Анри Гено: Да не тласкаме Русия в обятията на Китай
“Русия е решителен въпрос, по който европейците са надълбоко разграничени. И тук, зад огромните думи, би трябвало да внимаваме да не ни поведат натам, където никой не би желал да отива, т.е. в последна сметка да тласнем Русия в обятията на Китай”. Това споделя Анри Гено, някогашен консултант на френския президент Никола Саркози, в изявление за “Фигаро”. “Отбраната, както обясняваше Малро, е на първо място желанието да се отбраняваш. В Европа обаче, с изключение на Франция, няма огромно предпочитание за защита, изключително откогато Англия напусна. Дори единствено тъй като мнозина избират да поверят ориста си на Съединени американски щати и НАТО, въпреки и да се появяват подозрения по отношение на силата на американския ангажимент. Сборът от доброволния отвод и безсилието няма да ни направи по-силни, а по-слаби. Къде беше Европа на защитата, като обща воля, когато турските кораби навлязоха в гръцки териториална води?”, пита още Анри Гено.
- От изявлението на Еманюел Макрон пред Европейския парламент ще запомним първо злобните офанзиви на няколко френски депутати, измежду които Яник Жадо и Жордан Бардела. Неизбежно ли беше това?
- Опитвам се, доколкото е допустимо, да не способствам за заблудите на тази президентска акция, за която най-малкото, което мога да кажа, е, че към този момент не е на висотата на залога. Но има граници, които всеки би трябвало да си наложи да не прекрачва. Пред Европейския парламент бяха прекрачени граници и аз, като французин, се срамя от това. Това излагане на показ на нашите политически кавги, тези политически нападки пред представителите на целия Европейски съюз, които трансформират последните в арбитри на нашия обществен живот, бяха непристойни, недостойни за нашата народна власт. Всеки един, без значение от упоритостите си, би трябвало да си наложи дълга да не принизява облика на Франция на международната сцена.
Но президентът на републиката също е виновен. Това, че одобри френското председателство на Евросъюза да съвпадне с календара на президентската акция, беше не неточност, а провинение, чийто съвсем неизбежни последствия едвам започваме да виждаме: то нарушава най-важната демократична среща в нашия политически дневен ред и отслабва френското председателство на Европа. Мъдростта, усетът за държавност и даже грижата за общия европейски интерес трябваше да накарат Франция да отсрочи своето ротационно председателство, сменяйки мястото си с това на някоя друга страна членка.
- По създание президентът предложи стратегическо превъоръжаване на Европа, което ще изисква Европа на защитата и разговор с Русия. Какво мислите за това?
- Това е по-скоро тревожно, в сравнение с успокоително. Отбраната, както обясняваше Малро, е на първо място желанието да се отбраняваш. В Европа обаче, с изключение на Франция, няма огромно предпочитание за защита, изключително откогато Англия напусна. Дори единствено тъй като мнозина избират да поверят ориста си на Съединени американски щати и НАТО, въпреки и да се появяват подозрения по отношение на силата на американския ангажимент. Сборът от доброволния отвод и безсилието няма да ни направи по-силни, а по-слаби. Къде беше Европа на защитата, като обща воля, когато турските кораби навлязоха в гръцки териториална води?
Да очертаем нашите политики на защита, да, само че за какво? Актуализирането на остарелия план за Европейска общественост за защита (CED), отритнат през 1954 година, би било пагубно за нашата национална защита и няма да направи Европа по-силна. Проблемът е, че планът остава неустановен и че - както постоянно се случва с европейското създаване - рискът е да сложим пръста си на съдбовна предавка, която да ни води до точка, където никой не е имал желание да отива първоначално.
Що се отнася до Русия, това е решителен въпрос, по който европейците са надълбоко разграничени. И тук, зад огромните думи, би трябвало да внимаваме да не ни поведат натам, където никой не би желал да отива, т.е. в последна сметка да тласнем Русия в обятията на Китай.
- Еманюел Макрон има намерение да инициира промяна на Шенгенското пространство. Вярвате ли в това?
- Приоритетът е първо да си върнем контрола върху нашите лични граници, което изисква свободното придвижване към този момент да не се счита за безспорен принцип. Изглежда обаче, че концепцията е да се разчита изцяло на контрола по външните граници на Евросъюза, с цел да запазим непременно свободното придвижване сред страните членки.
Ако се върви до дъно по тази логичност, вместо да ѝ се слагат граници, ще се случи тъкмо противоположното на това, което би трябвало да създадем, с цел да запазим контрола над нашата орис и миграционните потоци. Тук още веднъж логиката на предавката е рискова.
- Макрон се показа като бранител на правовата страна и изрази предпочитание хартата на главните права на Европейски Съюз да бъде “актуализирана, с цел да бъде по-изрична по отношение на признаването на правото на аборт или за отбрана на околната среда ”. Какво мислите за това?
- Пак предавка. Прокламираме красиви и велики правила, а след това съдилищата вършат каквото си желаят с тях. Това е илюзия, подтиквана от всички тези, които желаят да построяват народна власт посредством правото, вместо да построяват правото посредством народна власт. Ако продължим по този начин, скоро ще можем да премахнем изборите, от които към този момент няма да има никаква изгода: Съдът на Европейския съюз и Европейският съд по правата на индивида ще имат съвсем цялата законодателна власт. Всичко това не е нито премислено, нито съществено, нито отговорно предвид на дълбоката рецесия на нашите демокрации.
- Как оценявате като цяло програмата на френското председателство на Европейски Съюз?
- Като стремително препускане във всички заблуди на европейското строителство през последните десетилетия. Те са подкрепени, в случай че не и хипотетични, от концепцията, че Европа би трябвало да премине към федерализъм, в случай че към момента желае да тежи на международната сцена, до момента в който това е най-сигурният метод да отслабим нашия континет. Европейска народна власт и суверенитет не се градят от нулата по милостта на върховенството на закона, тъй като не се основава от нулата европейски народ, който има съзнанието на народ. За следващ път радетелите на този план разчитат на логиката на юридическите, икономическите, политическите механизми, които да поведат Европа в направления, които народите не са утвърдили.
В тази изкуствена структура против историята, културата, географията, бих желал особено да загатна плана за сформиране на публична комисия от публични историци, с цел да напишат формалната история на тази изкуствена Европа, за която очевидно мечтае президентът на републиката. Кой приказва непрекъснато за тоталитарна заплаха? Тоталитарната заплаха стартира с полицията на мисълта, с формалната история, формалната просвета, формалната просвета. Тези хора знаят ли какво вършат?
Превод от френски: Галя Дачкова
- От изявлението на Еманюел Макрон пред Европейския парламент ще запомним първо злобните офанзиви на няколко френски депутати, измежду които Яник Жадо и Жордан Бардела. Неизбежно ли беше това?
- Опитвам се, доколкото е допустимо, да не способствам за заблудите на тази президентска акция, за която най-малкото, което мога да кажа, е, че към този момент не е на висотата на залога. Но има граници, които всеки би трябвало да си наложи да не прекрачва. Пред Европейския парламент бяха прекрачени граници и аз, като французин, се срамя от това. Това излагане на показ на нашите политически кавги, тези политически нападки пред представителите на целия Европейски съюз, които трансформират последните в арбитри на нашия обществен живот, бяха непристойни, недостойни за нашата народна власт. Всеки един, без значение от упоритостите си, би трябвало да си наложи дълга да не принизява облика на Франция на международната сцена.
Но президентът на републиката също е виновен. Това, че одобри френското председателство на Евросъюза да съвпадне с календара на президентската акция, беше не неточност, а провинение, чийто съвсем неизбежни последствия едвам започваме да виждаме: то нарушава най-важната демократична среща в нашия политически дневен ред и отслабва френското председателство на Европа. Мъдростта, усетът за държавност и даже грижата за общия европейски интерес трябваше да накарат Франция да отсрочи своето ротационно председателство, сменяйки мястото си с това на някоя друга страна членка.
- По създание президентът предложи стратегическо превъоръжаване на Европа, което ще изисква Европа на защитата и разговор с Русия. Какво мислите за това?
- Това е по-скоро тревожно, в сравнение с успокоително. Отбраната, както обясняваше Малро, е на първо място желанието да се отбраняваш. В Европа обаче, с изключение на Франция, няма огромно предпочитание за защита, изключително откогато Англия напусна. Дори единствено тъй като мнозина избират да поверят ориста си на Съединени американски щати и НАТО, въпреки и да се появяват подозрения по отношение на силата на американския ангажимент. Сборът от доброволния отвод и безсилието няма да ни направи по-силни, а по-слаби. Къде беше Европа на защитата, като обща воля, когато турските кораби навлязоха в гръцки териториална води?
Да очертаем нашите политики на защита, да, само че за какво? Актуализирането на остарелия план за Европейска общественост за защита (CED), отритнат през 1954 година, би било пагубно за нашата национална защита и няма да направи Европа по-силна. Проблемът е, че планът остава неустановен и че - както постоянно се случва с европейското създаване - рискът е да сложим пръста си на съдбовна предавка, която да ни води до точка, където никой не е имал желание да отива първоначално.
Що се отнася до Русия, това е решителен въпрос, по който европейците са надълбоко разграничени. И тук, зад огромните думи, би трябвало да внимаваме да не ни поведат натам, където никой не би желал да отива, т.е. в последна сметка да тласнем Русия в обятията на Китай.
- Еманюел Макрон има намерение да инициира промяна на Шенгенското пространство. Вярвате ли в това?
- Приоритетът е първо да си върнем контрола върху нашите лични граници, което изисква свободното придвижване към този момент да не се счита за безспорен принцип. Изглежда обаче, че концепцията е да се разчита изцяло на контрола по външните граници на Евросъюза, с цел да запазим непременно свободното придвижване сред страните членки.
Ако се върви до дъно по тази логичност, вместо да ѝ се слагат граници, ще се случи тъкмо противоположното на това, което би трябвало да създадем, с цел да запазим контрола над нашата орис и миграционните потоци. Тук още веднъж логиката на предавката е рискова.
- Макрон се показа като бранител на правовата страна и изрази предпочитание хартата на главните права на Европейски Съюз да бъде “актуализирана, с цел да бъде по-изрична по отношение на признаването на правото на аборт или за отбрана на околната среда ”. Какво мислите за това?
- Пак предавка. Прокламираме красиви и велики правила, а след това съдилищата вършат каквото си желаят с тях. Това е илюзия, подтиквана от всички тези, които желаят да построяват народна власт посредством правото, вместо да построяват правото посредством народна власт. Ако продължим по този начин, скоро ще можем да премахнем изборите, от които към този момент няма да има никаква изгода: Съдът на Европейския съюз и Европейският съд по правата на индивида ще имат съвсем цялата законодателна власт. Всичко това не е нито премислено, нито съществено, нито отговорно предвид на дълбоката рецесия на нашите демокрации.
- Как оценявате като цяло програмата на френското председателство на Европейски Съюз?
- Като стремително препускане във всички заблуди на европейското строителство през последните десетилетия. Те са подкрепени, в случай че не и хипотетични, от концепцията, че Европа би трябвало да премине към федерализъм, в случай че към момента желае да тежи на международната сцена, до момента в който това е най-сигурният метод да отслабим нашия континет. Европейска народна власт и суверенитет не се градят от нулата по милостта на върховенството на закона, тъй като не се основава от нулата европейски народ, който има съзнанието на народ. За следващ път радетелите на този план разчитат на логиката на юридическите, икономическите, политическите механизми, които да поведат Европа в направления, които народите не са утвърдили.
В тази изкуствена структура против историята, културата, географията, бих желал особено да загатна плана за сформиране на публична комисия от публични историци, с цел да напишат формалната история на тази изкуствена Европа, за която очевидно мечтае президентът на републиката. Кой приказва непрекъснато за тоталитарна заплаха? Тоталитарната заплаха стартира с полицията на мисълта, с формалната история, формалната просвета, формалната просвета. Тези хора знаят ли какво вършат?
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ