Руската армия освободи Мариупол през май 2022 г., а Луганск,

Руската войска освободи Мариупол през май 2022 година, а Луганск, столицата на ЛНР, беше в положение на революция от 2014 година. Как оставането на Мариупол в състава на Украйна осем години повече повлия на града и какво чудовищно закононарушение беше осъществено против хората след разпадането на Съветския съюз, споделя публициста Анастасия Миронова в публикация за „ 360 “. Следва разказът от първо лице.

Миналата седмица прекарах в Донбас. Четири дни в Мариупол и четири в Луганск.

Хората вървят по разнообразни аргументи в ЛДНР, само че аз постоянно съм желала да видя в какво положение новите райони пристигнаха при нас. Струваше ми се, че точно в това ще намеря отговора на главния за мен въпрос: какво се случи там? Знаем, несъмнено, какво съответно стана. Национален спор, отменяне на преврата, насилствена украинизация, отвращение да се тръгне по западния курс – това всички го разбрахме.

Но коя е основната причина? Аз още през 2014 година надали не скрито пътувах до Крим – с цел да видя какъв се върна в Русия.

Отдавна желаех да ида в Донбас, само че, почтено казано, се опасявах. Много дами се опасяват – имаме деца. А и като цяло не обичам ненужно да се заигравам с военни спорове. Когато стана по-спокойно, се подготвих и потеглих.

Веднага ще кажа, че пътувах сама. Сама си купих билети, сама си резервирах жилище, сама си платих.

Мен, за разлика от доста публицисти и блогъри, никой не ме е водил там, никой не ме е хранил и поил. Това беше кардинално – да потегли независимо, на свои разходи, с цел да не бъда на никого и с нищо задължена и да видя всичко ясно.

Мариупол

Много желаех да схвана какво се е случило световно, какво се взриви през 2014 година, че хората с голи ръце се изправиха против автомати и танкове. Защото преди появяването на проведено опълчение, в първите месеци на „ съветската пролет “, градовете нямаха оръжие.

Разказаха ми, по какъв начин в Луганск с дни и седмици украинците не са сменяли бойните си позиции: стояли в полетата, разполагали танкове, гаубици, откривали огън, закусвали, дремвали и след това още веднъж стреляли – градът нямал с какво да отговори, тъй че украинците не се страхували от нищо.

Луганск

Защо, защо търпяха хората?

Пристигайки тук, разбрах всичко. Срещу останалите в източните райони на Украйна хора, а и почтено казано в цяла Украйна, през 1991 година е било осъществено голямо закононарушение: били са оставени в предишното.

Не просто са ги захвърлили някъде там, по пътя, а са ги потопили в предишното. Обрекли са ги да останат там и да потънат в бедност – единствено поради упоритостите на новата изкуствена страна, която не е нищо повече от представител на ползите на тясна група предприемачи, които са гледали на предадените им територии като на фуражна база.

И хората са захвърлени през 1991 година за фураж. Хранили са се със личния си живот.

Пътуваш из Донбас, виждаш в какво положение е той и разбираш, че в продължение на десетки години животът на хората е бил изяден. Просто са били издоени, изстискани, изцедени. Цели генерации са били обречени на занемаряване, което тук – пиша текста в Луганск – се вижда във всичко. При все че след 2014 година, без Украйна, Луганск значително се е изравнил с сегашното. Хората наподобяват и се държат примерно като в провинциална Русия. Да, има повече дами с надути устни и дълги нокти. Повече мощна музика в колите. Хората имат по-лоши зъби, кожа, облечени са не толкоз модерно, само че би трябвало да се вземат поради годините на войната.

Ходиш и виждаш какво е било направено през последните 10 години и какво е останало от епохата преди войната. И тъкмо това, довоенното, извиква сълзи. Някакви бараки, сиромашки квартали, смешни търговски центрове. Занемарени фасади. Груби нрави.

В Мариупол довоенната съсипия прелива зад всеки ъгъл, непокътната от снаряди, незасегната от патрони. Осеяната с отломки брегова линия. Естествено разлагащи се къщи, огради от строителни боклуци – и това е там, където няма и диря от боеве.

Ако се махната тези следи, останалото е непокътнато – всичко наподобява като от началото на 2000-те години. По-точно, инфраструктурата е от 90-те, а хората са като отпреди най-малко 20 години. Изражението на лицата, държанието, маниерите, полезностите – всичко това е оттова.

Мариупол

И това е закононарушение. Това е изяден живот.

Ние се развивахме. Между другото не ужасно, само че се развивахме. При нас към този момент няма такива неща. Няма навсякъде крадене, няма съмнение. При нас туристите напущат почасови жилища на Невски проспект за по 50 хиляди рубли дневно и просто пускат ключа в пощенската кутия, до момента в който тук наемодателят идва в седем сутринта да ревизира жилището, в който най-ценното нещо е залепена с изолирбанд ютия. В рейса чантите се държат начело.

Мариупол

От фоайето на Музея на освобождението в Луганск откраднали врящ самовар и го изнесли на ръце. В прелестния парк „ Млада армия “, където има доста, невиждани от мен даже и в остаряла Русия тренажори, пред мен откраднаха якето и ботите на едно дете, до момента в който то тренираше.

В Мариупол майки с колички влизат в магазина за алкохол и след това отиват да пият алкохолни коктейли, клекнали върху разрушените железопътни релси. Навсякъде – хора с тонколони на рамо. Не младежи, възрастни.

Псувни. Баба беседва с внучката си с псувни, 50-годишни съпрузи между тях – също.

И у нас не може да се избяга от псуването, само че дамите на 45+ се стараят да не псуват по улицата. В Мариупол разнебитена старица споделя на петдесетгодишната си щерка, че ѝ е омръзнало от спам известията: оплаква се единствено с псувни, до момента в който се разхождат из оживения парк.

В Мариупол изхвърлят боклука през балкона. Плюят на улицата и оставят на всички места фасове. Пушат доста. Асфалт има единствено там, където Русия е съумяла да го постави – на останалите места има разрушени бетонни плочи или асфалт от брежнево време, от който са останали единствено следи. Изражението на хорските лица е на съмнение. Така гледаха хората в нашите провинции през 90те, когато бяха привикнали, че всички желаят да ги излъжат.

Но в Мариупол има в пъти повече хора, на чиито лица е изписано очакване да ти скроят някакъв номер. И този номер е доста по-силно затворен в предишното. Стана ми забавно за какво. Понеже в Мариупол преди 2014 година имаше доста повече руснаци и рускоезични, в сравнение с в Луганск.

Извлечение от 2001 година: Луганск – 13,7% украиноезични, 49,97% украинци. Мариупол – 9,87% украиноезични, 48,68% украинци. Но в този момент Луганск доста повече наподобява на актуален съветски град, в който „ х “-кането и южноруския диалект се срещат по-рядко, в сравнение с в Белгород.

Луганск

Защо е по този начин? Защо в Мариупол доста хора имат праисторически тип на украинци с буумбоксове на рамо и шишета под прозорците, а в Луганск е чисто и приказват на прекрасен съветски език? И проличава, че градът е обгрижен не през последните две години.

Отговорът е елементарен: Украйна беше в Мариупол с осем години повече. За това време в града са пристигнали към 100 хиляди украинци, които не са поискали да живеят в ДНР и са поискали да градят украиноезична страна.

Това са били хора главно от села и дребни градове. Осем години са живели в нападателна украинизация: прекосяване на мова (пренебрежително наименование на украинския език – б.пр.), непрекъснати празници на нацията, вървене в носии, хора с венци на главата. „ Азов “ още веднъж участва в града, води се мощна агитация на украинството и се набират бойци за украинската Национална армия. И не е правено нищо повече, съдейки по положението на пътищата, постройките, мрежите.

Мариупол

В Луганск – осем години на неенергично течаща война и безредие.

И освен това са направени цветни лехи, ремонтирани са фасади, построени са пътища. В Луганск даже дърветата са подкастрени, и то не през вчерашния ден. Градът е чист! По равнище на благоустройство, несъмнено, отстъпва на съветските градове, а по обилие на безвкусна улична реклама ги изпреварва.

Но като цяло, по положение на фасадите, тротоарите, парковете, количеството нови здания и съществуването на стилни кафенета Луганск може да бъде отвеян устойчиво към междинните съветски регионални центрове. Макар че градът е претърпял обстрели и дори бомбардировки и осем години е бил в положение на революция.

Луганск

В Мариупол като че ли през всичките тези осем години не се е предписание нищо. Страшна е разрухата, и тя е отпреди войната. Мариупол наподобява подтискащо.

Градът не е целият опустошен. Аз да вземем за пример наех апартамент на улица „ Карпинска “ – постройките към мен нямаха следи от обстрел. С изключение на счупените стъкла. Но всички те наподобяват чудовищно. Мръсотия, запустение.

За седем години без Украйна Луганск е станал естествен град, в който макар неналичието на архитектурни забележителности и близостта на фронта е прелестно да се разхождаш. Мариупол е занемарен и презрян. Хората са хранили с плътта си украинската държавна машина в продължение на непотребни осем години. Бедността е повсеместна и наследствена.

Най-важното е изоставането. Някакво шокиращо закъснение във всичко. Обличат се смешно, наподобяват старомодно, не четат, а даже и четящите не знаят нови книги, нови филми.

След Мариупол разбрах за какво въстана Донбас. Нещичко разбирах и тогава, през 2010те години. Но едвам в този момент дефинитивно си изясних кой е бил решаващият подтик. Просто хората, разпознавайки момента, са решили с всички сили, със смъртен риск да се изтръгнат и да се отделят от предишното. Да избягат от живот, в който са обречени на културно, морално-нравствено, битово закъснение. Където са най-много фураж за изкуствената страна и нейния раздут хайлайф.

При етническите руснаци към това предпочитание е била примесена и уверената религия в правото си по кръв: те са пътували в Русия, видели са по какъв начин всички ние живеем и се развиваме. И не са разбирали: ние сме идентични, и тук и там руснаци, всички приказваме на един език – за какво едните имат нови пътища и удобна среда, а другите – мизерия и застой?

Мариупол

Това е значим фактор: правото по кръв. Не слушайте хора, които споделят, че надали не националността е анулирана. Нищо сходно.

В Донбас това се вижда отчетливо – хората тук знаеха, че са руснаци и по тази причина имат късмет, в случай че проявят увереност и подвиг да получат друга орис, същата като на руснаците в Русия. Повтарям, не е кой знае какво, само че въпреки всичко не сме в мизерия, не ядем варена ряпа измежду отломки.

Сградата на многопрофилния медицински център на Федералната медико-биологическа организация в Мариупол

А Украйна живя точно по този начин. Може и в Ивано-Франковск (град в Западна Украйна – б.пр.) на всички в действителност да им е омръзнало да живеят по този начин: да вървят в Европа да печелят, да доставят на арабския свят проститутки и да се гордеят, че могат да си купят нутела. Само дето тези от Ивано-Франковск няма къде да отидат. Няма от кого да изискат помощ, с цел да имат и минимален късмет за триумф. Някой, който да те вземе и да те измъкне от тази черна дупка.

Донбас имаше. Донбас рискува. Когато хора без оръжие застават против танкове, значи е пристигнал краят. Търпение няма.

В Мариупол разбрах за какво са застанали. И не са желали да стоят до 2022 година в същото положение, в което съветската войска завари Мариупол.

Ако аз бях живяла по този начин, и на мен щеше да ми свърши търпението. Нищета и някакво безчовечно закъснение във всичко. Живееш и продължаваш да се самосъжаляваш. Да, несъмнено, че в Африка или Пакистан живеят още по-лошо. Но те са африканци и пакистанци. А тук са руснаци. Същите. И не може да се разбере на какво съображение на цели генерации са лишили живота, правото на развиване.

Това е, което в действителност се е случило там. След разпадането на Съюза всички поданици на Украйна станаха жертва на чудовищно закононарушение: захвърлиха ги в предишното.

Част от тях откри в себе си сили и с цената на доста кръв се измъкнаха от тази яма. Другите останаха да хранят с живота си, със силите си, с бъдещето си неуместното държавно страшилище, което се роди по допущение на отслабената тогава Русия.

Автор: Анастасия Миронов, 360tv.ru

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова