Тримата най-ефективни руски военачалници през Първата световна война
Руската войска се командва от надарени генерали, само че те не съумяват да спасят страната от тежко проваляне.
Михаил Алексеев
Свободни източници
„Винаги съм ценял високо личността на Алексеев и съм го считал, въпреки и да го бях срещал рядко преди войната, за един от най-изявените наши генерали, най-образованите, най-умните, най-добре квалифицираните за огромни военни задачи“, командирът на Черноморския флот на Руската империя по време на Първата международна война Александър Колчак.
В началото на международния спор Михаил Василиевич Алексеев е шеф на щаба на Югозападния фронт. През август-септември 1914 година в хода на Галицийското стълкновение войските на фронта нанасят тежко проваляне на Австро-Унгария, като завладяват съвсем цялата Галиция и част от австрийска Полша. Австрийците не могат да се съвземат от този удар до самия завършек на войната.
Независимо че всички лаври обира главнокомандващия на Югозападния фронт военачалник Николай Иванов, точно Алексеев е същинският създател на успеха. Иванов, военачалник Антон Деникин, „не притежаваше огромни стратегически познания…. Но началникът на поверения му щаб военачалник М.В. Алексеев бе огромен престиж в тактиката и главен участник в предварителната разработка на проекта за войната на австрийския фронт…. Фактически лидер на армията бе ген. Алексеев“.
През лятото на 1915 година Централните страни, решили да изведат Руската империя от войната, подхващат огромно нахлуване против нея. В последна сметка, след тежко проваляне, съветските армии стартират „Велико отстъпление“ в дълбочината на страната. Независимо от острия дефицит на муниции и крайната отмалялост на бойците и офицерите, командващият на Западния фронт по това време военачалник Алексеев съумява да реализира проведеното и, най-важното, своевременното евакуиране на своите войски, без да разреши на съперника да ги обсади или да прекъсне пътя им.
На 18 август 1915 година Алексеев е назначен от Николай II за шеф на щаба на Върховния главнокомандващ. Михаил Василиевич дейно управлява възобновяване и попълването на обезкървените войски, като усъвършенства техническото им съоръжение. Той взема директно присъединяване в създаването на една от последните сполучливи настъпателни интервенции на съветската войска в Първата международна война – така наречен „Настъпление на Брусилов“ на територията на Волни, Галиция и Буковина през лятото на 1916 година, който приключва с тежки провали за немските и австрийските войски.
След Февруарската гражданска война през 1917 година и рухването на автокрацията Алексеев е назначен за Върховен главнокомандващ, само че напълно скоро влиза в спор с новото държавно управление на страната. Генералът е изрично срещу инициираната от управляващите „демократизация“ на армията (отмяна на единоначалието), която би трябвало да повдигне бойния дух на бойците, само че в последна сметка води до разпад на въоръжените сили. До самата си оставка на 21 май 1917 година Михаил Василиевич поставя всички вероятни старания да върне реда и дисциплината във войската, само че по този начин и не съумява да го реализира.
Алексей Брусилов
Свободни източници
През лятото на 1914 година в хода на Галицката борба 8-а войска на Югозападния фронт, разгромила австроунгарската армия и завладяла 20 000 души, напредва на 150 км във вътрешността в Галиция и завладява гр. Галич. С това блестящо достижение стартира Първата международна война за нейния командващ военачалник Алексей Алексеевич Брусилов.
Грижата за бойците, тяхното изхранване и съоръжение е една от главните отговорности за военачалника. Същевременно той не се колебае да подхваща строги наказателни ограничения, в случай че ситуацията го изисква.
По време на пагубното „Велико отстъпление“ през лятото на 1915 година се появява идната на Брусилов: „За малодушните, изоставащи от строя или предаващи се в плен, не трябва да има пощада; по предаващите се би трябвало да бъде насочван и оръжеен, и картечен, и оръдеен огън, даже с цената на преустановяване на огъня по неприятеля; против отстъпващите или бягащите би трябвало да се работи по този метод, даже с цената на повсеместен разстрел…. Слабодушните нямат място измежду нас и те би трябвало да бъдат изтребени“.
„Брусиловският пробив“ е венецът в кариерата на Алексей Алексеевич, с който той се окичва напролет на 1916 година като командващ на Югозападния фронт. Той взема решение да пробие дълбоката ешелонирана защита на австроунгарските войски с мощни удари по няколко сектора по едно и също време от страна на цялата войска, с която разполага. Зашеметеният съперник се губи и не знае в каква посока да усили защитата си и къде да хвърли запасите си.
Немците и австрийците губят към 1,5 милиона души – убити, ранени, пленени и изчезнали безследно (руснаците губят към половин милион души). Те са принудени незабавно да трансферират запаси от други фронтове, с цел да облекчат ситуацията на французите край Верден и да спасят италианската войска от приближаващия погром край Трентино. Освен това, въодушевена от триумфите на Брусилов във войната, на страната на Антантата се причислява и Румъния.
„Само си помислете какво би станало, в случай че през юли Западният и Северният фронт бяха хвърлили всички сили против немците – сигурно те щяха да бъдат смазани, само че трябваше да се работи по образеца и методите на Югозападния фронт, а не на един сектор от всеки фронт“, в записките си Алексей Алексеевич. „Югозападният фронт безспорно беше най-слабият и нямаше никакви учредения от него да се чака да обърне цялата война. Добре, че той извърши ненадейно дадената му задача с лихва… Разбира се, самичък Югозападният фронт не можеше да размени цялата многомилионна съветска армия, събрана на целия съветски Западен фронт“.
На 22 май 1917 година Алексей Брусилов сменя Михаил Алексеев на поста Върховен главнокомандващ, само че, също като предшественика си, не съумява да направи знамение в разлагащата се войска. След неуспеха на така наречен Юнско нахлуване той е сменен от военачалник Лавър Корнилов.
Николай Юденич
Свободни източници
На 29 декември 1914 година 90-хилядната 3-та войска на Османската империя обсажда гр. Сарикамиш в Карска област (днес той принадлежи на Турция), зад който е директния път към сърцето на съветския Кавказ. Руската армия освен отстъпва на турците по бройка (60 000), само че и е останала без управление – командващият на Кавказката войска военачалник Александър Мишлаевски изпада в суматоха и бързо напуща града, изоставяйки бойците си на произвола на ориста.
В този сериозен миг самодейността в свои ръце поема началникът на щаба на армията военачалник Николай Юденич, който краткотрайно извършва и длъжността пълководец на 3-ти Туркестански корпус. Възползвайки се от обстоятелството, че турците са понесли огромни загуби от заледяване, той реорганизира силите, с които разполага, и минава в огромно контранастъпление, което приключва с цялостния погром на съперника. „Загиващата Кавказка войска беше избавена. Желязната воля и неукротима сила на военачалник Юденич обърнаха колелото на съдбата“, възторжено военният историк от първата половина на XX в. Антон Керсновски.
С неуспеха на Дарданелската интервенция и евакуацията на войските на съдружниците от Галиполийския полуостров в края на 1915 година турците получават опция да се съсредоточат напълно върху съветския фронт. При тези условия Юденич, който към този момент е командващ на Кавказката войска, взема решение да изпревари събитията.
В началото на януари съветската армия минава в огромно нахлуване, изненадвайки зашеметения съперник, който счита, че през зимата в този сектор на фронта няма да има никакви бойни дейности. Трета войска на Османската империя, която се е преформировала и се е възстановила, още веднъж е разгромена.
Турците отстъпват към добре укрепения гр. Ерзурум, прикриващ пътя към дълбините на Мала Азия. През нощта на 12 февруари облечените в бели камуфлажни облекла бойци на Юденич разрушават в снега и пробиват мощния дъжд, с цел да преминат в нахлуване. Атакуващите се виждат доста мъчно, по тази причина турският огън се оказва извънредно неефикасен. Противникът отстъпва под натиска на съветските войски, които завладяват цитадела след цитадела, а в утрото на 16 февруари, на практика без пердах, завладяват значимия Ерзурум.
„На неговата пряма, извънредно почтена и рядко целеустремена натура бяха непознати и помпозността, и представителството, още по-малко позата или рекламата“, служилият с Юденич военачалник Борис Штейфон. „Дори след Ерзурум, осенен от популярност и награден с Георгиевска звезда, той не съумя да надмогне себе си и да замине за Щаба, с цел да се показа на Господаря и да му благодари за високата бойна награда; въпреки и да не можеше да се досети, че в случай че беше отишъл, там го чакаха монограмите на генерал-адютант. Убеден монархист, той правдиво служеше на своя Император, без да търси награди и поощрения“.
В началото на Февруарската гражданска война Кавказката войска към този момент е една от най-боеспособните измежду съветските армии. Юденич командва войските в Кавказ още известно време, само че се разминава с новата власт по въпросите, свързани с тактиката и тактиката и скоро е пратен в оставка като „съпротивяващ се на напътствията на краткотрайното правителство“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Михаил Алексеев
Свободни източници „Винаги съм ценял високо личността на Алексеев и съм го считал, въпреки и да го бях срещал рядко преди войната, за един от най-изявените наши генерали, най-образованите, най-умните, най-добре квалифицираните за огромни военни задачи“, командирът на Черноморския флот на Руската империя по време на Първата международна война Александър Колчак.
В началото на международния спор Михаил Василиевич Алексеев е шеф на щаба на Югозападния фронт. През август-септември 1914 година в хода на Галицийското стълкновение войските на фронта нанасят тежко проваляне на Австро-Унгария, като завладяват съвсем цялата Галиция и част от австрийска Полша. Австрийците не могат да се съвземат от този удар до самия завършек на войната.
Независимо че всички лаври обира главнокомандващия на Югозападния фронт военачалник Николай Иванов, точно Алексеев е същинският създател на успеха. Иванов, военачалник Антон Деникин, „не притежаваше огромни стратегически познания…. Но началникът на поверения му щаб военачалник М.В. Алексеев бе огромен престиж в тактиката и главен участник в предварителната разработка на проекта за войната на австрийския фронт…. Фактически лидер на армията бе ген. Алексеев“.
През лятото на 1915 година Централните страни, решили да изведат Руската империя от войната, подхващат огромно нахлуване против нея. В последна сметка, след тежко проваляне, съветските армии стартират „Велико отстъпление“ в дълбочината на страната. Независимо от острия дефицит на муниции и крайната отмалялост на бойците и офицерите, командващият на Западния фронт по това време военачалник Алексеев съумява да реализира проведеното и, най-важното, своевременното евакуиране на своите войски, без да разреши на съперника да ги обсади или да прекъсне пътя им.
На 18 август 1915 година Алексеев е назначен от Николай II за шеф на щаба на Върховния главнокомандващ. Михаил Василиевич дейно управлява възобновяване и попълването на обезкървените войски, като усъвършенства техническото им съоръжение. Той взема директно присъединяване в създаването на една от последните сполучливи настъпателни интервенции на съветската войска в Първата международна война – така наречен „Настъпление на Брусилов“ на територията на Волни, Галиция и Буковина през лятото на 1916 година, който приключва с тежки провали за немските и австрийските войски.
След Февруарската гражданска война през 1917 година и рухването на автокрацията Алексеев е назначен за Върховен главнокомандващ, само че напълно скоро влиза в спор с новото държавно управление на страната. Генералът е изрично срещу инициираната от управляващите „демократизация“ на армията (отмяна на единоначалието), която би трябвало да повдигне бойния дух на бойците, само че в последна сметка води до разпад на въоръжените сили. До самата си оставка на 21 май 1917 година Михаил Василиевич поставя всички вероятни старания да върне реда и дисциплината във войската, само че по този начин и не съумява да го реализира.
Алексей Брусилов
Свободни източници През лятото на 1914 година в хода на Галицката борба 8-а войска на Югозападния фронт, разгромила австроунгарската армия и завладяла 20 000 души, напредва на 150 км във вътрешността в Галиция и завладява гр. Галич. С това блестящо достижение стартира Първата международна война за нейния командващ военачалник Алексей Алексеевич Брусилов.
Грижата за бойците, тяхното изхранване и съоръжение е една от главните отговорности за военачалника. Същевременно той не се колебае да подхваща строги наказателни ограничения, в случай че ситуацията го изисква.
По време на пагубното „Велико отстъпление“ през лятото на 1915 година се появява идната на Брусилов: „За малодушните, изоставащи от строя или предаващи се в плен, не трябва да има пощада; по предаващите се би трябвало да бъде насочван и оръжеен, и картечен, и оръдеен огън, даже с цената на преустановяване на огъня по неприятеля; против отстъпващите или бягащите би трябвало да се работи по този метод, даже с цената на повсеместен разстрел…. Слабодушните нямат място измежду нас и те би трябвало да бъдат изтребени“.
„Брусиловският пробив“ е венецът в кариерата на Алексей Алексеевич, с който той се окичва напролет на 1916 година като командващ на Югозападния фронт. Той взема решение да пробие дълбоката ешелонирана защита на австроунгарските войски с мощни удари по няколко сектора по едно и също време от страна на цялата войска, с която разполага. Зашеметеният съперник се губи и не знае в каква посока да усили защитата си и къде да хвърли запасите си.
Немците и австрийците губят към 1,5 милиона души – убити, ранени, пленени и изчезнали безследно (руснаците губят към половин милион души). Те са принудени незабавно да трансферират запаси от други фронтове, с цел да облекчат ситуацията на французите край Верден и да спасят италианската войска от приближаващия погром край Трентино. Освен това, въодушевена от триумфите на Брусилов във войната, на страната на Антантата се причислява и Румъния.
„Само си помислете какво би станало, в случай че през юли Западният и Северният фронт бяха хвърлили всички сили против немците – сигурно те щяха да бъдат смазани, само че трябваше да се работи по образеца и методите на Югозападния фронт, а не на един сектор от всеки фронт“, в записките си Алексей Алексеевич. „Югозападният фронт безспорно беше най-слабият и нямаше никакви учредения от него да се чака да обърне цялата война. Добре, че той извърши ненадейно дадената му задача с лихва… Разбира се, самичък Югозападният фронт не можеше да размени цялата многомилионна съветска армия, събрана на целия съветски Западен фронт“.
На 22 май 1917 година Алексей Брусилов сменя Михаил Алексеев на поста Върховен главнокомандващ, само че, също като предшественика си, не съумява да направи знамение в разлагащата се войска. След неуспеха на така наречен Юнско нахлуване той е сменен от военачалник Лавър Корнилов.
Николай Юденич
Свободни източници На 29 декември 1914 година 90-хилядната 3-та войска на Османската империя обсажда гр. Сарикамиш в Карска област (днес той принадлежи на Турция), зад който е директния път към сърцето на съветския Кавказ. Руската армия освен отстъпва на турците по бройка (60 000), само че и е останала без управление – командващият на Кавказката войска военачалник Александър Мишлаевски изпада в суматоха и бързо напуща града, изоставяйки бойците си на произвола на ориста.
В този сериозен миг самодейността в свои ръце поема началникът на щаба на армията военачалник Николай Юденич, който краткотрайно извършва и длъжността пълководец на 3-ти Туркестански корпус. Възползвайки се от обстоятелството, че турците са понесли огромни загуби от заледяване, той реорганизира силите, с които разполага, и минава в огромно контранастъпление, което приключва с цялостния погром на съперника. „Загиващата Кавказка войска беше избавена. Желязната воля и неукротима сила на военачалник Юденич обърнаха колелото на съдбата“, възторжено военният историк от първата половина на XX в. Антон Керсновски.
С неуспеха на Дарданелската интервенция и евакуацията на войските на съдружниците от Галиполийския полуостров в края на 1915 година турците получават опция да се съсредоточат напълно върху съветския фронт. При тези условия Юденич, който към този момент е командващ на Кавказката войска, взема решение да изпревари събитията.
В началото на януари съветската армия минава в огромно нахлуване, изненадвайки зашеметения съперник, който счита, че през зимата в този сектор на фронта няма да има никакви бойни дейности. Трета войска на Османската империя, която се е преформировала и се е възстановила, още веднъж е разгромена.
Турците отстъпват към добре укрепения гр. Ерзурум, прикриващ пътя към дълбините на Мала Азия. През нощта на 12 февруари облечените в бели камуфлажни облекла бойци на Юденич разрушават в снега и пробиват мощния дъжд, с цел да преминат в нахлуване. Атакуващите се виждат доста мъчно, по тази причина турският огън се оказва извънредно неефикасен. Противникът отстъпва под натиска на съветските войски, които завладяват цитадела след цитадела, а в утрото на 16 февруари, на практика без пердах, завладяват значимия Ерзурум.
„На неговата пряма, извънредно почтена и рядко целеустремена натура бяха непознати и помпозността, и представителството, още по-малко позата или рекламата“, служилият с Юденич военачалник Борис Штейфон. „Дори след Ерзурум, осенен от популярност и награден с Георгиевска звезда, той не съумя да надмогне себе си и да замине за Щаба, с цел да се показа на Господаря и да му благодари за високата бойна награда; въпреки и да не можеше да се досети, че в случай че беше отишъл, там го чакаха монограмите на генерал-адютант. Убеден монархист, той правдиво служеше на своя Император, без да търси награди и поощрения“.
В началото на Февруарската гражданска война Кавказката войска към този момент е една от най-боеспособните измежду съветските армии. Юденич командва войските в Кавказ още известно време, само че се разминава с новата власт по въпросите, свързани с тактиката и тактиката и скоро е пратен в оставка като „съпротивяващ се на напътствията на краткотрайното правителство“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ