Лев Гудков: 60% от младите и 90% от възрастните подкрепят войната на Путин, приемат че ще е безкрайна
Руската интелигенция преформулира държанието на Запада като демонстрация на „ безконечна русофобия “, пренебрежение към руснаците
Режимът е заставен да се съхранява, като непрестанно покачва равнището на настъпателност и „ битка със западното въздействие “, споделя шефът на самостоятелната социологическа организация „ Левада-център “ пред The Insider
- Господин Гудков, по какъв начин наподобява портрета на поддръжника на войната против Украйна и на Владимир Путин?
- Трудно е да се откри водораздел, само че, фактически, младежта в по-малка степен поддържа военните дейности и Путин, протестни настроения показват хората сред 25 до 35 години. Това са хората, които по-малко имат вяра на Путин и повече, в сравнение с останалите схващат пагубните последици от провежданата от него политика. Като цяло над 90% от хората на възраст над 65 години поддържат войната, а измежду младежта – малко над 60%.
Образованието на практика не играе роля и дори в противен случай, което ме кара да преразгледам доста неща. По-агресивно са настроени хората с висше обучение, идеологически ангажираните, тези, които изпитват сериозен комплекс за непълноценност, доста по-силно усещат контузията от загубата на идеологията на велика мощ.
Особено поразителни в тази връзка са настроенията на Москва. Москва, която постоянно е била център на антипутинските настроения, в този момент показва най-голяма преданост към него. Най-висока поддръжка за война до победа, експанзия във връзка с Запада.
- С какво си го обяснявате? Пропаганда или нещо друго?
- Трябва да сме наясно кои са хората, за които приказваме. От една страна, това е администрацията, те естествено са лоялни. От друга страна, имаме по този начин наречената интелигенция – държавни чиновници с висше обучение, администрация, научни служащи, публицисти, просветителни фрагменти. Като цяло интелигенцията е сложена в обстановка на насилствена угодливост.
И тя си самовнушава, че това е метода, по този начин би трябвало да се живее.
Оказа се, че тази каста няма никакви твърди, още по-малко морални, идеологически правила
Те драговолно преформулираха държанието на Запада като демонстрация на „ безконечна русофобия “, пренебрежение към руснаците и по този начин нататък.
А хората с по-нисък статус са уверени, че „ нас не ни обичат “, гонят ни, не ни дават визи.
И всичко това придобива карикатурно-гротескна форма – обединяване на незнание и безочливост.
Още един път споделям, това е вътрешна реакция на възприятието на честен дискомфорт, обществен дискомфорт, а не реакция на действителни дейности на Запада.
- А каква е поддръжката на „ народа “ за все по-репресивните закони?
- Моята оценка е такава: 45% поддържат, 25, най-много 30% не са съгласни, само че останалите, немалка част – просто не ги визира. Това се отнася за ограниченията към протестиращите срещу войната или във връзка с цензурата. Това е повече, в сравнение с антивоенно настроените. Например, малко повече от половината са подготвени да поддържат по-репресивни закони, а 20 до 30% не са съгласни, само че те нямат желание да декларират това или да подхващат някакви дейности.
Затова режимът, който е доста еклектично, неустойчиво образувание, е заставен да се съхранява, като непрестанно покачва равнището на настъпателност и „ битка със западното въздействие “.
Започвайки от 2012 година тонът на антизападната борба и дискредитация на концепциите за правата на индивида, свободата, демокрацията, разделянето на управляващите, надзор над властта се засилваше непрестанно.
Даже и репресиите против ЛГБТ, на пръв взор за страничния наблюдаващ връзката не е забележима: къде е ЛГБТ, къде е втвърдяването на режима? Но за обектите на пропагандата това е разврат, безнравственост на децата ни, рухване на раждаемостта. Общо взето – всичко, каквото се сетите. И работата не е в битката с хомосексуалността, а в това, че зад това стои правото на личността, частният и живот, каквато и форма да има той – полов живот, книги, филми, изявления.
Мачка се всичко, което наподобява „ антидържавно “.
Затова режимът ще ожесточава репресиите.
Той ще става все по-агресивен.
Например, законът за конфискация на имуществото за „ фейкове и антидържавна активност “, това е шедьовър, това е към този момент физическо заличаване, съпоставимо с всеобщи репресии.
- И до каква степен ще се стигне по този път?
- Не мога тъкмо да отговоря, допускам, че политтехнолозите, пропагандистите работят въз основата на някакви разработки, закрити, частни изследвания. Но, че не става дума за спонтанна концепция на някакъв глупак, а за изцяло планомерни и по този начин наречени „ научни “ разработки – това е реалност. Става дума за изцяло преднамерени дейности.
Не се наемем да кажа до каква сметка са пресметнати, само че в далечна вероятност те ще подкопават режима, режимът ще отслабва от тези дейности. Но към този момент той фактически съумява да се запази, усилвайки репресивния си и нападателен темперамент.
- А по какъв начин ще се отрази продължаваща готовност? Защо това не се усеща като създаващ настроения фактор?
- Ако погледнем общия брой на мобилизираните, които са както настояват към 600 хиляди, прибавете още няколко стотин хиляди, т.е., към 2% от мъжкото население. Даже в случай че прибавим фамилиите им, това като цяло е относително дребна част от население. При това доста характерна обществена среда. Мобилизираните не са хора от високите пластове, не са от столицата, а са хора от провинцията, небогати, хора, заети с физически труд, слабообразовани. Като цяло аморфна среда.
Това е резултат от доста поредни старания на властта към фрагментация на обществото, на отнемане на обществото от същинска информация за положението на нещата.
До момента Министерството на защитата не е съобщило нищо за броя на починалите и ранените. Такива данни няма. Хората единствено подозират, че са доста, само че какво значи доста? А мълчанието по този проблем в краткосрочна вероятност основава положение на комплициране и паника.
- Какво се промени през тези години в Москва, в атмосферата на града? Съществува ли въобще възприятието, че нещо се случва?
- Външно нищо не се случва. Народът се разхожда, удовлетворен е, чества. Мисля, че вътрешно те чакат. Тази несигурност на упованието – какво ще се случи и възприятието за лична беззащитност, неконтролируемост, неспособност да определяш личния си живот – това основава скрита вътрешна паника, неартикулирана атмосфера на тревога.
Всички знаят защо може да се приказва и защо не може, по тази причина на повърхността всичко е обикновено. Заведенията са цялостни, гуляи, показност…гробищна хармония. Рози…
Има признаци на отмалялост от войната, отвращение, чувството, че войната ще е безкрайна. Това е действителното болшинство.
Първоначално се очакваше, че това ще бъде краткосрочна интервенция. Сега болшинството счита, че това ще бъде за дълго, за доста дълго…
Мнозинството счита, че Русия заплаща твърди висока цена за войната.
Това преди го нямаше и това въодушевление се ускорява, към този момент доминира. Но това не трансформира кардиналното отношение към войната: войната е нужна, войната е вярна и ние ще победим в тази война.
И тук съвсем нищо не се случва, тъй като осведомителното поле, полето на публичното схващане се управлява преди всичко от малкия екран.
Няма никакви други показа, няма и опция на това.
Превод: Faktor.bg
Режимът е заставен да се съхранява, като непрестанно покачва равнището на настъпателност и „ битка със западното въздействие “, споделя шефът на самостоятелната социологическа организация „ Левада-център “ пред The Insider
- Господин Гудков, по какъв начин наподобява портрета на поддръжника на войната против Украйна и на Владимир Путин?
- Трудно е да се откри водораздел, само че, фактически, младежта в по-малка степен поддържа военните дейности и Путин, протестни настроения показват хората сред 25 до 35 години. Това са хората, които по-малко имат вяра на Путин и повече, в сравнение с останалите схващат пагубните последици от провежданата от него политика. Като цяло над 90% от хората на възраст над 65 години поддържат войната, а измежду младежта – малко над 60%.
Образованието на практика не играе роля и дори в противен случай, което ме кара да преразгледам доста неща. По-агресивно са настроени хората с висше обучение, идеологически ангажираните, тези, които изпитват сериозен комплекс за непълноценност, доста по-силно усещат контузията от загубата на идеологията на велика мощ.
Особено поразителни в тази връзка са настроенията на Москва. Москва, която постоянно е била център на антипутинските настроения, в този момент показва най-голяма преданост към него. Най-висока поддръжка за война до победа, експанзия във връзка с Запада.
- С какво си го обяснявате? Пропаганда или нещо друго?
- Трябва да сме наясно кои са хората, за които приказваме. От една страна, това е администрацията, те естествено са лоялни. От друга страна, имаме по този начин наречената интелигенция – държавни чиновници с висше обучение, администрация, научни служащи, публицисти, просветителни фрагменти. Като цяло интелигенцията е сложена в обстановка на насилствена угодливост.
И тя си самовнушава, че това е метода, по този начин би трябвало да се живее.
Оказа се, че тази каста няма никакви твърди, още по-малко морални, идеологически правила
Те драговолно преформулираха държанието на Запада като демонстрация на „ безконечна русофобия “, пренебрежение към руснаците и по този начин нататък.
А хората с по-нисък статус са уверени, че „ нас не ни обичат “, гонят ни, не ни дават визи.
И всичко това придобива карикатурно-гротескна форма – обединяване на незнание и безочливост.
Още един път споделям, това е вътрешна реакция на възприятието на честен дискомфорт, обществен дискомфорт, а не реакция на действителни дейности на Запада.
- А каква е поддръжката на „ народа “ за все по-репресивните закони?
- Моята оценка е такава: 45% поддържат, 25, най-много 30% не са съгласни, само че останалите, немалка част – просто не ги визира. Това се отнася за ограниченията към протестиращите срещу войната или във връзка с цензурата. Това е повече, в сравнение с антивоенно настроените. Например, малко повече от половината са подготвени да поддържат по-репресивни закони, а 20 до 30% не са съгласни, само че те нямат желание да декларират това или да подхващат някакви дейности.
Затова режимът, който е доста еклектично, неустойчиво образувание, е заставен да се съхранява, като непрестанно покачва равнището на настъпателност и „ битка със западното въздействие “.
Започвайки от 2012 година тонът на антизападната борба и дискредитация на концепциите за правата на индивида, свободата, демокрацията, разделянето на управляващите, надзор над властта се засилваше непрестанно.
Даже и репресиите против ЛГБТ, на пръв взор за страничния наблюдаващ връзката не е забележима: къде е ЛГБТ, къде е втвърдяването на режима? Но за обектите на пропагандата това е разврат, безнравственост на децата ни, рухване на раждаемостта. Общо взето – всичко, каквото се сетите. И работата не е в битката с хомосексуалността, а в това, че зад това стои правото на личността, частният и живот, каквато и форма да има той – полов живот, книги, филми, изявления.
Мачка се всичко, което наподобява „ антидържавно “.
Затова режимът ще ожесточава репресиите.
Той ще става все по-агресивен.
Например, законът за конфискация на имуществото за „ фейкове и антидържавна активност “, това е шедьовър, това е към този момент физическо заличаване, съпоставимо с всеобщи репресии.
- И до каква степен ще се стигне по този път?
- Не мога тъкмо да отговоря, допускам, че политтехнолозите, пропагандистите работят въз основата на някакви разработки, закрити, частни изследвания. Но, че не става дума за спонтанна концепция на някакъв глупак, а за изцяло планомерни и по този начин наречени „ научни “ разработки – това е реалност. Става дума за изцяло преднамерени дейности.
Не се наемем да кажа до каква сметка са пресметнати, само че в далечна вероятност те ще подкопават режима, режимът ще отслабва от тези дейности. Но към този момент той фактически съумява да се запази, усилвайки репресивния си и нападателен темперамент.
- А по какъв начин ще се отрази продължаваща готовност? Защо това не се усеща като създаващ настроения фактор?
- Ако погледнем общия брой на мобилизираните, които са както настояват към 600 хиляди, прибавете още няколко стотин хиляди, т.е., към 2% от мъжкото население. Даже в случай че прибавим фамилиите им, това като цяло е относително дребна част от население. При това доста характерна обществена среда. Мобилизираните не са хора от високите пластове, не са от столицата, а са хора от провинцията, небогати, хора, заети с физически труд, слабообразовани. Като цяло аморфна среда.
Това е резултат от доста поредни старания на властта към фрагментация на обществото, на отнемане на обществото от същинска информация за положението на нещата.
До момента Министерството на защитата не е съобщило нищо за броя на починалите и ранените. Такива данни няма. Хората единствено подозират, че са доста, само че какво значи доста? А мълчанието по този проблем в краткосрочна вероятност основава положение на комплициране и паника.
- Какво се промени през тези години в Москва, в атмосферата на града? Съществува ли въобще възприятието, че нещо се случва?
- Външно нищо не се случва. Народът се разхожда, удовлетворен е, чества. Мисля, че вътрешно те чакат. Тази несигурност на упованието – какво ще се случи и възприятието за лична беззащитност, неконтролируемост, неспособност да определяш личния си живот – това основава скрита вътрешна паника, неартикулирана атмосфера на тревога.
Всички знаят защо може да се приказва и защо не може, по тази причина на повърхността всичко е обикновено. Заведенията са цялостни, гуляи, показност…гробищна хармония. Рози…
Има признаци на отмалялост от войната, отвращение, чувството, че войната ще е безкрайна. Това е действителното болшинство.
Първоначално се очакваше, че това ще бъде краткосрочна интервенция. Сега болшинството счита, че това ще бъде за дълго, за доста дълго…
Мнозинството счита, че Русия заплаща твърди висока цена за войната.
Това преди го нямаше и това въодушевление се ускорява, към този момент доминира. Но това не трансформира кардиналното отношение към войната: войната е нужна, войната е вярна и ние ще победим в тази война.
И тук съвсем нищо не се случва, тъй като осведомителното поле, полето на публичното схващане се управлява преди всичко от малкия екран.
Няма никакви други показа, няма и опция на това.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ