.JPG?s=130495?09:12:53)
Financial Times: "Лукойл" е избрал купувач за рафинерията си в Бургас
Руската енергийна група " Лукойл " е напът да продаде най-големия си актив на Балканите на катарско-британски консорциум. За това оповестява Financial Times, като се базира на източници и писмо до съветския президент Владимир Путин, с което изданието се е срещнало. Става въпрос за рафинерията " Лукойл Нефтохим Бургас ", която е и най-голямата компания по доходи в България.
По информация на английската медиа проектът е договорката да се подписа до края на годината, само че даже и това да стане, поради нужните регулаторни утвърждения тя няма по какъв начин да бъде финализирана толкоз скоро. От обявата на FT излиза наяве, че за желан покупател е определен консорциум сред Oryx Global, следена от катарския предприемач Ганим бин Саад ал Саад и основания в Лондон търговец на борсови артикули DL Hudson.
Лукойл Нефтохим България АД Източник: Zonanews
За натиска откъм българските управляващи " Лукойл " да напусне страната след началото на войната в Украйна се знае от дълго време, като епизодично се появяват клюки и неофициални информации за евентуални купувачи, само че това е първата по-солидна обява за съответен интерес и прогрес в процедурата.
Кои са купувачите
Според обществената информация 60-годишният Ганим бин Саад ал Саад в предишното е заемал разнообразни обществени постове в емирството. Включително е бил и консултант на премиера по ръководството на държавния фонд на богатата на нефт страна. Паралелно с това обаче той развива и личен бизнес, като главната шапка на начинанията му е Ghanim Bin Saad Al Saad & Sons Holdings (GSSG) Group. Тя има участия в разнородни браншове, имала е Rizon Air - първия частен авиопревозвач в Близкия Изток, закрит през 2016 година Напоследък очевидно има вкус и за опортюнистични вложения в областта на горивата. Според медийни изявления Саад е имал интерес към продажбата и на италианската рафинерия на " Лукойл " през 2022 година, като тогава също се е появил в консорциум и в екипа му е влизал и някогашният италиански министър председател Масимо Д`Алема. После се появява и като искащ да придобие и върне към живот петролна мощ и в Кюрасао след повдигането на глобите против Венецуела през 2023 година, като през юли 2024 година афишира, че е наела терминал и рафинерия на острова.
Другият спряган участник не е изключително прочут състезател. DL Hudson е учредена 2016 година в Лондон, като в началото се е казвала Dealoil. По данни от NorthData и английския търговски указател тя има едвам 12 млн. паунда оборот за 2023 година През октомври е вписан залог върху компанията в интерес на National Bank of Egypt, с която е контрактувано 9.5 млн. $ финансиране. Като неин главен притежател е посочено Rektron Aq Limited, което е част от Rektron Group Inc. от Ванкувър, Канада. Тя напълно неотдавна е листвана в Канада и Франкфурт, като през септември посредством IPO е набрала 5 млн. $. Понастоящем има пазарна капитализация от под 100 млн. $. Най-големи акционери преди излизането на борсата са Nile Flow Limited и английското Callan Partners Limited. След това делът им леко пада, само че първото остава с малко под 50% - за негов краен притежател е посочено фамилията на Суапнил Мокаши - индиец, основан в Хонконг, който преди време е работил в DL Hudson като брокер. Callan Partners Limited пък се има от изпълнителния шеф на DL Hudson Санджив Шах Толиа.
Според представянето на Rektron задачата ѝ е да влага в компании, занимаващи се с борсови артикули. Като основен изпълнителен шеф на компанията е посочен Рикардо Фиеликс. Притежава и DHL Istros, посредством което управлява хранилища за горива по Дунав, които неотдавна е продало за 36 млн. $, както и сдружение в Германия. Според докладите ѝ за 2023 година има малко над 250 млн. $ активи и под 10 млн. $ кеш. Оборотът ѝ е към 2 милиарда $ оборот и осъществя 12.9 млн. $ оперативна облага.
Любопитно е, че съгласно проспекта за излизане на борсата на Rektron още тогава дъщерното ѝ DL Hudson има внушителен офис в България и ползи в страната. Там се споделя, че след IPO-то компанията ще разиска дали да сътвори взаимно сдружение с българска петролна компания, с цел да наем склад за горива във Варна с 30 000 метрични тона потенциал. Така тя счита да се нарежда по-стабилно на Балканите, като внася бензин и дизел от Централна Азия през Черно море. Изглежда обаче в този момент апетитите са много станали много по-големи.
Дългоочакваната договорка
" Лукойл " разгласи, че може да продаде активите си в България в края на предходната година. Тогава от съветската компания оповестиха, че се разискват разнообразни варианти и те ще бъдат оценени благодарение на интернационалните консултанти. В последните няколко месеца от бранша разясниха, че има datа room и shortlist с претенденти. Основните сюжети предвиждаха стратегически вложител, офшорна компания или фонд. Решение се очакваше след изборите в България и Съединени американски щати.
Основен минус беше слабият интерес от страна на стратегически вложители заради местоположението на рафинерията и компликациите по снабдяването й с петрол, зеления преход и нужните вложения в тази посока, както и нормалния отрицателен марж на облагата в рафинирането. Логичните претенденти бяха от Изток, като казахстанската KazMunayGas, притежател на румънската Rompetrol, и азербайджанската Socar, която има голяма рафинерия в Турция, бяха измежду споменаваните имена, като съгласно информацията в FT те са били в shortlist-а, както и турската група Opet.
Златната компания
За 2023 година " Лукойл Нефтохим Бургас " има 8.6 милиарда лева доходи, като компанията е най-голямата в страната. От началото на 2023 година рафинерията спря работата си на ишлеме за дъщерното на съветската група Lukoil Benelux и трансферира икономическата си активност и облагите си назад в България. До това се стигна, откакто през есента на 2022 година " Лукойл Нефтохим Бургас " даде обещание на служебното държавно управление да заплати огромни налози в България, в случай че се позволи от Брюксел износът на артикули от рафинерията по време на дадената на страната дерогация. Печалбата на компанията е 203.6 млн. лева
Другата огромна компания от групата - търговецът на едро и дребно " Лукойл България ", също регистрира висока облага 128 млн. лева, а приходите са 6.3 милиарда лева
Източник: Капитал
По информация на английската медиа проектът е договорката да се подписа до края на годината, само че даже и това да стане, поради нужните регулаторни утвърждения тя няма по какъв начин да бъде финализирана толкоз скоро. От обявата на FT излиза наяве, че за желан покупател е определен консорциум сред Oryx Global, следена от катарския предприемач Ганим бин Саад ал Саад и основания в Лондон търговец на борсови артикули DL Hudson.
Лукойл Нефтохим България АД Източник: Zonanews За натиска откъм българските управляващи " Лукойл " да напусне страната след началото на войната в Украйна се знае от дълго време, като епизодично се появяват клюки и неофициални информации за евентуални купувачи, само че това е първата по-солидна обява за съответен интерес и прогрес в процедурата.
Кои са купувачите
Според обществената информация 60-годишният Ганим бин Саад ал Саад в предишното е заемал разнообразни обществени постове в емирството. Включително е бил и консултант на премиера по ръководството на държавния фонд на богатата на нефт страна. Паралелно с това обаче той развива и личен бизнес, като главната шапка на начинанията му е Ghanim Bin Saad Al Saad & Sons Holdings (GSSG) Group. Тя има участия в разнородни браншове, имала е Rizon Air - първия частен авиопревозвач в Близкия Изток, закрит през 2016 година Напоследък очевидно има вкус и за опортюнистични вложения в областта на горивата. Според медийни изявления Саад е имал интерес към продажбата и на италианската рафинерия на " Лукойл " през 2022 година, като тогава също се е появил в консорциум и в екипа му е влизал и някогашният италиански министър председател Масимо Д`Алема. После се появява и като искащ да придобие и върне към живот петролна мощ и в Кюрасао след повдигането на глобите против Венецуела през 2023 година, като през юли 2024 година афишира, че е наела терминал и рафинерия на острова.
Другият спряган участник не е изключително прочут състезател. DL Hudson е учредена 2016 година в Лондон, като в началото се е казвала Dealoil. По данни от NorthData и английския търговски указател тя има едвам 12 млн. паунда оборот за 2023 година През октомври е вписан залог върху компанията в интерес на National Bank of Egypt, с която е контрактувано 9.5 млн. $ финансиране. Като неин главен притежател е посочено Rektron Aq Limited, което е част от Rektron Group Inc. от Ванкувър, Канада. Тя напълно неотдавна е листвана в Канада и Франкфурт, като през септември посредством IPO е набрала 5 млн. $. Понастоящем има пазарна капитализация от под 100 млн. $. Най-големи акционери преди излизането на борсата са Nile Flow Limited и английското Callan Partners Limited. След това делът им леко пада, само че първото остава с малко под 50% - за негов краен притежател е посочено фамилията на Суапнил Мокаши - индиец, основан в Хонконг, който преди време е работил в DL Hudson като брокер. Callan Partners Limited пък се има от изпълнителния шеф на DL Hudson Санджив Шах Толиа.
Според представянето на Rektron задачата ѝ е да влага в компании, занимаващи се с борсови артикули. Като основен изпълнителен шеф на компанията е посочен Рикардо Фиеликс. Притежава и DHL Istros, посредством което управлява хранилища за горива по Дунав, които неотдавна е продало за 36 млн. $, както и сдружение в Германия. Според докладите ѝ за 2023 година има малко над 250 млн. $ активи и под 10 млн. $ кеш. Оборотът ѝ е към 2 милиарда $ оборот и осъществя 12.9 млн. $ оперативна облага.
Любопитно е, че съгласно проспекта за излизане на борсата на Rektron още тогава дъщерното ѝ DL Hudson има внушителен офис в България и ползи в страната. Там се споделя, че след IPO-то компанията ще разиска дали да сътвори взаимно сдружение с българска петролна компания, с цел да наем склад за горива във Варна с 30 000 метрични тона потенциал. Така тя счита да се нарежда по-стабилно на Балканите, като внася бензин и дизел от Централна Азия през Черно море. Изглежда обаче в този момент апетитите са много станали много по-големи.
Дългоочакваната договорка
" Лукойл " разгласи, че може да продаде активите си в България в края на предходната година. Тогава от съветската компания оповестиха, че се разискват разнообразни варианти и те ще бъдат оценени благодарение на интернационалните консултанти. В последните няколко месеца от бранша разясниха, че има datа room и shortlist с претенденти. Основните сюжети предвиждаха стратегически вложител, офшорна компания или фонд. Решение се очакваше след изборите в България и Съединени американски щати.
Основен минус беше слабият интерес от страна на стратегически вложители заради местоположението на рафинерията и компликациите по снабдяването й с петрол, зеления преход и нужните вложения в тази посока, както и нормалния отрицателен марж на облагата в рафинирането. Логичните претенденти бяха от Изток, като казахстанската KazMunayGas, притежател на румънската Rompetrol, и азербайджанската Socar, която има голяма рафинерия в Турция, бяха измежду споменаваните имена, като съгласно информацията в FT те са били в shortlist-а, както и турската група Opet.
Златната компания
За 2023 година " Лукойл Нефтохим Бургас " има 8.6 милиарда лева доходи, като компанията е най-голямата в страната. От началото на 2023 година рафинерията спря работата си на ишлеме за дъщерното на съветската група Lukoil Benelux и трансферира икономическата си активност и облагите си назад в България. До това се стигна, откакто през есента на 2022 година " Лукойл Нефтохим Бургас " даде обещание на служебното държавно управление да заплати огромни налози в България, в случай че се позволи от Брюксел износът на артикули от рафинерията по време на дадената на страната дерогация. Печалбата на компанията е 203.6 млн. лева
Другата огромна компания от групата - търговецът на едро и дребно " Лукойл България ", също регистрира висока облага 128 млн. лева, а приходите са 6.3 милиарда лева
Източник: Капитал
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ