Първият солист на ансамбъл "Пирин": Много нищета съм видяла, но не бих заменила България с нищо
Руска Стоименова е именит глас от Югозападна България, първи солист на отбор " Пирин ". За бягството от родното село, международните подиуми и вярата във възкресението, тя споделя повече в поредицата " Големите гласове на народа ".
Руска Стоименова се ражда в семейство от шест сестри, през 1938 в село Марулево, Благоевградско. Своята професионална кариера като първата солистка на отбор " Пирин " стартира едвам на 15 години. Под управлението на именития проф. Кирил Стефанов, ансамбълът покорява публиката от " Карнеги хол " и зала " Чайковски ", а Руска печели амплодисменти и награди в над 50 страни, измежду които Италия, Австралия, Япония, Судан.
Отива на състезанието в ансамбъла, като изминава 8 километра пешком до извършвам кражба, криейки се от фамилията си.
" Оставих света на беднотията, бедния свят, по–неграмотния, по–отчуждения от по–цивилизования свят в града. Целият свят се откри пред мен посредством песента. На 5 континета звучи гласа ми. ", споделя за избра, който е направила тя.
До огромната сцена стига по сложен път, с денонощни подготовки.
" Ние сме репетирали и през нощта в миналото... Моите деца са останали единствено да се гледат, да се отглеждат, огромната отглежда дребната, в същото време е и студентка. Моята дребна щерка постоянно качваше температура преди аз да потегли и в един миг, ще ми простите, аз си взимам сбогом с нея, тя лежи и споделя, мамо не можеш ли да се разболееш и да не пътуваш. Ние бяхме тези, които тръгнахме да пробиваме Желязната завеса, както я назоваха. "
" България ни заобича нас доста, и ние нея. Просто я опознахме, опознахме нейната география, нейните полезности. Хората, толкоз доста ни обикнаха и ние тях, че през пловдивското поле оставиха копачите и излизаха на пътя, заставаха пред нас, пред камиона и до момента в който не почнехме да им пеем някоя ария, да им изиграем хоро, не ни пуснаха. Беше толкоз вълнуващо ", спомня си певицата.
Руска Стоименова споделя, че е предходна през доста изкушения, видяла е доста беднотия, мизерия, само че с нищо не би заменила България.
" Нямам право да не съм щастива, тъй като това наличие, което съм събирала толкоз години в живота си, минала през толкоз доста хубави и сложни неща. Не мисля, че не съм благополучен човек, тъй като съм осъществила прекалено много неща. Една огромна част от духовното наличие, което съм събрала от света, от моите връзки с живота изобщо с хората, аз съм го претворила в музика, в книги и в обич към хората "
За нея възкресението е велика божия мисъл и тя попада във всичко земно - в културатата, в изкуството и в духа.
" Възкресението на духа във всеки един от нас в една градивна, светлинна форма е наложително в днешно време " - е нейното великденско празнично обръщение.
Руска Стоименова се ражда в семейство от шест сестри, през 1938 в село Марулево, Благоевградско. Своята професионална кариера като първата солистка на отбор " Пирин " стартира едвам на 15 години. Под управлението на именития проф. Кирил Стефанов, ансамбълът покорява публиката от " Карнеги хол " и зала " Чайковски ", а Руска печели амплодисменти и награди в над 50 страни, измежду които Италия, Австралия, Япония, Судан.
Отива на състезанието в ансамбъла, като изминава 8 километра пешком до извършвам кражба, криейки се от фамилията си.
" Оставих света на беднотията, бедния свят, по–неграмотния, по–отчуждения от по–цивилизования свят в града. Целият свят се откри пред мен посредством песента. На 5 континета звучи гласа ми. ", споделя за избра, който е направила тя.
До огромната сцена стига по сложен път, с денонощни подготовки.
" Ние сме репетирали и през нощта в миналото... Моите деца са останали единствено да се гледат, да се отглеждат, огромната отглежда дребната, в същото време е и студентка. Моята дребна щерка постоянно качваше температура преди аз да потегли и в един миг, ще ми простите, аз си взимам сбогом с нея, тя лежи и споделя, мамо не можеш ли да се разболееш и да не пътуваш. Ние бяхме тези, които тръгнахме да пробиваме Желязната завеса, както я назоваха. "
" България ни заобича нас доста, и ние нея. Просто я опознахме, опознахме нейната география, нейните полезности. Хората, толкоз доста ни обикнаха и ние тях, че през пловдивското поле оставиха копачите и излизаха на пътя, заставаха пред нас, пред камиона и до момента в който не почнехме да им пеем някоя ария, да им изиграем хоро, не ни пуснаха. Беше толкоз вълнуващо ", спомня си певицата.
Руска Стоименова споделя, че е предходна през доста изкушения, видяла е доста беднотия, мизерия, само че с нищо не би заменила България.
" Нямам право да не съм щастива, тъй като това наличие, което съм събирала толкоз години в живота си, минала през толкоз доста хубави и сложни неща. Не мисля, че не съм благополучен човек, тъй като съм осъществила прекалено много неща. Една огромна част от духовното наличие, което съм събрала от света, от моите връзки с живота изобщо с хората, аз съм го претворила в музика, в книги и в обич към хората "
За нея възкресението е велика божия мисъл и тя попада във всичко земно - в културатата, в изкуството и в духа.
" Възкресението на духа във всеки един от нас в една градивна, светлинна форма е наложително в днешно време " - е нейното великденско празнично обръщение.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ