Русия се готви да отвори нови бази в Куба
Русия рестартира руската епоха, като пуска сигнали за разкриване на разследваща база в Куба, а специалистите считат, че по този начин ще се усилят опциите й да следи Съединени американски щати, написа " Дейли остарял ". На Запад се появиха опасения за съветски отговор, откакто Съединени американски щати оповестиха, че се изтеглят от контракта за нуклеарните оръжия (INF), подписан по времето на Студената война. Съединени американски щати настояват, че Русия нарушава съглашението.
Базираният във Вашингтон институт за проучвания и разбори - Фондация " Джеймстаун ", учреден през 1984 година, счита, че отварянето на разследваща база в Куба " би дублирало, вместо да усили доста съветските качества за наблюдаване на американската интензивност на Карибите ". Институтът бе основан, с цел да подкрепя хората, дезертирали от Съюз на съветските социалистически републики, напомня изданието.
Но мозъчният концерн предизвестява: " Ако водачът на Кремъл реши да сътвори спомагателни бази в Куба, както допускат някои съветски коментатори, това ще бъде напълно друг въпрос - изключително в случай че успее да реализира тази цел ". Кубинският президент Мигел Диаз-Канел (на снимката) се срещна наскоро с Владимир Путин в Москва и съобщи, че желае да даде " нов подтик " на двустранните връзки. Двамата държавни глави разискаха тематики, като опазване на здравето и туризъм само че също по този начин и военното съдействие.
Спекулира се, и в Русия, и на Запад също, че Москва скоро ще отвори разследващата база в Лурд, който затвори преди 16 години и евентуално ще отвори спомагателни бази и на острова, означиха от Института " Джеймстаун ". Базата в Лурд, близо до Хавана, (съоръжение SIGINT), беше най-голямото по рода си оборудване за шпионаж, експлоатирано от съветската работа за външно разузнаване отвън Русия. Базата обхващаше територия от 73 км². Строителството й стартира през юли 1962 година и бе затворена през август 2002 година
Наскоро вицепремиерът Юрий Борисов, който управлява съветския военно-промишлен комплекс и военно-технически връзки с непознати страни, посети Куба. На срещите му там бяха реализирани договорености на стойност над 265 млн. $ единствено във военната сфера, както писа " Независимая газета ". Руският боен специалист лейтенант Александър Овчинков, служил в Куба през 80-те години, съобщи, че " задълбочаването на съдействието сред Москва и Хавана е изцяло предстоящо ". Особено, откакто президентът Доналд Тръмп заплаши да напусне контракта за нуклеарните оръжия, добави специалистът.
Но Овчинков акцентира, че Кремъл може да не разполага с задоволително запаси да развива " огромни военни бази в Куба ". Всичко това припомня за кубинската ракетна рецесия от 1962 година, когато Съюз на съветските социалистически републики се опита да изпрати нуклеарни ракети в Куба, която е единствено на 780 километра от континенталната част на Съединени американски щати. Тази рецесия се счита за една от най-големите от Студената война и през която двете суперсили бяха на ръба на нуклеарната война, напомня " Дейли остарял ".
Базираният във Вашингтон институт за проучвания и разбори - Фондация " Джеймстаун ", учреден през 1984 година, счита, че отварянето на разследваща база в Куба " би дублирало, вместо да усили доста съветските качества за наблюдаване на американската интензивност на Карибите ". Институтът бе основан, с цел да подкрепя хората, дезертирали от Съюз на съветските социалистически републики, напомня изданието.
Но мозъчният концерн предизвестява: " Ако водачът на Кремъл реши да сътвори спомагателни бази в Куба, както допускат някои съветски коментатори, това ще бъде напълно друг въпрос - изключително в случай че успее да реализира тази цел ". Кубинският президент Мигел Диаз-Канел (на снимката) се срещна наскоро с Владимир Путин в Москва и съобщи, че желае да даде " нов подтик " на двустранните връзки. Двамата държавни глави разискаха тематики, като опазване на здравето и туризъм само че също по този начин и военното съдействие.
Спекулира се, и в Русия, и на Запад също, че Москва скоро ще отвори разследващата база в Лурд, който затвори преди 16 години и евентуално ще отвори спомагателни бази и на острова, означиха от Института " Джеймстаун ". Базата в Лурд, близо до Хавана, (съоръжение SIGINT), беше най-голямото по рода си оборудване за шпионаж, експлоатирано от съветската работа за външно разузнаване отвън Русия. Базата обхващаше територия от 73 км². Строителството й стартира през юли 1962 година и бе затворена през август 2002 година
Наскоро вицепремиерът Юрий Борисов, който управлява съветския военно-промишлен комплекс и военно-технически връзки с непознати страни, посети Куба. На срещите му там бяха реализирани договорености на стойност над 265 млн. $ единствено във военната сфера, както писа " Независимая газета ". Руският боен специалист лейтенант Александър Овчинков, служил в Куба през 80-те години, съобщи, че " задълбочаването на съдействието сред Москва и Хавана е изцяло предстоящо ". Особено, откакто президентът Доналд Тръмп заплаши да напусне контракта за нуклеарните оръжия, добави специалистът.
Но Овчинков акцентира, че Кремъл може да не разполага с задоволително запаси да развива " огромни военни бази в Куба ". Всичко това припомня за кубинската ракетна рецесия от 1962 година, когато Съюз на съветските социалистически републики се опита да изпрати нуклеарни ракети в Куба, която е единствено на 780 километра от континенталната част на Съединени американски щати. Тази рецесия се счита за една от най-големите от Студената война и през която двете суперсили бяха на ръба на нуклеарната война, напомня " Дейли остарял ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ