Росатом не вижда проблем да финансира АЕЦ Белене
Руската държавна корпорация " Росатом " е открита за опцията да взе участие във финансирането на АЕЦ " Белене ", в случай че нуклеарният план бъде обновен, съобщи в сряда Вадим Титов, шеф на " Росатом Международна мрежа " за Централна Европа.
Преди две седмици, след среща на представители на " Росатом " с премиера Бойко Борисов, енергийният министър Теменужка Петкова сподели, че не е изключена опцията " Росатом " да бъде поканена като вложител в спрения от март 2012 година нуклеарен план, по който " Росатом " създаде два реактора и цялото съоръжение се чака да е налично до края на годината на площадката на замразената атомна централа край Белене. Дотогава би трябвало да е ясно и решението на държавното управление дали ще възобнови нуклеарния план и какви ще са изискванията за това. Екип на Българска академия на науките приготви за задачата отчет дали България има потребност от нова нуклеарна мощ, който по информация на Mediapool е позитивен, а сега се изглаждат единствено разногласията за това дали планът може да е жизнерадостен в изискванията на изцяло либерализиран пазар, какъвто се чака да има у нас най-рано след пет години.
Представителят на " Росатом " Вадим Титов разяснява опциите за съветско финансиране на " Белене " по модела на унгарската АЕЦ " Пакш 2 ", за чието създаване Русия е подготвена да отпусне заем от 12 милиарда евро с утвърждението на Европейската комисия.
Руснаците чакат скорошно решение и тогава ще предложат своите варианти
" Често казано, не желая да вземам позиция и да дават препоръки на българското държавно управление, което разполага с нужната експертиза в бранша. Очакваме от българското държавно управление скоро да вземе решение за ориста на АЕЦ " Белене ". " Росатом " употребява разнообразни разновидности за създаване на нуклеарни блокове по свои технологии съгласно потребностите на страните, с които работи. Вариантът за финансиране на нуклеарна централа по модела АЕЦ " Пакш 2 ", който бе утвърден от Еврокомисията, на процедура може да бъде прибавен във всяка една европейска страна. Но решението е напълно на българското държавно управление. " Росатом " може да предложи свои решения, когато настане времето за това ", разяснява Титов пред публицисти по време на полемика, отдадена на нуклеарната енергетика и проведена от сп. " Ютилитис ".
" Росатом ", която бе утвърдена за реализатор на АЕЦ " Белене " от кабинета " Станишев ", оферираше да финансира плана още през 2010 година Години преди този момент в съветския държавен бюджет беше написан заем за 3.8 милиарда евро за АЕЦ " Белене ", за чието изграждане съветската компания искаше близо 4 милиарда евро, само че сумата не включваше инфлацията и редица други условия. Пълната стойност на плана към момента се прави оценка на 20 милиарда евро, за които първият кабинет на ГЕРБ разгласи, че не може да обезпечи финансиране, не се нае да вземе заем от руснаците и приключи плана.
След това обаче " Росатом " осъди НЕК да заплати поръчаното съоръжение и държавният бюджет отпусна близо 1.23 милиарда лева на държавната електрическа компания да заплати за реакторите. С това сумата, вложена в нуклеарния план, стана 3 милиарда лева, а в този момент третото държавно управление на ГЕРБ търси способи да оползотвори оборудването. Поръчан на Българска академия на науките за над 2 млн. лева разбор за потребността от нова нуклеарна мощ бе направен и показан на Теменужка Петкова, която разгласи само, че съгласно документа към 2030 година страната ни ще има потребност от нови енергийни мощности.
Българска академия на науките: АЕЦ " Белене " е нужна, само че може да има проблем със свободния пазар
По информация на Mediapool отчетът установи, че страната ни има потребност от нова АЕЦ, защото поради новите екоизисквания на Брюксел към излъчванията на въглищните централи до 2030 година старите Топлоелектрическа централа у нас ще би трябвало да бъдат закрити и ще могат да работят само така наречен американски централи – " Марица Изток " 1 и 3, само че не е ясно до каква степен цените им ще са конкурентни на пазара. Анализът на Българска академия на науките удостоверява изчисленията за цената на тока от АЕЦ " Белене ", направени от английската банка " Ейч Ес Би Си " (HSBC) по поръчка на първия кабинет на Бойко Борисов. Тя ще е 72-74 евро за мегаватчас, настояват осведомени с отчета. Потвърждава се и цената на нуклеарния градеж като единствените подозрения са за изискванията за обезпечаване на финансирането и дали електрическата енергия ще може да се осъществя на свободния пазар, защото заявяваната нееднократно от държавното управление позиция е, че няма да се подсигурява изкупуване на тока от АЕЦ " Белене " посредством дълготрайни контракти.
" За всеки нуклеарен план е от значимо значение да се реши възвръщаемостта на направената инвестиция през цената на създаваната сила, оперативните разноски и възможните пазари ", разяснява по време на полемиката Тим Йео, ръководител на европейската организация за наблюдаване на нови нуклеарни мощности " Ню Нюклиър Уоч Юръп ". По думите му практиката сочи, че новите нуклеарни мощности имат високи финансови разноски и по тази причина не са доста привлекателни за финансовите институции.
Представителят на Унгария в плана за градежа на АЕЦ " Пакш 2 " проф. доктор Атила Асоди пък разяснява, че анализът за потребността от АЕЦ " Белене " би трябвало да става в подтекста на развиването на граничната електропреносна мрежа и възможното решение за обновяване на градежа би трябвало да се вземе в полемика даже с съперниците на нуклеарната енергетика и на огромните енергийни мощности, дружно със прилежащите страни и Европейската комисия. " За нуклеарните мощности финансирането е от основна значимост и има доста аспекти на обезпечаването на средствата ", уточни Асоди. Според него конфигурираните към този момент над 1 млн. МВ мощности в Европа и реализиращите се нови планове са изцяло задоволителни за покриване на потребностите на енергийната система на Евросъюза.
Според енергийния специалист Любомир Денчев обаче е неверно да се провят разбори единствено на база конфигурирани мощности. От уравнението би трябвало да се извадят загубите по преноса, които са към 7.8 на 100, разполагаемите мощности, които се задействат единствено при потребност в пиково ползване, и по този начин действително употребяваните енергийни мощности са по-малко и даже съгласно разбор на Световната банка в Европа има дефицит на 110 хиляди МВ мощности, уточни Денчев.
" За АЕЦ " Белене " е значимо да се вземат експертните отзиви и да се излезе от това безвремие на плана. Доколкото разбори за него се вършат от към 50 години, а се работи от близо 30 години, това е прекомерно множко време за един план ", разяснява Славчо Нейков, шеф на Института за енергиен мениджмънт.
Малки модулни реактори като опция
В рамките на полемиката се повдигна тематиката с опциите за инсталиране на дребни модулни реактори в страната, които са гъвкави, могат да употребяват отработено нуклеарно гориво и по този начин се взема решение както казусът с нуклеарните боклуци, по този начин и с балансирането на възобновимите енергийни източници. Според Янко Янков, шеф на Програмата за ръководство на нуклеарните познания в Международната организация за атомна сила (МААЕ), това е едно новаторско решение, което може да се приложи у нас. Той даде образец с Китай, където сега се зарежда с гориво подобен модулен реактор и страната е възнамерявала да размени въглищните си централи тъкмо с такива дребни нуклеарни мощности. Янков обаче призна, че тази технология за момента среща регулаторни проблеми в Европа.
Асоди предизвести, че е значимо да се реши рискът от модулните реактори, защото технологията към момента е пробна, надалеч е от промишлена реализация, скъпа е и би трябвало да се види дали е конкурентна на пазара на електрическа енергия. Според него огромната нуклеарна мощ носи спестовност от мащаба, с което обаче Янков не се съгласи.
Други енергийни специалисти също разясниха, че дребните модулни реактори не са алтернатива за България поради цената им и преди изобщо да се мисли в тази тенденция е значимо технологията да влезе в регулация, тъй като не може ей по този начин да се строят нуклеарни мощности без нужните гаранции за сигурност и отбрана на популацията.
Според други експерти добре е да се прегледа опцията за потреблението у нас на реакторите на бързи неутрони, какъвто предходната есен проработи в съветската Белоярска АЕЦ, чийто топлоносител е течен натрий и в който може да се изгарят високорадиоактивни боклуци за производството на електрическа енергия. Такъв може да се построи на площадката на АЕЦ " Козлодуй " вместо планувания VІІ блок там и да се изгарят създаваните от работещите V и VІ блок боклуци, вместо да се търси къде да се преработват те и след това да се съхраняват, разяснява пред Mediapool Жаклен Коен, ръководител на съвета на шефовете на АЕЦ " Козлодуй ".
Управляващият сътрудник на " Денкщат България " Боян Рашев пък разяснява, че не би трябвало да се опълчват другите типове сила една на друга и изключително въглищните на нуклеарните централи. По думите му единствено подобаващият баланс на силата от разнообразни източници и постигането евтино на тока може да решат екологичните проблеми, тъй като когато силата е скъпа, хората постоянно ще намират метод да употребяват евтини и замърсяващи енергоизточници.
Преди две седмици, след среща на представители на " Росатом " с премиера Бойко Борисов, енергийният министър Теменужка Петкова сподели, че не е изключена опцията " Росатом " да бъде поканена като вложител в спрения от март 2012 година нуклеарен план, по който " Росатом " създаде два реактора и цялото съоръжение се чака да е налично до края на годината на площадката на замразената атомна централа край Белене. Дотогава би трябвало да е ясно и решението на държавното управление дали ще възобнови нуклеарния план и какви ще са изискванията за това. Екип на Българска академия на науките приготви за задачата отчет дали България има потребност от нова нуклеарна мощ, който по информация на Mediapool е позитивен, а сега се изглаждат единствено разногласията за това дали планът може да е жизнерадостен в изискванията на изцяло либерализиран пазар, какъвто се чака да има у нас най-рано след пет години.
Представителят на " Росатом " Вадим Титов разяснява опциите за съветско финансиране на " Белене " по модела на унгарската АЕЦ " Пакш 2 ", за чието създаване Русия е подготвена да отпусне заем от 12 милиарда евро с утвърждението на Европейската комисия.
Руснаците чакат скорошно решение и тогава ще предложат своите варианти
" Често казано, не желая да вземам позиция и да дават препоръки на българското държавно управление, което разполага с нужната експертиза в бранша. Очакваме от българското държавно управление скоро да вземе решение за ориста на АЕЦ " Белене ". " Росатом " употребява разнообразни разновидности за създаване на нуклеарни блокове по свои технологии съгласно потребностите на страните, с които работи. Вариантът за финансиране на нуклеарна централа по модела АЕЦ " Пакш 2 ", който бе утвърден от Еврокомисията, на процедура може да бъде прибавен във всяка една европейска страна. Но решението е напълно на българското държавно управление. " Росатом " може да предложи свои решения, когато настане времето за това ", разяснява Титов пред публицисти по време на полемика, отдадена на нуклеарната енергетика и проведена от сп. " Ютилитис ".
" Росатом ", която бе утвърдена за реализатор на АЕЦ " Белене " от кабинета " Станишев ", оферираше да финансира плана още през 2010 година Години преди този момент в съветския държавен бюджет беше написан заем за 3.8 милиарда евро за АЕЦ " Белене ", за чието изграждане съветската компания искаше близо 4 милиарда евро, само че сумата не включваше инфлацията и редица други условия. Пълната стойност на плана към момента се прави оценка на 20 милиарда евро, за които първият кабинет на ГЕРБ разгласи, че не може да обезпечи финансиране, не се нае да вземе заем от руснаците и приключи плана.
След това обаче " Росатом " осъди НЕК да заплати поръчаното съоръжение и държавният бюджет отпусна близо 1.23 милиарда лева на държавната електрическа компания да заплати за реакторите. С това сумата, вложена в нуклеарния план, стана 3 милиарда лева, а в този момент третото държавно управление на ГЕРБ търси способи да оползотвори оборудването. Поръчан на Българска академия на науките за над 2 млн. лева разбор за потребността от нова нуклеарна мощ бе направен и показан на Теменужка Петкова, която разгласи само, че съгласно документа към 2030 година страната ни ще има потребност от нови енергийни мощности.
Българска академия на науките: АЕЦ " Белене " е нужна, само че може да има проблем със свободния пазар
По информация на Mediapool отчетът установи, че страната ни има потребност от нова АЕЦ, защото поради новите екоизисквания на Брюксел към излъчванията на въглищните централи до 2030 година старите Топлоелектрическа централа у нас ще би трябвало да бъдат закрити и ще могат да работят само така наречен американски централи – " Марица Изток " 1 и 3, само че не е ясно до каква степен цените им ще са конкурентни на пазара. Анализът на Българска академия на науките удостоверява изчисленията за цената на тока от АЕЦ " Белене ", направени от английската банка " Ейч Ес Би Си " (HSBC) по поръчка на първия кабинет на Бойко Борисов. Тя ще е 72-74 евро за мегаватчас, настояват осведомени с отчета. Потвърждава се и цената на нуклеарния градеж като единствените подозрения са за изискванията за обезпечаване на финансирането и дали електрическата енергия ще може да се осъществя на свободния пазар, защото заявяваната нееднократно от държавното управление позиция е, че няма да се подсигурява изкупуване на тока от АЕЦ " Белене " посредством дълготрайни контракти.
" За всеки нуклеарен план е от значимо значение да се реши възвръщаемостта на направената инвестиция през цената на създаваната сила, оперативните разноски и възможните пазари ", разяснява по време на полемиката Тим Йео, ръководител на европейската организация за наблюдаване на нови нуклеарни мощности " Ню Нюклиър Уоч Юръп ". По думите му практиката сочи, че новите нуклеарни мощности имат високи финансови разноски и по тази причина не са доста привлекателни за финансовите институции.
Представителят на Унгария в плана за градежа на АЕЦ " Пакш 2 " проф. доктор Атила Асоди пък разяснява, че анализът за потребността от АЕЦ " Белене " би трябвало да става в подтекста на развиването на граничната електропреносна мрежа и възможното решение за обновяване на градежа би трябвало да се вземе в полемика даже с съперниците на нуклеарната енергетика и на огромните енергийни мощности, дружно със прилежащите страни и Европейската комисия. " За нуклеарните мощности финансирането е от основна значимост и има доста аспекти на обезпечаването на средствата ", уточни Асоди. Според него конфигурираните към този момент над 1 млн. МВ мощности в Европа и реализиращите се нови планове са изцяло задоволителни за покриване на потребностите на енергийната система на Евросъюза.
Според енергийния специалист Любомир Денчев обаче е неверно да се провят разбори единствено на база конфигурирани мощности. От уравнението би трябвало да се извадят загубите по преноса, които са към 7.8 на 100, разполагаемите мощности, които се задействат единствено при потребност в пиково ползване, и по този начин действително употребяваните енергийни мощности са по-малко и даже съгласно разбор на Световната банка в Европа има дефицит на 110 хиляди МВ мощности, уточни Денчев.
" За АЕЦ " Белене " е значимо да се вземат експертните отзиви и да се излезе от това безвремие на плана. Доколкото разбори за него се вършат от към 50 години, а се работи от близо 30 години, това е прекомерно множко време за един план ", разяснява Славчо Нейков, шеф на Института за енергиен мениджмънт.
Малки модулни реактори като опция
В рамките на полемиката се повдигна тематиката с опциите за инсталиране на дребни модулни реактори в страната, които са гъвкави, могат да употребяват отработено нуклеарно гориво и по този начин се взема решение както казусът с нуклеарните боклуци, по този начин и с балансирането на възобновимите енергийни източници. Според Янко Янков, шеф на Програмата за ръководство на нуклеарните познания в Международната организация за атомна сила (МААЕ), това е едно новаторско решение, което може да се приложи у нас. Той даде образец с Китай, където сега се зарежда с гориво подобен модулен реактор и страната е възнамерявала да размени въглищните си централи тъкмо с такива дребни нуклеарни мощности. Янков обаче призна, че тази технология за момента среща регулаторни проблеми в Европа.
Асоди предизвести, че е значимо да се реши рискът от модулните реактори, защото технологията към момента е пробна, надалеч е от промишлена реализация, скъпа е и би трябвало да се види дали е конкурентна на пазара на електрическа енергия. Според него огромната нуклеарна мощ носи спестовност от мащаба, с което обаче Янков не се съгласи.
Други енергийни специалисти също разясниха, че дребните модулни реактори не са алтернатива за България поради цената им и преди изобщо да се мисли в тази тенденция е значимо технологията да влезе в регулация, тъй като не може ей по този начин да се строят нуклеарни мощности без нужните гаранции за сигурност и отбрана на популацията.
Според други експерти добре е да се прегледа опцията за потреблението у нас на реакторите на бързи неутрони, какъвто предходната есен проработи в съветската Белоярска АЕЦ, чийто топлоносител е течен натрий и в който може да се изгарят високорадиоактивни боклуци за производството на електрическа енергия. Такъв може да се построи на площадката на АЕЦ " Козлодуй " вместо планувания VІІ блок там и да се изгарят създаваните от работещите V и VІ блок боклуци, вместо да се търси къде да се преработват те и след това да се съхраняват, разяснява пред Mediapool Жаклен Коен, ръководител на съвета на шефовете на АЕЦ " Козлодуй ".
Управляващият сътрудник на " Денкщат България " Боян Рашев пък разяснява, че не би трябвало да се опълчват другите типове сила една на друга и изключително въглищните на нуклеарните централи. По думите му единствено подобаващият баланс на силата от разнообразни източници и постигането евтино на тока може да решат екологичните проблеми, тъй като когато силата е скъпа, хората постоянно ще намират метод да употребяват евтини и замърсяващи енергоизточници.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ