Русия и Иран подчертаха взаимното си доверие в средата на

Русия и Иран подчертаха взаимното си доверие в средата на януари посредством  актуализиран пакт за стратегическо партньорство. По този метод Путин и неговите представители са в първостепенна позиция да обяснят революционната външна политика на Тръмп на своите ирански сътрудници и да ги подбуден да стартират договаряния добросъвестно, написа Андрю Корибко в публикация на „ “.

Руската страна също може евентуално да показа опита си от взаимоотношението си с администрацията на Тръмп и да усили възможностите за триумф на бъдещите американско-ирански договаряния, евентуално раждайки тяхното лично взаимноизгодно „ Ново разведряване “.

Въпреки това, колкото и близка да е Русия с Иран, тя също е  в положителни връзки с Израел, за разлика от някои  фалшиви схващания, които се разпространиха  относно техните връзки през последните години.

Русия избегна патрон, като умно избра да не се съюзи с към този момент победената, водена от Иран „ Ос на съпротивата “ по време на последната районна война, за което преди малко беше възнаградена от  Израел, съгласно известията, лобиращ против Съединени американски щати  да разреши на Русия да резервира базите си в Сирия.
Следователно Израел евентуално е удовлетворен, че Съединени американски щати явно са помолили Русия да посредничи сред тях и Иран, изключително откакто се счита, че израелският водач Бенямин Нетаняху има вяра на Путин.
Някои израелски елити и медии може шумно да се опълчват на развиването, само че евентуално са безсилни да забият чеп сред Русия и Съединени американски щати, да не приказваме за Русия и Иран.

Като такива, посредничените от Русия американско-ирански договаряния евентуално ще продължат без външна интервенция и затова може да са по-успешни, в сравнение с мнозина чакат.

Важно е, че Русия  покани  Израел да участва на нейния церемониал за Деня на успеха на Червения площад на 9 май, тъй че Нетаняху евентуално ще се срещне с Путин по това време за обстоен брифинг за диалозите.

Очаква се съветският водач да изясни ползите си в желанието си да посредничи за ирано-американско „ ново разведряване “, което може да включва нуждата от поддържане на преноса по  транспортния кулоар Север-Юг  с Индия, както и осъществяването на енергийните им проекти.

Основното затруднение е  възстановената от Тръмп политика на „ оптимален напън “  срещу Иран, което надлежно включва опасността от вторични наказания против трети страни като Индия. Що се отнася до претекстовете на Тръмп, той желае да реализира всеобхватно съглашение с Иран, което по-късно би могло да улесни неговата планувана политика на „ облъщане (назад) към Азия “ за по-силно ограничение на Китай, за което Путин евентуално може да помогне.

Целите на Съединени американски щати са да накарат Иран да се съгласи на ново нуклеарно съглашение, да ограничи програмата си за балистични ракети и да се дистанцира от „ Остата на съпротивата “ в подмяна на поетапно облекчение на глобите, като всичко това може да облекчи опасенията за сигурността на Израел и Саудитска Арабия и да понижи възможностите за нова районна война.

Тръмп не може изцяло да се концентрира върху Китай, до момента в който Дамоклевият меч продължава да виси над главата му. Но той също по този начин евентуално няма реалистична опция да убеди Иран да се съгласи с неговите условия без помощта на Путин.

Със сигурност Съединени американски щати желаят много от Иран и ще бъде горчив хап за иранския президент Масуд Пезешкиан, в случай че се съгласи даже на част от това, което Вашингтон изисква.

Но мощно отслабената районна позиция на страната му след последната война в Близкия изток усъвършенства вероятността той да може.

Пезешкиан също може да бъде подтикван от хипотетичната опция или да разреши на енергийните компании на Съединени американски щати да се върнат в Иран при строги условия и/или да образува „ газова ОПЕК “ с Русия, Съединени американски щати и може би също Катар.

От позиция на Израел, той може да не утвърди каквото и да е партньорство сред Иран и Съединени американски щати, без значение каква форма приема. Но това също може да сътвори лост за Съединени американски щати, с цел да подсигурява, че Иран съблюдава всяка договорка, на която се съгласят под страха от отдръпване като наказване.

Ако икономическите ползи на Иран станат отчасти подвластни от Съединени американски щати, без значение дали непосредствено посредством вложения и/или индиректно посредством облекчение на глобите, тогава Техеран ще бъде по-склонен да се придържа към всяка договорка.

Ако едно иранско-американско „ ново разведряване “ последва зараждащото се руско-американско такова, допустимо с посредничеството на Путин като реципрочна услуга на Тръмп за това, което в този момент самоуверено прави във връзка с Украйна, тогава това изцяло ще трансформира геополитиката на Западна Евразия и ще отключи вълнуващи нови геоикономически благоприятни условия – да не приказваме за ускорение на  глобалния систематичен преход към многополярност.

Инфо: " Труд "