Русия губи войната в Украйна. Ако първоначалните цели на президента

Русия губи войната в Украйна. Ако първичните цели на президента Владимир Путин бяха да обезглави държавното управление в Киев, да наложи собствен личен режим там, да демилитаризира страната и да спре нейната западна ориентировка, тогава след осем месеца нашествието явно се провали.

Впоследствие Путин се отхвърли от по-ограничени декларирани цели за обезпечаване независимостта на Донбас и южен сухопътен кулоар до Крим. През септември Путин наподобява се опита да циментира лимитираните си придобивки, като разгласи анексирането на четири отчасти окупирани района на Украйна. Въпреки това последните военни провали в Харков и в този момент към Херсон пораждат подозрения дали даже тези цели могат да бъдат устойчиви.

Наистина, цялостен колапс на съветските сили в Украйна в този момент към този момент наподобява вероятен. Ограниченията на съветската стандартна военна мощност бяха брутално разкрити. Президентът на Китай Си Дзинпин и министър-председателят на Индия Нарендра Моди в този момент наподобява се дистанцират от съветския водач. В Русия опозицията и безпокойството нарастват от неприятното показване на съветската войска и страна.

Украйна, въпреки това, се сплоти и активизира против съветската опасност. Украйна към този момент има способна военна мощ, може би доста по-голяма опасност за Русия, в сравнение с в деня на нашествието. Западът също в този момент е единен към общата цел да се опълчи на съветската експанзия.

Оттук нататък Путин е изправен пред три лимитирани благоприятни условия. Всяка от тях би повлияла на пазарите.

Първо, мъдрото нещо, което Путин би трябвало да направи, би било бързо да изиска мир. Може да се твърди, че половинчатият опит на Русия да провокира енергийна рецесия в Европа и анексията и обвързваните с нея закани за потребление на нуклеарни оръжия имат за цел да принудят Украйна и Запада да седнат на масата за договаряния тази есен и да се съгласят с мирните условия на Путин - той си резервира това, което е окупирал. Но Киев наподобява не е в въодушевление да договаря, до момента в който най-малко не изтласка Русия назад към позициите към 23 февруари, деня на нахлуването.

Всъщност на този стадий цялостната загуба на съветските придобивки наподобява най-вероятният излаз, защото съветските сили в Украйна биха се сринали през зимата. Но изчакването на тази опция би направило Путин уязвим на вътрешнополитически последици от това, което тогава явно би било опустошително военно проваляне. Едно ранно отдръпване на фона на някакъв тип кротичък развой може да разреши на Путин да избави поста си, като ограничи съветските жертви и контракти известно намаляване на глобите против съветската стопанска система.

Победа на Украйна и ранен завършек на войната явно ще бъдат добре признати от пазара. Рисковите активи ще отчетат растежи, а цените на суровините евентуално ще паднат или ще забавят покачването си, макар че доста ще зависи от последвалата политическа конфигурация в Русия. Но по-ниските цени на суровините биха помогнали за справяне с световната рецесия на разноските за живот и биха могли да разрешат на Федералния запас на Съединени американски щати да спре агресивното повишаване на лихвените проценти, което още веднъж ще помогне да се промени световното въодушевление.

Ако Путин остане, несъмнено, връзките със Запада ще останат обтегнати и разхлабването на глобите ще бъде лимитирано. Вероятно пазарите ще чакат идващото обостряне. Може би ще забележим относително малко, само че доста пазарно рали, написа Bloomberg.

Второ, доста по-оптимистичен сюжет включва Украйна да завоюва и Путин да загуби властта, най-вероятно посредством вътрешен прелом. По-малко евентуално би било национално въстание, макар че това може да се случи с времето, изключително в случай че Путин се опита да продължи войната. Очевидно има опасения кой ще последва Путин. Следващият човек евентуално ще бъде във вътрешния кръг на Кремъл, само че който желае да стабилизира връзките със Запада. Ако това се случи и Путин напусне властта, глобите ще бъдат смекчени. Пазарите евентуално ще отчетат растежи при подобен резултат, защото вероятността ще насочи още веднъж вложенията към Русия.

Третият и явно най-лошият сюжет е, че Путин може да извърши нуклеарната си опасност. Той може да употребява тактически нуклеарни оръжия, с цел да се опита да спре всевъзможни украински офанзиви и още веднъж да принуди украинската страна да седне на масата за договаряния. Въпреки това, както подчертаха военните експерти, потреблението на тактическо нуклеарно оръжие е мъчно на процедура. Те може да не донесат ясни военни победи и рискуват да доведат до радиоактивно облъчване както в Русия, по този начин и окупираната територия и носят големи политически разноски за Москва. Китай може да изостави Путин. Това би рискувало военна интервенция от страна на НАТО и вероятността Пекин и Вашингтон да стигнат до едно и също умозаключение - че Путин би трябвало да бъде отхвърлен.

Резултат, който включва нуклеарна война, е малко евентуален, само че явно нуклеарна офанзива от Русия би била голямо събитие за сигурността в международен мащаб, правейки света мигновено по-несигурен и опасен. Ако Русия се насочи към нуклеарни дейности, световните пазари евентуално ще бъдат изпратени в дълбока промяна, с ориентиране на вложителите към качествени активи. Цените на суровините евентуално ще се покачат доста, световната стопанска система ще се свие и рисковите активи ще пострадат. Рисковете биха били от световно редовно събитие, добавяйки към към този момент нарасналите опасения по отношение на световната рецесия на разноските за живот, стягането на политиката на Фед и съществуващите опасения за война.

Коя от тези три варианти ще се случи зависи съвсем напълно от Владимир Путин.