Русия не води война с Украйна, а само СВО, войната

Русия не води война с Украйна, а единствено СВО, войната е с НАТО
„ Страхът е нашето оръжие “ е остарял и ефикасен империалистически лозунг и модел на държание

Тези дни събитията към Украйна се сгъстиха. Забележимо набъбнаха по интензитет и мощност въздушните удари по индустриални и военни цели на съветската войска, чиято самодейност на бойното поле стана още по-убедителна. Добавиха се договарянията в Истанбул и митингите против Зеленски в Киев. Нагорещи се тематиката в Брюксел, в множеството столици в Европейски Съюз, неизбежно и в София.

Президент Зеленски предприе опасен ход, като утвърди закон за отнемането на пълномощията на две антикорупционни служби. Очевидно е бил заставен, тъй като те към този момент са почнали да надничат в документи с корупционните грехове на негови най-близки сътрудници, може би и в неговите. А с цел да го сторят, разумно е да са били подтикнати извън — от Вашингтон.

Потвърждава го характерът на избухналия в центъра на Киев цивилен митинг — студентски, с ясно забележими НПО-шки и соросоидни нюанси, с обилие от тематични плакати с устременост основно против съответния акт на президента. Някои от тях: „ Урсула, вразуми го! “, „ Бандата — вън! “, „ Избрахме Европа, а не деспотия “, „ Позор! “, „ Зеля е демон! “.

Нищо против войната и жертвите, насилствената готовност, затворените граници, голямата емиграция, репресиите и административния произвол. Митингите в Украйна са изцяло неразрешени, завчас биват разгонвани, само че този е позволен. Договорен е, значи, посредством предложение, което Зеленски не е могъл да откаже.

Митингът е и за „ изпускане на парата “. Такава е насъбрана под голямо налягане. На идващия ден е имало манифестации освен в Киев, само че и в още няколко града в западните области. Голяма част от популацията в Украйна има военен опит и оръжие на разположение. Падне ли някой по-голям град към Днепър, заплахата от прерастването на контролируем в нападателно протестен протест е голяма.

Много добре знаят това на Запад. Не знаят още какво да вършат с провалящата се власт в Киев, с неугодния на болшинството украинци президент с изминал мандат. Всеки ден плашат Москва с някакви сегашни и бъдещи санкции, само че всуе. Огромното им действително и всестранно съучастничество във войната в Украйна не може да я уплаши и при очевидно извоювана война да одобри провалянето си.

Неприемлива е загубата обаче за неолибералните елити в Брюксел и множеството страни в Европейски Съюз. Ужасно им се желае управляващите в Киев да я продължат до последния украинец. Щом Тръмп не харесва Зеленски, тогава — с някой различен отпред. Не е елементарно да се осъществя промяната му обаче — остроумен е, събрал е куп компромати за редица западни политици, взел е ограничения при положение, че го самоубият.

Но кой е заместникът, който ще е мечтан за популацията и би се справил с действително неразрешимата задача? А тя е — да удържи най-малко година на праволинейно засилващия се съветски напън при неизбежно възходящото отвращение на украинците да умират на фронта и на европейците да се охарчват за задачата. Всички те знаят от западни източници, че Украйна е най-корумпираната страна в света.

Според упованията, третият стадий на договарянията сред Русия и Украйна в Истанбул завърши за по-малко от час и нищо съществено не се случи. Днес всички предходни интернационалните закони, контракти и правила са разрушени. Главно заради начинания на Вашингтон. Остана да работи единствено „ правото на мощния “.

Ето за какво единствено военният резултат — автентичен или предстоящ — има действителна стойност за постигането на някакви политически покупко-продажби. Брои се какъв брой и какви въоръжения и муниции имаш и можеш да произведеш с наличната си индустриална мощност. Какви провали би могъл да нанесеш с тях на действителен или евентуален съперник, какъв брой от тях са неприемливите.

Кой действително може да ти помогне в сложен интервал и кой вероятно ще ти забие нож в гърба. Има и други основни условия, тези са по-важните. Видно е, че за никакви съществени договаряния за мир сред Русия и Киев не може да става и дума. Затова Русия не води с нея война, а единствено специфична военна интервенция. Войната е с НАТО.

Наясно са и двете страни. И на двете не им се нравят опитите на брюкселските истерички с ЛГБТ профили да изобразяват незаобиколим фактор в огромната геополитическа игра. Лондон ги разиграва като гимназистки. Въпреки няколкото си съществени вътрешни рецесии — икономическа застоялост, политическа неустойчивост, обществено напрежение и морално привършване на елита.

От Брекзит насам страната търси нова роля на интернационалната сцена — отвън Европейски Съюз, само че с упоритости за Глобална Британия. Исторически инстикт: външна готовност при вътрешен крах. Когато една огромна мощ губи икономическа мощност и обществена единодушие, тя се стреми да ги компенсира посредством външна интензивност. Често — под формата на присъединяване или тласкане към спорове.

През ХХ век Англия играе решаваща роля при основаването на съюзи против Германия и Русия. Днес употребява сходна тактика с фокус върху Русия като „ екзистенциален зложелател “. Очерта се новата ос — Франция–Полша–Германия. Впрегнати в тройка в бойната каляска на Лондон. Извън институционалните рамки на Европейски Съюз и НАТО, с прикритието на трансатлантическа взаимност.

Чрез поредност от двустранни и тристранни, всъщност военни, съглашения с всяка от тях. Опит за основаване на паралелна „ европейска военна ос “. Сериозна скица, заплашителна. „ Страхът е нашето оръжие “ е остарял империалистически лозунг и модел на държание. Ефективен — по тази причина го възобновяват. Но викат на Острова и американски нуклеарни средства да стряскат Москва.

И да поддържат измежду европейците рисковата заблуда: „ Русия няма да употребява нуклеарното си оръжие, ще се уплаши от нуклеарното отмъщение на Съединени американски щати “. Историята учи, че войната рядко взема решение вътрешни проблеми — по-често ги форсира. Колкото и мощна да е в областта на разузнаването и дипломацията, Англия не е ваксинирана против стратегически неточности.

Според анализатори от холдинга JPMorgan най-вероятният сюжет за излаз от войната в Украйна е „ грузинският “. Украйна остава номинално самостоятелна страна, само че без гаранции за сигурност. Западът последователно губи интерес към нея, вложителите бягат, множеството бежанци няма да се върнат.

Украйна изпада в геополитически вакуум, от ден на ден зависи от съседите, изключително от Москва. Ще загуби обаче освен Украйна, плашат финансистите, само че и Западът — който по този начин и не съумял да отбрани интернационалния ред, учреден на правила, а не на мощ. Такъв „ мир “ би посочил отмалялост на Запада, капитулация пред политиката на свършените обстоятелства и самопризнание на съветските завоевания.

Ужас, смут! Затягайте коланите, евроатлантици и триморци, събирайте трилион евро за американски оръжия за война с Путинова Русия! Че без пушкала и война не можем да браним реда, учреден на правила! И Европа става пленник освен на украинския фронт, само че и на стратегическите игри на своите съдружници — довчерашните колонизатори.