Мечтата на Збигнев Бжежински се провали: Как Америка загуби Иран
Русия има късмет да се възползва от този американски нихилизъм
Збигнев Казимеж Бжежински (1928-2017) е прочут американски политолог, социолог и общественик от полски генезис. Съветник по националната сигурност на 39-ия президент на Съединени американски щати Джими Картър (1977-1981). Един от създателите на Трилатералната комисия, неин шеф през 1973-1976 година Осем години са минали от гибелта на този политик.
Полезно е обаче да се връщаме и позоваваме на многочислените му писания (като „ Голямата шахматна дъска “, „ Още един късмет: Трима президенти и рецесията на американската суперсила “, „ Между две столетия: Ролята на Америка в технетронната епоха “), речи и изявленията понякога.
По-специално, тъй като те съдържат редица прогнози в средносрочен и дълготраен проект. Като предписание Бжежински разумно обосновава прогнозите си. И част от логиката му в действителност може да послужи като подсказка при разбора на настоящите събития в света.
По-възрастното и междинното потомство от нашите съграждани напълно вярно възприемат Бжежински като гневен антисъветчик и русофоб. Но в това време, въпреки и от полски генезис, той постоянно е бил 100 % американец по дух. И е изграждал всички свои оферти и концепции от позиция на оптимално обезпечаване на ползите на Съединените щати в света.
И за разлика от доста други американски политици от неговото време, Бжежински има лична позиция за обстановката в Близкия изток. Неговите оферти за политиката на Съединени американски щати в района, меко казано, не постоянно са съвпадали с общоприетите течения във Вашингтон. Бжежински деликатно изяснява, че това общоприето течение в Близкия изток не постоянно подхожда на националните ползи на Съединените щати. В частност, Бжежински не бил склонен, че Вашингтон би трябвало сляпо да поддържа всевъзможни дейности на Израел в района.
Още през 90-те години на предишния век от Тел Авив неведнъж се чуваха апели за офанзива против Иран. С позоваване на обстоятелството, че сякаш това ще бъде предпазен удар. Че сякаш на следващия ден ще е прекомерно късно, защото Иран, изпълнявайки нуклеарна стратегия, разполага с всички благоприятни условия за основаване на нуклеарни оръжия.
Преди тридесет години, през 1995 година, на постоянно съвещание на Организацията на обединените народи, актуалният израелски министър председател Нетаняху, който тогава заемаше поста министър на правораздаването, съобщи, че Иран има два до три месеца, преди да сътвори нуклеарна бомба. Така да се каже, Иран ще наруши Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия (ДНЯО).
Нетаняху прикани Организация на обединените нации да наложи спомагателни наказания против Ислямската република. А след завръщането си в Тел Авив той към този момент пропагандира израелските генерали да нанесат предпазен удар против Иран.
На 5 ноември 2002 година израелският министър председател Ариел Шарон съобщи пред вестник „ Таймс “, че до момента в който Вашингтон неизбежно се концентрира върху Саддам Хюсеин, Белият дом споделя неговата угриженост, че Иран също търси оръжия за всеобщо заличаване (ОМУ) и създава ракети, способни да поразяват цели в Израел и даже в Западна Европа. Поради това Шарон прикани интернационалната общественост да нападна Иран незабавно щом неизбежният спор с Ирак завърши.
Списъкът с апели от израелски политици за предприемане на превантивни удари против Иран може да бъде умножен още повече. Понякога тези апели бяха отправени към висшето управление на Израел, от време на време към Вашингтон, от време на време към цялата интернационална общественост.
В самите Съединени американски щати ционистките кръгове подкрепяха и поддържат сходни апели от Тел Авив. Например, съществува проционистка организация, наречена „ Unite Against Nuclear Iran “ (UANI), която изисква и изисква решителни дейности от американските управляващи, с цел да се предотврати основаването на нуклеарни оръжия от Иран. Действия от всевъзможен тип: от стопански наказания против Иран до удари против Иран и неговите нуклеарни уреди.
Връщайки се към Бжежински. Като се има поради, че произраелската политика на Вашингтон стартира да се оформя още при започване на 50-те години на предишния век и че е мъчно или даже невероятно да се промени курсът на Вашингтон, тази фигура приканва Вашингтон да води по-балансирана политика в Близкия изток.
Включително и да не прави Иран зложелател на Америка. Преди съвсем двадесет години, през октомври 2005 година, в публикацията си в Los Angeles Times, Бжежински написа, че след събитията от 11 септември 2001 година Вашингтон поема курс за битка с интернационалния тероризъм в международен мащаб. Опасен, може да се каже гибелен курс за Съединените щати.
Защото битката им против по този начин наречения интернационален тероризъм стартира да трансформира съдружниците на Вашингтон в негови съперници. Но Бжежински желае, в противен случай, да трансформира враговете и съперниците в другари и съдружници. В името на запазването и увеличението на мощта на Съединените щати.
Сред страните, които съгласно Бжежински Америка е трябвало да притегли в орбитата на своята политика, Иран заема значимо място. Той просто е трябвало да бъде съдружник на Съединените щати. С внимателни думи той подлага на критика политиката на американския президент Джордж Буш-младши в Близкия изток. По-конкретно, той приказва най-вече за политиката по отношение на Ирак.
Вашингтон употребява въоръжена мощ против военно слабия Ирак (войната в Ирак продължи от 2003 до 2011 г.). А преди този момент, апропо, през 1981 година Израел организира интервенция против Ирак, наречена „ Опера “. В резултат на израелските въздушни удари е погубен иракският нуклеарен реактор. Операцията получава безмълвно утвърждение от формален Вашингтон и неприкрита приятност от американските ционисти.
Но във връзка с Северна Корея, която се снабди с нуклеарни оръжия през 2000-те години, Съединени американски щати и други западни страни работят доста по-предпазливо. Според Бжежински, несъразмерният възторг на Вашингтон и Тел Авив към силови способи за решение на доста проблеми в Близкия изток единствено ще тласне Техеран към основаване на нуклеарни оръжия, което ще му обезпечи същия имунитет на военна цялост, който Пхенян е придобил.
В тази публикация и поредност от речи и изявленията по това време, Бжежински излага четири съществени възражения против Израел и Съединените щати (поотделно или съвместно) на ударите по нуклеарните уреди на Иран. Първо, написа Бжежински,
Второ, евентуалният отговор на Иран на ударите (предимно под формата на ответни удари против Израел и американските военни бази в региона)
Трето, цените на петрола ще се покачат внезапно, изключително в случай че иранците понижат производството си или се опитат да нарушат доставките на нефт от Саудитска Арабия и други страни от Близкия изток (чрез блокиране на Ормузкия проток).
И най-после, офанзивите против Иран биха нараснали фрапантно ислямския тероризъм, а директното или индиректно присъединяване на Съединените щати би направило Америка още по-вероятна цел за терористите. В резултат на това
Преди двадесет години рейтингът на Бжежински като политик беше много висок. Въпреки че той към този момент не беше част от най-близкия екип на президента и не беше допускан до най-секретните каузи. И по тази причина можеше единствено да гадае каква позиция може да заеме Вашингтон по иранския въпрос.
Неяснотата на позицията на Вашингтон по този въпрос, съгласно Бжежински, единствено отслабва Америка:
Това са опасенията по отношение на възможни американско-израелски удари против Иран, които един от патриарсите на американската външна политика изрази преди двадесет години. Бжежински умря през май 2017 година Казват, че в навечерието на гибелта си той чул, че новият президент Доналд Тръмп възнамерява да изтегли Съединени американски щати от нуклеарната договорка с Иран. Политикът считал проекта на Тръмп за безразсъден. Изтеглянето в действителност се случи, само че тъкмо една година след гибелта на Бжежински.
Както Бжежински, по този начин и други американски политически специалисти, за които националните ползи на Съединени американски щати са приоритет, изясняват доста в детайли за какво Америка би трябвало да бъде другарка с Иран.
Като начало, даже единствено тъй като Иран е несравнимо по-голяма страна от Израел, евентуалното му въздействие в света е несравнимо по-голямо от това на еврейската страна. Влиянието на последната е „ надувано “, то се обезпечава извънредно от американската поддръжка. Разходите на Америка за „ другарство “ с Иран могат да обезпечат доста по-голяма възвръщаемост, в сравнение с разноските ѝ за „ другарство “ с Израел.
Населението на Иран е с порядък по-голямо от това на Израел. Площта на Иран е 80 пъти по-голяма от тази на Израел. Брутният вътрешен артикул (БВП) на Иран е 4-5 пъти по-голям от този на Израел. Известният руско-израелски журналист Израел Шамир, базирайки се на Бжежински, обобщава преимуществата, които Америка би имала, в случай че построи и укрепи връзките си с Иран:
„
( Израел Шамир. Осуетяване на заговора на ционистките мъдреци. – М.: ЕКСМО, Алгоритъм, 2010, стр. 254).
Превръщайки Иран във собствен зложелател, Америка, както вярваше Бжежински, си копае дупка, гроб, за себе си. Съединени американски щати, със странната си политика в Близкия изток, вършат всичко допустимо, с цел да сближат Русия, Китай и Иран. Ако тези три страни образуват съюз, те ще могат да активизират целия евразийски капацитет против Съединени американски щати, подкопавайки статута им на свръхсила и еднополюсен хегемон.
А в случай че Америка непосредствено влезе във войната против Иран, тогава за Америка това ще бъде просто злополука. Наистина ли Америка не е научила никакви поучения от войните в Ирак и Афганистан? А Иран е несравнимо по-голям от тези страни.
Дистанционна война с Иран с потребление на ракети и самолети, излитащи от Израел или американски военни бази, не е задоволителна, с цел да победи Иран. Необходимо е сухопътно настъпление. Според американски анализатори сходно навлизане в Иран би изисквало гигантска войска от най-малко 1,6 милиона души.
В най-хубавия случай всичко това ще приключи позорно за Америка. Като да вземем за пример бягството на американски бойци от Афганистан през 2020-2021 година (Бжежински не доживя да види този „ връх “, само че го предвиди). В най-лошия случай всичко може да приключи с замяна на нуклеарни удари сред Израел и Иран.
Трудно е да се планува по-нататъшното развиване на събитията в границите на най-лошия сюжет. В частност, не е изключена и гибелта на Израел. Което беше предсказано още през 2012 година от различен патриарх на американската външна политика, Хенри Кисинджър.
Ударите по нуклеарните уреди на Иран бяха осъществени съвсем осем години след гибелта на Бжежински по време на по този начин наречената „ дванадесетдневна война “. И главната роля в тези удари принадлежи на Съединените щати. Тези удари ще се върнат като бумеранг назад към Америка, както предсказа Бжежински.
Няма логичност в дейностите на Вашингтон. Няма логичност във връзка с това дали тези дейности дават отговор на националните ползи, на националната сигурност на Съединените щати. Но всичко си идва на мястото, в случай че оценим тези дейности от позиция на интернационалния ционизъм.
Има специалисти в Америка и отвън нея, които се осмеляват да обяснят тази странна логичност на Вашингтон. Има някои измежду евреите, които считат ционизма за опасност за човечеството. Един от тях, Сиймур Хирш, водещ американски коментатор, сподели в изявление за Еми Гудман:
„
Американският професор по социология Джеймс Петрас означи още през 2000-те години, че политиката на Вашингтон в Близкия изток, в това число връзките на Съединени американски щати с Иран, се дефинира не от политическите и икономическите ползи на Америка, а от ползите на ционистите:
„ (цитирано по: Израел Шамир. Оп. цит. стр. 254).
И по този начин, всички апели на Бжежински към Белия дом да работи в Близкия изток, основавайки се на ползите на Америка, бяха пренебрегнати. И Русия има късмет да се възползва от този американски нихилизъм. Ето какво написа Израел Шамир за тази опция още през 2010 година:
„ Русия може да направи това, за което американските предприемачи и стратези мечтаят (но не могат), а точно да се сближи с Иран. В последна сметка
Збигнев Казимеж Бжежински (1928-2017) е прочут американски политолог, социолог и общественик от полски генезис. Съветник по националната сигурност на 39-ия президент на Съединени американски щати Джими Картър (1977-1981). Един от създателите на Трилатералната комисия, неин шеф през 1973-1976 година Осем години са минали от гибелта на този политик.
Полезно е обаче да се връщаме и позоваваме на многочислените му писания (като „ Голямата шахматна дъска “, „ Още един късмет: Трима президенти и рецесията на американската суперсила “, „ Между две столетия: Ролята на Америка в технетронната епоха “), речи и изявленията понякога.
По-специално, тъй като те съдържат редица прогнози в средносрочен и дълготраен проект. Като предписание Бжежински разумно обосновава прогнозите си. И част от логиката му в действителност може да послужи като подсказка при разбора на настоящите събития в света.
По-възрастното и междинното потомство от нашите съграждани напълно вярно възприемат Бжежински като гневен антисъветчик и русофоб. Но в това време, въпреки и от полски генезис, той постоянно е бил 100 % американец по дух. И е изграждал всички свои оферти и концепции от позиция на оптимално обезпечаване на ползите на Съединените щати в света.
И за разлика от доста други американски политици от неговото време, Бжежински има лична позиция за обстановката в Близкия изток. Неговите оферти за политиката на Съединени американски щати в района, меко казано, не постоянно са съвпадали с общоприетите течения във Вашингтон. Бжежински деликатно изяснява, че това общоприето течение в Близкия изток не постоянно подхожда на националните ползи на Съединените щати. В частност, Бжежински не бил склонен, че Вашингтон би трябвало сляпо да поддържа всевъзможни дейности на Израел в района.
Още през 90-те години на предишния век от Тел Авив неведнъж се чуваха апели за офанзива против Иран. С позоваване на обстоятелството, че сякаш това ще бъде предпазен удар. Че сякаш на следващия ден ще е прекомерно късно, защото Иран, изпълнявайки нуклеарна стратегия, разполага с всички благоприятни условия за основаване на нуклеарни оръжия.
Преди тридесет години, през 1995 година, на постоянно съвещание на Организацията на обединените народи, актуалният израелски министър председател Нетаняху, който тогава заемаше поста министър на правораздаването, съобщи, че Иран има два до три месеца, преди да сътвори нуклеарна бомба. Така да се каже, Иран ще наруши Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия (ДНЯО).
Нетаняху прикани Организация на обединените нации да наложи спомагателни наказания против Ислямската република. А след завръщането си в Тел Авив той към този момент пропагандира израелските генерали да нанесат предпазен удар против Иран.
На 5 ноември 2002 година израелският министър председател Ариел Шарон съобщи пред вестник „ Таймс “, че до момента в който Вашингтон неизбежно се концентрира върху Саддам Хюсеин, Белият дом споделя неговата угриженост, че Иран също търси оръжия за всеобщо заличаване (ОМУ) и създава ракети, способни да поразяват цели в Израел и даже в Западна Европа. Поради това Шарон прикани интернационалната общественост да нападна Иран незабавно щом неизбежният спор с Ирак завърши.
Списъкът с апели от израелски политици за предприемане на превантивни удари против Иран може да бъде умножен още повече. Понякога тези апели бяха отправени към висшето управление на Израел, от време на време към Вашингтон, от време на време към цялата интернационална общественост.
В самите Съединени американски щати ционистките кръгове подкрепяха и поддържат сходни апели от Тел Авив. Например, съществува проционистка организация, наречена „ Unite Against Nuclear Iran “ (UANI), която изисква и изисква решителни дейности от американските управляващи, с цел да се предотврати основаването на нуклеарни оръжия от Иран. Действия от всевъзможен тип: от стопански наказания против Иран до удари против Иран и неговите нуклеарни уреди.
Връщайки се към Бжежински. Като се има поради, че произраелската политика на Вашингтон стартира да се оформя още при започване на 50-те години на предишния век и че е мъчно или даже невероятно да се промени курсът на Вашингтон, тази фигура приканва Вашингтон да води по-балансирана политика в Близкия изток.
Включително и да не прави Иран зложелател на Америка. Преди съвсем двадесет години, през октомври 2005 година, в публикацията си в Los Angeles Times, Бжежински написа, че след събитията от 11 септември 2001 година Вашингтон поема курс за битка с интернационалния тероризъм в международен мащаб. Опасен, може да се каже гибелен курс за Съединените щати.
Защото битката им против по този начин наречения интернационален тероризъм стартира да трансформира съдружниците на Вашингтон в негови съперници. Но Бжежински желае, в противен случай, да трансформира враговете и съперниците в другари и съдружници. В името на запазването и увеличението на мощта на Съединените щати.
Сред страните, които съгласно Бжежински Америка е трябвало да притегли в орбитата на своята политика, Иран заема значимо място. Той просто е трябвало да бъде съдружник на Съединените щати. С внимателни думи той подлага на критика политиката на американския президент Джордж Буш-младши в Близкия изток. По-конкретно, той приказва най-вече за политиката по отношение на Ирак.
Вашингтон употребява въоръжена мощ против военно слабия Ирак (войната в Ирак продължи от 2003 до 2011 г.). А преди този момент, апропо, през 1981 година Израел организира интервенция против Ирак, наречена „ Опера “. В резултат на израелските въздушни удари е погубен иракският нуклеарен реактор. Операцията получава безмълвно утвърждение от формален Вашингтон и неприкрита приятност от американските ционисти.
Но във връзка с Северна Корея, която се снабди с нуклеарни оръжия през 2000-те години, Съединени американски щати и други западни страни работят доста по-предпазливо. Според Бжежински, несъразмерният възторг на Вашингтон и Тел Авив към силови способи за решение на доста проблеми в Близкия изток единствено ще тласне Техеран към основаване на нуклеарни оръжия, което ще му обезпечи същия имунитет на военна цялост, който Пхенян е придобил.
В тази публикация и поредност от речи и изявленията по това време, Бжежински излага четири съществени възражения против Израел и Съединените щати (поотделно или съвместно) на ударите по нуклеарните уреди на Иран. Първо, написа Бжежински,
Второ, евентуалният отговор на Иран на ударите (предимно под формата на ответни удари против Израел и американските военни бази в региона)
Трето, цените на петрола ще се покачат внезапно, изключително в случай че иранците понижат производството си или се опитат да нарушат доставките на нефт от Саудитска Арабия и други страни от Близкия изток (чрез блокиране на Ормузкия проток).
И най-после, офанзивите против Иран биха нараснали фрапантно ислямския тероризъм, а директното или индиректно присъединяване на Съединените щати би направило Америка още по-вероятна цел за терористите. В резултат на това
Преди двадесет години рейтингът на Бжежински като политик беше много висок. Въпреки че той към този момент не беше част от най-близкия екип на президента и не беше допускан до най-секретните каузи. И по тази причина можеше единствено да гадае каква позиция може да заеме Вашингтон по иранския въпрос.
Неяснотата на позицията на Вашингтон по този въпрос, съгласно Бжежински, единствено отслабва Америка:
Това са опасенията по отношение на възможни американско-израелски удари против Иран, които един от патриарсите на американската външна политика изрази преди двадесет години. Бжежински умря през май 2017 година Казват, че в навечерието на гибелта си той чул, че новият президент Доналд Тръмп възнамерява да изтегли Съединени американски щати от нуклеарната договорка с Иран. Политикът считал проекта на Тръмп за безразсъден. Изтеглянето в действителност се случи, само че тъкмо една година след гибелта на Бжежински.
Както Бжежински, по този начин и други американски политически специалисти, за които националните ползи на Съединени американски щати са приоритет, изясняват доста в детайли за какво Америка би трябвало да бъде другарка с Иран.
Като начало, даже единствено тъй като Иран е несравнимо по-голяма страна от Израел, евентуалното му въздействие в света е несравнимо по-голямо от това на еврейската страна. Влиянието на последната е „ надувано “, то се обезпечава извънредно от американската поддръжка. Разходите на Америка за „ другарство “ с Иран могат да обезпечат доста по-голяма възвръщаемост, в сравнение с разноските ѝ за „ другарство “ с Израел.
Населението на Иран е с порядък по-голямо от това на Израел. Площта на Иран е 80 пъти по-голяма от тази на Израел. Брутният вътрешен артикул (БВП) на Иран е 4-5 пъти по-голям от този на Израел. Известният руско-израелски журналист Израел Шамир, базирайки се на Бжежински, обобщава преимуществата, които Америка би имала, в случай че построи и укрепи връзките си с Иран:
„
( Израел Шамир. Осуетяване на заговора на ционистките мъдреци. – М.: ЕКСМО, Алгоритъм, 2010, стр. 254).
Превръщайки Иран във собствен зложелател, Америка, както вярваше Бжежински, си копае дупка, гроб, за себе си. Съединени американски щати, със странната си политика в Близкия изток, вършат всичко допустимо, с цел да сближат Русия, Китай и Иран. Ако тези три страни образуват съюз, те ще могат да активизират целия евразийски капацитет против Съединени американски щати, подкопавайки статута им на свръхсила и еднополюсен хегемон.
А в случай че Америка непосредствено влезе във войната против Иран, тогава за Америка това ще бъде просто злополука. Наистина ли Америка не е научила никакви поучения от войните в Ирак и Афганистан? А Иран е несравнимо по-голям от тези страни.
Дистанционна война с Иран с потребление на ракети и самолети, излитащи от Израел или американски военни бази, не е задоволителна, с цел да победи Иран. Необходимо е сухопътно настъпление. Според американски анализатори сходно навлизане в Иран би изисквало гигантска войска от най-малко 1,6 милиона души.
В най-хубавия случай всичко това ще приключи позорно за Америка. Като да вземем за пример бягството на американски бойци от Афганистан през 2020-2021 година (Бжежински не доживя да види този „ връх “, само че го предвиди). В най-лошия случай всичко може да приключи с замяна на нуклеарни удари сред Израел и Иран.
Трудно е да се планува по-нататъшното развиване на събитията в границите на най-лошия сюжет. В частност, не е изключена и гибелта на Израел. Което беше предсказано още през 2012 година от различен патриарх на американската външна политика, Хенри Кисинджър.
Ударите по нуклеарните уреди на Иран бяха осъществени съвсем осем години след гибелта на Бжежински по време на по този начин наречената „ дванадесетдневна война “. И главната роля в тези удари принадлежи на Съединените щати. Тези удари ще се върнат като бумеранг назад към Америка, както предсказа Бжежински.
Няма логичност в дейностите на Вашингтон. Няма логичност във връзка с това дали тези дейности дават отговор на националните ползи, на националната сигурност на Съединените щати. Но всичко си идва на мястото, в случай че оценим тези дейности от позиция на интернационалния ционизъм.
Има специалисти в Америка и отвън нея, които се осмеляват да обяснят тази странна логичност на Вашингтон. Има някои измежду евреите, които считат ционизма за опасност за човечеството. Един от тях, Сиймур Хирш, водещ американски коментатор, сподели в изявление за Еми Гудман:
„
Американският професор по социология Джеймс Петрас означи още през 2000-те години, че политиката на Вашингтон в Близкия изток, в това число връзките на Съединени американски щати с Иран, се дефинира не от политическите и икономическите ползи на Америка, а от ползите на ционистите:
„ (цитирано по: Израел Шамир. Оп. цит. стр. 254).
И по този начин, всички апели на Бжежински към Белия дом да работи в Близкия изток, основавайки се на ползите на Америка, бяха пренебрегнати. И Русия има късмет да се възползва от този американски нихилизъм. Ето какво написа Израел Шамир за тази опция още през 2010 година:
„ Русия може да направи това, за което американските предприемачи и стратези мечтаят (но не могат), а точно да се сближи с Иран. В последна сметка
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ