Анализатор: Да внимаваме с раздутите военни бюджети
Руската инвазия в Украйна постави завършек на европейската архитектура за сигурност такава, каквато я познавахме. Конфронтация, спокойно взаимно битие или съдействие ще дефинира връзките сред Запада и Русия след войната?
Неотдавна Европейският съюз одобри 41-страничен документ, наименуван " Стратегически компас ", с който се пробва да хармонизира стратегическото мислене на 27-те страни членки, всяка със лична външна и отбранителна политика.
Документът би трябвало да отговори на поръчката на Урсула фон дер Лайен, че Евросъюзът ще се трансформира в геополитически състезател. " Стратегически компас ", подложен на критика, че не дава отговор на съветската опасност, беше изпреварен от събитията в Украйна, от войната, която мнозина нарекоха " зародиш на новата европейска архитектура за сигурност ".
" Не мисля, че това е зародишът за новата европейска архитектура за сигурност. По-скоро ускоряваме процеси, които текат от няколко години. Войната в Украйна подейства като катализатор на тези процеси ", твърди Александър Греф от Института за проучване на мира и политиката за сигурност към университета в Хамбург.
" НАТО към този момент ускори наличието си по източния фланг. Още по-сериозна смяна чакам, в случай че Швеция и Финландия фактически се причислят към Алианса. Засега Финландия наподобява е на прага на участието. Всичко това трансформира разпределението на силите и би удължило границата сред НАТО и Русия ", обрисува една от измененията от войната в Европа Александър Греф.
Споменахте засиленото наличие на натовски войски на източния фланг. Постоянното им разполагане тук би означавало крачка настрана от Основополагащия контракт за връзките сред НАТО и Русия от 1997 година. Какви последствия ще има това за борбата с Русия?
" Това ще е сериозна смяна в статуквото, само че дано забележим в какъв обсег ще бъдат непрекъснато разположените сили. Важно е също по този начин с какво въоръжение ще разполагат. Но съгласно мен, а мисля, че това са разсъжденията и в границите на НАТО, акцентът е върху бойната подготвеност на тези сили. Т.е. Алиансът да е в положение в най-кратки периоди да провежда силите си и да ги приведе в бойна подготвеност. "
Европейският съюз основава корпус за бързо разрастване от 5000 бойци, само че не се ли основава по този метод конкуренция с НАТО?
" Не мисля, че поражда конкуренция, тъй като дилемите, които ще може да извършват силите за бързо реагиране на Европейски Съюз, се разграничават от дилемите на натовските армии. Те са в детайли разказани в Договора от Лисабон като част от общата външна политика и политика по сигурността. Става дума за разрешаване на спешни обстановки, а не за защитата на територията на Европейски Съюз.
Както е записано в " Стратегически компас ", НАТО ще продължава да носи отговорност за териториалната защита. А силите на Европейски Съюз, които се основават, ще поемат задания като да вземем за пример защитата на военни обекти, евакуация и така нататък
Идеята за основаване на европейски сили за бързо реагиране породи не толкоз поради войната в Украйна, колкото като реакция на събитията в Афганистан. Помните - оказа се, че Европейски Съюз не е в положение да изтегля личните си жители и трябваше да разчита на Съединените щати. "
Като разкъсване със остарели порядки се възприема в Европейски Съюз така наречен " Европейски механизъм на поддръжка на мира " с бюджет от 5 милиарда евро, който ще разрешава даване на военна помощ. Това са извънбюджетни средства, тъй като защитата продължава да е от компетенциите на националните страни.
" Европейски Съюз няма право да се намесва в националните преимущества във връзка с средствата за защита. А решенията в общата външна политика и политиката по сигурност се взимат с единогласие и не виждам признаци, това скоро да се промени.
Мога да дам за образец Германия. Както знаете, новото държавно управление е готово да влага големи средства и да доближи задачата от 2 % от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита. Подобно развиване следя и в други страни членки на НАТО, да вземем за пример Полша. Но за мен въпросът е дали това ще е дългогодишен развой и до каква степен стабилно е това развиване предвид на дилемите, които чакаме да извършва НАТО. В същото време би трябвало да внимаваме с раздутите военни бюджети, тъй като тези задължения би трябвало да връщат идващите генерации. "
Преосмислянето на политиката за сигурност се дължи освен на съветската опасност след анексирането на Крим, само че и на някогашния американски президент Доналд Тръмп, който нееднократно заплаши да извади Съединените щати от НАТО. Трябва ли в Европа да се тормозим от възможна негова номинация за идващите президентски избори през 2024 година?
" Не би трябвало да изключваме такова развиване. Мисля, че Джо Байдън, а евентуално и демократите, сега извличат политически изгоди от войната в Украйна. Но някогашният президент Тръмп към момента има сериозна поддръжка измежду американците и към този момент не може да се изключи негова кандидатура за изборите след две години.
Ако завоюва, в Европа още веднъж ще сме изправени пред компликации. След забележимото утешение, което настъпи в Европа след изборната победа на Джо Байдън, надалеч не всички на Стария континент си дават сметка, че това може би е единствено един къс епизод.
Виждам два вероятни сюжета за Европа. Или ще увеличим въоръжението доста, с цел да подсигуряваме личната си сигурност, което ще коства доста пари. Или ще увеличим въоръжението дотам, че да можем да преговаряме с Русия за разведряване и реализиране на спокойно взаимно битие. "
Конфронтация сред Запада и Русия устройва Съединени американски щати - те ще могат да се отдадат на систематичния противник Китай, а Европа остава комшия на Русия. Какъв нов контракт за сигурност можем да сключим с Москва?
" Много зависи по какъв начин ще приключи войната в Украйна и по какъв метод ще съжителстваме с Русия в Европа. Ще можем ли след войната да водим обща политика с Русия, без да сме под непрекъснатата опасност от боен спор - както в Украйна, по този начин и по общата граница на НАТО и Русия?
По време на Студената война бяхме постигнали такова спокойно взаимно битие. Подържахме контакти на разнообразни равнища и в разнообразни сфери, в това число стопанска система, изкуство, просвета, гражданско общество и така нататък В момента не наподобява това да е допустимо.
Русия е наш комшия, без значение дали желаеме или не. Затова би трябвало да намерим някакъв modus vivendi. Със настоящето съветско управление ще е доста мъчно. Така че въпросът е в каква Студена война желаеме да се върнем - Студената война на идеологическо опълчване преди Втората международна война или Студената война след Кубинската рецесия, когато имаше известно стабилизиране в връзките. Вторият вид е за предпочитане. "
Ключова роля без подозрение ще играе единствената нуклеарна мощ в Европейски Съюз Франция, където борещият се за втори мандат президент Еманюел Макрон се стреми към " разкачване от Америка ". Ще продължи ли този развой?
" Не бих споделил, че " разкачване от Америка " разказва тъкмо концепцията на Макрон. Във Франция постоянно е имало мощно голистко течение за автономия и самостоятелност в основните стратегически политики. Но в това време малко на брой във Франция отхвърлят водещата роля на Съединените щати в НАТО.
В този смисъл не бих го нарекъл " разкачване ", а по-скоро блян на Еманюел Макрон към възстановяване на военните и стратегическите качества, с цел да може Франция да взима и отстоява независимо политически решения. Затова Макрон провокира спор в Европейски Съюз по същата тематика. А признатият " Стратегически компас " е израз навръх този блян на Франция. "
Източник: БНР
Неотдавна Европейският съюз одобри 41-страничен документ, наименуван " Стратегически компас ", с който се пробва да хармонизира стратегическото мислене на 27-те страни членки, всяка със лична външна и отбранителна политика.
Документът би трябвало да отговори на поръчката на Урсула фон дер Лайен, че Евросъюзът ще се трансформира в геополитически състезател. " Стратегически компас ", подложен на критика, че не дава отговор на съветската опасност, беше изпреварен от събитията в Украйна, от войната, която мнозина нарекоха " зародиш на новата европейска архитектура за сигурност ".
" Не мисля, че това е зародишът за новата европейска архитектура за сигурност. По-скоро ускоряваме процеси, които текат от няколко години. Войната в Украйна подейства като катализатор на тези процеси ", твърди Александър Греф от Института за проучване на мира и политиката за сигурност към университета в Хамбург.
" НАТО към този момент ускори наличието си по източния фланг. Още по-сериозна смяна чакам, в случай че Швеция и Финландия фактически се причислят към Алианса. Засега Финландия наподобява е на прага на участието. Всичко това трансформира разпределението на силите и би удължило границата сред НАТО и Русия ", обрисува една от измененията от войната в Европа Александър Греф.
Споменахте засиленото наличие на натовски войски на източния фланг. Постоянното им разполагане тук би означавало крачка настрана от Основополагащия контракт за връзките сред НАТО и Русия от 1997 година. Какви последствия ще има това за борбата с Русия?
" Това ще е сериозна смяна в статуквото, само че дано забележим в какъв обсег ще бъдат непрекъснато разположените сили. Важно е също по този начин с какво въоръжение ще разполагат. Но съгласно мен, а мисля, че това са разсъжденията и в границите на НАТО, акцентът е върху бойната подготвеност на тези сили. Т.е. Алиансът да е в положение в най-кратки периоди да провежда силите си и да ги приведе в бойна подготвеност. "
Европейският съюз основава корпус за бързо разрастване от 5000 бойци, само че не се ли основава по този метод конкуренция с НАТО?
" Не мисля, че поражда конкуренция, тъй като дилемите, които ще може да извършват силите за бързо реагиране на Европейски Съюз, се разграничават от дилемите на натовските армии. Те са в детайли разказани в Договора от Лисабон като част от общата външна политика и политика по сигурността. Става дума за разрешаване на спешни обстановки, а не за защитата на територията на Европейски Съюз.
Както е записано в " Стратегически компас ", НАТО ще продължава да носи отговорност за териториалната защита. А силите на Европейски Съюз, които се основават, ще поемат задания като да вземем за пример защитата на военни обекти, евакуация и така нататък
Идеята за основаване на европейски сили за бързо реагиране породи не толкоз поради войната в Украйна, колкото като реакция на събитията в Афганистан. Помните - оказа се, че Европейски Съюз не е в положение да изтегля личните си жители и трябваше да разчита на Съединените щати. "
Като разкъсване със остарели порядки се възприема в Европейски Съюз така наречен " Европейски механизъм на поддръжка на мира " с бюджет от 5 милиарда евро, който ще разрешава даване на военна помощ. Това са извънбюджетни средства, тъй като защитата продължава да е от компетенциите на националните страни.
" Европейски Съюз няма право да се намесва в националните преимущества във връзка с средствата за защита. А решенията в общата външна политика и политиката по сигурност се взимат с единогласие и не виждам признаци, това скоро да се промени.
Мога да дам за образец Германия. Както знаете, новото държавно управление е готово да влага големи средства и да доближи задачата от 2 % от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита. Подобно развиване следя и в други страни членки на НАТО, да вземем за пример Полша. Но за мен въпросът е дали това ще е дългогодишен развой и до каква степен стабилно е това развиване предвид на дилемите, които чакаме да извършва НАТО. В същото време би трябвало да внимаваме с раздутите военни бюджети, тъй като тези задължения би трябвало да връщат идващите генерации. "
Преосмислянето на политиката за сигурност се дължи освен на съветската опасност след анексирането на Крим, само че и на някогашния американски президент Доналд Тръмп, който нееднократно заплаши да извади Съединените щати от НАТО. Трябва ли в Европа да се тормозим от възможна негова номинация за идващите президентски избори през 2024 година?
" Не би трябвало да изключваме такова развиване. Мисля, че Джо Байдън, а евентуално и демократите, сега извличат политически изгоди от войната в Украйна. Но някогашният президент Тръмп към момента има сериозна поддръжка измежду американците и към този момент не може да се изключи негова кандидатура за изборите след две години.
Ако завоюва, в Европа още веднъж ще сме изправени пред компликации. След забележимото утешение, което настъпи в Европа след изборната победа на Джо Байдън, надалеч не всички на Стария континент си дават сметка, че това може би е единствено един къс епизод.
Виждам два вероятни сюжета за Европа. Или ще увеличим въоръжението доста, с цел да подсигуряваме личната си сигурност, което ще коства доста пари. Или ще увеличим въоръжението дотам, че да можем да преговаряме с Русия за разведряване и реализиране на спокойно взаимно битие. "
Конфронтация сред Запада и Русия устройва Съединени американски щати - те ще могат да се отдадат на систематичния противник Китай, а Европа остава комшия на Русия. Какъв нов контракт за сигурност можем да сключим с Москва?
" Много зависи по какъв начин ще приключи войната в Украйна и по какъв метод ще съжителстваме с Русия в Европа. Ще можем ли след войната да водим обща политика с Русия, без да сме под непрекъснатата опасност от боен спор - както в Украйна, по този начин и по общата граница на НАТО и Русия?
По време на Студената война бяхме постигнали такова спокойно взаимно битие. Подържахме контакти на разнообразни равнища и в разнообразни сфери, в това число стопанска система, изкуство, просвета, гражданско общество и така нататък В момента не наподобява това да е допустимо.
Русия е наш комшия, без значение дали желаеме или не. Затова би трябвало да намерим някакъв modus vivendi. Със настоящето съветско управление ще е доста мъчно. Така че въпросът е в каква Студена война желаеме да се върнем - Студената война на идеологическо опълчване преди Втората международна война или Студената война след Кубинската рецесия, когато имаше известно стабилизиране в връзките. Вторият вид е за предпочитане. "
Ключова роля без подозрение ще играе единствената нуклеарна мощ в Европейски Съюз Франция, където борещият се за втори мандат президент Еманюел Макрон се стреми към " разкачване от Америка ". Ще продължи ли този развой?
" Не бих споделил, че " разкачване от Америка " разказва тъкмо концепцията на Макрон. Във Франция постоянно е имало мощно голистко течение за автономия и самостоятелност в основните стратегически политики. Но в това време малко на брой във Франция отхвърлят водещата роля на Съединените щати в НАТО.
В този смисъл не бих го нарекъл " разкачване ", а по-скоро блян на Еманюел Макрон към възстановяване на военните и стратегическите качества, с цел да може Франция да взима и отстоява независимо политически решения. Затова Макрон провокира спор в Европейски Съюз по същата тематика. А признатият " Стратегически компас " е израз навръх този блян на Франция. "
Източник: БНР
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ