Всъщност, когато се вдигне байрякът на „ суверенитета “ и се каже „ българи юнаци “, се споделя отхвърляме се от външен надзор. Отказваме се от външен, обществен надзор. Повтарям не става дума за вмешателство в националните ползи. Става въпрос за обществен надзор, който е главен принцип на актуалните демокрации.
Позоваването на суверенитета, това е национал-популисткият жест, допуска някакъв вътрешен стопански протекционизъм. За него суверенистите постоянно пледират да се подкрепи националния бизнес, което автоматизирано привилегирова локалните стопански и политически елити. Това е суверенистката идея. Тя беше доста остра до 2007-а година, до Брекзит (2017 година – бел. ред). Тя беше обвързвана с това, че „ Европейският съюз е жертван и би трябвало да се разпадне “, би трябвало да има „ екзит стратетия “. До тогава европейските национал-популисти бяха екзит-стратези. След като се видя, че при Брекзит огромна част от публичното мнение в Европа се обърна по посока на поддръжка на Европейски Съюз и опазване на единството, европейските национал-популисти към нещо, което те назовават „ Европа на отечеството “. Това е формалния слоган на национал-популистите в Европейския парламент. Част от тях са нашата Вътрешна македонска революционна организация, Атака, която към този момент не е в политиката.
- Вече има заместители.
- Има досатъчно доста надеждни заместители. Поради това, че се смени климата и се оказа, че не е доста преференциално да се напуща Европейски Съюз, изключително за дребни страни като нашата, които зависят в голям % от европейско финансиране, даже и локалните бизнеси не желаят да се лишат от това финансиране. Те желаят единствено фаворизиран достъп до него, само че не и да го няма. Това финансиране е несравнимо с каквото и да е, в това число и с съветското финансиране, като %. Поради това бавно лека суверенистката изразителност се смени с реториката на неутралитета. Но какво означа „ неутралитет “? Пак същото. „ Да не ми се месят извън “, „ да сме добре и с едните, и с другите “, „ да не се протипоставяме на никого “, само че и никой да не споделя какво да вършим и по какъв начин да пазим демократичните правила.
- Същевременно няма решение.
Всички неутралитети в България се схващат като непротивопоставяне на Русия.
- Няма решение. Неутралитетът е пасивна позиция. Това значи (гледаме какво споделят нашите политици) – "да не пращаме оръжие в Украйна ", "да не се отхвърляме от съветския газ ". Всички неутралитети в България се схващат като непротивопоставяне на Русия. Не като решение. Като отвод от решение.
- Когато има агитация, има и някакво опълчване от другата страна. Колко мощна е така наречен контрапропаганда?
- В България е доста слаба, тъй като няма държавна политика, която да се опълчва на съветската агитация. Българската страна и държавно управление не образуват единна позиция. Няма единна позиция на институциите – на Министерство на образованието, на Съвета за електронни медии, на редица институции, които контролират общественото пространство. Няма такава забележима политика на службите, които да наблюдават потоците на финансиране и какво се случва и да се опълчват.
Аз мога да дам образец. Германия са много меки по отношение на Русия от край време. Преди три години бях в Берлин на конференция за съветската агитация. Тази конференция беше проведена от Федералната организация за гражданско обучение на Германия. Преломният миг беше, когато те картографираха какво се случва, извадиха проучванията си на съветските медии и обществено трансформираха своята държавна политика. Не като постановиха цензура, а като споделиха: ето това са медиите, които организират съветска агитация. Това бяха RT и Спутник на британски, само че не толкоз те, колкото медии, които излъчват на съветски. Показаха ги, споделиха: „ ето ги “ от равнището на страната. И от тук нататък към този момент е ясно – тези медии организират тази политика, на тази страна. Ние вършим друга политика.
При нас съветските представители получиха статут на различна позиция. Плурализмът на гледните точки докара до това, че съветската агитация е една равностойна на европейските гледни точки в общественото пространство. Това се получава, тъй като няма държавна регулация на общественото поле.
- Аргументът против сходна теза е, че става въпрос за ограничение на свободата на словото.
- Когато става дума за война и когато свободният свят е страна в поддръжка на една от страните в тази война, тогава няма по какъв начин да има равностойни гледни точки в това поле. Още повече, че съветската агитация се гради на няколко брутални неистини. А лъжите не могат да бъдат позиция.
- А те са?
-Първата е нацизмът на украинците. Пропагандата работи на правилото на индукцията. От един случай правиш резюме за всички. Ако вечер котките наподобяват сиви, казваш: всички котки са сиви. Ако видиш един черен лебед, казваш: всички лебеди са черни. По време на Евромайдана вземат участие агитките на „ Динамо Киев “, които са ултраси, каквито са и нашите на Левски и на ЦСКА. Които са момченца с националистически убеждения. Със сигурност те са първите, които се включват като доброволци в отрядите „ Азов “ и „ Айдар “. Повечето от тях са починали на фронта още 2014-2015 година, тъй че сегашните „ Азов “ и „ Айдар “, които към този момент са постоянни батальони, имат доста малко общо с това, което са били преди 10 години. Има такава фактологична истина.
Само, че съветската агитация споделя: "всички на Евромайдана са нацисти ", по-късно всички, които жителите избират и са сериозно настроени към Русия – президент и държавно управление, и те са нацисти, пък и наркомани. Това е неистина. Заради тези ултраси, които не знам какъв брой са били, ти наричаш 40 млн. души нацисти. Това е брутална неистина, в която има зрънце фактологическа истина, само че това е неистина.
Също брутална неистина е, че Русия не стартира войни, а единствено ги приключва. Това е друга опорка на съветската агитация, че сегашната война против Украйна е виновна война, която Западът от дълго време води против Русия. Украйна е нейно оръжие. Западът обкръжава Русия с НАТО, заплашва я. Превръща Украйна в оръжие, с което до я нападна. Затова Русия е била принудена да нападне превантивно Украйна. Това, че НАТО и Западът се изтеглиха беше мощна стъпка в пропагандната война, във войната на истината. Западът сподели, че няма военна стъпка в Украйна. Постепенно тази работа стартира да се не помни, тъй като латерната на съветската агитация продължава да работи и споделя: не, не Западът води война против нас.
- Правите извод, че съветската агитация се свива. Това на какво се дължи – на някакви естествени процеси или на това, че има интензивно противопоставяне?
- Последните изследвания в това проучване са от 17 април. Ще създадем и удължение на интервала. В този смисъл то обгръща първите месец и половина-два от началото на войната. В този интервал съветската агитация се свива, тъй като доста хора бяха шокирани от войната. Много хора, които елементарно възприемаха съветската рецензия на Запада се уплашиха, тъй като тази рецензия на Запада се употребява по жесток и нападателен метод. И с цел да се дистанцират от войната стопираха обществено да артикулира тези опорки.
Истината е, че след началото на войната в общественото пространство съветските опорки бяха артикулирани от доста дребен брой медийни представители. Масираното нахлуване на съветска агитация, заради липса на запаси, беше най-много посредством преводи от съветски език и посредством анонимно калкиране. След шока от войната доста хора се прибраха и не желаеха да застават на страната на Русия поименно.
Сега следим поврат, който не влиза в проучването. Този поврат идва след опита на Радев да се опълчи на държавното управление, на даването на оръжие на Украйна. Радев вкара в обществен оборот част от съветските опорни точки.
- Т.е. имаме нова вълна разследване на говоренето на президента Румен Радев?
- Най-вече разследване на говоренето на Румен Радев, който с това прави услуга най-много на новия план на Стефан Янев. В някакъв смисъл Българска социалистическа партия и Нинова са активизирани, с цел да си пазят електората също затова. Това е методът, по който съветските опорки, два месеца след началото на войната влязоха на публично равнище в българския политически език.
- Румен Радев ги рестартира?
- Румен Радев ги рестартира. Точно по този начин.
"Масираното нахлуване на съветска агитация, заради липса на запаси, беше най-много посредством преводи от съветски език и посредством анонимно калкиране ", сподели за Свободна Европа ръководителят на проучването проф. Димитър Вацов.
По думите му в този момент се следи поврат, който "идва след опита на президента Румен Радев да се опълчи на държавното управление, на даването на оръжие на Украйна ". "Радев вкара в обществен оборот част от съветските опорни точки ", сподели проф. Вацов.
Той счита, че съветските представители в България са получили статут на покровители на различна позиция . "Плурализмът на гледните точки докара до това, че съветската агитация е равностойна на европейските гледни точки в общественото пространство. Това се получава, тъй като няма държавна регулация на общественото поле ", твърди Вацов.
Според него съветската агитация се гради на "няколко брутални неистини ", а лъжите не могат да бъдат позиция. "Първата е нацизмът на украинците. Пропагандата работи на правилото на индукцията. От един случай правиш резюме за всички. Ако вечер котките наподобяват сиви, казваш: всички котки са сиви. Ако видиш един черен лебед, казваш: всички лебеди са черни ", изясни Вацов.
Той е на мнение, че концепцията за суверенитет дълго време е била репер на съветската агитация, а в този момент "се дублира с нещо, което в последно време се върти като неутралитет ". Проблемът обаче е, че "всички неутралитети в България се схващат като непротивопоставяне на Русия ".
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
- Кои са главните опорни точки, които регистрирате от началото на войната на Русия против Украйна?
- Руската агитация не се трансформира изключително в последните повече от 10 години. Може би би трябвало да кажем по какъв начин се образува пропагандният пакет, който Русия изнася на открито и употребява във вътрешността.
Повечето откриватели споделят, че през 2008 година, след войната в Грузия, Русия губи идеологическата самодейност в разногласието със Запада, тъй като не съумява да оправдае тази война. Оттук стартира и по-ясният напън към медиите, още от 2000 година, от първия мандат на Путин. Руските медии последователно биват прихванати, по този начин да се каже, да бъдат послушни на страната. Това се случи изцяло след началото на сегашната война. И последните останали самостоятелни медии бяха закрити или бяха принудени да излязат в емиграция.
До 2007-2008 година към Запада съветската управителна класа е позитивно настроена.
Но този развой тече от 2000 година, той се ускорява след 2008 година, след Грузия, за първи път. Получава се преднамерено образуване на политически послания. Тогава стартира Западът да бъде зложелател. До 2007-2008 година към Запада съветската управителна класа е позитивно настроена. Западът се мисли като сътрудник, има формати на партньорство с НАТО, само че след това Западът стартира да бъде портретиран като зложелател.
Това става изключително мощно през 2011-2012 година, когато са огромните всеобщи митинги в Русия против тогава спечелилите, посредством измами съгласно протестиращите, от „ Единна Русия “. Тогава се надига всеобща гражданска вълна на митинги, която бива потушена със мощ. От този миг, като се изключи че Западът към този момент е зложелател, всяка гражданска самодейност, всеки цивилен митинг стартира да бъде портретиран като оръжие на външни сили. Тогава цветните революции, изключително след Евромайдана, само че още от „ Болотная “ (площадът в Моска, който е център на едни от най-масовите митинги през 2011-2012 г.) руснаците стартират да портретират всички цивилен съпротиви и гражданския бранш, като цяло, като противников инструмент, който бива дирижиран извън, от Запада. Всички цивилен митинги са опит да бъде свалена държавната власт и протестиращите биват показани като марионетки на външни сили – Съединени американски щати и Централно разузнавателно управление на САЩ.
Този сюжет става извънредно мощен в края на 2013 година, когато избухва Евромайданът и когато, при започване на 2014 година, Евромайданът побеждава. Това са гражданските митинги в Киев, Украйна, когато изгонват [Виктор] Янукович и по-точно руснаците си го прибират (серията митинги в Украйна, които започнаха поради отхвърли на някогашният президент да подпише съглашение за асоцииране с Европейски Съюз ). Тогава към този момент се капсулира целият агитационен пакет. И той е доста елементарен като скица, тайна е неговата логичност.
Големият изверг са нормално Съединени американски щати или НАТО. Поименно Обама, Меркел, Джордж Сорос доста постоянно
Има един огромен изверг. Тук пропагандата работи на метонимии, т.е. няма строга логичност. Големият изверг са нормално Съединени американски щати или НАТО. Поименно Обама, Меркел, Джордж Сорос доста постоянно. В най-смешните и по този начин да се кажи „ жълти “ прояви на тази агитация се появяват рептили и странни същества в тази роля. Но това е онази жълтата преса, която, по този начин да се каже, работи изпод, не е в формалния дискурс.
В формалния дискурс, полека-лека тези разнообразни ad hoc посочвани огромни злодеи се консолидират в последната една година. Започват руснаците да приказват за „ груповия Запад “ като цяло, като врага, който е общ – НАТО и Западът са едно и също към този момент в техните очи. Този Запад работи с марионетки, с подставени лица. Наричат ги „ задгранични сътрудници “.
По закон в Русия всички неправителствени организации, както евентуално знаете, в случай че получават каквото и да е било финансиране извън – отвън Русия. Фигурата на задграничния сътрудник е фигура на дискредитация, на неправителствените организации, на самостоятелните медии, на гражданските митинги, на всички, които оказват някаква опозиция на формалната позиция.
Ако имаме огромен изверг, имаме и марионетки, а в ролята на марионетки влизат ad hoc, на контекстуален принцип, разнообразни герои. Веднъж може като марионетка, даже в България този речник работи към този момент 10 години, един път в тази роля ще е Плевнелиев, един път Бойко Борисов, трети път Христо Иванов, четвърти път еди кой си, когато приказваме за политическите лица, Кирил Петков и така нататък Веднъж това ще е Хелзинкският комитет, различен път ще е друга неправителствена организация, трети път ще е някой от бранителите, които пречат на градежа на лифта на Банско и така нататък [Сменя се] предвид на тактическия интерес кой би трябвало да бъде дискредитиран.
Като имаме изверг, негови проводници марионетки, имаме и жертва. Кой е жертвата – нормално това е народът, елементарните хора. Като народът се схваща – елементарните хора българите, елементарните хора унгарците, елементарните хора руснаците.
При тази скица жертви на световния изверг са елементарните хора, където и да е по света. При тази скица на жертвата се намира, несъмнено, и кой да избавя елементарните хора. В случая тази роля си присвоява Русия.
Трябва да кажем, че процесът на консолидиране на този агитационен пакет е дълъг. Той минава, единствено допреди година, бяха доста кандидатите да го изпълнят със наличие и да му предадат релеф на този роман. Истината е, че от една година сигурно, този агитационен пакет към този момент е централизиран. Той е закован и то персонално от Владимир Путин. В нашето проучване ние цитираме публикации от юли предходната година, персонално Путин от този агитационен пакет, където той е изцяло завършен. И от този момент към този момент следим и различен развой, при който, в случай че до тогава съветските дипломати, публични лица, говореха на един по-дипломатически безпристрастен език, от година това, което беше излъчено като пропагандни послания и разкази от доближените до властта медии, в този момент се излъчва непосредствено от съветските политици.
- И това, което наричате „ жълт език “, го имаме към този момент и в формалните лица, тъй като Путин назова Зеленски наркоман.
- Точно по този начин. Наркоман и нацист. Украинците са нацисти, Западът е публично именуван зложелател. Западът води война против Русия. Това го произнасят Путин, Лавров, всички по веригата до Митрофанова у нас.
- Медиите са сложени обаче в доста сериозен капан в тази обстановка, тъй като, когато едно сходно изказване бъде стартирано от лице на сходна служба, в тази ситуация съветският президент или съветски дипломат, медиите са сложени в доста комплицирана обстановка, в която по какъв начин предават това известие? Путин споделя: "Зеленски е наркоман ". И?
- Така е. Един от директните резултати на официализирането на този агитационен роман в границите на Русия е, че даже свободните медии, даже демократичните и проевропейски настроени медии, доколкото са длъжни да цитират политическите представители на Русия, те в действителност също възпроизвеждат този език. Ако допреди година, година и половина този език можеше да бъде заскопяван, да бъде избягван и да бъде споменаван единствено, когато се прави разбор на съветската агитация, то през днешния ден това е невероятно, тъй като би трябвало да се каже какво споделят руснаците.
- Това е някаква нова фаза и изостряне на говоренето и механизмите, по които работи пропагандата ли е, или е просто натурален ход на сходно ескалиране на говоренето. На посланията не през медиатори, а непосредствено през формалните лица?
Може да се каже, че сегашната война е логически свършек на говоренето за врагове на Русия и посочването на Запада като зложелател на Русия.
Може да се каже, че сегашната война е логически свършек на говоренето за врагове на Русия и посочването на Запада като зложелател на Русия. Вижте, в този момент със задна дата ние можем да забележим, че сегашната война против Украйна е натурален резултат от една политика на мислене, чийто израз е тази агитация, която работи повече от 10 години към този момент. От 2008 тя стартира да се оформя. И в този смисъл това, че в един миг тази агитация от медийно обръщение, се трансформира в публично политическо обръщение също е резултат на един дълъг развой на търкалянето на тази снежна топка, която нараства и в един миг ние имаме една консолидирана пропагандна машина, която включва и формалните лица на Руската федерация.
- Има нещо, което е мъчно и за схващане, и за пояснение. Вие стигате до извода, че в основата на пропагандните послания е национал-популизма. В същото време ние видяхме и по площадите хора, които скандират „ българи юнаци “, които са с плакати „ суверенитет за България “, „ България над всичко “ и така нататък В същото време тези хора са с съветските флагове, с портретите на Путин и на Рамзан Кадиров, чеченския водач. Защо се получава това. От една страна ние сме „ юнаци “ и сме гордите българи, въпреки това сме с съветското знаме напред?
- Суверенитетът беше дълго време главен репер на съветската агитация. Той в този момент се дублира с нещо, което в последно време се върти като „ неутралитет “. Те се сливат тези неща. Сега изместват акцента повече върху „ неутралитет “, най-малко в формалната политическа тирада. Неkа да обясня.
Суверенитетът е остарял номер, който ние сме претърпяли от преди съветската агитация. За тези, които са живели малко по-дълго мога да напомня началото на 90-те години, когато точно „ суверенитетът “ беше повода ние да не започваме приватизация, директна касова приватизация. Защо? Защото, с цел да не дойдат западняците и да изкупят нашите предприятия, по тази причина се отлагаше приватизацията, с цел да се даде опция на "националноотговорния бизнес ", по това време подобен беше речникът, да резервира общото богатство.
Това послужи за модел за плячкосване на страната до 97-ма година. Това е входно-изходната стопанска система. Този модел на лъчение на посланието за суверенитет, при който ние би трябвало да се пазим от всевъзможни външни сили, е доста добър заслон за вътрешна кражба. Този модел на „ суверенитет “ беше мощно експлоатиран от Путин и неговия режим още от началото на неговия мандат. Всъщност през този модел на суверенитета в Русия Путин съумя да одържави, т.е. да присвои към себе си олигархичните бизнеси, които бяха разхвърляни по това време. С което сътвори възприятие за сигурност и ред в границите на Руската федерация.
В името на „ суверенитета “ примерно правата на индивида биват обявявани за заслон, зад който се прокарват задгранични, колониални ползи
С този модел на „ суверенитета “ – никой да не ни се бърка извън, полека-лека той влезе в приложимост точно по тази причина да се лимитира опцията Западът да взе участие във вътрешния политически живот, само че не с цел да се намесва, а да споделя какво е редно и какво не е редно. В името на „ суверенитета “ примерно правата на индивида биват обявявани за заслон, зад който се прокарват задгранични, колониални ползи. Никой не би трябвало да ни се бърка – това е логото. Суверенитетът разрешава, фактически себеуправство на локалните елити. Гарантира им опция да бъдат „ самостоятелни “, само че не народът, а локалните елити. Да бъдат самостоятелни от интернационален надзор.
Това обръщение със „ суверенитета “ се прокарва и в България по същия метод. Какво значи да сме суверенни? Всички „ суверенисти “, които подвигат байряка на юнаците споделят „ ами не, НАТО не би трябвало да ни се меси, да има войски на НАТО на българска територия, ние сами би трябвало да си командваме войските. Не би трябвало Европейски Съюз да ни споделя дали имаме, или нямаме корупция. Не би трябвало да ни принуждават да пазим правата на малцинствата, на ромите “. Всъщност, когато се вдигне байрякът на „ суверенитета “ и се каже „ българи юнаци “, се споделя отхвърляме се от външен надзор. Отказваме се от външен, обществен надзор. Повтарям не става дума за вмешателство в националните ползи. Става въпрос за обществен надзор, който е главен принцип на актуалните демокрации.
Позоваването на суверенитета, това е национал-популисткият жест, допуска някакъв вътрешен стопански протекционизъм. За него суверенистите постоянно пледират да се подкрепи националния бизнес, което автоматизирано привилегирова локалните стопански и политически елити. Това е суверенистката идея. Тя беше доста остра до 2007-а година, до Брекзит (2017 година – бел. ред). Тя беше обвързвана с това, че „ Европейският съюз е жертван и би трябвало да се разпадне “, би трябвало да има „ екзит стратетия “. До тогава европейските национал-популисти бяха екзит-стратези. След като се видя, че при Брекзит огромна част от публичното мнение в Европа се обърна по посока на поддръжка на Европейски Съюз и опазване на единството, европейските национал-популисти към нещо, което те назовават „ Европа на отечеството “. Това е формалния слоган на национал-популистите в Европейския парламент. Част от тях са нашата Вътрешна македонска революционна организация, Атака, която към този момент не е в политиката.
- Вече има заместители.
- Има досатъчно доста надеждни заместители. Поради това, че се смени климата и се оказа, че не е доста преференциално да се напуща Европейски Съюз, изключително за дребни страни като нашата, които зависят в голям % от европейско финансиране, даже и локалните бизнеси не желаят да се лишат от това финансиране. Те желаят единствено фаворизиран достъп до него, само че не и да го няма. Това финансиране е несравнимо с каквото и да е, в това число и с съветското финансиране, като %. Поради това бавно лека суверенистката изразителност се смени с реториката на неутралитета. Но какво означа „ неутралитет “? Пак същото. „ Да не ми се месят извън “, „ да сме добре и с едните, и с другите “, „ да не се протипоставяме на никого “, само че и никой да не споделя какво да вършим и по какъв начин да пазим демократичните правила.
- Същевременно няма решение.
Всички неутралитети в България се схващат като непротивопоставяне на Русия.
- Няма решение. Неутралитетът е пасивна позиция. Това значи (гледаме какво споделят нашите политици) – "да не пращаме оръжие в Украйна ", "да не се отхвърляме от съветския газ ". Всички неутралитети в България се схващат като непротивопоставяне на Русия. Не като решение. Като отвод от решение.
- Когато има агитация, има и някакво опълчване от другата страна. Колко мощна е така наречен контрапропаганда?
- В България е доста слаба, тъй като няма държавна политика, която да се опълчва на съветската агитация. Българската страна и държавно управление не образуват единна позиция. Няма единна позиция на институциите – на Министерство на образованието, на Съвета за електронни медии, на редица институции, които контролират общественото пространство. Няма такава забележима политика на службите, които да наблюдават потоците на финансиране и какво се случва и да се опълчват.
Аз мога да дам образец. Германия са много меки по отношение на Русия от край време. Преди три години бях в Берлин на конференция за съветската агитация. Тази конференция беше проведена от Федералната организация за гражданско обучение на Германия. Преломният миг беше, когато те картографираха какво се случва, извадиха проучванията си на съветските медии и обществено трансформираха своята държавна политика. Не като постановиха цензура, а като споделиха: ето това са медиите, които организират съветска агитация. Това бяха RT и Спутник на британски, само че не толкоз те, колкото медии, които излъчват на съветски. Показаха ги, споделиха: „ ето ги “ от равнището на страната. И от тук нататък към този момент е ясно – тези медии организират тази политика, на тази страна. Ние вършим друга политика.
При нас съветските представители получиха статут на различна позиция. Плурализмът на гледните точки докара до това, че съветската агитация е една равностойна на европейските гледни точки в общественото пространство. Това се получава, тъй като няма държавна регулация на общественото поле.
- Аргументът против сходна теза е, че става въпрос за ограничение на свободата на словото.
- Когато става дума за война и когато свободният свят е страна в поддръжка на една от страните в тази война, тогава няма по какъв начин да има равностойни гледни точки в това поле. Още повече, че съветската агитация се гради на няколко брутални неистини. А лъжите не могат да бъдат позиция.
- А те са?
-Първата е нацизмът на украинците. Пропагандата работи на правилото на индукцията. От един случай правиш резюме за всички. Ако вечер котките наподобяват сиви, казваш: всички котки са сиви. Ако видиш един черен лебед, казваш: всички лебеди са черни. По време на Евромайдана вземат участие агитките на „ Динамо Киев “, които са ултраси, каквито са и нашите на Левски и на ЦСКА. Които са момченца с националистически убеждения. Със сигурност те са първите, които се включват като доброволци в отрядите „ Азов “ и „ Айдар “. Повечето от тях са починали на фронта още 2014-2015 година, тъй че сегашните „ Азов “ и „ Айдар “, които към този момент са постоянни батальони, имат доста малко общо с това, което са били преди 10 години. Има такава фактологична истина.
Само, че съветската агитация споделя: "всички на Евромайдана са нацисти ", по-късно всички, които жителите избират и са сериозно настроени към Русия – президент и държавно управление, и те са нацисти, пък и наркомани. Това е неистина. Заради тези ултраси, които не знам какъв брой са били, ти наричаш 40 млн. души нацисти. Това е брутална неистина, в която има зрънце фактологическа истина, само че това е неистина.
Също брутална неистина е, че Русия не стартира войни, а единствено ги приключва. Това е друга опорка на съветската агитация, че сегашната война против Украйна е виновна война, която Западът от дълго време води против Русия. Украйна е нейно оръжие. Западът обкръжава Русия с НАТО, заплашва я. Превръща Украйна в оръжие, с което до я нападна. Затова Русия е била принудена да нападне превантивно Украйна. Това, че НАТО и Западът се изтеглиха беше мощна стъпка в пропагандната война, във войната на истината. Западът сподели, че няма военна стъпка в Украйна. Постепенно тази работа стартира да се не помни, тъй като латерната на съветската агитация продължава да работи и споделя: не, не Западът води война против нас.
- Правите извод, че съветската агитация се свива. Това на какво се дължи – на някакви естествени процеси или на това, че има интензивно противопоставяне?
- Последните изследвания в това проучване са от 17 април. Ще създадем и удължение на интервала. В този смисъл то обгръща първите месец и половина-два от началото на войната. В този интервал съветската агитация се свива, тъй като доста хора бяха шокирани от войната. Много хора, които елементарно възприемаха съветската рецензия на Запада се уплашиха, тъй като тази рецензия на Запада се употребява по жесток и нападателен метод. И с цел да се дистанцират от войната стопираха обществено да артикулира тези опорки.
Истината е, че след началото на войната в общественото пространство съветските опорки бяха артикулирани от доста дребен брой медийни представители. Масираното нахлуване на съветска агитация, заради липса на запаси, беше най-много посредством преводи от съветски език и посредством анонимно калкиране. След шока от войната доста хора се прибраха и не желаеха да застават на страната на Русия поименно.
Сега следим поврат, който не влиза в проучването. Този поврат идва след опита на Радев да се опълчи на държавното управление, на даването на оръжие на Украйна. Радев вкара в обществен оборот част от съветските опорни точки.
- Т.е. имаме нова вълна разследване на говоренето на президента Румен Радев?
- Най-вече разследване на говоренето на Румен Радев, който с това прави услуга най-много на новия план на Стефан Янев. В някакъв смисъл Българска социалистическа партия и Нинова са активизирани, с цел да си пазят електората също затова. Това е методът, по който съветските опорки, два месеца след началото на войната влязоха на публично равнище в българския политически език.
- Румен Радев ги рестартира?
- Румен Радев ги рестартира. Точно по този начин.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ