Как се прави капитализъм в Русия и защо Сергей Магнитски плати най-висока цена за справедливост
Русия е необятна страна с голямо количество запаси, което няма по какъв начин да бъде пренебрегнато. Газовите ѝ вени оказват помощ на промишлеността на цяла Европа, а и освен – Азия също черпи доста количество от синьото гориво. И след близо 30 години от „ демократизирането “ на Руската федерация ще открием, че няма изключително висок промишлен скок. Миналата година се оказа, че новите съветски процесори дават отговор по честоти и продуктивност на чипове от Intel, създадени още през 2012 година
В предишното ще открием, че някои от секретните документи на Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР от Студената война ни демонстрират и закъснение по отношение на супер компютрите. Какво обаче се случва незабавно след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Историята може да бъде разказана от Бил Браудър. Той приключва бизнес учебното заведение в Станфорд и то в годината, когато пада Берлинската стена – 1989 година Като доста други гладни предприемачи, търсещи ново поле за изява, той бързо намира място в американска банка за вложения, насочена в Източна Европа.
През 1996 година Бил ще се реалокира в Москва и ще сътвори Хермитажен фонд – кръстен особено на музея в Санкт Петербург – точно там се крият някои от най-ценните съветски съкровища. Още през цялото време излиза наяве, че самият фонд не е приказката, която може да се случи в страна, изостанала доста от развиването си и разполагайки с един голям и празен пазар. Повечето компании демонстрират на Бил, че животът в Русия не се е трансформирал изключително по отношение на предходния режим. Всяка една от фирмите, която получава някаква инвестиция, скоро е обрана от корумпирани управляващи и вероятно съветски олигарси – надпреварата се печели от по-бързите хиени.
Партньорите на Бил схващат обстановката и считат, че това е задоволително в Русия, изключително откакто бизнесът се случва тъкмо по този способ. Никой не може да каже нищо и никой не може да се оплаче. Браудър не приема това и не осъзнава по какъв начин една група може да се размине с правораздаването. Неговата работа, както се чака в множеството случаи, е просто да следи всички извлечения и доходи – каквото би направил всеки един управител. Вместо тази задача, американецът взема решение да прегледа къде отиват всички пари, които по един или различен начин са откраднати и не престават да се крадат.
Тази процедура съществува и до през днешния ден, а оправданието на Путин и неговото ръководство е, че Съединени американски щати и Европа по този начин и не са съумели да интегрират съветската концепция – коя тъкмо, не можем да разберем. Събраната информация ще се трансформира в задоволително доказателство за завеждането на дело, както и за въвеждането на ограничения срещу корупция, само че за тази цел е належащо държавно управление. Последното просто не е почнало да съществува и като че ли и до този миг липсва. И както постоянно се случва, когато родното държавно управление не прави нищо, най-хубавият вид е да се заяви всичко в интернационалните медии.
Бил не се пробва да стане звезда, нито да бъде идващият „ Вътрешен човек “, какъвто беше Ръсел Кроу в същия филм. Бил просто желае да сътвори напрежение, само че се оказва, че юристите ще извадят доста повече и информацията пораства в геометрична градация. Показването на отговорните се оказва и доста рентабилен бизнес, нито един нарушител не желае да бъде хванат с ръцете в меда, а колкото повече този фонд печели известност, толкоз повече пораства и неговата стойност. В най-високият си миг, Бил дава отговор за вложения на стойност от 4.5 милиарда $, вложени в съветски бизнеси.
Колкото повече корумпирани олигарси открива в Русия, толкоз по-агресивна опозиция открива. През ноември 2005 година точно Владимир Путин ще разгласи Бил Бъроу за опасност на националната сигурност и малко по-късно ще постави черен щемпел на неговия паспорт. Американецът задейства последната стъпка – ликвидира всички фондове на холдинга в Русия. След това подрежда на всички свои чиновници незабавно да изоставен страната. Взима и някои от съветските си сътрудници – Иван Черкезов и Вадим Клайнер.
Необходими са 18 месеца на Москва и ФСБ да изпрати екип, който да влезе в офиса на холдинга. Отговорник за инспекцията е лейтенант-полковник Артьом Кузнецов. По същото време екип влиза и в офиса на юриста, който към този момент не работи за същия фонд. Прибират се печати, документи на компанията, както и контракти, които демонстрират кой тъкмо е притежател на парцели, заводи и други активи. Всички документи стигат до майор Павел Карпов, който също е част от Министерство на вътрешните работи. Веднага след придобиването им, документите стартират да се фалшифицират и трансформират.
Бил Браудър Фирми се трансферират, както и собствеността им. Повечето нови съветски предприемачи са някогашни руснаци с присъди освен за финансови измами. За изненада на съветските управляващи, откакто множеството компании към този момент са изпразнени и няма какво да се вземе от тях, финансовата злополука е просто избегната, а и по какъв начин няма, този път властта няма какво да национализира в името на някой различен. След като няма никакви пари, идната стъпка е да се стартира престъпно дело против Иван Черкезов, като той самият знае, че ФСБ ще почука и на неговата врата – най-вероятно с гаубицата и качулките.
Арестът обаче не може да се случи, преди въобще да се задейства бурята, той е на безвредно място в Лондон. Черкезов знае, че няма да избяга толкоз елементарно от дългата ръка на Кремъл. Следователно Бил ще наеме някои от най-хубавите съветски юристи, които познават мръсните ъгли на правораздаването – единствено по този начин може да има рационално противопоставяне. В процеса на тяхното проучване идва и още едно разобличаване. Повечето от обвинителите са съумели да откраднат над 1 милиард $ от въпросния холдинг и са изпращали средствата до компании-копърки, които сега стоят празни.
По тяхно мнение, всички предоставени документи са фалшифицирани. Кухите компании незабавно ще стартират каузи за задължения към холдинга. Те също ще желаят своя 1 милиард $, а съгласно юридическия екип, от едната страна има нарушители, които обаче се пробват да се изкарат жертви и наемат още по-големи нарушители за юристи. Достатъчно е да се открият корумпирани съдии, които да одобряват една сума и да издадат присъдата. В съда са нужни единствено към 5 минути за приключването на цялото крушение.
Сергей Магнитски Обвиненията в машинация в действителност стават много съществени и тежки, само че съветските управляващи не се отхвърлят. Иван ще влезе в затвор, без значение дали има отбрана или не. През 2007 година Бил и екипът му завеждат нов иск в Русия и посочват офицерите, които са създали всички измами. Обвиняеми остават Кузнецов и Карпов като съществени обвинени. Русия обаче има рационално решение и наема Карпов – обвиненият да стартира следствие за самия себе си. Не сме чували за сходни политически маневри, само че какво пречи? Карпов ще проверява Бил и неговите другари, а по-късно ще сложи американци и руснаци в локалния лист на търсените.
Най-вероятно е удовлетворен от своята работа. Колкото повече юристите работят за построяването на отбраната, толкоз повече страхове се разкриват. През юни 2008 година ще се появи Сергей Магнитски, който ще уточни закононарушения на стойност от 230 милиона $ благодарение на разнообразни данъчни измами. Това е същата сума налози, които фирмите на Бил заплащат, откакто са премахнати. Сумата е изплатена един ден преди Коледа на 2007 година и по-късно напущат хазната, с цел да се озоват в съветска банка, която носи името Универсална Спестовна банка.
Според Магнитски, това е най-голямото пране на пари в съветската история. Собственик на въпросната банка е фигура на име Дмитри Клюев и действително е необичайно по какъв начин тъкмо този човек може да се счита за банкер. Самата банка е 920-тата най-голяма в Русия и има капитал от 1.5 милиона $. За Бил това е следващата легална пералня, която работи с цялостна мощ. Подадени са нови тъжби с вярата, че Москва ще отговори.
Истината е, че съветското държавно управление просто не се интересува за чужденците, които са прецакани в родината им. Истината е, че чужденец с пари може да бъде най-големият простак в Москва, а и освен. Системата работи по този начин, че постоянно ще открие метод да вземе парите, само че не и да се свърши някаква работа. Следователно вместо отговор, идва още по-голяма опозиция. Веднага се погват и всички останали участници във фонда, като DHL стартира да изпраща нови и нови призовки.
Изпратени са най-различни подправени документи на съветски юристи в Москва. Дори адреса на подателя е изменен, с цел да се потвърди, че още от Лондон са пътували подправени документи. Искът за изпрани 230 милиона $ от чужденци ще накара някои от юристите да избягат от Русия и да се скрият по-късно. Единствено Сергей Магнитски отхвърля поканата да отиде в Лондон. Той до последно има вяра, че Русия се трансформира и законът ще надделее. И откакто тъкмо той ще се бори за правото, фондът наема настъпателен юрист. И всякога, когато се търси подобен, отговорът е еднакъв – Джон Московски.
Всеки път това име води до смях, само че истината е, че реномето зад него е доста по-сериозно. Джон Московски работи като юрист в Ню Йорк и за 33 години е съумял да се изправи против най-опасните съветски прокурори. Финансовите закононарушения са един голям десерт и наслаждение за него. При първото позвъняване, секретарката в офиса под секрет споделя, че сега Джон се намира във Англия. Човекът, който идва с това име, е доста по-различен.
Видимо слаб, със сива коса, лешникови очи и мраз, който може да замрази даже тропиците. Малките диалози не са забавни и този човек е единствено за работата. Едва след проявлението на цялата последователност и разкриването на всички налични условия, Джон най-сетне стартира да се интересува от случая. За него е значимо да се потвърди какво е взел Кузнецов и какво е съумял да направи по време на всички интервенции и следствия.
Бил демонстрира инвентара на взетите документи и артефакти. Дали обаче е формален документ? Оказва се, че е. Все отново съветската администрация пази всички хартии още от времето на Царска Русия, въпреки и по това време да се крият с изключителна скорост. Единственият човек, който може да потвърди измамата остава Сергей Магнитски, който познава съветските закони и може да потвърди по какъв начин работят специфичните фирмени печати. Последният въпрос в този случай е: не се ли страхувате, че се изправяме против толкоз рискови хора?
Московски дава отговор:
„ Това е моята работа, аз затварям неприятните хора, по тази причина ме наемат. “
След това всичко е история, тъй като знаем какво се случва с Магнитски и по какъв начин той е заглъхнал, с цел да не приказва в никакъв случай повече. Това известие е задоволително, до момента в който името не се трансформира в закон.
