Проф. Уолтър Ръсел Мийд: Проникването на Русия и Китай в Латинска Америка е заплаха за САЩ
Русия, Китай и Иран - тези съперници на Вашингтон заплашват Съединени американски щати с навлизане в Латинска Америка.
От Латинска Америка идват мрачни вести. И по какъв начин администрацията на Байдън реагира на това? С отегчени прозявки.
Когато в нашето издание се появиха известия, че Китай предлага на Куба милиарди долари, а в подмяна желае да построи на нейна територия съвременен разследващ център, ориентиран против Съединени американски щати, Белият дом отговори с опровергаване, което може да се счита за удостоверение. Неговият представител съобщи, че известията са „ не напълно точни “. В превод от Вашингтон това значи, че събитията като цяло са отразени вярно, само че не е политически комфортно да се каже това.
До събота Белият дом мина към втория стадий на своето антиопровержение. Той призна: ами да, такова оборудване съществува и Китай и Куба работят дружно за неговото модернизиране. Но за всичко това е отговорна предходната администрация и във всеки случай сегашната администрация взема решение всички наранени въпроси по дипломатически път.
Това не е огромна работа, забравете го и дано продължим напред.
Но Куба е единствено върхът на айсберга. Американските ползи са застрашени от мексиканската Тихуана до архипелага Огнена земя, тъй като безусловно всички латиноамерикански страни страдат от тежки и възходящи обществени, политически и стопански беди. Наркокартелите укрепват властта и въздействието си в огромна част от Централна Америка и Карибския басейн. В Еквадор се следи срив на закона и реда. Политическата неустойчивост се ускорява в страни като Боливия и Перу. Аржентина още веднъж жъне горчивите плодове на популистките стопански политики. Диктатурата във Венецуела стяга хватката си, изсмуквайки остатъците от националното благосъстояние на в миналото най-богатата страна в Западното полукълбо. В Хаити не е останало даже сходство на държавно управление. В Бразилия машинациите на дяснопопулисткото държавно управление на Болсонаро и на Работническата партия на президента Луис Инасио Лула да Силва не оставят особена вяра за възкръсване на застоялата стопанска система, която бързо губи предприятията си.
Както нормално, латиноамериканските популисти упрекват капитализма и Съединените щати за необяснимите неуспехи на обичаните им политики. И те с чест посрещат съперниците на Америка в лицето на иранския президент Ибрахим Раиси, който дойде в района след формалните визити на иранския флот в Куба, Никарагуа и Венецуела.
Връзките на района с Русия и Китай се ускоряват. Москва възобнови напъните си от Студената война и в този момент субсидира кубинската стопанска система, която макар 60-годишното просветено социалистическо обмисляне не е в положение да задоволи главните потребности на популацията.
Усилията на Москва обаче са незначителни спрямо дейностите на Пекин. Търговията на Китай с Латинска Америка и Карибския басейн е повишена от 18 милиарда $ през 2002 година до 450 милиарда $ през 2022 година А прогнозите са, че до 2035 година те ще доближат 700 милиарда $. Китайските компании вземат участие в построяването на сериозна инфраструктура - от добива на литий в Боливия до построяването на стратегически пристанища в двата края на Панамския канал. Пекин е построил 11 или повече галактически уреди в пет страни от района, с което придобива неповторими благоприятни условия за разузнаване и следене. Китай се надява да разшири тази мрежа още повече.
Постоянните опити за навлизане в Западното полукълбо от страна на американските съперници биха провокирали политическа стихия когато и да е, откогато Джеймс Монро разгласява известната си теория. Но Латинска Америка и Карибският басейн са местата, където американската външнополитическа върхушка от времето на Студената война насам демонстрира непрекъснато блаженство и надменност към съперниците на Америка. Някога истаблишментът отхвърляше с пренебрежение изказванията за съветските упоритости в някогашните руски републики и тяхната опасност за мира в Европа. По същия метод се подиграваше на изказванията, че китайското военно скупчване към Тайван ще се отрази неподходящо на американските ползи. Сега Вашингтон и неговият Държавен департамент самодоволно отхвърлят предизвестията за възходяща китайска, съветска и иранска интензивност в Западното полукълбо, която може да подкопае американската сигурност.
Ако има някакъв определящ минус в неуспеха на американската външна политика да ни изведе от „ края на историята “ при започване на 90-те години до актуалната мрачна интернационална конюнктура, то това е фиксацията на Вашингтон върху грандиозни и едва разбрани световни цели за сметка на обичайните американски национални ползи. Сигурността и благосъстоянието на нашите съседи са от голямо значение за Съединени американски щати, само че след края на Студената война Латинска Америка просто изпадна от радара на американската външна политика.
Монро е бил прав. Ако желаеме да подсигуряваме сигурността и спокойствието на Съединени американски щати, е значимо да не позволим на нито една враждебна мощ да трансформира Западното полукълбо в сцена на геополитическа борба. За да предотвратят непознатата интервенция в полукълбото, Съединени американски щати би трябвало да работят със своите съседи, с цел да предотвратят неуспехите в ръководството, които основават безпорядък и дават опция на враждебните страни да се намесят дейно.
Докато наркокартелите подкопават държавните структури, а враждебните непознати сили превземат плацдарми в Западното полукълбо, Вашингтон е въздържан, което дава историческа опция на Китай, Русия и Иран. Ако Джо Байдън не работи в духа на Джеймс Монро, отровният коктейл от неустойчивост и непозната интервенция в Западното полукълбо скоро ще остави Америка неспособна да се оправи с проблемите в други отдалечени кътчета на света. /БГНЕС
-----------------
Уолтър Ръсел Мийд е професор по интернационалните връзки и един от водещите експерти по геополитика в актуалния свят. Той е създател на известната публикация „ Геополитиката се завръща “, която е оповестена от списание „ Форин афеърс “ през 2014 година и преведена на български от БГНЕС. Неговият сегашен разбор е оповестен в „ Уолстрийт джърнъл “.
