Русия и Украйна са разчитали в голяма степен на артилерия, за да удрят силите си.
И двете страни трябваше да се борят, за да намерят повече боеприпаси, за да продължат да стрелят тези оръжия.
Динамиката накара Русия да преоцени начина, по който стреля с големите си оръжия.
Тъй като войната в Украйна се превърна в артилерийска битка, и двете страни се борят да компенсират недостига на гаубични снаряди.
И двете трябваше да дажба артилерийски боеприпаси. Украйна също е приела гаубици западно производство, за да може да използва доставени от Запада снаряди. Русия разполага с повече оръдия, но ограниченото й снабдяване с боеприпаси ускори прехода от насищаща бомбардировка към по-прецизни удари с по-малко снаряди.
От една страна, това е успокояващ знак, че Русия не може да произвежда достатъчно снаряди, за да продължи започване на масови артилерийски обстрели. Това обаче означава също, че украинските войски ще трябва да се изправят срещу по-точен — и по-ефективен — руски огън.
Руските сили все още използват набор от гаубици, минохвъргачки и ракети, а Москва търси повече амуниции, за да продължат да стрелят, но "тенденцията изглежда е към максимизиране на точността и намаляване на броя на изстрелите, необходими за постигане на желания резултат, вместо да се прибягва до насищащ огън", според нов доклад на британския мозъчен тръст Royal United Services Institute.
„Това е тревожна тенденция, тъй като с течение на времето вероятно значително ще подобри руската артилерия“, пишат авторите на доклада Джак Уотлинг и Ник Рейнолдс.
Използване на артилерията по-скоро като рапира отколкото ковашкият чук е промяна за армия, която традиционно е разчитала на огромен брой оръдия, за да компенсира недостатъците в обучението и тактиката - както се казва, че Сталин се е пошегувал, "количеството има собствено качество."
< p>Например съветската офанзива през юни 1944 г., която унищожи цяла германска армейска група, операция Багратион, беше предшествана от двучасов бараж от 7000 гаубици, минохвъргачки и ракетни установки, които разбиха германската отбрана. Битката при височините Зеелове, която отвори пътя на Червената армия към Берлин, започна със съветска артилерия, изстреляла 500 000 снаряда за 30 минути.Руската артилерийска доктрина все още до голяма степен се основава на задълбочен анализ на данни от Втората световна война за определи колко черупки са били необходими за постигане на определен ефект. „Например, 720 изстрела бяха оценени като необходими за потискане на бойна позиция на взвод“, се отбелязва в доклада. „Това е основата, върху която действаха руските стрелби в началните фази на тяхното нахлуване в Украйна.“
Но дори и с голяма отбранителна промишлена база за изхвърляне на боеприпаси, руските стрелци в Украйна не могат да поддържат скорост на огън, която достига 30 000 снаряда на ден. Такава интензивност изтощава оръжията, изисква широка подкрепа и е по-малко жизнеспособна, тъй като Русия губи радарите, от които се нуждае, за да открие и потисне украинската артилерия.
„Първо, на руските сили липсват боеприпаси, за да поддържат този обем огън “, се казва в доклада на RUSI. „Второ, логистиката, позволяваща такъв обем огън, е твърде уязвима за откриване и прецизен удар на далечни разстояния. Трето, загубата на контрабатарейния радар и износването на цевта означават, че този масов подход за потушаване на огъня е с намаляваща ефективност.“
Вместо това Русия преминава към „комплекс за разузнавателен огън“, концепция, която използва информация от сензори в реално време – предимно от дронове – за бързо предизвикване на прецизен артилерийски огън по определени цели. Това е система, отдавна използвана от западните армии и все повече от Украйна, тъй като получава западна артилерия и интелигентни снаряди като Excalibur, произведен в САЩ 155-милиметров снаряд с GPS насочване.
Сега Русия дава приоритет на производството на Краснопол 152-мм боеприпаси с лазерно насочване, „с новопроизведени снаряди, които са широко достъпни отпред“, се казва в доклада на RUSI. Малки дронове — много от тях търговски модели на компании като китайската DJI — летят постоянно, за да локализират украинските позиции и движенията на войските.
Украинските сили са пострадали от многобройни атаки от дронове „камикадзе“, включително Lancet от военен клас блуждаещи боеприпаси, произведени в Иран Shahed-136s и хоби квадрокоптери, носещи експлозиви. Освен това Русия непрекъснато подобрява своите дронове, като например прави Shahed-136 по-малко шумен и подобрява устойчивостта им на заглушаване.
„Растежът на сложността, разнообразието и плътността на руските UAV е тревожен“, Докладът на RUSI се отбелязва, като се използва съкращението за безпилотни летателни апарати.
Това не означава, че Русия се отказва от бомбардирането с насищане. Голяма част от нейната артилерия от епохата на Студената война е предназначена за обстрел в района, а не за насочване към една цел с един снаряд.
Според доклада на RUSI Русия продължава „да разчита в голяма степен“ на ракети за многократно изстрелване , 120-милиметрови минохвъргачки и „други непрецизни системи“ и „срязването на ъглите в производството на неговите боеприпаси става очевидно.“
Както германците, оцелели от залпове на Катюша, могат да потвърдят, насищащият огън може да бъде доста опустошително, но ефективността му варира. При Височините Зеелове през 1945 г. германците се изтеглят от предните окопи точно преди съветската бомбардировка, което прави голяма част от този предварително планиран бараж неефективен. Това е разточителен начин на война, който Русия вече не може да си позволи.
Майкъл Пек е писател в областта на отбраната, чиито произведения са публикувани във Forbes, Defense News, списание Foreign Policy и други публикации. Има магистърска степен по политически науки. Следвайте го в Twitter и LinkedIn.
Прочетете оригиналната статия в Business Insider
Вижте коментарите
