Никакви илюзии - малко за постлибералната икономика
Русия ще вземе всички ограничения за реализиране на цялостна самостоятелност от Запада. Това заяви на 10 март на конференция след договарянията с украинския си сътрудник Дмитрий Кулеба, съветския външен министър Сергей Лавров.
Ръководителят на съветското външно министерство, говорейки за икономическите компликации, зародили след въвеждането на антируските наказания, акцентира, че Русия се е справила с „ компликациите на всички стадии от нашата история “, по този начин ще бъде и този път. Сега обаче, съгласно него, Москва няма да си прави „ илюзии, че Западът може да бъде благонадежден сътрудник “.
Западните страни и компании не престават да постановат ограничавания на Русия във връзка със специфична интервенция в Украйна. Компании за облекло, производители на коли, мултимедийни компании, софтуерни колоси и други се причислиха към ембаргото. Има обаче огромни компании, които отхвърлят да наложат наказания на Русия. И по този начин “Кока-Кола” сподели, че не възнамеряват да изоставен съветския пазар. Това изказване провокира отвращение в Украйна, където две вериги супермаркети незабавно отхвърлиха да си сътрудничат с корпорацията.
Позицията на колоса е ясна, само че се пробвайте да стигнете до дъното, тъй като по предписание претендентът, чиято предизборна акция се финансира от “Кока-Кола”, става президент на Съединени американски щати.
Като цяло цяла група огромни задгранични корпорации, чието управление е привикнало да мисли стратегически и тъкмо като “Кока-Кола”, имащи въздействието да пренебрегва натиска от държавните управления и интернационалния финансов пазител, отхвърли да напусне Русия. Например “Нестле”, “Метро”, “Лирой Мерлин” редица други огромни компании заеха твърда позиция. Факт е, че след два-три месеца въпреки всичко ще би трябвало да се върнат, маржът на облага се срутва пагубно, губейки съветския, а в действителност след няколко месеца и съветския, и украинския, и белоруския пазар, съвсем 200 милиона платежоспособни клиенти значи нерентабилност и загуби, а това, меко казано, малко хора могат да си разрешат.
Защо обръщам внимание на това? Много е просто: колкото по-мощен и самостоятелен е концернът, толкоз по-малко има желанието да се „ готви “ в примките на „ демократичния консенсус “. А това значи, че Западът няма дълбока тактика за изолираност, ние сме очевидци на ситуационен, неприятно съгласуван отговор на опита ни да си върнем контрола над личните си земи, изгубен заради измяната и нелепостта на шепа апаратчици преди 31 години.
А това от своя страна значи, че е почнало същинско накъсване в стопански зони на отговорност и от тоталния “Пакс Икономика” международната стопанска система последователно, на близко разстояние с незабележими стъпки, се влива в нова действителност, от дълго време планувана от водещи анализатори - затварянето в какавиди на няколко стопански системи, които са доста затворени за външни играчи - софтуерни зони и последващата им конкуренция между тях. Само по този начин капитализмът ще може да излезе от невижданата рецесия, в която стартира да затъва още през 2007 година, след края на усвояването на ресурсите на някогашния Източен блок.
Освен това за всички към този момент е явно (всъщност нервността е тъкмо поради това), че покачването на цените на въглеводородите ще докара единствено до едно: всички финансови загуби на Русия от ограничавания, в това число част от златните и валутните запаси, задържани в страните от Европейски Съюз, ще бъдат обезщетени за 8-12 месеца. Освен обстоятелството, че излъчванията на рубльова маса за замразените милиарди не се разграничават от сходна емисия при положение, че валутата е била в трезорите на Централната банка под формата на кеш.
Германия, Холандия, Италия към този момент изтеглиха съветските въглеводороди от глобите, Унгария, България, Турция като цяло отхвърлиха да наложат сходни ограничавания. Имаме сентенция „ гладът не е майка “ и бих добавил, че инфлацията не е майка, студът не е татко.
И най-важното: на Запад взеха решение, че незабавно щом избухне рецесията, предизвикана от наложените „ пъклен наказания “, незабавно щом съветското общество, привикнало със непоклатимост, условен разцвет, готини западни устройства и джаджи, загуби всичко това да стартира да живее доста по-зле, тогава режимът на Путин ще бъде неотложно опустошен, войната спря, войските ще бъдат изтеглени и те ще честват успеха.
Това е тяхната съществена конфигурация. Но носителите на " само вярната идеология и полезности " сбъркаха хубавичко. Те изхождаха от обстоятелството, че Русия е същата страна като Полша, т.е. малко старомодна, доста консервативна, ненапълно хомофобска, само че като цяло няма къде да върви отвън „ златния милиард “.
Каква е главната неточност на водачите на страните с тържествуващата народна власт?
Всъщност те са тъкмо три.
Първо, съветската стопанска система е 85-90% (според разнообразни оценки) самодостатъчна. Това значи, че в страната се създава всичко: от памперси и захарно цвекло до галактически кораби и нуклеарни мотори. Почти никоя страна няма това, в това число и Съединени американски щати, които за 50 години извадиха най-важното, от време на време стратегическо произвеждане от своя територия. Ние наследихме самодостатъчност от Съветския съюз, който, както знаете, беше „ обсадена цитадела “ през всичките години на своето битие и даже разгромът и разпиляването на колосите на обществената промишленост, устроено от демократичните управници в 90-те години на предишния век не можаха изцяло да отстрани тази действителност и през последните 10-12 години доста бяха реконструирани или издигнати нови, тъй че ръката на „ лошотия Сталин “ стига даже до нашето необичайно време.
Да, имаме проблеми с редица позиции. Информационно-технологичните (това е основното), машините и оборудването, изключително модерните металорежещи машини (индустрията на инструментални машини евентуално пострада най-вече от „ приватизаторите “), семена, разплодни животни, фармацевтични артикули (въпреки че напредъкът в заместването на вноса е огромен), най-новите технологии в разнообразни промишлености. Но имаме просвета, школи и експерти са непокътнати, имаме релативно другарски страни, където ще вземем това, което липсва на първия стадий. Така че тяхното няма да мине.
Второ, спрямо това по какъв начин са живели съветските и други нации през предишното хилядолетие, като се изключи късния руски интервал на всеобщо благоденствие (макар и много разтърсено от дефицита), през днешния ден е парадайс, въплътен в живота. Хората в никакъв случай не са живели толкоз комфортно, само че, въпреки това, не са се трансформирали в роботи на „ консуматорското общество”. Всеки е наясно, че нищо не му е обезпечено и че всичко в последна сметка зависи от тях. Следователно леко намаляване на стандарта на живот няма да играе никаква роля и просто няма да бъде огромно, с помощта на голям брой фактори, в това число неналичието на други възможности на нашите въглеводороди. А даже и да има намаление, постоянно можете да се ускори идеологическия съставен елемент, а хората не са привикнали да демонстрират неодобрение, в случай че видят, че държавното управление води вярната политика и не оказва доста напън върху тях. С изключение на агресивното и истерично демократично малцинство, несъмнено.
Следователно равнището на поддръжка за президента, все пак, след началото на специфичната интервенция се усили с 15% и остава на това равнище и до през днешния ден. Не е належащо хората да се преглеждат като стадо, въпреки и подсъзнателно, само че по-голямата част схващат всичко и, най-важното, желаят да живеят в страна от избран вид, друга от Латвия или Мексико.
Трето, страната, без значение дали някой го желае или не го желае, осъзнава го или го прави неумишлено, неизбежно ще се насочи към социализъм от китайски вид, единствено че доста по-затворен, самодостатъчен, туземен, още по-малко китайски фокусиран върху износа и облагите. Това ще бъде по този начин нареченият двуконтурен модел и след цялостното заличаване на демократичния модел просто няма да опция: на върха ще има планова стопанска система, ясно сложени цели и числа, индустриални колоси, селскостопански корпорации, логистични компании, ИТ-компании тежка категория и всичко това не е наложително да е държавна благосъстоятелност, главното е да работи в сходство с обединен проект, който в действителност е извънредно потребен за притежателите, те получават обезпечено държавно финансиране, да вземем за пример под формата на вложения в главния капитал.
А изпод, в конкурентния бранш, има пазар, независимост на предприемаческа самодейност, наличен и на ниска цена заем, цялостна независимост на потока на капитали и вложения, в това число задгранични. Това е единственият метод да се обезпечи бързо развиване, без да се основават стокови дефицити, както и практиката на руското развиване преди промените на Хрушчов, когато картели, кооперации и частни занаятчии насищаха потребителския пазар с съвсем всевъзможни храни, артикули за бита и услуги и 45 години Китайският опит демонстрира, че за огромните страни от имперски вид единствено подобен модел удовлетворява казуса за дълготрайно изпреварващо безкризисно развиване.
Естествено, неработещите предприятия, както при положение на отдръпване на западните притежатели от пазара, или неефективните, както постоянно заради лична приватизация, предприятията подлежат на национализация и въвеждане на външно ръководство. И в този момент обстановката е идеална: национализацията не можеше да бъде осъществена преди 15, 10, 5 години. Ще кажа повече, даже преди година беше невероятно да се организира, тъй като макар всички възвишени патриотични думи за заместването на вноса и отхвърлянето на демократичния модел, ние към момента бяхме в здравия плен на международната икономическа система и мозъците на множеството държавни чиновници просто не работеха в други парадигми.
Но в този момент, в изискванията на тоталната икономическа война, оповестена от Запада, това може да стане. Мишустин към този момент разпореди на Министерството на финансите да извърши всеобщо закупуване на акции на съветски компании за сметка на Националния фонд за богатство. Общата сума е до 1 трилион рубли. Тази стъпка би трябвало да се преглежда (едновременно с напътствията на Путин от 10 март, както и с новите валутни правила, въведени от Централната банка) като първа стъпка към национализирането на всичко, което е неефективно, нерентабилно, изоставено.
Освен това би трябвало да се отбележат още две феномени, към които глобите неизбежно ще тласнат: това е деофшоризацията на стопанската система (това към този момент се случва пред очите ни – нещо, към което се стремим дълго време и много несполучливо дълги години) и тотално заменяне на вноса (през последните 8 години, сме минали 20%, а в този момент бързо ще преминем към останалите 80).
Британският министър председател Борис Джонсън изцяло изключи опцията за следвоенно възобновяване на връзките с Русия „ по модела на 2014 година “Глупакът не схваща главното: сега нямаме потребност от „ положителни връзки “ със Запада, в противоположен случай ще би трябвало да се съобразяваме с техните стремежи, най-малко малко.
Сега, за окончателното решение на нашите вътрешни, на първо място стопански проблеми, са ни нужни неприятни връзки, за предпочитане, с изключение на поддържане на стратегическа непоклатимост с страните, въобще никакви.
Позволете ми да обобщя. Днес имаме исторически късмет, без да обръщаме внимание на Запада, освен да възстановим държавността допълнително или по-малко исторически граници, само че и да изградим огромна, бързо разрастваща се, изцяло самостоятелна и обществено насочена стопанска система. Има всичко за това, нужна е воля, неизменност и надзор над обстановката. И, несъмнено, безусловна и безкомпромисна военна победа.
Превод: В. Сергеев
Ръководителят на съветското външно министерство, говорейки за икономическите компликации, зародили след въвеждането на антируските наказания, акцентира, че Русия се е справила с „ компликациите на всички стадии от нашата история “, по този начин ще бъде и този път. Сега обаче, съгласно него, Москва няма да си прави „ илюзии, че Западът може да бъде благонадежден сътрудник “.
Западните страни и компании не престават да постановат ограничавания на Русия във връзка със специфична интервенция в Украйна. Компании за облекло, производители на коли, мултимедийни компании, софтуерни колоси и други се причислиха към ембаргото. Има обаче огромни компании, които отхвърлят да наложат наказания на Русия. И по този начин “Кока-Кола” сподели, че не възнамеряват да изоставен съветския пазар. Това изказване провокира отвращение в Украйна, където две вериги супермаркети незабавно отхвърлиха да си сътрудничат с корпорацията.
Позицията на колоса е ясна, само че се пробвайте да стигнете до дъното, тъй като по предписание претендентът, чиято предизборна акция се финансира от “Кока-Кола”, става президент на Съединени американски щати.
Като цяло цяла група огромни задгранични корпорации, чието управление е привикнало да мисли стратегически и тъкмо като “Кока-Кола”, имащи въздействието да пренебрегва натиска от държавните управления и интернационалния финансов пазител, отхвърли да напусне Русия. Например “Нестле”, “Метро”, “Лирой Мерлин” редица други огромни компании заеха твърда позиция. Факт е, че след два-три месеца въпреки всичко ще би трябвало да се върнат, маржът на облага се срутва пагубно, губейки съветския, а в действителност след няколко месеца и съветския, и украинския, и белоруския пазар, съвсем 200 милиона платежоспособни клиенти значи нерентабилност и загуби, а това, меко казано, малко хора могат да си разрешат.
Защо обръщам внимание на това? Много е просто: колкото по-мощен и самостоятелен е концернът, толкоз по-малко има желанието да се „ готви “ в примките на „ демократичния консенсус “. А това значи, че Западът няма дълбока тактика за изолираност, ние сме очевидци на ситуационен, неприятно съгласуван отговор на опита ни да си върнем контрола над личните си земи, изгубен заради измяната и нелепостта на шепа апаратчици преди 31 години.
А това от своя страна значи, че е почнало същинско накъсване в стопански зони на отговорност и от тоталния “Пакс Икономика” международната стопанска система последователно, на близко разстояние с незабележими стъпки, се влива в нова действителност, от дълго време планувана от водещи анализатори - затварянето в какавиди на няколко стопански системи, които са доста затворени за външни играчи - софтуерни зони и последващата им конкуренция между тях. Само по този начин капитализмът ще може да излезе от невижданата рецесия, в която стартира да затъва още през 2007 година, след края на усвояването на ресурсите на някогашния Източен блок.
Освен това за всички към този момент е явно (всъщност нервността е тъкмо поради това), че покачването на цените на въглеводородите ще докара единствено до едно: всички финансови загуби на Русия от ограничавания, в това число част от златните и валутните запаси, задържани в страните от Европейски Съюз, ще бъдат обезщетени за 8-12 месеца. Освен обстоятелството, че излъчванията на рубльова маса за замразените милиарди не се разграничават от сходна емисия при положение, че валутата е била в трезорите на Централната банка под формата на кеш.
Германия, Холандия, Италия към този момент изтеглиха съветските въглеводороди от глобите, Унгария, България, Турция като цяло отхвърлиха да наложат сходни ограничавания. Имаме сентенция „ гладът не е майка “ и бих добавил, че инфлацията не е майка, студът не е татко.
И най-важното: на Запад взеха решение, че незабавно щом избухне рецесията, предизвикана от наложените „ пъклен наказания “, незабавно щом съветското общество, привикнало със непоклатимост, условен разцвет, готини западни устройства и джаджи, загуби всичко това да стартира да живее доста по-зле, тогава режимът на Путин ще бъде неотложно опустошен, войната спря, войските ще бъдат изтеглени и те ще честват успеха.
Това е тяхната съществена конфигурация. Но носителите на " само вярната идеология и полезности " сбъркаха хубавичко. Те изхождаха от обстоятелството, че Русия е същата страна като Полша, т.е. малко старомодна, доста консервативна, ненапълно хомофобска, само че като цяло няма къде да върви отвън „ златния милиард “.
Каква е главната неточност на водачите на страните с тържествуващата народна власт?
Всъщност те са тъкмо три.
Първо, съветската стопанска система е 85-90% (според разнообразни оценки) самодостатъчна. Това значи, че в страната се създава всичко: от памперси и захарно цвекло до галактически кораби и нуклеарни мотори. Почти никоя страна няма това, в това число и Съединени американски щати, които за 50 години извадиха най-важното, от време на време стратегическо произвеждане от своя територия. Ние наследихме самодостатъчност от Съветския съюз, който, както знаете, беше „ обсадена цитадела “ през всичките години на своето битие и даже разгромът и разпиляването на колосите на обществената промишленост, устроено от демократичните управници в 90-те години на предишния век не можаха изцяло да отстрани тази действителност и през последните 10-12 години доста бяха реконструирани или издигнати нови, тъй че ръката на „ лошотия Сталин “ стига даже до нашето необичайно време.
Да, имаме проблеми с редица позиции. Информационно-технологичните (това е основното), машините и оборудването, изключително модерните металорежещи машини (индустрията на инструментални машини евентуално пострада най-вече от „ приватизаторите “), семена, разплодни животни, фармацевтични артикули (въпреки че напредъкът в заместването на вноса е огромен), най-новите технологии в разнообразни промишлености. Но имаме просвета, школи и експерти са непокътнати, имаме релативно другарски страни, където ще вземем това, което липсва на първия стадий. Така че тяхното няма да мине.
Второ, спрямо това по какъв начин са живели съветските и други нации през предишното хилядолетие, като се изключи късния руски интервал на всеобщо благоденствие (макар и много разтърсено от дефицита), през днешния ден е парадайс, въплътен в живота. Хората в никакъв случай не са живели толкоз комфортно, само че, въпреки това, не са се трансформирали в роботи на „ консуматорското общество”. Всеки е наясно, че нищо не му е обезпечено и че всичко в последна сметка зависи от тях. Следователно леко намаляване на стандарта на живот няма да играе никаква роля и просто няма да бъде огромно, с помощта на голям брой фактори, в това число неналичието на други възможности на нашите въглеводороди. А даже и да има намаление, постоянно можете да се ускори идеологическия съставен елемент, а хората не са привикнали да демонстрират неодобрение, в случай че видят, че държавното управление води вярната политика и не оказва доста напън върху тях. С изключение на агресивното и истерично демократично малцинство, несъмнено.
Следователно равнището на поддръжка за президента, все пак, след началото на специфичната интервенция се усили с 15% и остава на това равнище и до през днешния ден. Не е належащо хората да се преглеждат като стадо, въпреки и подсъзнателно, само че по-голямата част схващат всичко и, най-важното, желаят да живеят в страна от избран вид, друга от Латвия или Мексико.
Трето, страната, без значение дали някой го желае или не го желае, осъзнава го или го прави неумишлено, неизбежно ще се насочи към социализъм от китайски вид, единствено че доста по-затворен, самодостатъчен, туземен, още по-малко китайски фокусиран върху износа и облагите. Това ще бъде по този начин нареченият двуконтурен модел и след цялостното заличаване на демократичния модел просто няма да опция: на върха ще има планова стопанска система, ясно сложени цели и числа, индустриални колоси, селскостопански корпорации, логистични компании, ИТ-компании тежка категория и всичко това не е наложително да е държавна благосъстоятелност, главното е да работи в сходство с обединен проект, който в действителност е извънредно потребен за притежателите, те получават обезпечено държавно финансиране, да вземем за пример под формата на вложения в главния капитал.
А изпод, в конкурентния бранш, има пазар, независимост на предприемаческа самодейност, наличен и на ниска цена заем, цялостна независимост на потока на капитали и вложения, в това число задгранични. Това е единственият метод да се обезпечи бързо развиване, без да се основават стокови дефицити, както и практиката на руското развиване преди промените на Хрушчов, когато картели, кооперации и частни занаятчии насищаха потребителския пазар с съвсем всевъзможни храни, артикули за бита и услуги и 45 години Китайският опит демонстрира, че за огромните страни от имперски вид единствено подобен модел удовлетворява казуса за дълготрайно изпреварващо безкризисно развиване.
Естествено, неработещите предприятия, както при положение на отдръпване на западните притежатели от пазара, или неефективните, както постоянно заради лична приватизация, предприятията подлежат на национализация и въвеждане на външно ръководство. И в този момент обстановката е идеална: национализацията не можеше да бъде осъществена преди 15, 10, 5 години. Ще кажа повече, даже преди година беше невероятно да се организира, тъй като макар всички възвишени патриотични думи за заместването на вноса и отхвърлянето на демократичния модел, ние към момента бяхме в здравия плен на международната икономическа система и мозъците на множеството държавни чиновници просто не работеха в други парадигми.
Но в този момент, в изискванията на тоталната икономическа война, оповестена от Запада, това може да стане. Мишустин към този момент разпореди на Министерството на финансите да извърши всеобщо закупуване на акции на съветски компании за сметка на Националния фонд за богатство. Общата сума е до 1 трилион рубли. Тази стъпка би трябвало да се преглежда (едновременно с напътствията на Путин от 10 март, както и с новите валутни правила, въведени от Централната банка) като първа стъпка към национализирането на всичко, което е неефективно, нерентабилно, изоставено.
Освен това би трябвало да се отбележат още две феномени, към които глобите неизбежно ще тласнат: това е деофшоризацията на стопанската система (това към този момент се случва пред очите ни – нещо, към което се стремим дълго време и много несполучливо дълги години) и тотално заменяне на вноса (през последните 8 години, сме минали 20%, а в този момент бързо ще преминем към останалите 80).
Британският министър председател Борис Джонсън изцяло изключи опцията за следвоенно възобновяване на връзките с Русия „ по модела на 2014 година “Глупакът не схваща главното: сега нямаме потребност от „ положителни връзки “ със Запада, в противоположен случай ще би трябвало да се съобразяваме с техните стремежи, най-малко малко.
Сега, за окончателното решение на нашите вътрешни, на първо място стопански проблеми, са ни нужни неприятни връзки, за предпочитане, с изключение на поддържане на стратегическа непоклатимост с страните, въобще никакви.
Позволете ми да обобщя. Днес имаме исторически късмет, без да обръщаме внимание на Запада, освен да възстановим държавността допълнително или по-малко исторически граници, само че и да изградим огромна, бързо разрастваща се, изцяло самостоятелна и обществено насочена стопанска система. Има всичко за това, нужна е воля, неизменност и надзор над обстановката. И, несъмнено, безусловна и безкомпромисна военна победа.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ