Русия се срина на 22-ро място в класацията на световните научни центрове
Русия продължава да губи позиции в международната просвета, макар упоритостите на Кремъл учените да създадат " пробив " и да основат технологии, които да заменят западните в най-кратки периоди. В края на 2023 година Руската федерация загуби още 2 позиции и се срина до 22-ро място в класацията на международните научни центрове, която се разгласява от списание Nature.
През годината делът на съветските учени в международните научни изявления се срина със 17% - връх измежду всички страни в топ 30 на рейтинга. В резултат на това за първи път в историята на научните проучвания Руската федерация изпадна от първите двадесет страни, оставяйки Австрия и Тайван да продължат напред.
Русия-срив-научни центрове Източник: Nature
Само два съветски проучвателен центъра бяха включени в листата на 500-те водещи проучвателен организации в света. В края на предходната година Руската академия на науките се смъкна до 94-о място, макар че в класацията за 2023 година заемаше 71-ва позиция, а в предвоенната 2021 година - 44-та.
Публикационната интензивност на откриватели от Московския държавен университет е намаляла още повече - с съвсем 40%: в списания, следени от Nature, те са разгласили единствено 167 публикации, макар че година по-рано те са били 272, а през 2018 година - повече от 400. В класацията на научните центрове Московският държавен университет пада до 420-о място, губейки 7 позиции през годината и 111 места през последните 6 години.
.jpg "Московският държавен университет (МГУ)")
Московският държавен университет (МГУ) Източник: Pinterest
Националният проучвателен център на Института " Курчатов ", който беше включен в рейтинга на природата преди началото на войната с Украйна, не влезе в топ 500 на научните центрове за втора поредна година.
Китайската академия на науките оглави топ 500 на водещите международни проучвателен центрове, като разгласява 7 554 проучвания за една година и усили каузи си в международните научни изявления с 6,3%. След нея се подрежда Харвардският университет (САЩ) с 3763 научни публикации и дял с 3,1% по-малко по отношение на година по-рано.
Индексът на Nature е взел поради изявленията на 17 хиляди научни институции в 145 научни списания, които са направени през 2023 година. За първи път в историята на научните проучвания Китай зае първо място измежду страните във връзка с научната активност. Съединени американски щати са на второ място, а Германия е на трето. Първите 10 страни включват също Обединеното кралство, Япония, Франция, Канада, Южна Корея, Индия и Швейцария.
Русия губи позиции в международната просвета, защото страната понижава финансирането, а учените всеобщо отпътуват в чужбина. През последните две десетилетия броят на откривателите в страната е намалял с 25% и до началото на 2022 година е понижен до най-малко в цялата модерна история на страната - 322 хиляди, сочат оценките на HSE.
Междувременно държавното управление редуцира бюджета за научна инфраструктура, с цел да спести пари за войната, която към този момент коства на бюджета повече от 10 трилиона рубли за две години и ще коства още 10,6 трилиона през 2024 година.
През 2024 година разноските за федералния план " развиване на инфраструктурата за научни проучвания " бяха понижени на половина. Хазната ще похарчи 47,8 милиарда рубли за федералния план, в границите на който беше планувано да закупи принадлежности и съоръжение за университети и проучвателен центрове в цяла Русия, вместо 97-те милиарда, заложени в признатия преди година закон за бюджета.
Основният удар на бюджетния секвестер ще бъде стихотворец от университети и научни организации - инфраструктурните разноски за тях са понижени с 40 милиарда рубли.
През годината делът на съветските учени в международните научни изявления се срина със 17% - връх измежду всички страни в топ 30 на рейтинга. В резултат на това за първи път в историята на научните проучвания Руската федерация изпадна от първите двадесет страни, оставяйки Австрия и Тайван да продължат напред.
Русия-срив-научни центрове Източник: Nature Само два съветски проучвателен центъра бяха включени в листата на 500-те водещи проучвателен организации в света. В края на предходната година Руската академия на науките се смъкна до 94-о място, макар че в класацията за 2023 година заемаше 71-ва позиция, а в предвоенната 2021 година - 44-та.
Публикационната интензивност на откриватели от Московския държавен университет е намаляла още повече - с съвсем 40%: в списания, следени от Nature, те са разгласили единствено 167 публикации, макар че година по-рано те са били 272, а през 2018 година - повече от 400. В класацията на научните центрове Московският държавен университет пада до 420-о място, губейки 7 позиции през годината и 111 места през последните 6 години.
Московският държавен университет (МГУ) Източник: Pinterest Националният проучвателен център на Института " Курчатов ", който беше включен в рейтинга на природата преди началото на войната с Украйна, не влезе в топ 500 на научните центрове за втора поредна година.
Китайската академия на науките оглави топ 500 на водещите международни проучвателен центрове, като разгласява 7 554 проучвания за една година и усили каузи си в международните научни изявления с 6,3%. След нея се подрежда Харвардският университет (САЩ) с 3763 научни публикации и дял с 3,1% по-малко по отношение на година по-рано.
Индексът на Nature е взел поради изявленията на 17 хиляди научни институции в 145 научни списания, които са направени през 2023 година. За първи път в историята на научните проучвания Китай зае първо място измежду страните във връзка с научната активност. Съединени американски щати са на второ място, а Германия е на трето. Първите 10 страни включват също Обединеното кралство, Япония, Франция, Канада, Южна Корея, Индия и Швейцария.
Русия губи позиции в международната просвета, защото страната понижава финансирането, а учените всеобщо отпътуват в чужбина. През последните две десетилетия броят на откривателите в страната е намалял с 25% и до началото на 2022 година е понижен до най-малко в цялата модерна история на страната - 322 хиляди, сочат оценките на HSE.
Междувременно държавното управление редуцира бюджета за научна инфраструктура, с цел да спести пари за войната, която към този момент коства на бюджета повече от 10 трилиона рубли за две години и ще коства още 10,6 трилиона през 2024 година.
През 2024 година разноските за федералния план " развиване на инфраструктурата за научни проучвания " бяха понижени на половина. Хазната ще похарчи 47,8 милиарда рубли за федералния план, в границите на който беше планувано да закупи принадлежности и съоръжение за университети и проучвателен центрове в цяла Русия, вместо 97-те милиарда, заложени в признатия преди година закон за бюджета.
Основният удар на бюджетния секвестер ще бъде стихотворец от университети и научни организации - инфраструктурните разноски за тях са понижени с 40 милиарда рубли.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ