ISW: Русия топи златните си резерви и засилва цензурата преди изборите
Русия продължава да употребява златните си запаси, с цел да покрива бюджетния недостиг и възходящите разноски за войната в Украйна. В същото време Кремъл стяга контрола върху медиите и свободата на словото в навечерието на изборите за Държавната дума през 2026 година Това се показва в последния разбор на Института за проучване на войната (ISW), предава News.bg.
Според данни на Руската централна банка златните запаси на страната са намалели за четвърти следващ месец през април 2026 година Независимото издание „ The Moscow Times “, базирайки се на Световния съвет за златото, оповестява, че от началото на годината до април Русия е изгубила 27,9 тона злато - най-големият спад от 2002 година насам.
Москва стартира да продава част от златните си запаси още през ноември 2025 година, до момента в който редом изчерпва ликвидните средства от суверенния си фонд, с цел да финансира военните разноски.
ISW отбелязва още, че Кремъл се стреми да управлява осведомителната среда и публичните настройки преди парламентарните избори. Според следствие на „ Медуза “, цитиращо чиновници на държавни и проправителствени медии, администрацията на президента е инструктирала медиите да заобикалят използването на думата „ възбрана “ и да лимитират изявленията за цензура, ограничавания и наказания против свободата на словото.
Вместо това медиите са насърчавани да подчертават върху „ позитивните “ начинания на ръководещата партия „ Единна Русия “. Генералният секретар на партията Владимир Якушев даже съобщи, че групировката не е „ партия на възбраните “.
Анализът показва, че рестриктивните мерки върху VPN услуги, задгранични платформи за връзка и мобилния интернет към този момент провокират неодобрение измежду съветското общество. Междувременно сериозно настроени военни блогъри са изпращани на фронта или задържани.
ISW обръща внимание и на завършилите взаимни нуклеарни учения сред Русия и Беларус, които съгласно института демонстрират засилващия се надзор на Москва над Минск. В рамките на маневрите са били употребявани разнообразни видове ракети, в това число „ Ярс “, „ Циркон “, „ Кинжал “ и „ Искандер-М “.
Руският президент Владимир Путин разгласи, че идващите учения „ Щит на Съюза “ са планувани за 2027 година, като тогава може да бъде включен и нуклеарен съставен елемент.
Според разбора промените в беларуската конституция през 2022 година, с които страната се отхвърли от неутралния и неядрен статут, са още едно доказателство за възходящото въздействие на Кремъл върху беларуската политика и сигурност.
В същото време украинските удари по съветска енергийна инфраструктура не престават да оказват сериозен напън върху приходите на Москва от нефтопреработката. По данни на „ Ройтерс “ огромна част от нефтопреработвателните фабрики в централна Русия са лимитирали или спрели работа след офанзиви с украински дронове.
Засегнатите рафинерии обезпечават над 30% от производството на бензин и към 25% от дизела в Русия. Сред тях е и заводът „ Кириши “ в Ленинградска област - една от най-големите рафинерии в страната, която съгласно информацията е прекратила работа още на 5 май.
ISW акцентира, че от март 2026 година украинските сили доста са нараснали честотата и мащаба на ударите против съветската петролна инфраструктура, което лимитира способността на Русия да се възползва от нарасналите цени на петрола на международните пазари.
