Русия се стреми да избегне конфликт с НАТО, казва шефът на разузнаването на Естония
Русия е почнала да понижава провокациите си в Източна Европа, с цел да избегне ескалация на напрежението с НАТО, съобщи почитан разследващ чиновник от една от фронтовите страни в алианса, която постоянно е предупреждавала за закани от Москва.
„ Това, което към момента виждаме през днешния ден, е, че Русия сега няма желание да нападна някоя от балтийските страни или НАТО като цяло “, съобщи ръководителят на естонското външно разузнаване Каупо Росин в изявление за националната социална телевизия.
Думите на Росин звучат в друг звук на фона на по-сериозните предизвестия от западни публични лица по отношение на желанията на съветския президент Владимир Путин. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщи по-рано този месец, че алиансът би трябвало да се приготви да отблъсне съветска офанзива в границите на идващите пет години, като прикани европейците да си напомнят мащабите на разрушенията, породени от Втората международна война.
Росин сподели, че анализът на неговата работа също демонстрира, че Русия не възнамерява съответно военна борба с балтийските страни Естония, Латвия и Литва. Въпреки това той акцентира нуждата от непрекъсната зоркост.
„ Засега към момента е ясно, че Русия почита НАТО и сега се пробва да избегне открит спор “, сподели той.
По-рано този месец Путин съобщи, че Русия е „ подготвена за война “, в случай че Европа предприеме офанзива, само че акцентира, че Москва не възнамерява сходен спор.
Напрежението по източния фланг на Европа внезапно набъбна след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година, което накара държавните управления в района да усилят разноските си за защита. Трите балтийски страни и Полша, които граничат с Русия и съдружника на Кремъл Беларус и са твърди поддръжници на Киев, понесоха главната тежест от навлизанията на съветски военни самолети и дронове.
Руски изтребители нарушиха естонското въздушно пространство за 12 минути по-рано тази година, което накара балтийската страна да изиска изключителна среща на алианса.
Но съгласно Росин Москва е възприела по-предпазлив метод вследствие на решителния отговор на НАТО на няколко сходни случая. По думите му съветските самолети и дронове са станали по-внимателни при полетните си направления над Украйна и Балтийско море.
Източноевропейските членки на НАТО също се сблъскват с възходящ брой палежи, хакерски атаки и саботажи, които неотдавна включваха опит за разваляне на основна железопътна линия, свързваща Полша с Украйна. Официални лица упрекнаха съветските разследващи служби за тези произшествия – обвиняване, което Москва отхвърли като нервност.
В изявлението Росин разкритикува необятно публикуваното изложение на тези произшествия като „ хибридни офанзиви “. Той дефинира този термин като неполезен евфемизъм, който „ омекотява действителността и основава прекомерно почтено усещане за това, което в действителност се случва “.
„ Трябва да назоваваме нещата с същинските им имена. Ако е бойкот, значи е бойкот “, сподели ръководителят на разузнаването на балтийската страна.
Росин също по този начин съобщи, че съгласно него западните наказания против Русия – изключително тези, ориентирани към износа на нефт и достъпа до финансовите пазари – стартират да оказват напън върху Москва, в миг когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп продължава опитите си да посредничи за мир в Украйна.
„ Русия се сблъсква с от ден на ден проблеми “, сподели Росин. „ Тя няма да се срине през идващите няколко месеца или даже в границите на шест месеца до година, само че натискът стартира да дава резултат. “
Четете още: Остават един или два доста сложни въпроса, разгласи Тръмп след близо 3 часа диалози със Зеленски
