Анализатор: Курск роди Путин, Курск ще го погуби
Русия в пламъци. Как Украйна със лични средства стартира офанзиви по авиобази в Москва
Какво и за какво се случва във войната в Украйна? Българска национална телевизия разгласява разбор на колумниста и експерт по военна история Камен Невенкин.
Кратка ода за прокрастинацията
Прокрастринацията е разбиране в логиката на психиката, с което се отбелязва склонността към непрекъснато " отсрочване за след това " на значими и неотложни задания, които по този начин или другояче би трябвало да бъдат свършени. И не, прокрастринацията изобщо не е обвързвана с класическия мързел или обичайна човешка леност. Тя най-много е клиничен признак за разнообразни крайни положения като меланхолия, тревога, недостиг на вниманието и така нататък Именно като прокрастринационно бихме могли да определим турнето на Путин в " близката чужбина " по-рано тази седмица. Докато страната му се гърчеше под ударите на украинските наземни и въздушни офанзиви, полуръстовият деспот седеше на меко кресло в Баку, целуваше Корана в Грозни и миришеше ябълки в Кабрадино-Балкария. Всичко друго, само че не и Курск.
" Курск го роди, Курск и ще го погуби " съобщи преди дни известният с пиперливия си език съветски самостоятелен политически коментатор Невзоров, хвърляйки по тази метод незабележим мост сред събитията към потъналата подводница преди 24 години и днешната украинска атака в едноименната област. Чудя се до каква степен да се съглася с Невзоров, тъй като не съм последовател на крайните бомбастични изявления, само че не мога и да отрека, че към този момент несъмнено са налице някои признаци за неизбежния завършек на режима. Като да вземем за пример всеобщата загуба на илюзията измежду народонаселението, че ги ръководят безпогрешни богове или пък че следва някаква близка дефинитивна победа в Украйна. Още по-показателна е неналичието на какъвто и да е родолюбив напредък и възторг, който е наложителен за опълчване на всяка вражеска експанзия. Морално-психологическото положение на съветското общество е тъкмо противоположното на това през 1941 година или пък на украинците през 2022 година Липсват искащи непринудено да облекат униформата, с цел да защитят с оръжие в ръка родината, няма митинги в овладените от ЗСУ (украинските въоръжени сили) градове и села, да не приказваме за незаконна опозиция и партизански отряди. Напротив, това което всички виждат е едно огромно подплашено стадо, което бяга надалеч от заплахата.
Ако би трябвало да търсим някакви паралели сред тогавашния Курск и настоящия, то те несъмнено са в медийната среда. Трагедията с подводницата през 2000 година бе мотив за младия Путин да стартира да смазва многочислените тогава самостоятелни медии и по този начин последователно да постави нашийник на цялото общество. Двайсет и четири години по-късно освен, че няма самостоятелни в медии в Русия, само че жителите ѝ даже към този момент нямат достъп до YouTube, Фейсбук и Instagram. За похлупак на всичко, Кремъл се пробва да стегне в мъртва хватка даже опърничавите военни репортери, които другояче са безкрайно правилни на Z-идеята, и дори елементарните бойци, като им забрани и смарт телефоните. Съвременният свят обаче не работи по този начин. Украинският образец образно сподели, че с цел да си подготвен да се жертваш за някаква идея на първо място би трябвало да вярваш в нея. Стадото на Путин обаче има вяра единствено в парите, а духовните му потребности се свеждат само до гледането на сеир, изключително в случай че става въпрос за нечие непознато страдалчество. В последна сметка се оказа че за четвърт век ръководство Путин е постигнал задачата си да трансформира цялостен един народ в безропотна навалица, с цел да може по-лесно да го управлява. Но когато обстановката постанова този народ да откри в себе си съпротивителни и градивни сили се оказва, че просто такива няма тъй като те са били изсмукани до капка.
Едно от неудобствата да се разяснява въоръжен спор в развиване е, че за него не е известно нищо отвън това, което се прокрадва в медиите. Какви са действителните загуби, каква е същинската бройка на двете противоборстващи страни, какво съставляват техните проекти и планове, и по какъв начин те се менят в хода на борбата? Точно тази основна за всеки разбор информация не е налична и по тази причина всеки опит за в действителност изчерпателен обзор на събитията авансово е жертван на неуспех. Аз да вземем за пример, към момента оставам в незнание какви са били предварителните цели на Киев към началото на нашествието на съветска територия – основаването на буферна зона, както към този момент разгласи Зеленски и всяване на ужас в съветското общество или намаляване на съветския напън в Донбас и принуждаване на съперника незабавно да трансферира войски на новооткрития фронт? Ако е първото – то несъмнено протичащото се е безапелационен триумф за ЗСУ. Ако е второто – не чак толкоз, тъй като руснаците фактически изтеглиха войски от Украйна и ги трансферираха в региона на Курск, само че те бяха взети от второстепенни сектори, като Херсонска област. Голямото съветско прегрупиране по този начин и не се случи и сега като че ли следим две паралелни войни – една на североизток, където украинците не престават да уголемяват така наречен буферна зона на територията на Руската федерация и една на изток, където руснаците постепенно, само че методично се доближават към " сиамските близнаци " Покровск и Мирноград. Сякаш с цел да вдигне залозите още повече, Путин преди дни съобщи на висок глас, че прекачване на части от Донбас няма да има и настъплението там ще продължи с неотслабваща мощ.
Ситуацията фактически е доста странна – действително следим двама играчи, които по едно и също време залагат в две казина, като всеки от тях скрито се надява, че крайната облага, която ще завоюва в едното, ще надвиши загубите, които неизбежно ще претърпи в другото.
Кой какво може да завоюва в тази толкоз объркана обстановка, по какъв начин и по кое време може да стане това? Към сегашния миг, към този момент трета седмица, настъплението на ЗСУ в региона на Курск продължава, въпреки и с отслабващи темпове. Това, което мен персонално ме удивлява най-вече, е забележителната лекост, с която украинците режат на филийки съветската защита. И най-много че бойците на военачалник Сирски се държат по този начин, като че ли нямат бърза работа за извършване. Това което го правят обаче го вършат извънредно добре и най-много вярно от военна позиция. Подобно на скален катерач, те не подхващат идващ ход, преди да са подсигурили сегашния. За разлика от руснаците в първите дни на нашествието, ЗСУ не се втурват стремително на доста километри напред, а деликатно си подсигуряват фланговете и най-много пътищата за доставяне и (ако се наложи) за оттегляне. Показателен е и методът, по който обработват съветската формация при Глушково. Както към този момент евентуално сте чули, украинците съумяха да блокират от три страни към 3000 руснаци, като освен това последователно унищожиха мостовете през река Сейм зад тила им. Същевременно не се стремят непременно да разгромят попадналия в капан зложелател, а по-скоро постепенно и методично го " обработват " и последователно понижават боеспособността му. Дали руснаците в един миг ще се предадат всеобщо в плен или част от тях някак си ще съумеят да се измъкнат през реката – занапред ще разберем. Но по скромното ми мнение, завземането на целия регион чиято повърхност е към 700 кв. км от ЗСУ е неизбежно и най-много идно.
Доколко във вътрешността в съветска територия могат да напреднат украинците? Всичко ще зависи от това какъв брой крепко ще си подсигурят логистиката. За да действа добре една настъпваща войска, тя на първо място би трябвало да бъде постоянно и задоволително снабдявана и попълвана, а също по този начин би трябвало да може навреме да бъдат евакуирани ранените и развалената техника. Това може да се реализира само и единствено в случай че въпросната войска управлява някакъв град с от малко малко солидни здания (за щабове, хранилища, лечебни заведения, работилници и т.н.) който в същото време да е и информационен център, т.е. през него да минават задоволително пътища, водещи в разнообразни направления. ЗСУ към този момент са завладели един подобен град – Суджа, като сега се водят боеве за още един – Коренево – чието преодоляване наподобява много евентуално. С два такива града в ръцете си, украинците ще могат да мислят за идващия си ход в " катеренето " – градовете Лгов и Рилск, които освен по-големи (население 15 до 17 хиляди души), само че и се намират на автомагистралата за Курск и прословутата атомна електроцентрала.
Засега ми наподобява че завземането на Лгов и Рилск е прекомерно огромна лъжица за моментните благоприятни условия на ЗСУ, само че през тази война към този момент се случиха толкоз доста изненадващи неща, че даже един подобен процес на събитията не би ме учудил. Все отново ми се коства, че украинците по-скоро ще зимуват почти в границите на досегашния периметър, който се обрисува много комфортен и за защита, и за бъдеща нова атака, в сравнение с да ги забележим след месец-два пред стените на Курск. Това, което е безусловно несъмнено е, че имат намерение да останат " на посетители " на Путин още доста дълго време, тъй като преди дни Зеленски назначи един от генералите си за глава на военната администрация на новозавоюваните земи. Един от най-належащите проблеми, които новоизпеченият генерал-губернатор ще би трябвало да реши е това по каква стратегия ще би трябвало да продължат образованието си намиращите се под опеката му дребни русначета. Войната си е война, само че никой на никое място не е отменял 1 септември.
Оттук насетне всички минуси ще са за руснаците. Първо, очертаващото се продължително наличие на ЗСУ на територията на федерацията ще е едно непрекъснато увещание за всеки руснак за неспособността на президента му и другите облечени във власт същества да защитят териториалната целокупност на страната му. Всяко доближаване на бойците на Сирски до регионалния център Курск пък ще е тежък удар и по съветската стопанска система, тъй като в допълнение ще смути и дори сковава един от най-важните земеделски региони на Русия, да не приказваме за новите потоци бежанци, които неизбежно ще се юрнат да напущат съвсем половинмилионния град. Според мен, най-шокиращото от всичко ще продължава да бъде всеобхватното малоумие и примирение, което доближава до най-високите етажи на властта в Москва. Дори кремълската публична агитация към този момент признава, че руснаците ще би трябвало да се примирят с " краткотрайната " загуба на някои територии, а представители на поддържащия Путин интелектуален хайлайф започнаха да предизвестяват, че е вероятен и различен излаз от войната, с изключение на победният.
Засега само продължаващото съветско нахлуване в Донбас по посока Покровск-Мирноград вдъхва някакъв оптимизъм в изтерзаните души на Z-патриотите. Но съвсем никой не регистрира една " незначителна " детайлност – сраженията за града действително дори още не са почнали. За разлика от мнозина от така наречен публицисти и анализатори, които смятат рухването на Покровск в съветски ръце освен като идно, само че най-много за несъмнено, аз изобщо не споделям сходни " свръхоптимистични " прогнози. Практиката демонстрира, че войските на Путин изпитват колосални компликации, когато става въпрос за завладяването с взлом на което и да е обитаемо, място по-голямо от село. По половин година продължаваше, да вземем за пример, борбата за Бахмут, а по-късно и тази за Авдеевка. А и самите руснаци сякаш не бързат да се навлизат по улиците на града, тъй като са наясно, че преди този момент би трябвало да основат някакви условия най-малко за частичното му обграждане. Засега, обаче, те към момента са доста надалеч от това.
По-интересното в тази ситуация е друго – самият факт, че е подготвен да пожертва Курска област, образно показва, че за Путин завладяването на Покровск се трансформирало от елементарна военна цел в някаква фикс концепция. Подобно на обсесията на Хитлер със Сталинград, кремълският деспот очевидно смята, че надали не изходът на цялата война зависи от това чие знаме най-после ще се вее над съответен град. А всички знаем по какъв начин приключи живота си австрийският ненормалник.
В този ред на мисли, постоянно чета и чувам мнения за какво украинците, вместо да хвърлят добре готови войски в някаква случка с неразбираем край каквато е курската атака, не ги употребяват за задържането на страховитото съветско нахлуване в Донбас. Проучих доста отзиви, само че най-разумни ми се сториха доводите на двама военни, които имат директно отношение към протичащото се на фронта. Тяхното систематизирано мнение звучи почти по този начин:
" Руснаците са заложили всичко на този съответен сектор, имат десетократно предимство в пехота и организират по шейсет и дори повече офанзиви дневно. Прокарват си пътя напред най-много благодарение на мощна артилерия. Ако сложим в окопите вместо по пет, да речем по трийсет и пет души, това само ще докара до фрапантно повишаване на нашите лични загуби. Затова залагаме най-много на гъвкава защита, стараейки се да им нанасяме оптимално тежки загуби с цената на минимални наши. "
Мнозина предсказват, че точно пред стените на Покровск и Мирноград съветският валяк най-сетне ще изпусне всичката си пара и ще спре да се движи напред. Предстои да изчакаме още малко с цел да разберем дали са били прави.
В чисто боен проект втората половина на август даде премного трогателен материал за размисъл, мнения и разбори. И съгласно мен протичащото се в Донбас и дори в Курска област изобщо не би трябвало да бъдат единствените централни тематики в полемиките за войната. Защото са налице и други, не по-малко значими събития, които като пътни указатели ни споделят в каква посока следва да се развие спора.
Едно такова събитие, да вземем за пример, е поредицата от масирани удари на ЗСУ против съветски военни летища, били те наоколо до фронтовата линия или надълбоко в тила на Руската федерация. Многократно съм писал какъв огромен проблем за ЗСУ са съветските планиращи бомби, пускани от самолети от разстояние, без да се постанова да навлизат в зоната на дейни бойни дейности. Също по този начин нееднократно съм споменавал и какво е най-ефикасното противопоставяне против тях – американците да разрешат потреблението на управляеми ракети ATACMS (с обхват 300 км) против цели на интернационално приета съветска територия. И тъй като Байдън, страхувайки се от така наречен " ескалация ", до ден сегашен не е дал такова позволение, украинците, като в класическа приказка за неволята, запретнаха ръкави и сами откриха решение. След месеци на проби и неточности, и най-много на тестване в действителни условия на разнообразни модели безпилотни апарати, те най-сетне откриха ключа към блокирането на съветската военна авиация. Вече трета седмица ЗСУ, на съвсем равни шпации, нападна авиобазите на агресора, без значение какъв брой във вътрешността на територията на Русия се намират. Ударите се нанасят масирано, по мрачно, от най-малко 10-20 дрона, летящи на пределно ниска височина, натъпкани с най-много експлозив. При това, с цел да бъде резултатът от гърмежите колкото се може по-опустошителен, бойните глави на дроновете постоянно са заредени с огромен брой стоманени топчета, които вършат на сито всичко живо и неживо в радиус десетки метри към задачата. Т.е. дронът се е трансформирал в касетъчен арсенал. А както знаем, самолетът се създава от оптимално леки материали и след една такава опустошителна офанзива наподобява напряко като перфориран и без огромни шансове да полети още веднъж в обозримо бъдеще.
И тъй като бедата в никакъв случай не идва сама, при офанзивите провали се нанасят и на цялата инфраструктура на летището – цистерните с гориво, складовете с амунициите, ремонтните работилници и пунктове за ръководство. В резултат на детонациите гори съвсем всичко и с изключение на някой и различен аероплан, пламъците изпепеляват тонове бомби и авиационнен бензин, а димът от пожарите се вижда на десетки километри. Така след ненадейното " посещаване " на бавнолетящите украински гадинки за неустановен интервал излизат от строя не просто един или повече самолети, само че и цялата авиобаза.
Ако би трябвало да приказваме с езика на обстоятелствата, то единствено от 20 юли насам, когато действително стартира " летищната " акция на ЗСУ, масираните удари с дронове са към десетина, като последна в листата към този момент е авиобазата Мариновка край Волгоград отпреди две вечери. На нея, по неокончателни данни са унищожени три бойни самолета (два Су-34 и един Су-24), три други са съществено развалени, а евентуално е изваден от строя и седми аероплан. По забавното е че през посочения интервал бе атакувано и летище край Нижни Новгород, което се намира почти на 550 км източно от Москва, а единични дронове бяха видяни да кръжат над базата Оленевка край Мурманск, близо до Полярния кръг. Освен че тестват евентуални направления за по-масирани бъдещи набези, по този метод от Киев образно демонстрират на Путин, че за тях към този момент няма недосегаеми места и скоро би трябвало да се чакат нови неочаквани " нощни визити ".
Украинската акция против съветските летища по изумителен метод съответства с началото на офанзивата на ЗСУ в Курска област. И това надали е инцидентно – макар че на хартия Киев разполага с много по-малобройна авиация, от началото на настъплението неговите елементи се усещат много удобно на бойното поле, най-много тъй като не са толкоз застрашени " от горната страна ". От своя страна, украинската авиация и хеликоптери са много дейни, нещо което си пролича както от ударите с управляеми бомби по съветски щабове и опорни пунктове, по този начин и при блокирането на прословутите мостове през река Сейм.
Дали ще се окажат прави тези наблюдаващи и анализатори, които смятат, че масираните офанзиви на украинците против летища, горивни бази, фериботи пренасящи цистерни, както преди този момент против Противовъздушна отбрана системите и радарни съоръжения, а даже и самото нахлуване в региона Курск са нищо повече от отвличащ маньовър за разконцентриране на руснаците, с цел да не могат да реагират на едно още по-мощно нахлуване на ЗСУ непосредствено на юг, против Крим? Аз персонално не виждам към този момент признаци за такова развиване на събитията, само че както съм споменавал към този момент нееднократно, тази война занапред ще ни изненадва.
Какво и за какво се случва във войната в Украйна? Българска национална телевизия разгласява разбор на колумниста и експерт по военна история Камен Невенкин.
Кратка ода за прокрастинацията
Прокрастринацията е разбиране в логиката на психиката, с което се отбелязва склонността към непрекъснато " отсрочване за след това " на значими и неотложни задания, които по този начин или другояче би трябвало да бъдат свършени. И не, прокрастринацията изобщо не е обвързвана с класическия мързел или обичайна човешка леност. Тя най-много е клиничен признак за разнообразни крайни положения като меланхолия, тревога, недостиг на вниманието и така нататък Именно като прокрастринационно бихме могли да определим турнето на Путин в " близката чужбина " по-рано тази седмица. Докато страната му се гърчеше под ударите на украинските наземни и въздушни офанзиви, полуръстовият деспот седеше на меко кресло в Баку, целуваше Корана в Грозни и миришеше ябълки в Кабрадино-Балкария. Всичко друго, само че не и Курск.
" Курск го роди, Курск и ще го погуби " съобщи преди дни известният с пиперливия си език съветски самостоятелен политически коментатор Невзоров, хвърляйки по тази метод незабележим мост сред събитията към потъналата подводница преди 24 години и днешната украинска атака в едноименната област. Чудя се до каква степен да се съглася с Невзоров, тъй като не съм последовател на крайните бомбастични изявления, само че не мога и да отрека, че към този момент несъмнено са налице някои признаци за неизбежния завършек на режима. Като да вземем за пример всеобщата загуба на илюзията измежду народонаселението, че ги ръководят безпогрешни богове или пък че следва някаква близка дефинитивна победа в Украйна. Още по-показателна е неналичието на какъвто и да е родолюбив напредък и възторг, който е наложителен за опълчване на всяка вражеска експанзия. Морално-психологическото положение на съветското общество е тъкмо противоположното на това през 1941 година или пък на украинците през 2022 година Липсват искащи непринудено да облекат униформата, с цел да защитят с оръжие в ръка родината, няма митинги в овладените от ЗСУ (украинските въоръжени сили) градове и села, да не приказваме за незаконна опозиция и партизански отряди. Напротив, това което всички виждат е едно огромно подплашено стадо, което бяга надалеч от заплахата.
Ако би трябвало да търсим някакви паралели сред тогавашния Курск и настоящия, то те несъмнено са в медийната среда. Трагедията с подводницата през 2000 година бе мотив за младия Путин да стартира да смазва многочислените тогава самостоятелни медии и по този начин последователно да постави нашийник на цялото общество. Двайсет и четири години по-късно освен, че няма самостоятелни в медии в Русия, само че жителите ѝ даже към този момент нямат достъп до YouTube, Фейсбук и Instagram. За похлупак на всичко, Кремъл се пробва да стегне в мъртва хватка даже опърничавите военни репортери, които другояче са безкрайно правилни на Z-идеята, и дори елементарните бойци, като им забрани и смарт телефоните. Съвременният свят обаче не работи по този начин. Украинският образец образно сподели, че с цел да си подготвен да се жертваш за някаква идея на първо място би трябвало да вярваш в нея. Стадото на Путин обаче има вяра единствено в парите, а духовните му потребности се свеждат само до гледането на сеир, изключително в случай че става въпрос за нечие непознато страдалчество. В последна сметка се оказа че за четвърт век ръководство Путин е постигнал задачата си да трансформира цялостен един народ в безропотна навалица, с цел да може по-лесно да го управлява. Но когато обстановката постанова този народ да откри в себе си съпротивителни и градивни сили се оказва, че просто такива няма тъй като те са били изсмукани до капка.
Едно от неудобствата да се разяснява въоръжен спор в развиване е, че за него не е известно нищо отвън това, което се прокрадва в медиите. Какви са действителните загуби, каква е същинската бройка на двете противоборстващи страни, какво съставляват техните проекти и планове, и по какъв начин те се менят в хода на борбата? Точно тази основна за всеки разбор информация не е налична и по тази причина всеки опит за в действителност изчерпателен обзор на събитията авансово е жертван на неуспех. Аз да вземем за пример, към момента оставам в незнание какви са били предварителните цели на Киев към началото на нашествието на съветска територия – основаването на буферна зона, както към този момент разгласи Зеленски и всяване на ужас в съветското общество или намаляване на съветския напън в Донбас и принуждаване на съперника незабавно да трансферира войски на новооткрития фронт? Ако е първото – то несъмнено протичащото се е безапелационен триумф за ЗСУ. Ако е второто – не чак толкоз, тъй като руснаците фактически изтеглиха войски от Украйна и ги трансферираха в региона на Курск, само че те бяха взети от второстепенни сектори, като Херсонска област. Голямото съветско прегрупиране по този начин и не се случи и сега като че ли следим две паралелни войни – една на североизток, където украинците не престават да уголемяват така наречен буферна зона на територията на Руската федерация и една на изток, където руснаците постепенно, само че методично се доближават към " сиамските близнаци " Покровск и Мирноград. Сякаш с цел да вдигне залозите още повече, Путин преди дни съобщи на висок глас, че прекачване на части от Донбас няма да има и настъплението там ще продължи с неотслабваща мощ.
Ситуацията фактически е доста странна – действително следим двама играчи, които по едно и също време залагат в две казина, като всеки от тях скрито се надява, че крайната облага, която ще завоюва в едното, ще надвиши загубите, които неизбежно ще претърпи в другото.
Кой какво може да завоюва в тази толкоз объркана обстановка, по какъв начин и по кое време може да стане това? Към сегашния миг, към този момент трета седмица, настъплението на ЗСУ в региона на Курск продължава, въпреки и с отслабващи темпове. Това, което мен персонално ме удивлява най-вече, е забележителната лекост, с която украинците режат на филийки съветската защита. И най-много че бойците на военачалник Сирски се държат по този начин, като че ли нямат бърза работа за извършване. Това което го правят обаче го вършат извънредно добре и най-много вярно от военна позиция. Подобно на скален катерач, те не подхващат идващ ход, преди да са подсигурили сегашния. За разлика от руснаците в първите дни на нашествието, ЗСУ не се втурват стремително на доста километри напред, а деликатно си подсигуряват фланговете и най-много пътищата за доставяне и (ако се наложи) за оттегляне. Показателен е и методът, по който обработват съветската формация при Глушково. Както към този момент евентуално сте чули, украинците съумяха да блокират от три страни към 3000 руснаци, като освен това последователно унищожиха мостовете през река Сейм зад тила им. Същевременно не се стремят непременно да разгромят попадналия в капан зложелател, а по-скоро постепенно и методично го " обработват " и последователно понижават боеспособността му. Дали руснаците в един миг ще се предадат всеобщо в плен или част от тях някак си ще съумеят да се измъкнат през реката – занапред ще разберем. Но по скромното ми мнение, завземането на целия регион чиято повърхност е към 700 кв. км от ЗСУ е неизбежно и най-много идно.
Доколко във вътрешността в съветска територия могат да напреднат украинците? Всичко ще зависи от това какъв брой крепко ще си подсигурят логистиката. За да действа добре една настъпваща войска, тя на първо място би трябвало да бъде постоянно и задоволително снабдявана и попълвана, а също по този начин би трябвало да може навреме да бъдат евакуирани ранените и развалената техника. Това може да се реализира само и единствено в случай че въпросната войска управлява някакъв град с от малко малко солидни здания (за щабове, хранилища, лечебни заведения, работилници и т.н.) който в същото време да е и информационен център, т.е. през него да минават задоволително пътища, водещи в разнообразни направления. ЗСУ към този момент са завладели един подобен град – Суджа, като сега се водят боеве за още един – Коренево – чието преодоляване наподобява много евентуално. С два такива града в ръцете си, украинците ще могат да мислят за идващия си ход в " катеренето " – градовете Лгов и Рилск, които освен по-големи (население 15 до 17 хиляди души), само че и се намират на автомагистралата за Курск и прословутата атомна електроцентрала.
Засега ми наподобява че завземането на Лгов и Рилск е прекомерно огромна лъжица за моментните благоприятни условия на ЗСУ, само че през тази война към този момент се случиха толкоз доста изненадващи неща, че даже един подобен процес на събитията не би ме учудил. Все отново ми се коства, че украинците по-скоро ще зимуват почти в границите на досегашния периметър, който се обрисува много комфортен и за защита, и за бъдеща нова атака, в сравнение с да ги забележим след месец-два пред стените на Курск. Това, което е безусловно несъмнено е, че имат намерение да останат " на посетители " на Путин още доста дълго време, тъй като преди дни Зеленски назначи един от генералите си за глава на военната администрация на новозавоюваните земи. Един от най-належащите проблеми, които новоизпеченият генерал-губернатор ще би трябвало да реши е това по каква стратегия ще би трябвало да продължат образованието си намиращите се под опеката му дребни русначета. Войната си е война, само че никой на никое място не е отменял 1 септември.
Оттук насетне всички минуси ще са за руснаците. Първо, очертаващото се продължително наличие на ЗСУ на територията на федерацията ще е едно непрекъснато увещание за всеки руснак за неспособността на президента му и другите облечени във власт същества да защитят териториалната целокупност на страната му. Всяко доближаване на бойците на Сирски до регионалния център Курск пък ще е тежък удар и по съветската стопанска система, тъй като в допълнение ще смути и дори сковава един от най-важните земеделски региони на Русия, да не приказваме за новите потоци бежанци, които неизбежно ще се юрнат да напущат съвсем половинмилионния град. Според мен, най-шокиращото от всичко ще продължава да бъде всеобхватното малоумие и примирение, което доближава до най-високите етажи на властта в Москва. Дори кремълската публична агитация към този момент признава, че руснаците ще би трябвало да се примирят с " краткотрайната " загуба на някои територии, а представители на поддържащия Путин интелектуален хайлайф започнаха да предизвестяват, че е вероятен и различен излаз от войната, с изключение на победният.
Засега само продължаващото съветско нахлуване в Донбас по посока Покровск-Мирноград вдъхва някакъв оптимизъм в изтерзаните души на Z-патриотите. Но съвсем никой не регистрира една " незначителна " детайлност – сраженията за града действително дори още не са почнали. За разлика от мнозина от така наречен публицисти и анализатори, които смятат рухването на Покровск в съветски ръце освен като идно, само че най-много за несъмнено, аз изобщо не споделям сходни " свръхоптимистични " прогнози. Практиката демонстрира, че войските на Путин изпитват колосални компликации, когато става въпрос за завладяването с взлом на което и да е обитаемо, място по-голямо от село. По половин година продължаваше, да вземем за пример, борбата за Бахмут, а по-късно и тази за Авдеевка. А и самите руснаци сякаш не бързат да се навлизат по улиците на града, тъй като са наясно, че преди този момент би трябвало да основат някакви условия най-малко за частичното му обграждане. Засега, обаче, те към момента са доста надалеч от това.
По-интересното в тази ситуация е друго – самият факт, че е подготвен да пожертва Курска област, образно показва, че за Путин завладяването на Покровск се трансформирало от елементарна военна цел в някаква фикс концепция. Подобно на обсесията на Хитлер със Сталинград, кремълският деспот очевидно смята, че надали не изходът на цялата война зависи от това чие знаме най-после ще се вее над съответен град. А всички знаем по какъв начин приключи живота си австрийският ненормалник.
В този ред на мисли, постоянно чета и чувам мнения за какво украинците, вместо да хвърлят добре готови войски в някаква случка с неразбираем край каквато е курската атака, не ги употребяват за задържането на страховитото съветско нахлуване в Донбас. Проучих доста отзиви, само че най-разумни ми се сториха доводите на двама военни, които имат директно отношение към протичащото се на фронта. Тяхното систематизирано мнение звучи почти по този начин:
" Руснаците са заложили всичко на този съответен сектор, имат десетократно предимство в пехота и организират по шейсет и дори повече офанзиви дневно. Прокарват си пътя напред най-много благодарение на мощна артилерия. Ако сложим в окопите вместо по пет, да речем по трийсет и пет души, това само ще докара до фрапантно повишаване на нашите лични загуби. Затова залагаме най-много на гъвкава защита, стараейки се да им нанасяме оптимално тежки загуби с цената на минимални наши. "
Мнозина предсказват, че точно пред стените на Покровск и Мирноград съветският валяк най-сетне ще изпусне всичката си пара и ще спре да се движи напред. Предстои да изчакаме още малко с цел да разберем дали са били прави.
В чисто боен проект втората половина на август даде премного трогателен материал за размисъл, мнения и разбори. И съгласно мен протичащото се в Донбас и дори в Курска област изобщо не би трябвало да бъдат единствените централни тематики в полемиките за войната. Защото са налице и други, не по-малко значими събития, които като пътни указатели ни споделят в каква посока следва да се развие спора.
Едно такова събитие, да вземем за пример, е поредицата от масирани удари на ЗСУ против съветски военни летища, били те наоколо до фронтовата линия или надълбоко в тила на Руската федерация. Многократно съм писал какъв огромен проблем за ЗСУ са съветските планиращи бомби, пускани от самолети от разстояние, без да се постанова да навлизат в зоната на дейни бойни дейности. Също по този начин нееднократно съм споменавал и какво е най-ефикасното противопоставяне против тях – американците да разрешат потреблението на управляеми ракети ATACMS (с обхват 300 км) против цели на интернационално приета съветска територия. И тъй като Байдън, страхувайки се от така наречен " ескалация ", до ден сегашен не е дал такова позволение, украинците, като в класическа приказка за неволята, запретнаха ръкави и сами откриха решение. След месеци на проби и неточности, и най-много на тестване в действителни условия на разнообразни модели безпилотни апарати, те най-сетне откриха ключа към блокирането на съветската военна авиация. Вече трета седмица ЗСУ, на съвсем равни шпации, нападна авиобазите на агресора, без значение какъв брой във вътрешността на територията на Русия се намират. Ударите се нанасят масирано, по мрачно, от най-малко 10-20 дрона, летящи на пределно ниска височина, натъпкани с най-много експлозив. При това, с цел да бъде резултатът от гърмежите колкото се може по-опустошителен, бойните глави на дроновете постоянно са заредени с огромен брой стоманени топчета, които вършат на сито всичко живо и неживо в радиус десетки метри към задачата. Т.е. дронът се е трансформирал в касетъчен арсенал. А както знаем, самолетът се създава от оптимално леки материали и след една такава опустошителна офанзива наподобява напряко като перфориран и без огромни шансове да полети още веднъж в обозримо бъдеще.
И тъй като бедата в никакъв случай не идва сама, при офанзивите провали се нанасят и на цялата инфраструктура на летището – цистерните с гориво, складовете с амунициите, ремонтните работилници и пунктове за ръководство. В резултат на детонациите гори съвсем всичко и с изключение на някой и различен аероплан, пламъците изпепеляват тонове бомби и авиационнен бензин, а димът от пожарите се вижда на десетки километри. Така след ненадейното " посещаване " на бавнолетящите украински гадинки за неустановен интервал излизат от строя не просто един или повече самолети, само че и цялата авиобаза.
Ако би трябвало да приказваме с езика на обстоятелствата, то единствено от 20 юли насам, когато действително стартира " летищната " акция на ЗСУ, масираните удари с дронове са към десетина, като последна в листата към този момент е авиобазата Мариновка край Волгоград отпреди две вечери. На нея, по неокончателни данни са унищожени три бойни самолета (два Су-34 и един Су-24), три други са съществено развалени, а евентуално е изваден от строя и седми аероплан. По забавното е че през посочения интервал бе атакувано и летище край Нижни Новгород, което се намира почти на 550 км източно от Москва, а единични дронове бяха видяни да кръжат над базата Оленевка край Мурманск, близо до Полярния кръг. Освен че тестват евентуални направления за по-масирани бъдещи набези, по този метод от Киев образно демонстрират на Путин, че за тях към този момент няма недосегаеми места и скоро би трябвало да се чакат нови неочаквани " нощни визити ".
Украинската акция против съветските летища по изумителен метод съответства с началото на офанзивата на ЗСУ в Курска област. И това надали е инцидентно – макар че на хартия Киев разполага с много по-малобройна авиация, от началото на настъплението неговите елементи се усещат много удобно на бойното поле, най-много тъй като не са толкоз застрашени " от горната страна ". От своя страна, украинската авиация и хеликоптери са много дейни, нещо което си пролича както от ударите с управляеми бомби по съветски щабове и опорни пунктове, по този начин и при блокирането на прословутите мостове през река Сейм.
Дали ще се окажат прави тези наблюдаващи и анализатори, които смятат, че масираните офанзиви на украинците против летища, горивни бази, фериботи пренасящи цистерни, както преди този момент против Противовъздушна отбрана системите и радарни съоръжения, а даже и самото нахлуване в региона Курск са нищо повече от отвличащ маньовър за разконцентриране на руснаците, с цел да не могат да реагират на едно още по-мощно нахлуване на ЗСУ непосредствено на юг, против Крим? Аз персонално не виждам към този момент признаци за такова развиване на събитията, само че както съм споменавал към този момент нееднократно, тази война занапред ще ни изненадва.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ