Русия губи влиянието си в бившия Съветски съюз, доскорошни съюзници

Русия губи въздействието си в някогашния Съветски съюз, досегашни съдружници на Путин от някогашния заден двор на Русия бягат от него.

Азербайджан ускорява рядката си борба с Кремъл, защото последствията от свалянето на азербайджански пътнически аероплан не престават, наблягайки намаляващото въздействие на Русия в някогашния Съветски съюз, написа The Guardian. 38 души починаха, когато самолетът на азербайджанските авиолинии се разруши на 25 декември покрай град Актау в Казахстан, откакто промени маршрута си през Каспийско море от Южна Русия. След случая властническият президент на Азербайджан Илхам Алиев упрекна Русия, че инцидентно е свалила самолета. Владимир Путин, президентът на Русия, скоро сервира рядко срещано опрощение за „ трагичния случай “, само че не призна, че Русия е виновна за него.
Алиев добави, че в случай че Москва не признае намерено виновността си и не поеме отговорността, Баку ще предприеме по-нататъшни стъпки.

„ Очаквахме Русия обществено да поеме отговорността за сваления аероплан и да обезщети жертвите “, съобщи източник от азербайджанската външнополитическа институция, който пожела да остане неназован, с цел да може да приказва свободно.

Напрежението се разрасна още повече в четвъртък, когато Азербайджан подреди на Москва да затвори културния център „ Руски дом “ в Баку.

Мястото се стопанисва от Россотрудничество – съветска федерална организация, която се възприема като проводник на съветската „ мека мощ “ и за която постоянно има съмнения, че се употребява като прикритие за шпионаж и секрети интервенции. В същото време азербайджанските държавни медии оповестиха, че Баку е изпратил рядка пратка с невоенна помощ в поддръжка на Украйна.

Разправията на Москва с Баку пристигна в миг, когато Русия стартира да губи надзор над някогашния си заден двор.

Нахлуването на Путин в Украйна ускори страховете от съветска експанзия в някои страни и накара даже съдружниците му да премислят ролята на Москва като постоянен сътрудник.

Отслабена и заета от войната си в Украйна, Русия от ден на ден се възприема и като обезсърчителен съдружник и поръчител за сигурността.

Дългогодишният противник на Азербайджан, Армения, обществено скъса с Кремъл, откакто съветските мироопазващи сили не съумяха да попречат на Азербайджан да изпрати свои войски през 2023 година, с цел да завземе контрола над Нагорни Карабах, дребен етнически арменски анклав в Азербайджан.

Армения стана първата страна, която напусна ръководения от Русия боен съюз, Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС). Миналата седмица арменският министър-председател Никол Пашинян даже разгласи желанието си да се стреми към участие в Европейски Съюз.

В прилежаща Грузия, третата страна в Кавказ, десетки хиляди хора излизат по улиците от месеци поради възприеманата непосредственост на държавното управление с Москва.

Дълго време Азербайджан като че ли не се подчиняваше на тази наклонност, до момента в който Алиев и Путин се сближаваха, обединени от своите властнически и нелиберални възгледи. Но реакцията на Москва на самолетната злополука „ съществено обтегна връзките “, съобщи източник от азербайджанското външнополитическо ведомство.
В същото време напористата изразителност на Азербайджан алармира, че подсилен от успеха си над Армения през 2023 година, Баку е все по-подготвен да насочи предизвикателство към Москва, която в миналото беше преобладаващата районна мощ. Увереността на Азербайджан се подхранва и от икономическата изгода, която има от отхвърли на Запада от съветската сила, защото Европейски Съюз се обърна към Азербайджан, с цел да понижи зависимостта си от изкопаемите горива на Москва.

Въпреки това Азербайджан и Русия остават тясно преплетени в икономическо и политическо отношение.

Разположен на Каспийско море, Азербайджан служи като жизненоважен директен център за Москва, улеснявайки доставката на артикули от и до Иран и пристанищата на Персийския залив, защото Русия търси нови пазари и способи да заобиколи западните наказания.
Подчертавайки общите ползи, някои в Москва считат, че едно откровено съветско опрощение би могло да разсее напрежението.

„ Азербайджан не е изцяло задоволен от реакцията на съветските управляващи на самолетната злополука. Факт е, че е напълно явно, че самолетът е бил свален от съветската противовъздушна защита – несъмнено, по простъпка – само че въпреки всичко е бил свален “, споделя Сергей Марков, съветски политически анализатор, непосредствен до Кремъл. „ Ако Русия се извини, Азербайджан на драго сърце ще постави завършек на този въпрос “, прибавя той.

Други не са толкоз сигурни.

„ Очевидно е, че Баку ще продължи да търси аргументи за ескалация на напрежението с Русия “, написа Михаил Звинчук, съветски боен анализатор, обвързван с Министерството на защитата. „ Катастрофата на самолета на „ Азал “ послужи единствено като предлог за усилване на скритите до момента обиди “.

Източник – The Guardian/Превод:SafeNews