10 причини за провала на руските войски в Украйна
Руската войска се сблъсква с редица проблеми - от остаряла техника и дефицит на хора до паднал военен дух и неспособно командване
След ударното начало на войната в Украйна съветската войска стартира да буксува и да отстъпва от мъчно окупираните територии, освен това с впечатляващо движение. На какво се дължи това?
1. Трагичното обмисляне и командване
Военната акция в Украйна дълго време се водеше без единно командване и нужната съгласуваност сред обособените съединения на другите сектори на фронта. През февруари 2022 година войската се придвижваше по едно и също време на девет оперативни посоки, без очевидно взаимоотношение в границите на общия план.
Дълго време беше безусловно неразбираемо кой управлява военната интервенция. Според някои, това се извършваше непосредствено от Москва, от шефа на Националния център за ръководство на защитата Михаил Мизанцев /който наскоро бе назначен за зам. министър на защитата по материално-техническото обезпечаване/. Според други, всеки боен окръг има своя зона на отговорност и работи там на собствен риск и отговорност.
Анархията можеше да се наблюдава освен на равнище план, само че и в дейностите на главните организационни единици на съветските въоръжени сили - батальонно-тактическите групи (БТГ). Определена несъгласуваност е позволена, когато командирите в бойна конюнктура поемат самодейността и вземат независими решения, само че в съветската войска БТГ са подчинени на централизирана система на ръководство (което значително обезмисля подобен метод на потребление на жива мощ и техника).
В началните стадии на войната командването не успяваше да обезпечи стиковката сред авиацията и сухопътните сили за задоволителен интервал и мащаб, с цел да реши задания като отбрана и прикритие на механизираните колони и колоните със доставяне. Даже след забележителното редуциране на размаха на интервенцията, когато съветската страна се концентрира в Донбас и южното направление /Николаевско и Запорожко/, тя не съумя да организира нито една сполучлива крупна военна интервенция, обвързвана с взаимоотношение сред другите типове войски.
Хаотичните дейности и грешките в планирането неведнъж водеха до съвършенно немислими обстановки, когато под обстрел с тежко въоръжение попадаха полицейски елементи и Росгвардия, въоръжени с леко стрелково оръжие, палки, шлемове и щитове за разгонване на демонстрации.
Управленският безпорядък добре се илюстрира от документираните загуби измежду висшите офицери. Според информация от открити източници, от началото на бойните дейности в Украйна са починали над 1001 офицери, включително 300 души с звание майор и нагоре.
Украинската военна интервенция даде десетки /ако не и стотици/ образци на необикновено неуважение на основите на военното изкуство и чудовищни неточности в планирането, поради които някои обитаеми пунктове станаха нарицателни: да вземем за пример Белогоровка /прехвърлянето през река Северски Донец, когато руснаците съумяха да изгубят стотици единици техника и съвсем 500 военнослужещи/ или Чернобаевка /летище до Херсон, което пое към 30 сполучливи украински удари по техника и жива сила/.
Съчетанието на неприятна тактичност на долните равнища, лимитираното прикритие по въздух, неналичието на еластичност и непонятен дебелоглав на командването, което е готово да прави едни и същи неточности неведнъж, докара освен до огромни загуби, само че и до многочислени случаи на отвод от младши офицери да извършват самоубийствените заповеди.
Най-удивителното е, че командирите, допускащи незаконната загуба на хора и техника, не получават санкции. Например командирът на Първи танкови полк на Първа танкова войска подполковник Денис Лапин съумя за три седмици боеве да загуби половината от списъчния състав на танковете Т-72Б3М. Вместо да бъде изправен пред боен арбитражен съд обаче той получи премия за геройство и подвиг, проявени по време на интервенцията в Украйна. Наградата бе връчена от личния му татко - генерал-полковник Александр Лапин, който по щастливо стичане на събитията се явява командващ Централната военна формация в Украйна.
Ще помогне ли мобилизацията? Едва ли. В хода на военните дейности към този момент няколко пъти се сменяха отговорниците за интервенцията, командващите обособените групировки и родове войски, има разбърквания в Министерството на защитата, само че кардинални промени не настъпват. Мобилизацията не се съпровожда от организационно-щатни мероприятия, които биха довели до поврат.
Не е изключено обяснението за неуспехите в командването да се крие във обстоятелството, че съветският президент Владимир Путин взема персонално решенията в доста от случаите. Според " Гардиън " той дефинира местата за дислокация на обособените съединения /което би трябвало да е в отговорностите на полковник или бригаден генерал/. " Ню Йорк Таймс " пък твърди, че наскоро Путин е забранил на войските да изоставен десния бряг на Днепър и да правят отстъпка от Херсон, без значение от сериозния риск за погром.
2. Проблеми с материално-техническото поръчителство
Още преди нахлуването в Украйна обществените мрежи преливаха със фотоси и видеа на бойци, спящи където им попадне по границата. Командването не съумя да им обезпечи почтени условия за престояване, като не им раздаде даже и храна. Тогава дори се твърдеше, че измъчените и гладни военнослужещи са най-хубавото доказателство, че Кремъл блъфира и въобще не счита да атакува Украйна.
Значителна част от " санитарните " загуби в обособените елементи в началния стадий на бойните дейности се падаше на измръзването. По оценка на CIT, в едно от подразделенията единствено 20% от персоналния състав са били обезпечени със зимно съоръжение, освен това отчасти купено за персонална сметка. Не е изключено напролет доста от бойците просто да са измръзнали до гибел.
Проблемът е освен в неприятната работа на тиловите подразделения, само че и в регулярното заличаване на колоните на доставяне - цистерни с бензин, камиони с муниции и хранителни запаси, които се придвижваха без защита и бяха лесна цел за украинците. Към лятото, с смяната на характера на войната и свиването на фронта, колоните със доставяне престанаха да бъдат такава лесна цел, само че компликациите с материално-техническото застраховане продължиха. Сред тях са храна с отложен период на валидност, гражданска навигация и китайски смарт телефони с приложения с карти в кабините на изтребителите, бракувани гнили бронежилетки, дори пропагандни снаряди от чеченските войни.
Най-печалното и без пресилване - смъртоносно, бе оскъдното и безнадеждно остаряло наличие на армейските аптечки и военно-полевите медицински чанти.
Ще помогне ли мобилизацията? По-скоро противоположното. Мобилизирането на спомагателни 300 000 души /по версията на военния министър Сергей Шойгу/ или над милион /според самостоятелните медии/ ще е предизвикателство за така и така претрупаната система за доставяне. Социалните мрежи са цялостни с видеа, в които мобилизираните жители купуват сами съоръжение, медикаменти и други
3. Липсата на предпазена връзка
В хода на военните дейности стана ясно, че съветските военни не разполагат със модерни, предпазени средства за връзка и по тази причина употребяват цивилен радиостанции китайско произвеждане /често купени с дарения от доброволци/ или дори елементарни мобилни телефони. Затова не е чудно, че украинците елементарно прихващат, подслушват или напряко заглушават каналите за връзка благодарение на хеви метъл. Високопоставените офицери, за разлика от бойците, не предават мобилните си телефони преди да се насочат към зоната на бойни дейности, като по този начин разрешават тяхното местонахождение елементарно да бъде засечено и по него да бъде нанесен артилерийски удар.
Освен това командирите носят дисциплинарна отговорност за загубата на комплектите за връзка, заради което зорко ги пазят в своите коли.
Ще помогне ли мобилизацията? Не. Решението на проблемите със предпазената връзка, както и с успеваемостта на ръководството, изисква систематични промени във военното обмисляне, научно-изследователските институти и предприятията от военно-промишления комплекс.
4. Недостиг на фрагменти
Преди нахлуването на 24 февруари 2022 година Русия концентрира на украинските граници, включително в Беларус и Крим, сред 150 и 190 хиляди души в състава на 120 батальонно-тактически групи. За цялото време на войната на украинския фронт са задействани не повече от 200 000 души, включително елементи от Луганската национална република и Донецката национална република, Росгвардия, доброволчески отряди и частни военни компании. Американците и британците правят оценка загубите на съветската войска на 80 000 души /убити, ранени, пленени и безследно изчезнали/.
При такива загуби не е чудно, че на второстепенните посоки съветското командване употребява лимитирано боеспособни съединения, състоящи се от кадрови елементи, доброволци и бойци на частните военни компании в разнообразни пропорции. До какво води това сподели интервенцията по " прегрупирането " на Харковското направление.
Войната с Украйна като цяло сподели изострен дефицит на персонален състав за БТГ. Професионализацията на съветската войска е в най-хубавия случай полувинчата - професионалните военни не са задоволително, с цел да запълнят всички длъжности в щатното разписание, заради което се постанова да се активизират наборници и военнослужещи от непрофилни военни специалности.
Въпреки многократните заявки на Путин, че наборници не вземат участие във войната, над 50% от състава на потопения флагман на Черноморския флот - крайцера " Москва ", бе тъкмо подобен.
В хода на войната съветската армия стартира да губи хора и поради отвращение те да се насочат в зоната на бойни дейности или тъй като са подали рапорти за уволняване. По оценки на CIT, към 20-40% от военнослужещите, които към този момент са били в Украйна, отхвърлят да се върнат там. Wall Street Journal заяви за едновременното уволняване на стотици военнослужещи от разнообразни подразделения.
Това направи невъзможна ротацията на частите в зоната на бойните дейности. Още повече, че командването се притеснява, че в случай че бойците бъдат изпратени в Русия за отдих, те няма да се върнат, а ще изискат да бъдат уволнени. Предприетите ограничения като " табло на позора " с отказали да се върнат на фронта не доведоха до резултат.
МО се пробва да компенсира изначалния недокомплект и настоящите загуби с прехвърлянето на военни от Кавказ и от Таджикистан, набиране на хора на контракт /включително и измежду бездомните или посредством уеб страницата на психоневрологичен диспансер/, привличане на доброволци от районни батальони. Министърът на защитата Сергей Шойгу персонално рапортува на Путин, че 16 000 доброволци, " кардинални съперници на национализма и фашизма ", са подготвени да се насочат в Украйна от Близкия Изток. Не е ясно какъв брой от тях фактически са се оказали на фронта.
Но там сигурно са бойците от частните военни компании като " Вагнер " на Евгений Пригожин, който вербува най-малко 6000 пандизчии от изправителните колонии, както и представители на чеченските силови структури, наречени в медиите " тик-ток войски " поради серията от безумни постановъчни видеа от " бойни " дейности. Забележителното е, че " вагнеровците " и " тик-ток войските " вземат решение не толкоз военни задания, колкото обезпечават ПР на Пригожин и на Рамзан Кадиров.
Ще помогне ли мобилизацията? На хартия - да. Но съдейки по това по какъв начин протича тя, на процедура ще докара до още повече проблеми. Засега не е видно измежду първите мобилизирани да има хора с военен опит, дефицитни военни специалности или огромна мотивация да водят война. Няколкостотин хиляди новобранци във всички случаи ще оказват помощ да се обезпечи реда във към този момент окупираните територии. А с 1 млн. мобилизирани може даже да се намерения и за нахлуване. Въпросът е в равнището на подготовка и доставяне на попълненията.
Според западните оценки, на киевското направление през март съветските войски са имали предимство пред Украйна в съответствие 12:1. В Северодонецк Русия имаше предимство 7:1. В първия случай съветската войска бе принудена да остъпи, а във втория съумя да превземе града след дълга борба и то за сметка на предимство в артилерията.
Разбира се, в случай че на фронта се изпращат инцидентни хора след един ден подготовка, за никакво нахлуване или основаване на устойчива защита не може да става дума.
5. Остаряла техника и муниции
От 2000 година насам Русия е похарчила към 1 трлн. $ за военни разноски. Путин твърдеше, че делът на модерно въоръжение в армията е достигнал 71%, а във Военно-космическите сили — 68%. Министерството на защитата всяка година отчиташе, че е предало на войските стотици единици нова военна техника: ракетни комплекси, бронетехника, самолети и вертолети.
Но на фронта в Украйна модерни типове въоръжение и военна техника не се виждат. На нито една фотография или видео не са попаднали машините от ново потомство на платформи " Армат ", " Курганец ", " Бумеранг ".
Руската ударна авиация разчита на свободно падащи бомби, а не високоточно оръжие като управляеми ракети или самокоректиращи се авиобомби.
Най-ярката илюстрация за неуспеха в модернизацията на въоръжените сили са танковете. Още през 2015 година лоялният към Кремъл Център за разбор на тактиките и технологиите написа: " Основните руски танкове Т-64/Т-72/Т-80 дефинитивно са се дискредитирали в хода на гражданската война в Украйна със своя къс живот и с високата загуба на екипажите. Що се касае до машините от фамилията на Т-72, тяхната ниска жизненост на бойното поле и огромните загуби измежду екипажите /склонността към експлозия на боекомплекта при положение на поразяване с противотанкови средства/ бяха демонстрирани на практика във всички спорове с тяхно присъединяване /включително и в двете чеченски акции ". Точно дискредитираните танкове са главно на фронта в Украйна. Досега са изгубени над 1200 танка, като 90% от тях са Т-72 и Т-80.
Безпомощността на съветските танкове пред противотанковите системи (Javelin, NLAW) проличава и от комичните опити да се " добронират " машините с греди, чували с пясък или камъни, железни решетки. Дървената отбрана се среща и на друга бронетехника и камиони, а динамична отбрана, предопределена за танкове, се ползва на БТР и бронирани машини. Даже околните до Кремъл специалисти назовават обстановката " срам " - нито един танк няма комплекс за дейна отбрана, въпреки че с такива са били оборудвани танкове още в Съюз на съветските социалистически републики. Заради загубите на техника се постанова да се разконсервират от дълго време снетите от въоръжение ОТРК " Точка-У ", танкове Т-62, артилерийски оръдия " Гиацинт " и Д-30.
Ще помогне ли мобилизацията? Очевидно не. На форума " Армия " през август 2021 година Министерството на защитата подписа контракти за доставка на 3.7 хиляди единици нова бойна техника. Но при започване на 2022 година ведомството разгласи, че възнамерява да съобщи на сухопътните войски единствено 400 танкове, БТР и БМП. Това ще стигне за към 10 БТГ, а 300 хиляди мобилизирани са към 400 БТГ. Едва ли съветският военно-промишлен комплекс ще може в изискванията на невиждани наказания да усили внезапно производството. Не може да се разчита и на сякаш бездънните ресурси от руско време. Според една от оценките по открити данни, Русия разполага единствено с 6000 танка на склад, като едвам половината са годни за приложимост без общоприет ремонт. Според други данни, наличните за изпращане незабавно в Украйна " консервирани " танкове са още по-малко.
6. Корупцията
Проблемите с материално-техническото застраховане като цяло и средствата за връзка в частност, както и хроничният недокомплект на персоналния състав се изясняват значително с банална корупция.
Западните специалисти постоянно се подозирали, че огромна част от бюджета за защита на Русия се изхразходва неефективно, само че същинският мащаб на кражбите е поразителен. Войната с Украйна сподели, че съветската войска всеобщо е била снабдявана с бойна техника с евтини китайски гуми /вместо скъпите военни модификации/, бойците са с униформи, които са с 1-2 размера по-големи, тъй като всеобщите размери са продавани в обществените мрежи, и с обувки с разпадащи се подметки.
По-сериозни образци за корупционните практики са безпилотният уред " Орлан-10 " и радиостанцията " Азарт ". Украинците снимаха видео с " разопаковането " на един " Орлан-10 " и по този начин светът разбра, че дронът на стойност 100 000 $ е оборудван с фотоапарат Canon, закрепен със скоч, а вместо контейнер за гориво има елементарна пластмасова бутилка.
С радиостанциите " Азарт " ситуацията е още по-зле. Комплексите за връзка на стойност 300 000 рубли изцяло изгубиха борбата измежду съветските военни с конкурентните китайски радиостанции Baofeng (цена — 2000 рубли). Сега Следственият комитет на Русия проверява разхищаването на 6.7 милиарда рубли от общо 18 милиарда рубли, отделени за покупката на " Азарт ".
Ще помогне ли мобилизацията? Без коментар.
7. Неефективност на далекобойните средства за поразяване
От нахлуването в Украйна до момента съветските въоръжени сили са изстреляли над 3500 ракети. Въпреки това Русия не съумя да се оправи нито с украинските средства за Противовъздушна отбрана и ПРО и да си обезпечи владичество във въздуха, нито да унищожи основни обекти на транспортната инфраструктура като мостове и жп възли.
Единият от проблемите е ниското качество на разузнаването и коригирането на задачите. Има комични образци за удари по тоалетни, детски атракциони, хранилища с краставици, гаражи... Руското МО, несъмнено, регистрира и това като " поразяване на набелязани цели " /както стана с поразяването на супермаркет, ситуиран до Харковския тракторен завод/.
Другото допустимо пояснение са експлоатационните характерности на съветското ракетно въоръжение. По американски оценки, равнището на отвод при пуска на високоточни крилати ракети доближава 50-60%. Това пречи освен за поразяването на задачите, само че и заплашва самите оператори на ракети.
Заради неналичието на всеобщи високоточни муниции съветската войска би трябвало да разчита на свръхконцентрация на артилерийски огън, трансформирайки територията, по която нанася удари, в лунен пейзаж без нито едно цяло здание.
Ще помогне ли мобилизацията? Не. Решението на казуса изисква пренастройка на цялата военна машина. Освен това редица муниции са остарели или се употребяват не по предопределение, като някои типове са изцяло изчерпани. Освен това има дефицит на самолети за радио-електронна битка и за радио-техническо разузнаване, разследващи и ударни дронове, спътници за галактическо разузнаване.
8. Нисък военен дух
Опитът да се организира военна акция в режим на секретност и специфичната интервенция изиграха неприятна смешка: забележителна част от съветските бойци в действителност не е била подготвена да води война и е нямала никаква визия за задачите и дилемите на територията на Украйна.
Опияняващите настроения в жанр " ще превземем Киев за три дни ", в случай че въобще са били публикувани във войската, бързо се смениха с всеобщи отводи да се води война и цялостно отчаяние от военната работа. Появяващите се в медиите откровени диалози на участници във войната рисуват една и съща картина: учредителен бардак, некомпетентни офицери, битови драми, обща отмалялост и незаинтересованост измежду военнослужещите.
Ще помогне ли мобилизацията? Възможно е. На първо време новобранците, изключително тези, които непринудено са се явили във военните комисариати, са способни да издигнат бойния дух, само че за какъв брой време е противоречив въпрос.
9. Слаба подготовка и невисок морал на бойците
Украинската акция показва какъв човешки материал влиза в съветските въоръжени сили. Многогодишната липса на асортимент и запълването на войската за сметка на хора от депресивните райони, където службата в армията е средство за обществено издигане, доведоха до пагубни последствия. За това може да се съди по местата, където съветската войска беше и се отдръпна - въпросът не е единствено до очевидните военни закононарушения като убийства, изнасилвания и мародерства. Много частни домове бяха разгромени без никаква рационална цел, а на стените бяха оставени обидни надписи, изобилстващи с неточности. Фирменият " почерк " на съветските бойци е да оставят човешки екскременти на видни места. Работниците от Чернобилската АЕЦ бяха шокирани да намерят такива безусловно във всеки работен кабинет, където са обитавали съветски бойци.
Ще помогне ли мобилизацията? Едва ли. Ако се съди по множеството видеа в обществените мрежи, има доста какво да се желае от моралните качества на мобилизираните.
10. Неясни цели
Руската военна акция в Украйна неслучайно бе наречена " странната война ". Официално декларираните цели са толкоз разтегливи, а дейностите на фронта - толкоз откъснати от тях, че е мъчно да се дефинира кое движи нещата - военните триумфи и провали политическата реторика, или назад.
В началото съветските сили нахлуха в Украйна по едно и също време по девет оперативни посоки, разчитайки с мълниеносни удари да зашеметят съперника и да го принудят да се съобщи. Оперативният план по модела " Шок и смут " се основаваше на съчетаване на удари с високоточно оръжие, дейностите на спецсилите, аеромобилните сили и механизираните колони. Въпреки триумфите на южното направление, където Русия съумя съвсем без загуби да стигне до Николаев и да окупира сухопътния кулоар към Крим, от север армията трябваше да се изтегли в края на март.
Вторият стадий трябваше да стане огромна борба за Донбас. В нея трябваше да се включат трансферираните от север елементи, които да обкръжат и разгромят най-боеспособните елементи на Въоръжените сили на Украйна. Но никаква зрелищна борба не се получи. Руската войска се придвижваше прекомерно постепенно благодарение на смазващо предимство и свръхконцентрация на артилерията, унищожавайки окупирания лисичанско-северодонецки район.
На третия стадий украинските войски съумяха освен да спрат вялото нахлуване на съперника, с помощта на постъпилата далекобойна западна артилерия, само че и да минат в контранастъпление, изземвайки стратегическата самодейност на Херсонския и Харковския фронт.
Четвъртият стадий от войната, за чието начало може да се счита оповестената в Русия частична готовност, явно ще бъде на изтощението в директния смисъл на думата. Никой не знае в какъв миг Путин ще реши, че задачите на специфичната военна интервенция са изпълнени: когато съветските войски заемат изцяло териториите на Донецка и Луганска области? Или би трябвало да завладяват напълно Херсонска и Запорожка области? Или пък би трябвало да се окупира Одеса, да се излезе към Приднестровието и да се лиши Киев от излаз на Черно море? Или напряко да се смъкна властта в Украйна? Съдейки по всичко, Путин самичък не знае.
Ще помогне ли мобилизацията? Без коментар.
Източник: ВЯЧЕСЛАВ ЕПУРЯНУ, The Insider, превод " Сега "
След ударното начало на войната в Украйна съветската войска стартира да буксува и да отстъпва от мъчно окупираните територии, освен това с впечатляващо движение. На какво се дължи това?
1. Трагичното обмисляне и командване
Военната акция в Украйна дълго време се водеше без единно командване и нужната съгласуваност сред обособените съединения на другите сектори на фронта. През февруари 2022 година войската се придвижваше по едно и също време на девет оперативни посоки, без очевидно взаимоотношение в границите на общия план.
Дълго време беше безусловно неразбираемо кой управлява военната интервенция. Според някои, това се извършваше непосредствено от Москва, от шефа на Националния център за ръководство на защитата Михаил Мизанцев /който наскоро бе назначен за зам. министър на защитата по материално-техническото обезпечаване/. Според други, всеки боен окръг има своя зона на отговорност и работи там на собствен риск и отговорност.
Анархията можеше да се наблюдава освен на равнище план, само че и в дейностите на главните организационни единици на съветските въоръжени сили - батальонно-тактическите групи (БТГ). Определена несъгласуваност е позволена, когато командирите в бойна конюнктура поемат самодейността и вземат независими решения, само че в съветската войска БТГ са подчинени на централизирана система на ръководство (което значително обезмисля подобен метод на потребление на жива мощ и техника).
В началните стадии на войната командването не успяваше да обезпечи стиковката сред авиацията и сухопътните сили за задоволителен интервал и мащаб, с цел да реши задания като отбрана и прикритие на механизираните колони и колоните със доставяне. Даже след забележителното редуциране на размаха на интервенцията, когато съветската страна се концентрира в Донбас и южното направление /Николаевско и Запорожко/, тя не съумя да организира нито една сполучлива крупна военна интервенция, обвързвана с взаимоотношение сред другите типове войски.
Хаотичните дейности и грешките в планирането неведнъж водеха до съвършенно немислими обстановки, когато под обстрел с тежко въоръжение попадаха полицейски елементи и Росгвардия, въоръжени с леко стрелково оръжие, палки, шлемове и щитове за разгонване на демонстрации.
Управленският безпорядък добре се илюстрира от документираните загуби измежду висшите офицери. Според информация от открити източници, от началото на бойните дейности в Украйна са починали над 1001 офицери, включително 300 души с звание майор и нагоре.
Украинската военна интервенция даде десетки /ако не и стотици/ образци на необикновено неуважение на основите на военното изкуство и чудовищни неточности в планирането, поради които някои обитаеми пунктове станаха нарицателни: да вземем за пример Белогоровка /прехвърлянето през река Северски Донец, когато руснаците съумяха да изгубят стотици единици техника и съвсем 500 военнослужещи/ или Чернобаевка /летище до Херсон, което пое към 30 сполучливи украински удари по техника и жива сила/.
Съчетанието на неприятна тактичност на долните равнища, лимитираното прикритие по въздух, неналичието на еластичност и непонятен дебелоглав на командването, което е готово да прави едни и същи неточности неведнъж, докара освен до огромни загуби, само че и до многочислени случаи на отвод от младши офицери да извършват самоубийствените заповеди.
Най-удивителното е, че командирите, допускащи незаконната загуба на хора и техника, не получават санкции. Например командирът на Първи танкови полк на Първа танкова войска подполковник Денис Лапин съумя за три седмици боеве да загуби половината от списъчния състав на танковете Т-72Б3М. Вместо да бъде изправен пред боен арбитражен съд обаче той получи премия за геройство и подвиг, проявени по време на интервенцията в Украйна. Наградата бе връчена от личния му татко - генерал-полковник Александр Лапин, който по щастливо стичане на събитията се явява командващ Централната военна формация в Украйна.
Ще помогне ли мобилизацията? Едва ли. В хода на военните дейности към този момент няколко пъти се сменяха отговорниците за интервенцията, командващите обособените групировки и родове войски, има разбърквания в Министерството на защитата, само че кардинални промени не настъпват. Мобилизацията не се съпровожда от организационно-щатни мероприятия, които биха довели до поврат.
Не е изключено обяснението за неуспехите в командването да се крие във обстоятелството, че съветският президент Владимир Путин взема персонално решенията в доста от случаите. Според " Гардиън " той дефинира местата за дислокация на обособените съединения /което би трябвало да е в отговорностите на полковник или бригаден генерал/. " Ню Йорк Таймс " пък твърди, че наскоро Путин е забранил на войските да изоставен десния бряг на Днепър и да правят отстъпка от Херсон, без значение от сериозния риск за погром.
2. Проблеми с материално-техническото поръчителство
Още преди нахлуването в Украйна обществените мрежи преливаха със фотоси и видеа на бойци, спящи където им попадне по границата. Командването не съумя да им обезпечи почтени условия за престояване, като не им раздаде даже и храна. Тогава дори се твърдеше, че измъчените и гладни военнослужещи са най-хубавото доказателство, че Кремъл блъфира и въобще не счита да атакува Украйна.
Значителна част от " санитарните " загуби в обособените елементи в началния стадий на бойните дейности се падаше на измръзването. По оценка на CIT, в едно от подразделенията единствено 20% от персоналния състав са били обезпечени със зимно съоръжение, освен това отчасти купено за персонална сметка. Не е изключено напролет доста от бойците просто да са измръзнали до гибел.
Проблемът е освен в неприятната работа на тиловите подразделения, само че и в регулярното заличаване на колоните на доставяне - цистерни с бензин, камиони с муниции и хранителни запаси, които се придвижваха без защита и бяха лесна цел за украинците. Към лятото, с смяната на характера на войната и свиването на фронта, колоните със доставяне престанаха да бъдат такава лесна цел, само че компликациите с материално-техническото застраховане продължиха. Сред тях са храна с отложен период на валидност, гражданска навигация и китайски смарт телефони с приложения с карти в кабините на изтребителите, бракувани гнили бронежилетки, дори пропагандни снаряди от чеченските войни.
Най-печалното и без пресилване - смъртоносно, бе оскъдното и безнадеждно остаряло наличие на армейските аптечки и военно-полевите медицински чанти.
Ще помогне ли мобилизацията? По-скоро противоположното. Мобилизирането на спомагателни 300 000 души /по версията на военния министър Сергей Шойгу/ или над милион /според самостоятелните медии/ ще е предизвикателство за така и така претрупаната система за доставяне. Социалните мрежи са цялостни с видеа, в които мобилизираните жители купуват сами съоръжение, медикаменти и други
3. Липсата на предпазена връзка
В хода на военните дейности стана ясно, че съветските военни не разполагат със модерни, предпазени средства за връзка и по тази причина употребяват цивилен радиостанции китайско произвеждане /често купени с дарения от доброволци/ или дори елементарни мобилни телефони. Затова не е чудно, че украинците елементарно прихващат, подслушват или напряко заглушават каналите за връзка благодарение на хеви метъл. Високопоставените офицери, за разлика от бойците, не предават мобилните си телефони преди да се насочат към зоната на бойни дейности, като по този начин разрешават тяхното местонахождение елементарно да бъде засечено и по него да бъде нанесен артилерийски удар.
Освен това командирите носят дисциплинарна отговорност за загубата на комплектите за връзка, заради което зорко ги пазят в своите коли.
Ще помогне ли мобилизацията? Не. Решението на проблемите със предпазената връзка, както и с успеваемостта на ръководството, изисква систематични промени във военното обмисляне, научно-изследователските институти и предприятията от военно-промишления комплекс.
4. Недостиг на фрагменти
Преди нахлуването на 24 февруари 2022 година Русия концентрира на украинските граници, включително в Беларус и Крим, сред 150 и 190 хиляди души в състава на 120 батальонно-тактически групи. За цялото време на войната на украинския фронт са задействани не повече от 200 000 души, включително елементи от Луганската национална република и Донецката национална република, Росгвардия, доброволчески отряди и частни военни компании. Американците и британците правят оценка загубите на съветската войска на 80 000 души /убити, ранени, пленени и безследно изчезнали/.
При такива загуби не е чудно, че на второстепенните посоки съветското командване употребява лимитирано боеспособни съединения, състоящи се от кадрови елементи, доброволци и бойци на частните военни компании в разнообразни пропорции. До какво води това сподели интервенцията по " прегрупирането " на Харковското направление.
Войната с Украйна като цяло сподели изострен дефицит на персонален състав за БТГ. Професионализацията на съветската войска е в най-хубавия случай полувинчата - професионалните военни не са задоволително, с цел да запълнят всички длъжности в щатното разписание, заради което се постанова да се активизират наборници и военнослужещи от непрофилни военни специалности.
Въпреки многократните заявки на Путин, че наборници не вземат участие във войната, над 50% от състава на потопения флагман на Черноморския флот - крайцера " Москва ", бе тъкмо подобен.
В хода на войната съветската армия стартира да губи хора и поради отвращение те да се насочат в зоната на бойни дейности или тъй като са подали рапорти за уволняване. По оценки на CIT, към 20-40% от военнослужещите, които към този момент са били в Украйна, отхвърлят да се върнат там. Wall Street Journal заяви за едновременното уволняване на стотици военнослужещи от разнообразни подразделения.
Това направи невъзможна ротацията на частите в зоната на бойните дейности. Още повече, че командването се притеснява, че в случай че бойците бъдат изпратени в Русия за отдих, те няма да се върнат, а ще изискат да бъдат уволнени. Предприетите ограничения като " табло на позора " с отказали да се върнат на фронта не доведоха до резултат.
МО се пробва да компенсира изначалния недокомплект и настоящите загуби с прехвърлянето на военни от Кавказ и от Таджикистан, набиране на хора на контракт /включително и измежду бездомните или посредством уеб страницата на психоневрологичен диспансер/, привличане на доброволци от районни батальони. Министърът на защитата Сергей Шойгу персонално рапортува на Путин, че 16 000 доброволци, " кардинални съперници на национализма и фашизма ", са подготвени да се насочат в Украйна от Близкия Изток. Не е ясно какъв брой от тях фактически са се оказали на фронта.
Но там сигурно са бойците от частните военни компании като " Вагнер " на Евгений Пригожин, който вербува най-малко 6000 пандизчии от изправителните колонии, както и представители на чеченските силови структури, наречени в медиите " тик-ток войски " поради серията от безумни постановъчни видеа от " бойни " дейности. Забележителното е, че " вагнеровците " и " тик-ток войските " вземат решение не толкоз военни задания, колкото обезпечават ПР на Пригожин и на Рамзан Кадиров.
Ще помогне ли мобилизацията? На хартия - да. Но съдейки по това по какъв начин протича тя, на процедура ще докара до още повече проблеми. Засега не е видно измежду първите мобилизирани да има хора с военен опит, дефицитни военни специалности или огромна мотивация да водят война. Няколкостотин хиляди новобранци във всички случаи ще оказват помощ да се обезпечи реда във към този момент окупираните територии. А с 1 млн. мобилизирани може даже да се намерения и за нахлуване. Въпросът е в равнището на подготовка и доставяне на попълненията.
Според западните оценки, на киевското направление през март съветските войски са имали предимство пред Украйна в съответствие 12:1. В Северодонецк Русия имаше предимство 7:1. В първия случай съветската войска бе принудена да остъпи, а във втория съумя да превземе града след дълга борба и то за сметка на предимство в артилерията.
Разбира се, в случай че на фронта се изпращат инцидентни хора след един ден подготовка, за никакво нахлуване или основаване на устойчива защита не може да става дума.
5. Остаряла техника и муниции
От 2000 година насам Русия е похарчила към 1 трлн. $ за военни разноски. Путин твърдеше, че делът на модерно въоръжение в армията е достигнал 71%, а във Военно-космическите сили — 68%. Министерството на защитата всяка година отчиташе, че е предало на войските стотици единици нова военна техника: ракетни комплекси, бронетехника, самолети и вертолети.
Но на фронта в Украйна модерни типове въоръжение и военна техника не се виждат. На нито една фотография или видео не са попаднали машините от ново потомство на платформи " Армат ", " Курганец ", " Бумеранг ".
Руската ударна авиация разчита на свободно падащи бомби, а не високоточно оръжие като управляеми ракети или самокоректиращи се авиобомби.
Най-ярката илюстрация за неуспеха в модернизацията на въоръжените сили са танковете. Още през 2015 година лоялният към Кремъл Център за разбор на тактиките и технологиите написа: " Основните руски танкове Т-64/Т-72/Т-80 дефинитивно са се дискредитирали в хода на гражданската война в Украйна със своя къс живот и с високата загуба на екипажите. Що се касае до машините от фамилията на Т-72, тяхната ниска жизненост на бойното поле и огромните загуби измежду екипажите /склонността към експлозия на боекомплекта при положение на поразяване с противотанкови средства/ бяха демонстрирани на практика във всички спорове с тяхно присъединяване /включително и в двете чеченски акции ". Точно дискредитираните танкове са главно на фронта в Украйна. Досега са изгубени над 1200 танка, като 90% от тях са Т-72 и Т-80.
Безпомощността на съветските танкове пред противотанковите системи (Javelin, NLAW) проличава и от комичните опити да се " добронират " машините с греди, чували с пясък или камъни, железни решетки. Дървената отбрана се среща и на друга бронетехника и камиони, а динамична отбрана, предопределена за танкове, се ползва на БТР и бронирани машини. Даже околните до Кремъл специалисти назовават обстановката " срам " - нито един танк няма комплекс за дейна отбрана, въпреки че с такива са били оборудвани танкове още в Съюз на съветските социалистически републики. Заради загубите на техника се постанова да се разконсервират от дълго време снетите от въоръжение ОТРК " Точка-У ", танкове Т-62, артилерийски оръдия " Гиацинт " и Д-30.
Ще помогне ли мобилизацията? Очевидно не. На форума " Армия " през август 2021 година Министерството на защитата подписа контракти за доставка на 3.7 хиляди единици нова бойна техника. Но при започване на 2022 година ведомството разгласи, че възнамерява да съобщи на сухопътните войски единствено 400 танкове, БТР и БМП. Това ще стигне за към 10 БТГ, а 300 хиляди мобилизирани са към 400 БТГ. Едва ли съветският военно-промишлен комплекс ще може в изискванията на невиждани наказания да усили внезапно производството. Не може да се разчита и на сякаш бездънните ресурси от руско време. Според една от оценките по открити данни, Русия разполага единствено с 6000 танка на склад, като едвам половината са годни за приложимост без общоприет ремонт. Според други данни, наличните за изпращане незабавно в Украйна " консервирани " танкове са още по-малко.
6. Корупцията
Проблемите с материално-техническото застраховане като цяло и средствата за връзка в частност, както и хроничният недокомплект на персоналния състав се изясняват значително с банална корупция.
Западните специалисти постоянно се подозирали, че огромна част от бюджета за защита на Русия се изхразходва неефективно, само че същинският мащаб на кражбите е поразителен. Войната с Украйна сподели, че съветската войска всеобщо е била снабдявана с бойна техника с евтини китайски гуми /вместо скъпите военни модификации/, бойците са с униформи, които са с 1-2 размера по-големи, тъй като всеобщите размери са продавани в обществените мрежи, и с обувки с разпадащи се подметки.
По-сериозни образци за корупционните практики са безпилотният уред " Орлан-10 " и радиостанцията " Азарт ". Украинците снимаха видео с " разопаковането " на един " Орлан-10 " и по този начин светът разбра, че дронът на стойност 100 000 $ е оборудван с фотоапарат Canon, закрепен със скоч, а вместо контейнер за гориво има елементарна пластмасова бутилка.
С радиостанциите " Азарт " ситуацията е още по-зле. Комплексите за връзка на стойност 300 000 рубли изцяло изгубиха борбата измежду съветските военни с конкурентните китайски радиостанции Baofeng (цена — 2000 рубли). Сега Следственият комитет на Русия проверява разхищаването на 6.7 милиарда рубли от общо 18 милиарда рубли, отделени за покупката на " Азарт ".
Ще помогне ли мобилизацията? Без коментар.
7. Неефективност на далекобойните средства за поразяване
От нахлуването в Украйна до момента съветските въоръжени сили са изстреляли над 3500 ракети. Въпреки това Русия не съумя да се оправи нито с украинските средства за Противовъздушна отбрана и ПРО и да си обезпечи владичество във въздуха, нито да унищожи основни обекти на транспортната инфраструктура като мостове и жп възли.
Единият от проблемите е ниското качество на разузнаването и коригирането на задачите. Има комични образци за удари по тоалетни, детски атракциони, хранилища с краставици, гаражи... Руското МО, несъмнено, регистрира и това като " поразяване на набелязани цели " /както стана с поразяването на супермаркет, ситуиран до Харковския тракторен завод/.
Другото допустимо пояснение са експлоатационните характерности на съветското ракетно въоръжение. По американски оценки, равнището на отвод при пуска на високоточни крилати ракети доближава 50-60%. Това пречи освен за поразяването на задачите, само че и заплашва самите оператори на ракети.
Заради неналичието на всеобщи високоточни муниции съветската войска би трябвало да разчита на свръхконцентрация на артилерийски огън, трансформирайки територията, по която нанася удари, в лунен пейзаж без нито едно цяло здание.
Ще помогне ли мобилизацията? Не. Решението на казуса изисква пренастройка на цялата военна машина. Освен това редица муниции са остарели или се употребяват не по предопределение, като някои типове са изцяло изчерпани. Освен това има дефицит на самолети за радио-електронна битка и за радио-техническо разузнаване, разследващи и ударни дронове, спътници за галактическо разузнаване.
8. Нисък военен дух
Опитът да се организира военна акция в режим на секретност и специфичната интервенция изиграха неприятна смешка: забележителна част от съветските бойци в действителност не е била подготвена да води война и е нямала никаква визия за задачите и дилемите на територията на Украйна.
Опияняващите настроения в жанр " ще превземем Киев за три дни ", в случай че въобще са били публикувани във войската, бързо се смениха с всеобщи отводи да се води война и цялостно отчаяние от военната работа. Появяващите се в медиите откровени диалози на участници във войната рисуват една и съща картина: учредителен бардак, некомпетентни офицери, битови драми, обща отмалялост и незаинтересованост измежду военнослужещите.
Ще помогне ли мобилизацията? Възможно е. На първо време новобранците, изключително тези, които непринудено са се явили във военните комисариати, са способни да издигнат бойния дух, само че за какъв брой време е противоречив въпрос.
9. Слаба подготовка и невисок морал на бойците
Украинската акция показва какъв човешки материал влиза в съветските въоръжени сили. Многогодишната липса на асортимент и запълването на войската за сметка на хора от депресивните райони, където службата в армията е средство за обществено издигане, доведоха до пагубни последствия. За това може да се съди по местата, където съветската войска беше и се отдръпна - въпросът не е единствено до очевидните военни закононарушения като убийства, изнасилвания и мародерства. Много частни домове бяха разгромени без никаква рационална цел, а на стените бяха оставени обидни надписи, изобилстващи с неточности. Фирменият " почерк " на съветските бойци е да оставят човешки екскременти на видни места. Работниците от Чернобилската АЕЦ бяха шокирани да намерят такива безусловно във всеки работен кабинет, където са обитавали съветски бойци.
Ще помогне ли мобилизацията? Едва ли. Ако се съди по множеството видеа в обществените мрежи, има доста какво да се желае от моралните качества на мобилизираните.
10. Неясни цели
Руската военна акция в Украйна неслучайно бе наречена " странната война ". Официално декларираните цели са толкоз разтегливи, а дейностите на фронта - толкоз откъснати от тях, че е мъчно да се дефинира кое движи нещата - военните триумфи и провали политическата реторика, или назад.
В началото съветските сили нахлуха в Украйна по едно и също време по девет оперативни посоки, разчитайки с мълниеносни удари да зашеметят съперника и да го принудят да се съобщи. Оперативният план по модела " Шок и смут " се основаваше на съчетаване на удари с високоточно оръжие, дейностите на спецсилите, аеромобилните сили и механизираните колони. Въпреки триумфите на южното направление, където Русия съумя съвсем без загуби да стигне до Николаев и да окупира сухопътния кулоар към Крим, от север армията трябваше да се изтегли в края на март.
Вторият стадий трябваше да стане огромна борба за Донбас. В нея трябваше да се включат трансферираните от север елементи, които да обкръжат и разгромят най-боеспособните елементи на Въоръжените сили на Украйна. Но никаква зрелищна борба не се получи. Руската войска се придвижваше прекомерно постепенно благодарение на смазващо предимство и свръхконцентрация на артилерията, унищожавайки окупирания лисичанско-северодонецки район.
На третия стадий украинските войски съумяха освен да спрат вялото нахлуване на съперника, с помощта на постъпилата далекобойна западна артилерия, само че и да минат в контранастъпление, изземвайки стратегическата самодейност на Херсонския и Харковския фронт.
Четвъртият стадий от войната, за чието начало може да се счита оповестената в Русия частична готовност, явно ще бъде на изтощението в директния смисъл на думата. Никой не знае в какъв миг Путин ще реши, че задачите на специфичната военна интервенция са изпълнени: когато съветските войски заемат изцяло териториите на Донецка и Луганска области? Или би трябвало да завладяват напълно Херсонска и Запорожка области? Или пък би трябвало да се окупира Одеса, да се излезе към Приднестровието и да се лиши Киев от излаз на Черно море? Или напряко да се смъкна властта в Украйна? Съдейки по всичко, Путин самичък не знае.
Ще помогне ли мобилизацията? Без коментар.
Източник: ВЯЧЕСЛАВ ЕПУРЯНУ, The Insider, превод " Сега "
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ