Гърция ще воюва с Русия още точно година
Руската дипломатическа задача съобщи: връзките сред Русия и Гърция са мъртви, всички контакти са замразени. Гръцкият министър председател Мицотакис даже счита, че страната му е във война, съдейки по подтекста, тя е с Русия. Как стана по този начин, че до неотдавна другарска Гърция зае коренно антируска позиция? И какъв брой дълго е подготвена да се „ бори “?
След 2014 година всички повече или по-малко другарски настроени страни от Европейски Съюз можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Австрия, Унгария, Словакия (при предходното правителство), Хърватия, Гърция - това е краят на пръстите. Вярно, имаше още другарски Кипър, само че и там живеят гърци.
Сега другари не останаха, Европейската комисия следи прецизно за това. Единственото изключение е унгарският министър председател Виктор Орбан, ненавиждан от същата тази Европейска комисия, само че той е на първо място другар на себе си.
Австрия заема твърда позиция във връзка с специфичната интервенция на въоръжените сили на РФ, само че не се пробва да изпревари парния локомотив на Брюксел и не отхвърля разговор с Москва. Канцлерът Карл Нехамер даже отлетя за Русия за диалог лице в лице с Владимир Путин. Възможно е той да е определен за „ делегат “ в Европейски Съюз, като се концентрира върху обстоятелството, че президентът на Русия приказва свободно немски език.
Кипър още веднъж не припомня за себе си и не демонстрира самодейност, всъщност просто подпечатва всички антируски планове на Европейски Съюз. Вярно е, че кипърците въпреки всичко се разпалиха против концепцията за възбрана за закупуване на недвижими парцели от руснаци в Европейския съюз - това щеше да им коства изключително скъпо.
В Словакия всичко се усложни след промяната на властта там през 2020 година и в този момент тя, Хърватия и Гърция получиха специфичната чест да бъдат два пъти включени в съветския лист на неприятелските страни - първо като част от Европейски Съюз, а по-късно персонално (с по-строга присъда, по този начин да се каже).
Гърците бяха впечатлени (съдейки по реакцията в гръцките медии). А още по-впечатлени бяха от изявлението на съветския дипломат в Атина Андрей Маслов. Той съобщи, че връзките сред двете страни са изцяло разрушени, всяко съдействие сред тях е прекратено, даже няма контакти.
Някои елини, които считат, че връзките с Русия са значими за Гърция (по разнообразни аргументи - от стопански до исторически), бяха смутени от това. Други бяха възмутени от забележката на Маслов " Русия в никакъв случай не е правила нищо неприятно за Гърция ". Русофобският мейнстрийм изрично не е склонен с това.
Фактът, че Гърция съумя да получи самостоятелност, е решаваща заслуга на Русия. Всъщност първият държател на Гърция - Йоан Каподистрия - преди този момент е бил началник на външното министерство на Руската империя. Но държавната агитация в този момент се гради върху обстоятелството, че сме помогнали на гърците погрешно и в несъответствуващ миг, заради което доста елини дават живота си.
Що се отнася до „ гибелта на връзките “, Маслов не драматизира, както си мислеха някои, а изложи медицински факт. Сътрудничество, контакти и впрочем - всичко това стана невероятно даже механически, откакто Атина извърши всеобщо експулсиране на съветски дипломати. Същото направиха и други страни от Европейски Съюз, чието население бе несъмнено от социологическото проучване на Европейската комисия като най-вече проруско настроено.
Именно за тази стъпка Атина получи специфичната чест да стане два пъти враждебна. Но като цяло те дадоха повече от задоволително аргументи за това, в това число и през последната седмица. Тази седмица гръцкият министър председател Кирякос Мицотакис разгласи изпращането на тридесет бойни машини на пехотата в Украйна и даде на американците достъп до пристанището на Александруполис, с цел да опрости логистиката на доставката на американски оръжия за ВСУ.
Друго нещо е, че Мицотакис през цялото време зае радикална, „ ястребова “ позиция във връзка с специфичната интервенция на въоръжените сили на Руската федерация. И той не се поколеба даже когато проруските гърци излязоха на митинги, трансформирали се в стачки в местата за изпращане на оръжия (тоест в пристанищата).
Най-голямата опозиционна партия СИРИЗА към момента се пробва да стачкува. В последното изказване за бронираните транспортни средства те настрана подчертаха " немислимостта ", че " гръцкият народ е научил тази вест от немския канцлер ".
До огромна степен е сходна обстановката в България, където също има доста проруски настроени хора и където държавното управление падна. Но Мицотакис седи крепко на стола си, неговата партия “Нова демокрация” победи СИРИЗА с огромна преднина на последните избори и след това видимо „ стегна винтовете “ в региона на свободата на словото – толкоз осезаемо, че се видя даже в Брюксел.
Например в неговото държавно управление има няколко крайнодесни политици, един от които е министърът развиването Спиридон-Адонис Георгиадис, който е и заместител на Мицотакис от партията.Радикалните националисти на власт са нещо, което Европейският съюз е подготвен да търпи единствено при положение на изцяло лоялни държавни управления, като да вземем за пример в балтийските страни.
Но в случай че управляващите на тази или онази страна имат в това време евроскептицизъм или проруски настройки, те ще стартират да ги санкционират и дамгосват за възобновление на нацизма. Абсолютно същото е и с Гърция, макар че нейните звезди са доста по-радикални, в сравнение с да вземем за пример в Унгария.
Би било комфортно и даже красиво да се изясни политиката на Мицотакис със благосклонностите към неонацистите от разрушения в Мариупол батальон „ Азов “, още повече че в него има (или по-скоро имаше) етнически гърци, които Зеленски предложения да беседват с него посредством видео връзка пред гръцкия парламент. Поради това левицата напусна заседателната зала, а сътрудниците на Мицотакис резервираха арийско хладнокръвие.
Но в реалност Мицотакис не е неонацист. Той е ослепителен представител на актуалната гръцка аристокрация, попаднала под въздействието на англосаксонците и заклела се във честност на глобализма. Баща му също е бил министър-председател и водач на доста буржоазната “Нова демокрация”, обичайно насочена към Лондон, а от известно време и към Вашингтон.
Животът му не постоянно е бил карнавал: сегашният министър председател е роден под домакински арест. По подигравка на ориста фамилията му се избавя от режима на " черните полковници ", като бяга от страната с помощта на помощта на историческия и сегашен зложелател - Турция. Но след първото идване на власт преди съвсем половин век, тя заема геополитическата позиция, в която се намира в този момент - тежка борба сред Москва в стеснен съюз под управлението на Мицотакис-старши с британците и под управлението на Мицотакис-младши, приключил Станфорд и Харвард, с американците.
„ Трябва да повторим, че жителите схващат, че сме във война, Европа е във война “, споделя в този момент Мицотакис-младши, което значи, че хората ще би трябвало да понесат следствията от борбата с Русия. Тоест, даже на равнище самопозициониране, той не „ оказва помощ на Украйна да отблъсне съветската експанзия “, както малко по-умерените държавни управления в Европейски Съюз. Той е във война с Русия.
Той ще се „ бие” с нас тъкмо още една година – до идващите избори, които “Нова демокрация” най-вероятно ще загуби от обединението на левите сили.
Не би трябвало да мислите, че Мицотакис като министър-председател е извънредно унищожителен, той не е подобен. Той организира нужна миграционна промяна, овладя радикалите, притегли спомагателни вложения в страната и сполучливо направлява ограниченията по време на пандемията. Но би трябвало да се случи знамение, тъй че Гърция, подвластна от туризма и пазара на услуги, след пандемията и „ войната “ да не гласоподава за левите сили, чийто авангард – СИРИЗА – изрично не желае да се „ бори “ с Русия.
Той ще стои в окопите и няма да стърчи. Единствено ще предава заповедите на централата в Брюксел. Предишният министър председател – Алексис Ципрас СИРИЗА – беше толкоз коренен в опозицията, че даже чакаха да напусне Европейски Съюз и НАТО или най-малкото да докара до разпад на еврозоната. По отношение на Русия той се държеше обичайно, само че във всичко, което се отнасяше до освобождението от атлантическите отговорности, бързо се прегъна.
Икономическата действителност е, че без директната помощ на Брюксел не са вероятни никакви обществени планове в Гърция – както тези, които СИРИЗА е замислила, по този начин и всевъзможни други. Всеизвестната поговорка, че в Гърция има всичко, не е вярна. Най-малкото тя няма пари и затова няма избор във връзка с външната политика.
Но в случай че Мицотакис в действителност си тръгне след година, гърците най-малко ще се отърват от шизофренията. Защото организират военни учения със сюжет нахлуване от Турция, а държавното управление им води война, става известно, с Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
След 2014 година всички повече или по-малко другарски настроени страни от Европейски Съюз можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Австрия, Унгария, Словакия (при предходното правителство), Хърватия, Гърция - това е краят на пръстите. Вярно, имаше още другарски Кипър, само че и там живеят гърци.
Сега другари не останаха, Европейската комисия следи прецизно за това. Единственото изключение е унгарският министър председател Виктор Орбан, ненавиждан от същата тази Европейска комисия, само че той е на първо място другар на себе си.
Австрия заема твърда позиция във връзка с специфичната интервенция на въоръжените сили на РФ, само че не се пробва да изпревари парния локомотив на Брюксел и не отхвърля разговор с Москва. Канцлерът Карл Нехамер даже отлетя за Русия за диалог лице в лице с Владимир Путин. Възможно е той да е определен за „ делегат “ в Европейски Съюз, като се концентрира върху обстоятелството, че президентът на Русия приказва свободно немски език.
Кипър още веднъж не припомня за себе си и не демонстрира самодейност, всъщност просто подпечатва всички антируски планове на Европейски Съюз. Вярно е, че кипърците въпреки всичко се разпалиха против концепцията за възбрана за закупуване на недвижими парцели от руснаци в Европейския съюз - това щеше да им коства изключително скъпо.
В Словакия всичко се усложни след промяната на властта там през 2020 година и в този момент тя, Хърватия и Гърция получиха специфичната чест да бъдат два пъти включени в съветския лист на неприятелските страни - първо като част от Европейски Съюз, а по-късно персонално (с по-строга присъда, по този начин да се каже).
Гърците бяха впечатлени (съдейки по реакцията в гръцките медии). А още по-впечатлени бяха от изявлението на съветския дипломат в Атина Андрей Маслов. Той съобщи, че връзките сред двете страни са изцяло разрушени, всяко съдействие сред тях е прекратено, даже няма контакти.
Някои елини, които считат, че връзките с Русия са значими за Гърция (по разнообразни аргументи - от стопански до исторически), бяха смутени от това. Други бяха възмутени от забележката на Маслов " Русия в никакъв случай не е правила нищо неприятно за Гърция ". Русофобският мейнстрийм изрично не е склонен с това.
Фактът, че Гърция съумя да получи самостоятелност, е решаваща заслуга на Русия. Всъщност първият държател на Гърция - Йоан Каподистрия - преди този момент е бил началник на външното министерство на Руската империя. Но държавната агитация в този момент се гради върху обстоятелството, че сме помогнали на гърците погрешно и в несъответствуващ миг, заради което доста елини дават живота си.
Що се отнася до „ гибелта на връзките “, Маслов не драматизира, както си мислеха някои, а изложи медицински факт. Сътрудничество, контакти и впрочем - всичко това стана невероятно даже механически, откакто Атина извърши всеобщо експулсиране на съветски дипломати. Същото направиха и други страни от Европейски Съюз, чието население бе несъмнено от социологическото проучване на Европейската комисия като най-вече проруско настроено.
Именно за тази стъпка Атина получи специфичната чест да стане два пъти враждебна. Но като цяло те дадоха повече от задоволително аргументи за това, в това число и през последната седмица. Тази седмица гръцкият министър председател Кирякос Мицотакис разгласи изпращането на тридесет бойни машини на пехотата в Украйна и даде на американците достъп до пристанището на Александруполис, с цел да опрости логистиката на доставката на американски оръжия за ВСУ.
Друго нещо е, че Мицотакис през цялото време зае радикална, „ ястребова “ позиция във връзка с специфичната интервенция на въоръжените сили на Руската федерация. И той не се поколеба даже когато проруските гърци излязоха на митинги, трансформирали се в стачки в местата за изпращане на оръжия (тоест в пристанищата).
Най-голямата опозиционна партия СИРИЗА към момента се пробва да стачкува. В последното изказване за бронираните транспортни средства те настрана подчертаха " немислимостта ", че " гръцкият народ е научил тази вест от немския канцлер ".
До огромна степен е сходна обстановката в България, където също има доста проруски настроени хора и където държавното управление падна. Но Мицотакис седи крепко на стола си, неговата партия “Нова демокрация” победи СИРИЗА с огромна преднина на последните избори и след това видимо „ стегна винтовете “ в региона на свободата на словото – толкоз осезаемо, че се видя даже в Брюксел.
Например в неговото държавно управление има няколко крайнодесни политици, един от които е министърът развиването Спиридон-Адонис Георгиадис, който е и заместител на Мицотакис от партията.Радикалните националисти на власт са нещо, което Европейският съюз е подготвен да търпи единствено при положение на изцяло лоялни държавни управления, като да вземем за пример в балтийските страни.
Но в случай че управляващите на тази или онази страна имат в това време евроскептицизъм или проруски настройки, те ще стартират да ги санкционират и дамгосват за възобновление на нацизма. Абсолютно същото е и с Гърция, макар че нейните звезди са доста по-радикални, в сравнение с да вземем за пример в Унгария.
Би било комфортно и даже красиво да се изясни политиката на Мицотакис със благосклонностите към неонацистите от разрушения в Мариупол батальон „ Азов “, още повече че в него има (или по-скоро имаше) етнически гърци, които Зеленски предложения да беседват с него посредством видео връзка пред гръцкия парламент. Поради това левицата напусна заседателната зала, а сътрудниците на Мицотакис резервираха арийско хладнокръвие.
Но в реалност Мицотакис не е неонацист. Той е ослепителен представител на актуалната гръцка аристокрация, попаднала под въздействието на англосаксонците и заклела се във честност на глобализма. Баща му също е бил министър-председател и водач на доста буржоазната “Нова демокрация”, обичайно насочена към Лондон, а от известно време и към Вашингтон.
Животът му не постоянно е бил карнавал: сегашният министър председател е роден под домакински арест. По подигравка на ориста фамилията му се избавя от режима на " черните полковници ", като бяга от страната с помощта на помощта на историческия и сегашен зложелател - Турция. Но след първото идване на власт преди съвсем половин век, тя заема геополитическата позиция, в която се намира в този момент - тежка борба сред Москва в стеснен съюз под управлението на Мицотакис-старши с британците и под управлението на Мицотакис-младши, приключил Станфорд и Харвард, с американците.
„ Трябва да повторим, че жителите схващат, че сме във война, Европа е във война “, споделя в този момент Мицотакис-младши, което значи, че хората ще би трябвало да понесат следствията от борбата с Русия. Тоест, даже на равнище самопозициониране, той не „ оказва помощ на Украйна да отблъсне съветската експанзия “, както малко по-умерените държавни управления в Европейски Съюз. Той е във война с Русия.
Той ще се „ бие” с нас тъкмо още една година – до идващите избори, които “Нова демокрация” най-вероятно ще загуби от обединението на левите сили.
Не би трябвало да мислите, че Мицотакис като министър-председател е извънредно унищожителен, той не е подобен. Той организира нужна миграционна промяна, овладя радикалите, притегли спомагателни вложения в страната и сполучливо направлява ограниченията по време на пандемията. Но би трябвало да се случи знамение, тъй че Гърция, подвластна от туризма и пазара на услуги, след пандемията и „ войната “ да не гласоподава за левите сили, чийто авангард – СИРИЗА – изрично не желае да се „ бори “ с Русия.
Той ще стои в окопите и няма да стърчи. Единствено ще предава заповедите на централата в Брюксел. Предишният министър председател – Алексис Ципрас СИРИЗА – беше толкоз коренен в опозицията, че даже чакаха да напусне Европейски Съюз и НАТО или най-малкото да докара до разпад на еврозоната. По отношение на Русия той се държеше обичайно, само че във всичко, което се отнасяше до освобождението от атлантическите отговорности, бързо се прегъна.
Икономическата действителност е, че без директната помощ на Брюксел не са вероятни никакви обществени планове в Гърция – както тези, които СИРИЗА е замислила, по този начин и всевъзможни други. Всеизвестната поговорка, че в Гърция има всичко, не е вярна. Най-малкото тя няма пари и затова няма избор във връзка с външната политика.
Но в случай че Мицотакис в действителност си тръгне след година, гърците най-малко ще се отърват от шизофренията. Защото организират военни учения със сюжет нахлуване от Турция, а държавното управление им води война, става известно, с Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ