Русия премества базата си от Сирия в Африка, за да поддържа център за подкрепа в Средиземно море
Русия от Сирия в Африка, с цел да поддържа център за поддръжка в Средиземно море. Русия ускори въздушния трафик сред Сирия и Либия през последните седмици, сигнализирайки за смяна на стратегическия й фокус, защото Москва се стреми да разшири военното си наличие в Африка и да резервира позиции в Средиземно море.
Според данни от следене съветските транспортни самолети Антонов АН-124 и Ил-76 правят повече от един полет дневно от средата на декември от авиобаза Хмеймим в Сирия до авиобаза Ал-Хадим в източна Либия покрай Бенгази.
Увеличаването на полетите следва свалянето на сирийския водач Башар ал-Асад и наподобява е основен детайл от по-широкия проект на Русия да ускори въздействието си в района.
В продължение на съвсем десетилетие военновъздушната база Хмеймим и военноморската база Тартус в Сирия служеха като централни точки за военните действия на Русия в Средиземно море и нейните интервенции в Африка.
Сега Либия, цялостна с спорове, става все по-важна в напъните на Русия да проектира своята мощност в Средиземно море.
По-ранни отчети на американски и западни чиновници демонстрират, че Русия е почнала да изтегля доста количество военно съоръжение и личен състав от Сирия.
Част от това съоръжение, в това число съвременни системи за противовъздушна защита, наподобява е преместено в Либия. На 28 декември съветски аероплан Антонов се върна в Сирия от Либия, съгласно Eurasian Times.
Хмеймим от дълго време служи като център за интервенции на съветски наемници в Африка, в това число Централноафриканската република, Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо.
С този нов логистичен маршрут през Либия Москва се стреми да ускори своето възходящо военно и наемническо наличие в Африка, като в същото време смекчи разноските, свързани с пониженото й присъединяване в Сирия.
Геолокирани изображения демонстрират, че някои от полетите от Либия не престават до Бамако в Мали, област, където съветското въздействие се е разширило, изключително когато страната се стреми да размени френските сили с съветски наемници.
Този модел на нараснала интензивност в допълнение поддържа концепцията, че Русия нарежда Либия като сериозен център за своите интервенции в Африка.
Въпреки че Русия поддържа наличие в Либия от години, подкрепяйки либийския военачалник Халифа Хафтар и неговите сили, последните модели на полети допускат задълбочаване на връзките й с Хафтар.
Руски публични лица, в това число заместник-министърът на защитата Юнус-Бек Евкуров, направиха няколко пътувания до Либия, с цел да заздравят връзките с Хафтар, а съветският флот може да гледа на пристанищата, следени от Хафтар, като на евентуални други възможности въз основата Тартус в Сирия.
От 2014 година Либия се ръководи от две съперничещи си държавни управления: подкрепяното от Организация на обединените нации Правителство на националното единение (GNU) на запад и Камарата на представителите на изток, подкрепяна от някогашен пълководец, трансформирал се в политик Халифа Хафтар.
Според данни от следене съветските транспортни самолети Антонов АН-124 и Ил-76 правят повече от един полет дневно от средата на декември от авиобаза Хмеймим в Сирия до авиобаза Ал-Хадим в източна Либия покрай Бенгази.
Увеличаването на полетите следва свалянето на сирийския водач Башар ал-Асад и наподобява е основен детайл от по-широкия проект на Русия да ускори въздействието си в района.
В продължение на съвсем десетилетие военновъздушната база Хмеймим и военноморската база Тартус в Сирия служеха като централни точки за военните действия на Русия в Средиземно море и нейните интервенции в Африка.
Сега Либия, цялостна с спорове, става все по-важна в напъните на Русия да проектира своята мощност в Средиземно море.
По-ранни отчети на американски и западни чиновници демонстрират, че Русия е почнала да изтегля доста количество военно съоръжение и личен състав от Сирия.
Част от това съоръжение, в това число съвременни системи за противовъздушна защита, наподобява е преместено в Либия. На 28 декември съветски аероплан Антонов се върна в Сирия от Либия, съгласно Eurasian Times.
Хмеймим от дълго време служи като център за интервенции на съветски наемници в Африка, в това число Централноафриканската република, Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо.
С този нов логистичен маршрут през Либия Москва се стреми да ускори своето възходящо военно и наемническо наличие в Африка, като в същото време смекчи разноските, свързани с пониженото й присъединяване в Сирия.
Геолокирани изображения демонстрират, че някои от полетите от Либия не престават до Бамако в Мали, област, където съветското въздействие се е разширило, изключително когато страната се стреми да размени френските сили с съветски наемници.
Този модел на нараснала интензивност в допълнение поддържа концепцията, че Русия нарежда Либия като сериозен център за своите интервенции в Африка.
Въпреки че Русия поддържа наличие в Либия от години, подкрепяйки либийския военачалник Халифа Хафтар и неговите сили, последните модели на полети допускат задълбочаване на връзките й с Хафтар.
Руски публични лица, в това число заместник-министърът на защитата Юнус-Бек Евкуров, направиха няколко пътувания до Либия, с цел да заздравят връзките с Хафтар, а съветският флот може да гледа на пристанищата, следени от Хафтар, като на евентуални други възможности въз основата Тартус в Сирия.
От 2014 година Либия се ръководи от две съперничещи си държавни управления: подкрепяното от Организация на обединените нации Правителство на националното единение (GNU) на запад и Камарата на представителите на изток, подкрепяна от някогашен пълководец, трансформирал се в политик Халифа Хафтар.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ