Путин постави Запада на мястото му: Написана е програмата на Руската империя
Русия се разгласи за особена цивилизация и империя в света на районите, състоящ се най-вече от другарски настроени страни, определящи място на нападателния Запад в периферията. Всичко е забавно в обновената идея на външната политика на страната. Има компас, Русия потегля на странствуване, което ще продължи десетилетия.
Президентът Владимир Путин утвърди с Указ № 229 от 31 март 2023 година обновена идея за външната политика на Русия, определяща мястото на Запада в самата външна страна в нея.
Отсега нататък Министерството на външните работи и други държавни органи са длъжни в своята практическа активност да изхождат от обстоятелството, че Русия е самобитна държава-цивилизация, цитадела на Руския свят и един от суверенните центрове на международното развиване.
Представяйки тази идея на съвещание на Съвета за сигурност на Русия, външният министър Сергей Лавров сподели, че в този момент тя „ признава екзистенциалния темперамент на заканите за сигурността и развиването на нашата страна, основани от дейностите на вражески страни “. Те включват към 20 страни, в това число Съединени американски щати, Германия, Англия и Полша.
Документът заема 42 страници, състои се от шест раздела и 76 параграфа. Говорим за система на стратегическо обмисляне, хармонична, всъщност имперска система от възгледи за националните ползи във външната политика, съществени правила, стратегически цели, съществени задания, предпочитани области на външната политика, връзките на Русия с основни райони и страни от свят.
Империята се завръща
В Концепцията за съветската външна политика в параграф 4 за първи път се акцентира, че в основата на външнополитическата теория на страната е „ повече от хиляда години опит в самостоятелната държавност, културното завещание на предходната ера, надълбоко исторически връзки с обичайна европейска просвета и други култури на Евразия, развити в продължение на доста епохи, способността да се обезпечи на обща територия хармонично общуване на разнообразни нации, етнически, религиозни и езикови групи ".
И също, че точно това „ дефинира особеното състояние на Русия като самобитна държава-цивилизация, голяма евразийска и евро-тихоокеанска мощ, която сплотява съветския народ и другите нации, съставляващи културно-цивилизационната общественост на Руския свят “.
В параграф 6 Русия също работи като империя и като мощ, последваща „ независим и многовекторен външнополитически курс, подбуден от нейните национални ползи и съзнанието за специфичната й отговорност за поддържане на мира и сигурността на световно и районно равнище “.
Ерата на революционната смяна
Раздел II – Съвременният свят: съществени трендове и вероятности за развиване – акцентира съдбовния темперамент на епохата – ерата на „ революционните промени “. Те се състоят в увереното образуване на „ по-справедлив, многополюсен свят “.
В същото време „ неравновесният модел на международно развиване, който в продължение на епохи осигуряваше изпреварващия стопански напредък на колониалните сили посредством заграбване на ресурсите на подвластни територии и страни в Азия, Африка и Западното полукълбо, необратимо се трансформира в нещо предишното. "
Освен това, и тук Москва сигурно има поради и себе си – „ суверенитетът се укрепва и конкурентните благоприятни условия на незападните международни сили и районните водачи се усилват “ (параграф 7). Така в действителност се признава една нова действителност: появяването на международни райони вместо западния глобализъм, чието пространство се свива.
Напразната завист на Запада: светът е отвън надзор
Естествено, тези съдбовни промени провокират (точка 8) отменяне в западните страни, „ привикнали да мислят съгласно логиката на световното владичество и неоколониализма “.
Те „ отхвърлят да признаят действителностите на един многополюсен свят и да реализират единодушие на тази основа по отношение на параметрите и правилата на международния ред “. Не единствено това, „ вършат се опити за ограничение на естествения ход на историята, унищожаване на съперниците във военно-политическата и икономическата сфера и угнетяване на инакомислието “.
На фона на засилващата се рецесия на икономическата глобализация (параграф 10) „ нараства ролята на силовия фактор в интернационалните връзки и се уголемява конфликтното пространство в редица стратегически значими райони “ (параграф 11).
Освен това документът предизвестява, че „ изострянето на дългогодишни въоръжени спорове в редица райони усилва опасността за международната сигурност, усилва рисковете от конфликти сред огромни страни, в това число с присъединяване на нуклеарни сили, усилва вероятността от ескалация на такива спорове и ескалиране в местна, районна или световна война.
Параграф 12 споделя какъв би трябвало да бъде отговорът на това - " усилване на съдействието сред страни, подложени на външен напън ".
Много значима е точка 13, която се отнася до разгръщането на " нов вид хибридна война " против нас от Запада, воден от Съединени американски щати, в отговор на отбраната на Русия на нейните " жизненоважни ползи в украинското направление ", което " е ориентирана към намаляване на Русия по всевъзможен вероятен метод, в това число подкопаване на нейната креативна цивилизационна роля, мощност, стопански и софтуерни благоприятни условия, ограничение на нейния суверенитет във външната и вътрешната политика, заличаване на териториалната целокупност. Освен това този курс на Запада „ придобива изчерпателен темперамент и е закрепен на доктринално равнище “.
Всичко, както виждате, се назовава с вярното си име. В същото време Москва не се счита за безконечен зложелател на Запада, не се изолира и ще приветства завръщането му в бъдеще към „ прагматично взаимоотношение с Русия, ръководено от правилата на суверенно тъждество и ценене на ползите на другия. "
На тази основа Русия е „ подготвена за разговор и съдействие “, само че, както се споделя в параграф 14, „ в отговор на недружелюбните дейности на Запада Русия има намерение да пази правото си на битие и свободно развиване с всички налични средства “.
В раздел III - Национални ползи на Руската федерация във външната политика, стратегически цели и съществени задания на външната политика - следните разпореждания притеглят особено внимание (параграф 15).
Първо, отбраната на конституционния ред, суверенитета, независимостта, държавната и териториалната целокупност на Русия от „ разрушително непознато въздействие “. Второ, развиването на несъмнено осведомително пространство, отбраната на съветското общество от разрушително непознато осведомително и психическо въздействие.
Трето, спасяването на народа на Русия, развиването на човешкия капацитет, подобряването на качеството на живот и благосъстоянието на жителите. Четвърто, укрепването на обичайните духовни и морални полезности, опазването на културно-историческото завещание на многонационалния народ на Русия...
Близката чужбина с приоритет
Особен интерес съставлява раздел V – Регионални насоки на външната политика на Русия. Интересно е в кръгове, които демонстрират смисъла на разнообразни страни за Русия. Най-близкият и най-съществен от тях е, несъмнено, Близката чужбина (точка 49), която по исторически стандарти напълно неотдавна беше част от Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики.
Така че е написано непосредствено:
„ Най-важното за сигурността, стабилността, териториалната целокупност и социално-икономическото развиване на Русия, укрепването на нейната позиция като един от авторитетните суверенни центрове на международното развиване и цивилизация е обезпечаването на постоянни дълготрайни добросъседски връзки и обединяването на капацитет в разнообразни области със страните-членки на Оперативно-наблюдателно дело и други прилежащи страни, свързани с Русия посредством вековни обичаи на взаимна държавност, дълбока причинност в разнообразни области, общ език, близки култури ".
За по-нататъшното преобразяване на близката чужбина в зона на мир, добросъседство, стабилно развиване и разцвет, Русия, се споделя още, има намерение да обърне предпочитано внимание на две задания.
Първо, „ попречване и споразумяване на въоръжени спорове, възстановяване на междудържавните връзки и обезпечаване на непоклатимост в близката чужбина, в това число потушаване на инспирирани „ цветни революции “ и други опити за интервенция във вътрешните работи на съдружниците и сътрудниците на Русия “.
Второ, „ обезпечаване на обезпечена отбрана на Русия, нейните съдружници и сътрудници при всяко развиване на военно-политическата конюнктура в света, подсилване на системата за районна сигурност, учредена на правилото на неделимостта на сигурността и основната роля на Русия в поддържането и укрепването на районната сигурност, взаимното допълнение на съюзната страна, ОДКБ и други формати на взаимоотношение сред Русия и нейните съдружници и сътрудници в региона на защитата и сигурността “.
Заслужава да се означи и задълбочаването на интеграцията и „ стратегическото взаимоотношение “ с Беларус, укрепването на капацитета на Оперативно-наблюдателно дело и ЕАЕС, образуването на интегрирано икономическо и политическо пространство в Евразия. Москва ще окаже " всеобхватна поддръжка " на Абхазия и Южна Осетия, защото те задълбочават интеграцията си с Русия.
Нейно Величество Арктика
Изключително забавно е, че на второ място след Близкия чужбина измежду целите на външната политика на Русия е Арктика, чиято роля бързо ще нараства.
Това беше направено за „ обезвреждане на курса на недружелюбни страни към милитаризация на района и ограничение на опциите на Русия да упражнява своите суверенни права в Арктическата зона “.
На първо място, става дума за „ обезпечаване на стабилността на исторически открития интернационален юридически режим на вътрешните морски води “ на Русия и „ определяне на взаимноизгодно съдействие с неарктически страни, провеждащи градивна политика по отношение на Русия и заинтригувани от интернационалните действия в Арктика, в това число развиването на инфраструктурата на Северния морски път ".
Това отбелязва с кого Русия ще си сътрудничи в развиването на Арктическия район и с кого не. Със Съединени американски щати и съдружниците им - няма, само че с Китай и Индия - ще.
Евразийски триумвират: Русия, Китай, Индия
Защото третият кръг от външнополитически ползи на Русия е евразийският континент. Китай и Индия се озоваха тук, както се споделя, " в една бутилка ". Китай - преди всичко, Индия - на второ, само че на едно!
Тези големи неарктически страни са другари на Русия и по тази причина ще бъдат позволени до този апетитен „ къс “, който враговете ще пожелаят. Определено няма задоволително място за всички, само че за трите страни - много.
Русия, като историческа стопанка на района, ще дефинира кой какво ще прави, защото методите на Китай и Индия „ фундаментално съответстват с съветските подходи към бъдещия международен ред и решаването на основни проблеми на международната политика “. Двустранните връзки на Русия с Китай и Индия и в други области ще се развиват по всевъзможен вероятен метод (точки 50-53).
Уважение към ислямския свят
Няма нищо сензационно в развиването на връзките с Азиатско-тихоокеанския район, от който Китай и Индия са отделени в обособена категория. Но по-късно се появява ислямският свят, в който страните са подчертани в следния ред: Иран, Сирия, Турция, Саудитска Арабия, Египет.
Представени са като страни - внимание! — „ другарска ислямска цивилизация, която в действителностите на многополюсния свят има необятни вероятности да се трансформира в самостоятелен център на международното развиване “.
Страните, включени в нея, са посочени (параграф 56) като „ все по-търсени и надеждни сътрудници на Русия по въпросите на обезпечаването на сигурността, стабилността и решаването на стопански проблеми на световно и районно равнище “. Те са групов другар на Русия дружно с Китай и Индия, с които ще се ускори " взаимноизгодното съдействие ".
Следващите кръгове са Африка и Латинска Америка. Следват в този ред. Но сред тях и последния кръг – Антарктида, намираща се на другия завършек на света, са ситуирани нашите врагове – първо европейският район, а по-късно Съединени американски щати и другите англосаксонци, които напълно основателно бяха обособени в обособен, най-злонамерената категория.
Отношенията с Европа: врагове за дълго време
В документа се показва (параграфи 59-61), че „ по-голямата част от европейските страни организират нападателна политика по отношение на Русия, ориентирана към основаване на закани за сигурността и суверенитета на Руската федерация, приемане на едностранни стопански преимущества, подкопаване на вътрешната политическа непоклатимост и подкопаване на обичайните съветски духовни и морални полезности, създаващи бариери пред съдействието на Русия със съдружници и сътрудници.
Затова Русия „ поредно ще пази националните си ползи, като дава приоритет “ на трите задания.
Първо , „ да се понижи равнището и да се обезвреждат заканите за сигурността, териториалната целокупност, суверенитета, обичайните духовни и морални полезности и социално-икономическото развиване на Русия, нейните съдружници и сътрудници от вражески европейски страни, Организацията на Северноатлантическия контракт, Европейския съюз и Съвета на Европа “.
На второ място, „ основаване на условия за... цялостно отменяне на антируския курс от тези страни и техните обединявания (включително интервенция във вътрешните работи на Русия)... “
Трето , образуването на нов модел на взаимно битие с европейските страни, който да обезпечи сигурното, суверенно и прогресивно развиване на Русия, нейните съдружници и сътрудници и дълготраен мир в европейската част на Евразия... "
Основният риск за Русия и човечеството
Що се отнася до англосаксонците (точки 62-64), Британия въобще не се загатва в документа! Конкретно става дума единствено за Съединени американски щати, които се назовават „ главен подстрекател, уредник и реализатор на нападателната антируска политика на груповия Запад, източникът на главните опасности за сигурността на Руската федерация, интернационалния мир, и уравновесеното, заслужено и прогресивно развиване на човечеството. "
Те са зложелател освен на Русия, акцентира Москва, само че и на целия свят. Силно казано и доста задължава!
Русия е заинтригувана от поддържане на „ стратегически паритет, спокойно общуване със Съединените щати и определяне на баланс на ползите сред Русия и Съединените щати, като се вземе поради техният статут на най-големи нуклеарни сили, специфичната отговорност за стратегическата непоклатимост и положението на интернационалната сигурност общо взето. "
Въпреки това „ вероятностите за образуването на подобен модел на руско-американските връзки зависят от степента на подготвеност на Съединени американски щати да се откажат от политиката на силово владичество и да преразгледат антируския курс в интерес на взаимоотношение с Русия на основата на правилата на суверенитета, равенството, взаимната полза и ценене на ползите на другия. "
Същият модел на връзки ще важи и за всички останали: „ Руската федерация има намерение да построява връзки с други англосаксонски страни според от степента на тяхната подготвеност да се откажат от недружелюбния си курс към Русия и да зачитат законните й ползи “.
Какво следва от това?
Там, където Русия е изцяло друга от своите англосаксонски врагове, е цялостното неявяване на двуличие. В новата ни външнополитическа идея всичко е кристално ясно и отразява съответно действителността, каквато е.
Русия не се поддава на никого и на никое място не се пробва да печели за непозната сметка. Това е стратегия за десетилетия напред за една страна, която най-сетне е решила с избора си. Сега просто би трябвало да се извърши, като се усъвършенства в тези точки, където е належащо. Достатъчно думи се споделиха, в този момент делата ще приказват.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Президентът Владимир Путин утвърди с Указ № 229 от 31 март 2023 година обновена идея за външната политика на Русия, определяща мястото на Запада в самата външна страна в нея.
Отсега нататък Министерството на външните работи и други държавни органи са длъжни в своята практическа активност да изхождат от обстоятелството, че Русия е самобитна държава-цивилизация, цитадела на Руския свят и един от суверенните центрове на международното развиване.
Представяйки тази идея на съвещание на Съвета за сигурност на Русия, външният министър Сергей Лавров сподели, че в този момент тя „ признава екзистенциалния темперамент на заканите за сигурността и развиването на нашата страна, основани от дейностите на вражески страни “. Те включват към 20 страни, в това число Съединени американски щати, Германия, Англия и Полша.
Документът заема 42 страници, състои се от шест раздела и 76 параграфа. Говорим за система на стратегическо обмисляне, хармонична, всъщност имперска система от възгледи за националните ползи във външната политика, съществени правила, стратегически цели, съществени задания, предпочитани области на външната политика, връзките на Русия с основни райони и страни от свят.
Империята се завръща
В Концепцията за съветската външна политика в параграф 4 за първи път се акцентира, че в основата на външнополитическата теория на страната е „ повече от хиляда години опит в самостоятелната държавност, културното завещание на предходната ера, надълбоко исторически връзки с обичайна европейска просвета и други култури на Евразия, развити в продължение на доста епохи, способността да се обезпечи на обща територия хармонично общуване на разнообразни нации, етнически, религиозни и езикови групи ".
И също, че точно това „ дефинира особеното състояние на Русия като самобитна държава-цивилизация, голяма евразийска и евро-тихоокеанска мощ, която сплотява съветския народ и другите нации, съставляващи културно-цивилизационната общественост на Руския свят “.
В параграф 6 Русия също работи като империя и като мощ, последваща „ независим и многовекторен външнополитически курс, подбуден от нейните национални ползи и съзнанието за специфичната й отговорност за поддържане на мира и сигурността на световно и районно равнище “.
Ерата на революционната смяна
Раздел II – Съвременният свят: съществени трендове и вероятности за развиване – акцентира съдбовния темперамент на епохата – ерата на „ революционните промени “. Те се състоят в увереното образуване на „ по-справедлив, многополюсен свят “.
В същото време „ неравновесният модел на международно развиване, който в продължение на епохи осигуряваше изпреварващия стопански напредък на колониалните сили посредством заграбване на ресурсите на подвластни територии и страни в Азия, Африка и Западното полукълбо, необратимо се трансформира в нещо предишното. "
Освен това, и тук Москва сигурно има поради и себе си – „ суверенитетът се укрепва и конкурентните благоприятни условия на незападните международни сили и районните водачи се усилват “ (параграф 7). Така в действителност се признава една нова действителност: появяването на международни райони вместо западния глобализъм, чието пространство се свива.
Напразната завист на Запада: светът е отвън надзор
Естествено, тези съдбовни промени провокират (точка 8) отменяне в западните страни, „ привикнали да мислят съгласно логиката на световното владичество и неоколониализма “.
Те „ отхвърлят да признаят действителностите на един многополюсен свят и да реализират единодушие на тази основа по отношение на параметрите и правилата на международния ред “. Не единствено това, „ вършат се опити за ограничение на естествения ход на историята, унищожаване на съперниците във военно-политическата и икономическата сфера и угнетяване на инакомислието “.
На фона на засилващата се рецесия на икономическата глобализация (параграф 10) „ нараства ролята на силовия фактор в интернационалните връзки и се уголемява конфликтното пространство в редица стратегически значими райони “ (параграф 11).
Освен това документът предизвестява, че „ изострянето на дългогодишни въоръжени спорове в редица райони усилва опасността за международната сигурност, усилва рисковете от конфликти сред огромни страни, в това число с присъединяване на нуклеарни сили, усилва вероятността от ескалация на такива спорове и ескалиране в местна, районна или световна война.
Параграф 12 споделя какъв би трябвало да бъде отговорът на това - " усилване на съдействието сред страни, подложени на външен напън ".
Много значима е точка 13, която се отнася до разгръщането на " нов вид хибридна война " против нас от Запада, воден от Съединени американски щати, в отговор на отбраната на Русия на нейните " жизненоважни ползи в украинското направление ", което " е ориентирана към намаляване на Русия по всевъзможен вероятен метод, в това число подкопаване на нейната креативна цивилизационна роля, мощност, стопански и софтуерни благоприятни условия, ограничение на нейния суверенитет във външната и вътрешната политика, заличаване на териториалната целокупност. Освен това този курс на Запада „ придобива изчерпателен темперамент и е закрепен на доктринално равнище “.
Всичко, както виждате, се назовава с вярното си име. В същото време Москва не се счита за безконечен зложелател на Запада, не се изолира и ще приветства завръщането му в бъдеще към „ прагматично взаимоотношение с Русия, ръководено от правилата на суверенно тъждество и ценене на ползите на другия. "
На тази основа Русия е „ подготвена за разговор и съдействие “, само че, както се споделя в параграф 14, „ в отговор на недружелюбните дейности на Запада Русия има намерение да пази правото си на битие и свободно развиване с всички налични средства “.
В раздел III - Национални ползи на Руската федерация във външната политика, стратегически цели и съществени задания на външната политика - следните разпореждания притеглят особено внимание (параграф 15).
Първо, отбраната на конституционния ред, суверенитета, независимостта, държавната и териториалната целокупност на Русия от „ разрушително непознато въздействие “. Второ, развиването на несъмнено осведомително пространство, отбраната на съветското общество от разрушително непознато осведомително и психическо въздействие.
Трето, спасяването на народа на Русия, развиването на човешкия капацитет, подобряването на качеството на живот и благосъстоянието на жителите. Четвърто, укрепването на обичайните духовни и морални полезности, опазването на културно-историческото завещание на многонационалния народ на Русия...
Близката чужбина с приоритет
Особен интерес съставлява раздел V – Регионални насоки на външната политика на Русия. Интересно е в кръгове, които демонстрират смисъла на разнообразни страни за Русия. Най-близкият и най-съществен от тях е, несъмнено, Близката чужбина (точка 49), която по исторически стандарти напълно неотдавна беше част от Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики.
Така че е написано непосредствено:
„ Най-важното за сигурността, стабилността, териториалната целокупност и социално-икономическото развиване на Русия, укрепването на нейната позиция като един от авторитетните суверенни центрове на международното развиване и цивилизация е обезпечаването на постоянни дълготрайни добросъседски връзки и обединяването на капацитет в разнообразни области със страните-членки на Оперативно-наблюдателно дело и други прилежащи страни, свързани с Русия посредством вековни обичаи на взаимна държавност, дълбока причинност в разнообразни области, общ език, близки култури ".
За по-нататъшното преобразяване на близката чужбина в зона на мир, добросъседство, стабилно развиване и разцвет, Русия, се споделя още, има намерение да обърне предпочитано внимание на две задания.
Първо, „ попречване и споразумяване на въоръжени спорове, възстановяване на междудържавните връзки и обезпечаване на непоклатимост в близката чужбина, в това число потушаване на инспирирани „ цветни революции “ и други опити за интервенция във вътрешните работи на съдружниците и сътрудниците на Русия “.
Второ, „ обезпечаване на обезпечена отбрана на Русия, нейните съдружници и сътрудници при всяко развиване на военно-политическата конюнктура в света, подсилване на системата за районна сигурност, учредена на правилото на неделимостта на сигурността и основната роля на Русия в поддържането и укрепването на районната сигурност, взаимното допълнение на съюзната страна, ОДКБ и други формати на взаимоотношение сред Русия и нейните съдружници и сътрудници в региона на защитата и сигурността “.
Заслужава да се означи и задълбочаването на интеграцията и „ стратегическото взаимоотношение “ с Беларус, укрепването на капацитета на Оперативно-наблюдателно дело и ЕАЕС, образуването на интегрирано икономическо и политическо пространство в Евразия. Москва ще окаже " всеобхватна поддръжка " на Абхазия и Южна Осетия, защото те задълбочават интеграцията си с Русия.
Нейно Величество Арктика
Изключително забавно е, че на второ място след Близкия чужбина измежду целите на външната политика на Русия е Арктика, чиято роля бързо ще нараства.
Това беше направено за „ обезвреждане на курса на недружелюбни страни към милитаризация на района и ограничение на опциите на Русия да упражнява своите суверенни права в Арктическата зона “.
На първо място, става дума за „ обезпечаване на стабилността на исторически открития интернационален юридически режим на вътрешните морски води “ на Русия и „ определяне на взаимноизгодно съдействие с неарктически страни, провеждащи градивна политика по отношение на Русия и заинтригувани от интернационалните действия в Арктика, в това число развиването на инфраструктурата на Северния морски път ".
Това отбелязва с кого Русия ще си сътрудничи в развиването на Арктическия район и с кого не. Със Съединени американски щати и съдружниците им - няма, само че с Китай и Индия - ще.
Евразийски триумвират: Русия, Китай, Индия
Защото третият кръг от външнополитически ползи на Русия е евразийският континент. Китай и Индия се озоваха тук, както се споделя, " в една бутилка ". Китай - преди всичко, Индия - на второ, само че на едно!
Тези големи неарктически страни са другари на Русия и по тази причина ще бъдат позволени до този апетитен „ къс “, който враговете ще пожелаят. Определено няма задоволително място за всички, само че за трите страни - много.
Русия, като историческа стопанка на района, ще дефинира кой какво ще прави, защото методите на Китай и Индия „ фундаментално съответстват с съветските подходи към бъдещия международен ред и решаването на основни проблеми на международната политика “. Двустранните връзки на Русия с Китай и Индия и в други области ще се развиват по всевъзможен вероятен метод (точки 50-53).
Уважение към ислямския свят
Няма нищо сензационно в развиването на връзките с Азиатско-тихоокеанския район, от който Китай и Индия са отделени в обособена категория. Но по-късно се появява ислямският свят, в който страните са подчертани в следния ред: Иран, Сирия, Турция, Саудитска Арабия, Египет.
Представени са като страни - внимание! — „ другарска ислямска цивилизация, която в действителностите на многополюсния свят има необятни вероятности да се трансформира в самостоятелен център на международното развиване “.
Страните, включени в нея, са посочени (параграф 56) като „ все по-търсени и надеждни сътрудници на Русия по въпросите на обезпечаването на сигурността, стабилността и решаването на стопански проблеми на световно и районно равнище “. Те са групов другар на Русия дружно с Китай и Индия, с които ще се ускори " взаимноизгодното съдействие ".
Следващите кръгове са Африка и Латинска Америка. Следват в този ред. Но сред тях и последния кръг – Антарктида, намираща се на другия завършек на света, са ситуирани нашите врагове – първо европейският район, а по-късно Съединени американски щати и другите англосаксонци, които напълно основателно бяха обособени в обособен, най-злонамерената категория.
Отношенията с Европа: врагове за дълго време
В документа се показва (параграфи 59-61), че „ по-голямата част от европейските страни организират нападателна политика по отношение на Русия, ориентирана към основаване на закани за сигурността и суверенитета на Руската федерация, приемане на едностранни стопански преимущества, подкопаване на вътрешната политическа непоклатимост и подкопаване на обичайните съветски духовни и морални полезности, създаващи бариери пред съдействието на Русия със съдружници и сътрудници.
Затова Русия „ поредно ще пази националните си ползи, като дава приоритет “ на трите задания.
Първо , „ да се понижи равнището и да се обезвреждат заканите за сигурността, териториалната целокупност, суверенитета, обичайните духовни и морални полезности и социално-икономическото развиване на Русия, нейните съдружници и сътрудници от вражески европейски страни, Организацията на Северноатлантическия контракт, Европейския съюз и Съвета на Европа “.
На второ място, „ основаване на условия за... цялостно отменяне на антируския курс от тези страни и техните обединявания (включително интервенция във вътрешните работи на Русия)... “
Трето , образуването на нов модел на взаимно битие с европейските страни, който да обезпечи сигурното, суверенно и прогресивно развиване на Русия, нейните съдружници и сътрудници и дълготраен мир в европейската част на Евразия... "
Основният риск за Русия и човечеството
Що се отнася до англосаксонците (точки 62-64), Британия въобще не се загатва в документа! Конкретно става дума единствено за Съединени американски щати, които се назовават „ главен подстрекател, уредник и реализатор на нападателната антируска политика на груповия Запад, източникът на главните опасности за сигурността на Руската федерация, интернационалния мир, и уравновесеното, заслужено и прогресивно развиване на човечеството. "
Те са зложелател освен на Русия, акцентира Москва, само че и на целия свят. Силно казано и доста задължава!
Русия е заинтригувана от поддържане на „ стратегически паритет, спокойно общуване със Съединените щати и определяне на баланс на ползите сред Русия и Съединените щати, като се вземе поради техният статут на най-големи нуклеарни сили, специфичната отговорност за стратегическата непоклатимост и положението на интернационалната сигурност общо взето. "
Въпреки това „ вероятностите за образуването на подобен модел на руско-американските връзки зависят от степента на подготвеност на Съединени американски щати да се откажат от политиката на силово владичество и да преразгледат антируския курс в интерес на взаимоотношение с Русия на основата на правилата на суверенитета, равенството, взаимната полза и ценене на ползите на другия. "
Същият модел на връзки ще важи и за всички останали: „ Руската федерация има намерение да построява връзки с други англосаксонски страни според от степента на тяхната подготвеност да се откажат от недружелюбния си курс към Русия и да зачитат законните й ползи “.
Какво следва от това?
Там, където Русия е изцяло друга от своите англосаксонски врагове, е цялостното неявяване на двуличие. В новата ни външнополитическа идея всичко е кристално ясно и отразява съответно действителността, каквато е.
Русия не се поддава на никого и на никое място не се пробва да печели за непозната сметка. Това е стратегия за десетилетия напред за една страна, която най-сетне е решила с избора си. Сега просто би трябвало да се извърши, като се усъвършенства в тези точки, където е належащо. Достатъчно думи се споделиха, в този момент делата ще приказват.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ