Путин към Шолц: Русия не иска война
Русия не желае война и по тази причина насочи предложенията си по отношение на гаранциите за сигурността в Европа и се надява, че кардиналните точки за нея ще бъдат взети поради по време на договарянията. Това съобщи във вторник съветският президент Владимир Путин на конференция след диалозите с немския канцлер Олаф Шолц, който е на посещаване в Москва.
Първата персонална среща сред двамата водачи траеше повече от три часа и получи висока оценка и от двамата. Руският президент акцентира, че договарянията са протекли в делова конюнктура, а немският канцлер – че нито една тематика не е била избегната.
Путин акцентира в изказването си, че Русия не желае война и „ тъкмо заради тази причина направихме оферти за преговорния развой, чийто резултат би трябвало да бъде съглашение за обезпечаване на идентична сигурност за всички, в това число и за страната ни “.
Той засегна войната в някогашна Югославия и бомбардировките на НАТО, които дефинира като „ неприятен образец “. Шолц съобщи, че тогава алиансът е желал да предотврати геноцид, само че съветският президент репликира, че протичащото се в Донбас е „ точно геноцид “.
На въпрос по отношение на бъдещите дейности на Москва по отношение на Украйна съветският президент отговори: „ Според проекта “. Той ще се оформи, въз основа на " действителната обстановка на място ", която зависи освен от Русия, акцентира Путин.
Олаф Шолц повтори, че на Запад са загрижени поради скупчването на съветски войски покрай границата с Украйна, само че не считат, че опциите на дипломацията са изчерпани. „ Сега би трябвало да приказваме за решителни дейности по мирното разрешаване на тази рецесия “, сподели той.
Канцлерът дефинира като „ добър знак “ връщането на войските на местата на непрекъснатата си дислокация, за което сутринта заяви съветското министерство на защитата. „ Надяваме се, че тази наклонност ще продължи “, сподели той.
Относно гаранциите по сигурността Русия ще се стреми към решения по дипломатически път и е подготвена да разиска самодейностите, съдържащи се в отговорите на Съединени американски щати и НАТО, само че единствено дружно с точките, които са „ от първостепенна значимост “ за нея, акцентира Путин.
Москва се притеснява, че Западът може безпричинно да забави договарянията и тя не счита да позволява това да се случи. Въпросът с гаранциите, че Украйна няма да стане член на НАТО би трябвало да бъде решен „ в този момент, тъкмо в този момент “.
Русия няма да се задоволи с уверения, че Киев няма да стане член на алианса в близко бъдеще. „ Казват, че това няма да стане на следващия ден. А по кое време? Вдругиден? И какво трансформира за нас това в историческа вероятност? “.
Германският канцлер повтори, че разширението на НАТО на изток не е в дневния ред на организацията и „ това го знаят всички “. Той призна, че позицията на страните по гаранциите за сигурност се разминават, само че дефинира като вярно това, че Западът отговори на предложенията на Русия, а тя е разкрила в тях „ няколко позитивни точки “.
По време на конференцията бе наранена и тематиката за Минските съглашения, както и апелът на Държавната дума за признание независимостта на Донецка и Луганска области. Путин съобщи, че „ депутатите се ориентират съгласно публичното мнение “, а огромна част от руснаците „ съчувстват на жителите на Донбас “.
Според него опциите на Минските съглашения не са изчерпани, макар отхвърли на Украйна да ги съблюдава: „ Много се надяваме, че нашите сътрудници както оттатък океана, по този начин и в Европа, на първо място Германия и Франция, ще окажат съответното въздействие върху сегашните управляващи в Киев “, сподели съветският президент.
Според Шолц всички, в това число Украйна и Русия, би трябвало да се придържат към Минските съглашения, а признаването на независимостта на Донецк и Луганск „ би било политическа злополука “. След срещата си с украинския президент Владимир Зеленски в понеделника канцлерът означи, че Киев възнамерява да внесе за разискване законопроекти за специфичния статут на Донбас и локалните избори, които са планувани в Минските съглашения.
Неизбежна беше и тематиката за газопровода „ Северен поток-2 “. Путин акцентира, че това е извънредно търговски, а не политически план. Газопроводът е подготвен за употреба от декември 2021 година, а периодите за началото на неговата работа зависят само от немския регулатор, който би трябвало да издаде документи за узаконяването.
Путин съобщи, че не желае да навлиза в детайлности, „ с цел да не усложняваме обстановката, само че се разбрахме да помислим по какъв начин може да решим този проблем “.
В отговор на същия въпрос немският канцлер напомни нуждата от приемане на лиценз за лъчение в страната, което съгласно националния регулатор RT не е направил. /БГНЕС
Първата персонална среща сред двамата водачи траеше повече от три часа и получи висока оценка и от двамата. Руският президент акцентира, че договарянията са протекли в делова конюнктура, а немският канцлер – че нито една тематика не е била избегната.
Путин акцентира в изказването си, че Русия не желае война и „ тъкмо заради тази причина направихме оферти за преговорния развой, чийто резултат би трябвало да бъде съглашение за обезпечаване на идентична сигурност за всички, в това число и за страната ни “.
Той засегна войната в някогашна Югославия и бомбардировките на НАТО, които дефинира като „ неприятен образец “. Шолц съобщи, че тогава алиансът е желал да предотврати геноцид, само че съветският президент репликира, че протичащото се в Донбас е „ точно геноцид “.
На въпрос по отношение на бъдещите дейности на Москва по отношение на Украйна съветският президент отговори: „ Според проекта “. Той ще се оформи, въз основа на " действителната обстановка на място ", която зависи освен от Русия, акцентира Путин.
Олаф Шолц повтори, че на Запад са загрижени поради скупчването на съветски войски покрай границата с Украйна, само че не считат, че опциите на дипломацията са изчерпани. „ Сега би трябвало да приказваме за решителни дейности по мирното разрешаване на тази рецесия “, сподели той.
Канцлерът дефинира като „ добър знак “ връщането на войските на местата на непрекъснатата си дислокация, за което сутринта заяви съветското министерство на защитата. „ Надяваме се, че тази наклонност ще продължи “, сподели той.
Относно гаранциите по сигурността Русия ще се стреми към решения по дипломатически път и е подготвена да разиска самодейностите, съдържащи се в отговорите на Съединени американски щати и НАТО, само че единствено дружно с точките, които са „ от първостепенна значимост “ за нея, акцентира Путин.
Москва се притеснява, че Западът може безпричинно да забави договарянията и тя не счита да позволява това да се случи. Въпросът с гаранциите, че Украйна няма да стане член на НАТО би трябвало да бъде решен „ в този момент, тъкмо в този момент “.
Русия няма да се задоволи с уверения, че Киев няма да стане член на алианса в близко бъдеще. „ Казват, че това няма да стане на следващия ден. А по кое време? Вдругиден? И какво трансформира за нас това в историческа вероятност? “.
Германският канцлер повтори, че разширението на НАТО на изток не е в дневния ред на организацията и „ това го знаят всички “. Той призна, че позицията на страните по гаранциите за сигурност се разминават, само че дефинира като вярно това, че Западът отговори на предложенията на Русия, а тя е разкрила в тях „ няколко позитивни точки “.
По време на конференцията бе наранена и тематиката за Минските съглашения, както и апелът на Държавната дума за признание независимостта на Донецка и Луганска области. Путин съобщи, че „ депутатите се ориентират съгласно публичното мнение “, а огромна част от руснаците „ съчувстват на жителите на Донбас “.
Според него опциите на Минските съглашения не са изчерпани, макар отхвърли на Украйна да ги съблюдава: „ Много се надяваме, че нашите сътрудници както оттатък океана, по този начин и в Европа, на първо място Германия и Франция, ще окажат съответното въздействие върху сегашните управляващи в Киев “, сподели съветският президент.
Според Шолц всички, в това число Украйна и Русия, би трябвало да се придържат към Минските съглашения, а признаването на независимостта на Донецк и Луганск „ би било политическа злополука “. След срещата си с украинския президент Владимир Зеленски в понеделника канцлерът означи, че Киев възнамерява да внесе за разискване законопроекти за специфичния статут на Донбас и локалните избори, които са планувани в Минските съглашения.
Неизбежна беше и тематиката за газопровода „ Северен поток-2 “. Путин акцентира, че това е извънредно търговски, а не политически план. Газопроводът е подготвен за употреба от декември 2021 година, а периодите за началото на неговата работа зависят само от немския регулатор, който би трябвало да издаде документи за узаконяването.
Путин съобщи, че не желае да навлиза в детайлности, „ с цел да не усложняваме обстановката, само че се разбрахме да помислим по какъв начин може да решим този проблем “.
В отговор на същия въпрос немският канцлер напомни нуждата от приемане на лиценз за лъчение в страната, което съгласно националния регулатор RT не е направил. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ